Думи за поета

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на dmarev
    dmarev
    Рейтинг: 466 Неутрално

    "човекът вечно иска да е пръв, ала забравя,
    че е наказан да протяга цял живот ръката
    и да върви – на крачка след мечтата."

  2. 2 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 466 Весело

    За много години !
    Такива хора крепят вярата ни в смислеността на света!

  3. 3 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 984 Неутрално

    Дневник, не се прави така.
    Това е стена от текст! Колко ще го прочетат? Няма да са много. Да, формално отбивате номера, че се сещате за едни от най-големите поети на България, но е само формално. Препечатвате текст, който е за друго публика писан, и от друга медия. Да бяхте поръчали на някой журналист/колумнист да напише текст за Борис Христов, струва ми се, че щеше да е по-добре. Божидар Кунчев е приличен университетски преподавател, но текстовете му не са за Дневник!
    Иначе, честито на Поетът!!!
    Хубаво направи, че се оттегли и не взима дейно участие в политическите и културните процеси в България!
    Искам да кажа, че ако правите нещо, правете го добре. Не отбивайте номера! И уважавайте читателите си повече!

  4. 4 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3334 Неутрално

    "Дневник", благодаря, че уважихте юбилея на Поета!
    Ще припомня само едно двустишие от "Самотният човек":

    "Но ако пише стихове, той непременно ще остави
    една сълза в очите или драскотина в паметта ви..."

    Борис Христов умее да оставя следи в паметта на читателите.

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, Д-р
  5. 5 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 984 Неутрално

    Ето и нещо от Борис Христов

    ТЪГА

    Къде да отидем, къде да се скрием
    в тоя град, в тая лятна чакалня.
    Птица във въздуха не смее да мине,
    с камък да драснеш - ще се запали.

    Бавно вървят часовете следобедни,
    сякаш някой се учи да свири
    и се разбиват във сините кораби
    на гърдите ни татуирани.

    Двама по двама под горещата шапка
    на слънцето цял ден се скитаме,
    с вечното наше тъжно очакване
    на провинциални мислители.

    Реката пресъхва, а ние на моста
    стърчим в тишината запалена.
    И спориме дълго, и философстваме
    за морската флора и фауна.

  6. 6 Профил на ѩзыкъ блъгарьскъ
    ѩзыкъ блъгарьскъ
    Рейтинг: 975 Неутрално

    От преди 5 години:

    "Уважаеми дами и господа министри,

    От медиите научавам, че на заседание от 26 май Министерският съвет е приел решение да бъда награден с орден "Св. Св. Кирил и Методий" - І степен - за заслуги в областта на културата.

    Като оценявам вашето признание, уведомявам ви, че отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България - да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната.

    С благодарност за разбирането: Борис Христов".

  7. 7 Профил на SSS
    SSS
    Рейтинг: 974 Неутрално

    До коментар [#6] от "ѩзыкъ блъгарьскъ":

    Имаше един виц навремето - Кои две системи били несъвместими?
    Социалистическата и нервната.
    Та така - опитали са да се отъркат у Поета с орден, щото не са чели Честен кръст.

  8. 8 Профил на Ivailo Chonov
    Ivailo Chonov
    Рейтинг: 463 Неутрално

    Благодаря на Борис Христов за всеки ред и всяка дума. Честен човек. Ще го помня "докато не напука гърба си старото Слънце". Жалко за нечетящите.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  9. 9 Профил на world_citizen
    world_citizen
    Рейтинг: 294 Весело

    И мен бе избрал безмилостният Господ
    да видя как веднъж крадецът на квартала
    целуваше жената на учителя, и потни
    телата им димяха в лятната омара…

    …. когато изпълзях от буренясалото дество
    и моят нос опря на Голиат в ботуша,
    разбрах че глупостт с черпака си надвесен
    ще ме преследва цял живот и ще ме суши…


    Цитирам по памет, не ми се копипейства, за да пробвам и паметта си и да покажа любов и уважение към ПОЕТА!

    Честит Рожден ден, ПОЕТЕ!

    Толкова често те цитирам вътре в себе си, че идея си нямаш.

    И кой казва, че поезията била само думи?

    Такава поезия живее в нас като част от нас, понеже е много близка до живота...

  10. 10 Профил на world_citizen
    world_citizen
    Рейтинг: 294 Весело

    И мен Ли бе избрал безмилостният Господ, исках да кажа… Грешка..

  11. 11 Профил на world_citizen
    world_citizen
    Рейтинг: 294 Весело

    Най-голямата му заслуга обаче спроед мен е обаче е ВЕРНОСТТА му към себе си, към словото.

    Хайде да не звуча и аз прекалено приповдигнато, а да кажа простичко, колкото и да съм изкушен да звуча като един интелектуалец - верността му към думите, които е написал.

    И още по-вече - ТОАТАЛНАТА МУ липса на склонност, на желание да се отърква о конюнктурата, о силните на деня, о всичко което ПОВЕЧЕТО ни автори малко или много се отъркват, за да вземат нещо… Тоя и като мълчи - говори и ти праща послания… Това малко го могат.

    Тоя мъжкар си остана мъжкар и силата му е събрана в константността, в постоянството му, в неоцапването му и неокалването.

    Вероятно правя доста и не толкова полярно сравнение, но има една жена в България, която единствена заедно с него ме държат здраво към българското и към идеята за България…

    Коя е тя ли? Ще кажа, макар да очаквам да се ревне срещу нея. Понеже нея я размазват и разнасят като парцал, без да се сетим колко тя пази културата ни и колко ни дава.

    Защо имат и двамата нещо общо ли? И защо ги събирам близо един до друг? Защото са от малкото, или почти единствените, които още държат поне у мен усещането за българска идентичност.

    Двама, които бачкат перфектно всеки в областта си, не изменят на професионализма, държат на нещата, които правят, и ако двамата отворят уста - оттам излиза истинска лоялност към идеята за изкуство, за култура и за идентичност...

    Просто можеш да вдигнеш глава когато ги чуеш и двамата, и да си кажеш: Боже, имаме култура, все пак, нещо остана. Има двама, които са истински професионалисти, лоялни са към себе си и нас…

    Няма да кажа коя е жената, ще го оставя така. Малък жокер обаче...Тя е певица…

    Няма да казвам коя е, отказвам се, сещайте се сами…



  12. 12 Профил на world_citizen
    world_citizen
    Рейтинг: 294 Неутрално

    Знам, че не цитирам точно, но разчитам на ГЛУПАВАТА СИ СОБСТВЕНА ПАМЕТ и ще го цитирам както го помня. Няма да влизам в интернет, за да го копипесйтвам и да се правя на егати интелектуалеца!

    Ей така обичам тази поезия на Борис Христов. От малкото закачило се в мен в тъпя ми мозък, мисля че е достаъчно.

    Ако се постарая, може да докарам и пунктуация и всичко, но не искам… карам го на интуитивна прима-виста. Защото не ми се задълбава в детайли, а в чувство, останало ми от години с този поет. Всичко друго са глупости. Иначе не съм толкова необразован, но не ми се копипейства, бе. искам по памет, без да мисля за граматики и прочие...

    Честит Рожден ден, господин Христов! Ето така Ви помня:

    Бяла е черквата. Черна е нейната сянка.
    В черната сянка - светят кръстове бели…

    Бръмчи маранята в полето,
    а моята майка
    върви край стените
    в тая тягостна лятна неделя.

    Накъде, моя самотна светице, се щураш,
    и защо ли замесва кори
    и кокошката скуба?

    изпълзял върху камъка - само старият гущер -
    гледа една полудяла от слънцето пеперуда.

    Ако беше земята прозрачна.
    ти щеше да видиш
    кой пие виното и бонбоните хруска.

    Но едно черно плашило в къпините диви,
    е затворило дупките,
    и никой надолу не пуска.

    Това е, което остана от твоят пазител…
    когато се сучпи ледът, и той от дома се измъкна.
    сам из подземните улици нощем да скита
    сам да се стриже и сам да се кърпи…

    Трака отгоре светът като бръмбар съборен.
    И звънарната дървена се опитва да стане.
    А една сврака слетяла на двора
    разглобява оглушалата от години камбана.


    дай ръка - да излезем на пътя, където,
    човекът разгърден върви в развилнялото пладне…
    че както ти гледаш в земята,
    а синът ти - в небето,
    може някой ден и от ръба на земята да паднем.

    Вероятно съм и объркал реда на четиристишята, но занм, че съм хванал основното.

    Честит Рожден Ден, господин Борис Христов!

    С много любов от един читател.

  13. 13 Профил на world_citizen
    world_citizen
    Рейтинг: 294 Неутрално

    А слетяла на двора една(или НЯКАКВА) сврака бездомна
    разглобява оглушалата от години камбана!

    Това е правилното!!!!!!

    Сетих се!

    Простете за грешката.

    Аз съм си просто момче, селянче, ама не чак толкоз…

    НО ОТКАЗВАМ ДА КОПИРАМ ОТ ИНТЕРНЕТ! И НЕ ИСКАМ ДА ВАДЯ СТИХОСБИРКИТЕ ОТ ЛАВИЦАТА В ДАЛЕЧНИЯ ЗАПАД. (Майната му на моя Запад, ама това е друга история…)

    Просто си тренирам паметта с обичаните текстове на обичаният ни БЪЛГАРСКИ ПОЕТ!

  14. 14 Профил на world_citizen
    world_citizen
    Рейтинг: 294 Неутрално

    Мъртвите станаха рано - да се приготвят.
    Сигурно вече из тъмните входове слизат.
    Нали и те са изпратили преди тях от живота
    някой, комуто да носят хляб и водица…


    Това пропуснах, но се сетих… Сега!

    Хмммммм…


    Събота сутринта е…

    Но пък е чудесно да си мисля точно за такива стихове. То си е интелектуално предизвикателство.






За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK