Дневник, не се прави така.
Това е стена от текст! Колко ще го прочетат? Няма да са много. Да, формално отбивате номера, че се сещате за едни от най-големите поети на България, но е само формално. Препечатвате текст, който е за друго публика писан, и от друга медия. Да бяхте поръчали на някой журналист/колумнист да напише текст за Борис Христов, струва ми се, че щеше да е по-добре. Божидар Кунчев е приличен университетски преподавател, но текстовете му не са за Дневник!
Иначе, честито на Поетът!!!
Хубаво направи, че се оттегли и не взима дейно участие в политическите и културните процеси в България!
Искам да кажа, че ако правите нещо, правете го добре. Не отбивайте номера! И уважавайте читателите си повече!
От медиите научавам, че на заседание от 26 май Министерският съвет е приел решение да бъда награден с орден "Св. Св. Кирил и Методий" - І степен - за заслуги в областта на културата.
Като оценявам вашето признание, уведомявам ви, че отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България - да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната.
Имаше един виц навремето - Кои две системи били несъвместими?
Социалистическата и нервната.
Та така - опитали са да се отъркат у Поета с орден, щото не са чели Честен кръст.
И мен бе избрал безмилостният Господ
да видя как веднъж крадецът на квартала
целуваше жената на учителя, и потни
телата им димяха в лятната омара…
…. когато изпълзях от буренясалото дество
и моят нос опря на Голиат в ботуша,
разбрах че глупостт с черпака си надвесен
ще ме преследва цял живот и ще ме суши…
Цитирам по памет, не ми се копипейства, за да пробвам и паметта си и да покажа любов и уважение към ПОЕТА!
Честит Рожден ден, ПОЕТЕ!
Толкова често те цитирам вътре в себе си, че идея си нямаш.
И кой казва, че поезията била само думи?
Такава поезия живее в нас като част от нас, понеже е много близка до живота...
Най-голямата му заслуга обаче спроед мен е обаче е ВЕРНОСТТА му към себе си, към словото.
Хайде да не звуча и аз прекалено приповдигнато, а да кажа простичко, колкото и да съм изкушен да звуча като един интелектуалец - верността му към думите, които е написал.
И още по-вече - ТОАТАЛНАТА МУ липса на склонност, на желание да се отърква о конюнктурата, о силните на деня, о всичко което ПОВЕЧЕТО ни автори малко или много се отъркват, за да вземат нещо… Тоя и като мълчи - говори и ти праща послания… Това малко го могат.
Тоя мъжкар си остана мъжкар и силата му е събрана в константността, в постоянството му, в неоцапването му и неокалването.
Вероятно правя доста и не толкова полярно сравнение, но има една жена в България, която единствена заедно с него ме държат здраво към българското и към идеята за България…
Коя е тя ли? Ще кажа, макар да очаквам да се ревне срещу нея. Понеже нея я размазват и разнасят като парцал, без да се сетим колко тя пази културата ни и колко ни дава.
Защо имат и двамата нещо общо ли? И защо ги събирам близо един до друг? Защото са от малкото, или почти единствените, които още държат поне у мен усещането за българска идентичност.
Двама, които бачкат перфектно всеки в областта си, не изменят на професионализма, държат на нещата, които правят, и ако двамата отворят уста - оттам излиза истинска лоялност към идеята за изкуство, за култура и за идентичност...
Просто можеш да вдигнеш глава когато ги чуеш и двамата, и да си кажеш: Боже, имаме култура, все пак, нещо остана. Има двама, които са истински професионалисти, лоялни са към себе си и нас…
Няма да кажа коя е жената, ще го оставя така. Малък жокер обаче...Тя е певица…
Няма да казвам коя е, отказвам се, сещайте се сами…
Знам, че не цитирам точно, но разчитам на ГЛУПАВАТА СИ СОБСТВЕНА ПАМЕТ и ще го цитирам както го помня. Няма да влизам в интернет, за да го копипесйтвам и да се правя на егати интелектуалеца!
Ей така обичам тази поезия на Борис Христов. От малкото закачило се в мен в тъпя ми мозък, мисля че е достаъчно.
Ако се постарая, може да докарам и пунктуация и всичко, но не искам… карам го на интуитивна прима-виста. Защото не ми се задълбава в детайли, а в чувство, останало ми от години с този поет. Всичко друго са глупости. Иначе не съм толкова необразован, но не ми се копипейства, бе. искам по памет, без да мисля за граматики и прочие...
Честит Рожден ден, господин Христов! Ето така Ви помня:
Бяла е черквата. Черна е нейната сянка.
В черната сянка - светят кръстове бели…
Бръмчи маранята в полето,
а моята майка
върви край стените
в тая тягостна лятна неделя.
Накъде, моя самотна светице, се щураш,
и защо ли замесва кори
и кокошката скуба?
изпълзял върху камъка - само старият гущер -
гледа една полудяла от слънцето пеперуда.
Ако беше земята прозрачна.
ти щеше да видиш
кой пие виното и бонбоните хруска.
Но едно черно плашило в къпините диви,
е затворило дупките,
и никой надолу не пуска.
Това е, което остана от твоят пазител…
когато се сучпи ледът, и той от дома се измъкна.
сам из подземните улици нощем да скита
сам да се стриже и сам да се кърпи…
Трака отгоре светът като бръмбар съборен.
И звънарната дървена се опитва да стане.
А една сврака слетяла на двора
разглобява оглушалата от години камбана.
дай ръка - да излезем на пътя, където,
човекът разгърден върви в развилнялото пладне…
че както ти гледаш в земята,
а синът ти - в небето,
може някой ден и от ръба на земята да паднем.
Вероятно съм и объркал реда на четиристишята, но занм, че съм хванал основното.
А слетяла на двора една(или НЯКАКВА) сврака бездомна
разглобява оглушалата от години камбана!
Това е правилното!!!!!!
Сетих се!
Простете за грешката.
Аз съм си просто момче, селянче, ама не чак толкоз…
НО ОТКАЗВАМ ДА КОПИРАМ ОТ ИНТЕРНЕТ! И НЕ ИСКАМ ДА ВАДЯ СТИХОСБИРКИТЕ ОТ ЛАВИЦАТА В ДАЛЕЧНИЯ ЗАПАД. (Майната му на моя Запад, ама това е друга история…)
Просто си тренирам паметта с обичаните текстове на обичаният ни БЪЛГАРСКИ ПОЕТ!
Мъртвите станаха рано - да се приготвят.
Сигурно вече из тъмните входове слизат.
Нали и те са изпратили преди тях от живота
някой, комуто да носят хляб и водица…
Това пропуснах, но се сетих… Сега!
Хмммммм…
Събота сутринта е…
Но пък е чудесно да си мисля точно за такива стихове. То си е интелектуално предизвикателство.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
dmarev
Рейтинг: 466 Неутрално"човекът вечно иска да е пръв, ала забравя,
че е наказан да протяга цял живот ръката
и да върви – на крачка след мечтата."
nenad
Рейтинг: 466 ВеселоЗа много години !
Такива хора крепят вярата ни в смислеността на света!
Додо
Рейтинг: 984 НеутралноДневник, не се прави така.
Това е стена от текст! Колко ще го прочетат? Няма да са много. Да, формално отбивате номера, че се сещате за едни от най-големите поети на България, но е само формално. Препечатвате текст, който е за друго публика писан, и от друга медия. Да бяхте поръчали на някой журналист/колумнист да напише текст за Борис Христов, струва ми се, че щеше да е по-добре. Божидар Кунчев е приличен университетски преподавател, но текстовете му не са за Дневник!
Иначе, честито на Поетът!!!
Хубаво направи, че се оттегли и не взима дейно участие в политическите и културните процеси в България!
Искам да кажа, че ако правите нещо, правете го добре. Не отбивайте номера! И уважавайте читателите си повече!
bramasole
Рейтинг: 3334 Неутрално"Дневник", благодаря, че уважихте юбилея на Поета!
"На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, Д-рЩе припомня само едно двустишие от "Самотният човек":
"Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви..."
Борис Христов умее да оставя следи в паметта на читателите.
Додо
Рейтинг: 984 НеутралноЕто и нещо от Борис Христов
ТЪГА
Къде да отидем, къде да се скрием
в тоя град, в тая лятна чакалня.
Птица във въздуха не смее да мине,
с камък да драснеш - ще се запали.
Бавно вървят часовете следобедни,
сякаш някой се учи да свири
и се разбиват във сините кораби
на гърдите ни татуирани.
Двама по двама под горещата шапка
на слънцето цял ден се скитаме,
с вечното наше тъжно очакване
на провинциални мислители.
Реката пресъхва, а ние на моста
стърчим в тишината запалена.
И спориме дълго, и философстваме
за морската флора и фауна.
ѩзыкъ блъгарьскъ
Рейтинг: 975 НеутралноОт преди 5 години:
"Уважаеми дами и господа министри,
От медиите научавам, че на заседание от 26 май Министерският съвет е приел решение да бъда награден с орден "Св. Св. Кирил и Методий" - І степен - за заслуги в областта на културата.
Като оценявам вашето признание, уведомявам ви, че отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България - да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната.
С благодарност за разбирането: Борис Христов".
SSS
Рейтинг: 974 НеутралноДо коментар [#6] от "ѩзыкъ блъгарьскъ":
Имаше един виц навремето - Кои две системи били несъвместими?
Социалистическата и нервната.
Та така - опитали са да се отъркат у Поета с орден, щото не са чели Честен кръст.
Ivailo Chonov
Рейтинг: 463 НеутралноБлагодаря на Борис Христов за всеки ред и всяка дума. Честен човек. Ще го помня "докато не напука гърба си старото Слънце". Жалко за нечетящите.
Публикувано през m.dnevnik.bg
world_citizen
Рейтинг: 294 ВеселоИ мен бе избрал безмилостният Господ
да видя как веднъж крадецът на квартала
целуваше жената на учителя, и потни
телата им димяха в лятната омара…
…. когато изпълзях от буренясалото дество
и моят нос опря на Голиат в ботуша,
разбрах че глупостт с черпака си надвесен
ще ме преследва цял живот и ще ме суши…
Цитирам по памет, не ми се копипейства, за да пробвам и паметта си и да покажа любов и уважение към ПОЕТА!
Честит Рожден ден, ПОЕТЕ!
Толкова често те цитирам вътре в себе си, че идея си нямаш.
И кой казва, че поезията била само думи?
Такава поезия живее в нас като част от нас, понеже е много близка до живота...
world_citizen
Рейтинг: 294 ВеселоИ мен Ли бе избрал безмилостният Господ, исках да кажа… Грешка..
world_citizen
Рейтинг: 294 ВеселоНай-голямата му заслуга обаче спроед мен е обаче е ВЕРНОСТТА му към себе си, към словото.
Хайде да не звуча и аз прекалено приповдигнато, а да кажа простичко, колкото и да съм изкушен да звуча като един интелектуалец - верността му към думите, които е написал.
И още по-вече - ТОАТАЛНАТА МУ липса на склонност, на желание да се отърква о конюнктурата, о силните на деня, о всичко което ПОВЕЧЕТО ни автори малко или много се отъркват, за да вземат нещо… Тоя и като мълчи - говори и ти праща послания… Това малко го могат.
Тоя мъжкар си остана мъжкар и силата му е събрана в константността, в постоянството му, в неоцапването му и неокалването.
Вероятно правя доста и не толкова полярно сравнение, но има една жена в България, която единствена заедно с него ме държат здраво към българското и към идеята за България…
Коя е тя ли? Ще кажа, макар да очаквам да се ревне срещу нея. Понеже нея я размазват и разнасят като парцал, без да се сетим колко тя пази културата ни и колко ни дава.
Защо имат и двамата нещо общо ли? И защо ги събирам близо един до друг? Защото са от малкото, или почти единствените, които още държат поне у мен усещането за българска идентичност.
Двама, които бачкат перфектно всеки в областта си, не изменят на професионализма, държат на нещата, които правят, и ако двамата отворят уста - оттам излиза истинска лоялност към идеята за изкуство, за култура и за идентичност...
Просто можеш да вдигнеш глава когато ги чуеш и двамата, и да си кажеш: Боже, имаме култура, все пак, нещо остана. Има двама, които са истински професионалисти, лоялни са към себе си и нас…
Няма да кажа коя е жената, ще го оставя така. Малък жокер обаче...Тя е певица…
Няма да казвам коя е, отказвам се, сещайте се сами…
world_citizen
Рейтинг: 294 НеутралноЗнам, че не цитирам точно, но разчитам на ГЛУПАВАТА СИ СОБСТВЕНА ПАМЕТ и ще го цитирам както го помня. Няма да влизам в интернет, за да го копипесйтвам и да се правя на егати интелектуалеца!
Ей така обичам тази поезия на Борис Христов. От малкото закачило се в мен в тъпя ми мозък, мисля че е достаъчно.
Ако се постарая, може да докарам и пунктуация и всичко, но не искам… карам го на интуитивна прима-виста. Защото не ми се задълбава в детайли, а в чувство, останало ми от години с този поет. Всичко друго са глупости. Иначе не съм толкова необразован, но не ми се копипейства, бе. искам по памет, без да мисля за граматики и прочие...
Честит Рожден ден, господин Христов! Ето така Ви помня:
Бяла е черквата. Черна е нейната сянка.
В черната сянка - светят кръстове бели…
Бръмчи маранята в полето,
а моята майка
върви край стените
в тая тягостна лятна неделя.
Накъде, моя самотна светице, се щураш,
и защо ли замесва кори
и кокошката скуба?
изпълзял върху камъка - само старият гущер -
гледа една полудяла от слънцето пеперуда.
Ако беше земята прозрачна.
ти щеше да видиш
кой пие виното и бонбоните хруска.
Но едно черно плашило в къпините диви,
е затворило дупките,
и никой надолу не пуска.
Това е, което остана от твоят пазител…
когато се сучпи ледът, и той от дома се измъкна.
сам из подземните улици нощем да скита
сам да се стриже и сам да се кърпи…
Трака отгоре светът като бръмбар съборен.
И звънарната дървена се опитва да стане.
А една сврака слетяла на двора
разглобява оглушалата от години камбана.
дай ръка - да излезем на пътя, където,
човекът разгърден върви в развилнялото пладне…
че както ти гледаш в земята,
а синът ти - в небето,
може някой ден и от ръба на земята да паднем.
Вероятно съм и объркал реда на четиристишята, но занм, че съм хванал основното.
Честит Рожден Ден, господин Борис Христов!
С много любов от един читател.
world_citizen
Рейтинг: 294 НеутралноА слетяла на двора една(или НЯКАКВА) сврака бездомна
разглобява оглушалата от години камбана!
Това е правилното!!!!!!
Сетих се!
Простете за грешката.
Аз съм си просто момче, селянче, ама не чак толкоз…
НО ОТКАЗВАМ ДА КОПИРАМ ОТ ИНТЕРНЕТ! И НЕ ИСКАМ ДА ВАДЯ СТИХОСБИРКИТЕ ОТ ЛАВИЦАТА В ДАЛЕЧНИЯ ЗАПАД. (Майната му на моя Запад, ама това е друга история…)
Просто си тренирам паметта с обичаните текстове на обичаният ни БЪЛГАРСКИ ПОЕТ!
world_citizen
Рейтинг: 294 НеутралноМъртвите станаха рано - да се приготвят.
Сигурно вече из тъмните входове слизат.
Нали и те са изпратили преди тях от живота
някой, комуто да носят хляб и водица…
Това пропуснах, но се сетих… Сега!
Хмммммм…
Събота сутринта е…
Но пък е чудесно да си мисля точно за такива стихове. То си е интелектуално предизвикателство.