Откъс от "При входа на морето" на Емилия Дворянова

Откъс от "При входа на морето" на Емилия Дворянова

© Издателство



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от "При входа на морето" на Емилия Дворянова, книгата, получила наградата "Роман на годината" на Националния дарителски фонд "13 века България" за 2015 г. Той е любезно предоставен от издателство "Обсидиан".


...а зад стъклото въздухът е зелен и подвижен, приближава, отдалечава се, лизва прозорците, разсейва се и зеленото изсветлява, става съвсем прозрачно зелено, видение за зелено, видението изчезва, после отново се появява и започва да шуми в листата на дърветата, листата са зелени, но и въздухът е зелен и понякога се сгъстява, облива стъклото и напира да влезе, балончета се пукат, бълбукат, въздух във въздуха... искам да ги поема, потребно ми е да ги поема, заедно с тях в гърдите влиза зеленото, гъсто е и започвам да кашлям... очите ми са отворени, виждам стъклото, зеления въздух отвън, формите му, съвсем ясно усещам някой до мен, но него не го виждам... трябва да ги отворя, очите за него... плътността на зеления въздух ми пречи...

– и после?
– после нищо
 
Просто се повтаря. При всяко събуждане продължава да се повтаря: поредици от едва нюансирани едни към 
други зелени петна, линии, отделни точки, преливащи форми, и всички едва отличими в зелената маса на въздуха... приличат на сериите на Шьонберг, само че в цвят, или на електрокардиограма, зелени пулсации на сърдечния ритъм, или картина на минималист, опит да се улови 
неуловимо зеленото... зелен квадрат на Малевич...
Така казах на дъщеря ми сутринта рано, така ѝ го описах, за да ме разбере, докато седяхме на терасата и съзерцавахме зеленикавото море в далечината; беше дошла да си кажем довиждане, преди да отпътува обратно 
към София, а предишния ден ме докара с колата, но трябваше да преспи в селото, защото в санаториума не допускат да остават посетители, и не знам как ми хрумна да ѝ разкажа този сън точно преди да тръгне, навярно 
защото е натрапчив и си мислех, че ако ѝ го разкажа, ще се освободя от него, ще ме напусне зеленото.

– Така се събудих и после дълго виждах всичко в зелено. Наистина беше така, този сън е първото, което си 
спомням, а тя ме погледна със съжаление и ме попита дали ме мъчи.

–Не, не ме мъчи... или само малко, навярно искам да разбера кой беше тогава до мене и продължава да бъде... 
ако не се бях събудила точно в този момент, щях да го видя и може би вече нямаше да се повтаря... но сигурно си била ти.

Само че това го изрекох единствено за утеха, нейна или моя, защото, когато се събудих, наистина тя беше до 
мен, но аз всъщност знам, че онзи е друг.

– Не се безпокой – казах ѝ, – тук е тихо, ще гледам морето, а и толкова много книги пренесохме... винаги съм
мечтала за спокойствие и ето, дойде.

Ана погледна през стъклената врата към стената насреща, бях успяла още вечерта да подредя всичко, две 
лавици над бюрото.
– Сякаш ще останеш цяла година.


Усмихна се... усмихнах се и аз, ако можех, наистина бих останала; мястото изглежда красиво, наоколо няма нищо, сградата е кацнала на висока земя... само море, скали, никакъв шум освен вятъра и вълните, поне през тази първа нощ нищо друго не чух.




– Бих останала – казах ѝ, – но лекарите смятат, че за месец ще се оправя, най-много два...
– Дано, да, сигурно – отвърна Ана, но не изглеждаше убедена и тогава вече стана от шезлонга, влезе вътре и започна да разглежда книгите, докато ме чакаше да я последвам, за да я изпратя, но аз продължавах да гледам като замаяна зеленикавата вода, простряна до съвсем синия хоризонт.


– На юг морето е синьо, тук водите са зелени, нали и ти така го виждаш? – попитах, усъмнена в зеленото, и тя потвърди, така било на север, понякога ставало сиво, а аз продължих:
- И е твърде далеч от София, няма смисъл да идваш, ще се притеснявам, докато шофираш. Звучеше логично след всичко, което се случи, но не ми отвърна, не знам дали се съгласи, беше измъкнала от рафта "Вълшебната планина" и разсеяно я прелистваше.


– Винаги съм си представяла санаториумите като във "Вълшебнатапланина", не прекалявай с четенето...
Само че е море, помислих, но пък може да е вълшебно.
– Няма да прекалявам, просто любими страници, Ана... но и ще се опитам да пиша... ако мога, може би вече никога няма да мога.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 324 Неутрално

    Скука! Петокласниците пишат по-интересно.

  2. 2 Профил на raylight
    raylight
    Рейтинг: 952 Неутрално

    Книгата е интересна и сама по себе си, но в нея има и ценни сведения и препратки за света Тереза от Авила и за Вълшебната планина на Томас Ман

    Истината е висша ценност
  3. 3 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 324 Неутрално

    До коментар [#2] от "raylight":

    И в Уикипедията има за св. Тереза. Хайде сега, ще преписвамр ли?

  4. 4 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    Дворянова е много добър писател, но е тежка категория. Бароковото писане не е за тази публика!
    Дневник, просто трябва да сте наясно с читателите си!

  5. 5 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 856 Неутрално

    До коментар [#4] от "Додо":

    аз не я харесвам от времето, когато четях в профила й във фейсбук. тежкото, мъчително по православному морализаторствуване в религиозно-феминистично амплоа ми беше твърде много. нещо като калин янакиев, но женско-литературен вид ми стоеше. естествено, осъзнавам, че това е отвъд-литературен критерий.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  6. 6 Профил на raylight
    raylight
    Рейтинг: 952 Неутрално

    До коментар [#5] от "abdelhaqq":

    Да не харесваш нечия личност и творбите му/я са две различни неща. Много писатели не са най - приятната компания за по бира, но това не ги прави лоши

    Истината е висша ценност
  7. 7 Профил на lekapoleka
    lekapoleka
    Рейтинг: 229 Неутрално

    До коментар [#4] от "Додо":

    Виж сега, проблемът не е само до читателите на "Дневник". Просто на Дворянова толкова ѝ харесва идеята да е "тежка категория", та става една доста насилена тежест. Не ми е интересна, съжалявам. Много хубаво за препратките към "Вълшебната планина", но по-скоро бих препрочел този роман, отколкото да търся под лупа ерудитските намигвания в такова самовглъбено писане.

  8. 8 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 856 Неутрално

    До коментар [#6] от "raylight":

    да, затова уточних, че разбирам, че моят критерий е извън-литературен. за жалост, не съм способен на безкрайното отделяне на един писател от онова, което пише. лъха ми на шизофрения.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  9. 9 Профил на lekapoleka
    lekapoleka
    Рейтинг: 229 Весело

    Дано не се окаже, че съвременната българска литература е обречена да се люшка в крайностите между Емилия Дворянова и Кайо Терзийски

  10. 10 Профил на raylight
    raylight
    Рейтинг: 952 Неутрално

    До коментар [#3] от "marmalad68":

    Това, че на теб не ти харесва нечий стил, не означава, че на други хора няма да се хареса

    Истината е висша ценност
  11. 11 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 856 Неутрално

    До коментар [#9] от "lekapoleka":

    е нормално, между тия две възедрички скоби може да се натъпче всичко, и калуни-кали, и естествени романи, и мисии лондони, и антихтони дантеви...

    בני אתה אני היום ילדתיך
  12. 12 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    До коментар [#5] от "abdelhaqq":

    И на мен нещо не ми допада тази нейна фейсбук обсесия. Не зная въобще как успя да напише романа. Вярно, 4 години го писа, но все пак, ако всеки ден си във фейса по 5-6-8 часа, ти започваш да живееш в него и всичко друго остава на втори план. Често се случва при самотните хора. А фейса е просто една платформа, може би полезна донякъде, но нищо повече от една платформа. Както с всяка друго нещо, не е добре да прекаляваш

  13. 13 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    До коментар [#7] от "lekapoleka":

    Като си говорим за тежест, може би не са много хората тук, които знаят, че Дворянова е доцент в НБУ, но може би има такива, но предполагам, че са единици хората, ако въобще има такива, които знаят, че доцентурата и на Дворянова е един неин роман. Разбира се, имало е някаква малко студия, специално за процедурата, но определон това е любопитна подробност
    Но, Дворянова е много добър преподавател и лично аз мисля, че много добър писател. И определено не е мястота на тази книга в Дневник. Виж, едно интервю с нея би било много четено, за това гарантирам. Особено, ако се изпрати кадърен журналисти, който да я интервюира

  14. 14 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 324 Неутрално

    До коментар [#10] от "raylight":

    Напротив, това, че на други им харесва, не значи, че и на мен трябва да ми харесва.

  15. 15 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 324 Неутрално

    До коментар [#13] от "Додо":

    Доцентура с роман - кич!

  16. 16 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 811 Неутрално

    Темите за литература се коментират от едни и същи хора по един и същи начин. Да търсиш самоцелна различност си е снобарско. Искреността е най-добрият критик.
    Това, че Дворянова е женският литературен аналог на Калин Янакиев звучи оригинално +

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. "Русия е наш враг и окупатор. Управляваната от нея пета колона вероятно днес може да бъде по-опасна и от открита агресия." Саломе Зурабишвили, президент на Грузия
  17. 17 Профил на bgl
    bgl
    Рейтинг: 443 Неутрално

    Специално за това произведение не мога да коментирам, но сме свидетели на преходен период - от стимулиране на чалгата изразена в музика към стимулиране на чалгата изразена в букви. Ефекта е един и същ, че дори и по-лош.

  18. 18 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 324 Неутрално

    Питам се каква е тази нация, която трябва да избира между "история на кенефа" и "въздухът е зелен и подвижен, приближава, отдалечава се, лизва прозорците, разсейва се и зеленото изсветлява", каква е тази нация, която трябва да избира между ямболския поет на компотите и софийската доцентка със закъснял менопаузен уклон към православния псевдоекзистенциализъм? Питам се и си отговарям: "Това е изчезваща нация." Ако някой е решил злоумишлено да злоупотребява с езика или някой друг да не знае, че въздухът не може да се разсейва и отдалечава, ако и двамата са решили да изпробват търпението и данъците на българите с посредствените си драсканици, защо всички трябва да ги харесват, защо всички да им пригласят в собственото им самоунищожение?

  19. 19 Профил на raylight
    raylight
    Рейтинг: 952 Неутрално

    До коментар [#8] от "abdelhaqq":

    Не, обикновена логика е. Пробвай, може и да ти хареса да мислиш рационално.

    Истината е висша ценност




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK