Биология на хартията - любопитният метод на работа на фотографката Алисън Росистър - Развлечение

Kilborn Acme Kruxo- срокът на хартията е изтекъл през 1940 година

Повечето фотографи биха се ужасили, ако открият плесен или вода по фотографската си хартия, но не и Алисън Росистър. Защото: "Ако нещо унищожава хартията, то това е просто прекрасно. Просто го обичам".

Нейните произведения, изработени изцяло от унищожена фотографска хартия, са част от експозицията "Светлина, хартия, процес: Преоткриването на фотографията", която се помещава в "Гети център", Лос Анжелис, Калифорния до 6 септември, пише английският "Телеграф".

През последните 8 години Росистър събира кашони с изхвърлена фотографска хартия от целия свят, като най-старата датира още от 1890 година. После в тъмната стаичка на нейното студио, тя ги проявява и превръща в зловещо деликатни абстрактни творби, които днес се продават за хиляди долари и привличат вниманието в света на изкуството.

Завършила Технологичния институт в Рочестър, фотографката, сега на 62 години, работи 20 години като фотограф и 8 години като консерватор на снимки. Просветлението й идва, когато за свой проект, започва да търси евтин източник на хартия. Тогава от сайта "Ибей" Росистър намира стара хартия Kodak, чийто срок бил изтекъл още през 1946 г. След като проявява един от листовете, тя открива очерталата се перфектна абстрактна форма.

"Изглеждаше сякаш някой бе рисувал с графит по целия лист", споделя Росистър.

От този момент нататък фотографката е запленена от негодната фотографска хартия и купува всичко, до което може да се докопа.

Преди да започне да прави собствени произведения, Росистър доброволства в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, за да научи малко повече за материалите, с които работи. Помага й Нора Кенеди от отдела по запазване на фотографии към музея. По-късно Алисън си осигурява и място в студио по опазване на работи на всепризнати фотографи като Андреас Гърски и Томас Деманд.

За създаването на своите работи Росистър използва много различни техники. Понякога потапя хартията в проявителя, за да създаде импресионистичен пейзаж или пък слага хартията в разтвора с химикали за получаване на геометрични форми и сенки. Най-често фотографката разчита на "биологията" на хартията, като я сравнява с ДНК-то на застрашено от изчезване животно.

Нейната най-вълнуваща покупка била хартията Satsista- желатинова сребърна емулсия с платинено покритие отгоре. Този вид е използван от фотографи като Пол Странд и Алфред Щиглиц и е един от най- редките, които се произвеждат. Намерила само 4 листа, по които личали отпечатъци от пръсти на предишния собственик.

"Луда съм по тези. Ето ме тук, живееща в 21 век, а се свързвам с фотограф от 19 век.", обяснява Росистър,

За създаването на една от нейните творби са й нужни 48 часа. Имам нужда от усамотение. Уверявам се, че имам достатъчно храна в хладилника и единственото, което правя, е да работя. Понякога не излизам 2 седмици от къщата, разказва фотографката.

Представлява я галерия "Йоси Мило" в Ню Йорк.

Всичко, което трябва да знаете за: