Бира от български рози в Лондон

Ивайло Пенев

© авторът

Ивайло Пенев



Докато чета бележките си от срещата с Ивайло Пенев, се сещам за филма Форест Гъмп. С невероятните си постижения Форест преобръщаше представите за това какво е възможно и какво не. Ивайло Пенев, който ме накара да се сетя за филма, произвежда бира в Англия с  истинска чиста розова вода без химикали, както се казва "био".


За място на срещата ни избрахме Golden Square (Златния площад) в квартал Сохо, тъй като той е свързан с български рози. Табели на четирите ъгъла на заградения площад-градина посочват, че през 1972 г. Софийската община е дарила рози на Уестминстърската, засадени на това място.


Всички пейки са заети, въпреки че обедната почивка на работещите в медийните компании наблизо вече е минала. Сядаме на каменния бордюр, до тревата. Рози не се виждат, но Ивайло е донесъл няколко бутилки бира. Тъй като пиенето на алкохол е забранено на площада, бирите остават неотворени... първоначално.




Според данни на независимия аналитичен Centre for Entrepreneurs, във Великобритания работят 8798 български предприемачи. Роденият в Стара Загора Ивайло е един от тях. Той е на тридесет и шест години и живее от почти 12 години във Великобритания. Преди това е бил за година и половина в САЩ. "Заминах в САЩ като третокурсник по индустриален мениджмънт в Техническия университет в София. Малко работих и много пътувах.


Всичко ми беше интересно


Мечтаех да уча в чужбина. Знаех добре английски и затова след Америка се записах в Huron University - частен американски университет в Лондон. Там завърших мениджмънт."


Докато учи в Лондон, Ивайло продава в Англия био козметични продукти и розова вода, произведени от фирма на негов приятел от Стара Загора. Тогава започва да експериментира с производство на домашни храни и напитки с розова вода. "Обичам да правя експерименти. Розовата вода може да се използва за много неща. Например, в Индия я слагат в агнешко къри, а в арабските страни правят с нея сладкиши. Правих домашна лимонада с розова вода. Експериментирах и с лавандула. Чета в интернет как се правят храни и напитки и пробвам в домашни условия."


Първата си бира с био розова вода от България Ивайло произвежда през 2013 г. "Открих, че в Англия продават шоколад с рози, който е популярен, особено на Св. Валентин. Вкъщи имах книга за съчетаването на ароматите. От нея научих, че розите се комбинират добре с продукти с горчив вкус. Например, натурален шоколад или краставица се съчетават с рози. Реших да експериментирам с бира. В Англия са модерни домашните крафт бири."


"Моята идея беше крафт бира с розова вода"


Като чувам историята, се сещам, че до мен са бирите на Ивайло. Изкушен съм да отворя една. Оглеждам се. В този момент хората наоколо не ни гледат. Бързо отварям една бутилка. Отпивам и скривам с раницата си шишето с етикет, на който пише Black Rose (Черна роза).


Ивайло има русо-рижа брада, кръгло лице, светли, сини очи и коса, вързана на опашка. Говори благо. Изглежда добряк. И понеже си представям как експериментира вкъщи с разни неща, ми идва наум Дядо Коледа и неговите джуджета. Мисля, че ако бях мениджър в компанията на Дядо Коледа, щях да му препоръчам да наемем Ивайло.


"Първата бира беше черната. Този стаут /вид тъмен малцов ейл/ е с аромат на шоколад и розова вода. Произведохме я през 2013 година", продължава Ивайло.


Усещам веднага шоколада в устата си. После си представям как мисълта ми се изстрелва и със скоростта на светлината прелита над Белгия, Германия, Австрия, Унгария. Виждам за миг отвисоко Белград и София и забавям скоростта, за да усетя в устата си Розовата долина на България. Чувствам се като Дмитрий Менделеев, докато течността преминава през гърлото ми.


"Как стана производството на бирата?", питам, докато преглъщам.


"Щом бях доволен от резултата от експеримента се свързах с пивоварна за био бира в Есекс. Писах, че имам идея. Собственикът се оказа канадец, който току-що беше купил пивоварната и търсеше начин да развие бизнеса си. С него направихме обща фирма за производство на бирата с рози. Първата партида беше 1000 литра бира. За нея използвахме 15 литра розова вода. Направихме представяме в клуб в (хипстърския) квартал Шордич. Следващата задача беше да продам бутилките."


Отново ми се иска да отпия от бирата и се оглеждам. Точно навреме, защото виждам, че в този момент през един от входовете на оградения площад влиза мъж със светлоотразителен елек и работни дрехи. Дали не е пазачът?


Ивайло ме насърчава да запазя спокойствие. Отпивам от бирата, а той продължава:


"Първите бири продадох на пазар в квартал Райслип, в Северозападен Лондон. Няколко пъти продавах на този пазар. Той беше нов, нямаше много продукти. Продадох по-малко бира, отколкото очаквах. Но след време разбрах, че не е било толкова зле. Явно съм имал големи очаквания в началото. (Смее се) После си купих маса и шатра. Давам на хората да пробват бирата. Ако им хареса, купуват за вкъщи. Ако пазара има лиценз, продавам и наливна бира. Например, на пазара Ковънт Гардън и на пазара пред магазина Партриджис, до галерията Саачи в Челси, продавам наливна бира."


"Сам ли се занимаваш с дистрибуцията?", питам.


"Засега сам правя повечето неща. Бутилките сам избрах, етикетът и сайтът ми направи приятел дизайнер от Сан Франциско. Вече се научих и сам да варя бирата в пивоварната. Всъщност,


в пивоварната ми помага един 50-годишен бивш банкер


Той иска да отвори своя пивоварна. Затова е зарязал банката и сега една година се учи как се прави бира. Докато се учи, експериментира."


Ивайло обяснява, че търси подходящи търговци. Праща им бири. Ако ги харесат и мислят, че могат да правят пари, поръчват. Нужно е да купят поне един палет. Бирата продава и в няколко пъба в Колчестър, Бристол и ресторант Карамел в квартал Ууд Грийн в Лондон.


Какви са плановете ти?, питам, отпивайки последната глътка от бутилката.


"Освен черната бира, произвеждаме вече бяла (пшеничена) и розова (с хибискус). Всичките са с био розова вода от България. Искам да се концентрирам върху експорта. Крафт бирите не се пият от всички. Затова трябва да продавам в повече страни. Освен това искам да си направя собствена пивоварна. Трябват ми около 20 хиляди паунда за това: 10 хиляди за апаратура, 5 хиляди за наем на помещение за една година и останалите да тръгне бизнесът."


Няма ли да е по-евтино в България?.


"Нямам нищо против да се върна в България, но ми се струва, че бизнес се прави по-лесно в Англия. Разбира се, най-важното е хората да харесват бирата и тя да се продава."


Като се разделяме, каня Ивайло на разходка, която организираме до къщата на Дарвин през уикенда. Той е видимо заинтригуван, защото наскоро си е купил фотоапарат и сега експериментира с него. Нямам съмнение, че Ивайло може да стане и добър фотограф. Той е тип Форест Гъмп.
 


"Разходки из Лондон" е новата рубрика на "Дневник".
Нейни автори ще бъдат Десислава Дякова и Бойко Боев. Те са създатели и на социалния проект "Разходки из Лондон", чиято цел е да свърже българите с Лондон и лондончани и са автори на блога bulgariansinlondon.com.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK