Наблюдателница и книга

читАлнЯта", която отвори преди малко повече от две седмици, е място, което вече има дух и над 500 абонати.

Старата будка до Народния театър в София е посещавана от хора на всякакви възрасти. Момичето, което седеше зад бюрото, каза, че "най-младата" читателска карта принадлежи на четиримесечно бебе.

Някои от желаещите да влязат в "читАлнЯта" са много нетърпеливи и любопитни. Две такива посетителки пристъпиха със замах и голямата метална врата излезе от пантите.

На лавиците стоят най-разнообразни книги - от старите заглавия, известни на всеки, до някои от най- модерните в момента писатели като Джефри Юдженидис, автор на "Брачната фабула" и "Непорочните самоубийства"

Срокът за връщане е 20 дни, но ако книгата е прекалено дебела, винаги може да се удължи, смее се момичето зад бюрото, когато един от читателите погледна неуверено към дебелината на избрания от него роман.

За българската литература има цяла секция сред на пръв поглед разбърканите заглавия. Сякаш "читАлнЯта" се стреми към това хората да забележат България като родина на талантливи писатели, които пишат на майчиния си език. Сред томовете са романите на Захари Карабашлиев "18% сиво", "Симетрия" и "Кратка история на самолета", както и някои произведения на Теодора Димова и Калин Терзийски, старателно подредени по рафтовете.

В ъгъла на будката между два сиви пуфа е отделението с детска литература. Книжките са подредени по поредици, а децата ги вадят и разглеждат, потънали в удобните кресла. "Мечо Пух" се ползва с особен интерес. така е и с останалите книжки от жълтата поредица на издателство "Пан", която в неделя бе заета наполовина.

Самото помещение на читалнята също допринася за атмосферата на мястото, тъй като е цялото остъклено, всеки може да надникне и да види какво става вътре, да разгледа книгите, дори ако само преминава. Вътре е хладно, уютно, книгите правят пространството тясно, а тихата музика придава топлина и подтиква хората да поостанат за по една страница.

Вторият етаж на "читАлнЯта" пък е уединено пространство, малка наблюдателница, откъдето може да се види фонтанът в градинката на Народния театър и разхождащите се. Там горе се помещават лавиците с модерната класика, света на Чарлс Буковски и Хенри Милър, а музиката от долния етаж почти не достига.

Неделята (16 август) беше спокоен ден за градската читалня. Нямаше много хора, книгите седяха кротко по лавиците си. Беше идеално време човек да остане там и да почете, необезпокояван от другите, които като че ли бяха отишли на фестивала за градска култура "София диша". Нямаше дори музика, тъй като навън, точно до фонтана, малка група от улични музиканти свиреше джаз на китари и тромпет.

Всичко, което трябва да знаете за: