Автомат за поезия търси и предлага стихове в столични заведения

Автомат за поезия търси и предлага стихове в столични заведения

© Ина Бояджиева, Klaxon Press



Един стих за 6 стотинки" - такова предложение ще има скоро в някои софийски барове, след като издателите на литературното списание Klaxon Press представят най-новия си проект - вендинг машина за поезия. Тя ще се въплъти в стар италиански механичен автомат за пинг-понг топчета, а във всяко едно от тях ще се крие "смел стих на нов български автор", пишат те.


Проектът ще бъде представен на 10 септември от 19 ч. в столичния DaDa Cultural Bar, където създателите ще събират и първите стихове за машината. Всеки може да представи творчеството си срещу 2 лева дарение за поддръжка на физическия му носител. Машината ще престои в DaDa eдин месец, след което ще бъде инсталирана на друго място.


Тя ще съществува и в електронен вариант - на страницата на литературния колектив като генератор на вече съществуващи стихотворения в оригинал или английски превод. При натискане на бутона "Прочети поема" (Read a poem) симпатичната машина на илюстраторката Ина Бояджиева ще "изплюва" стихове на познати и непознати български автори на случаен принцип. Може да го споделите в социалните мрежи - с близки, приятели или с врагове, ако не ви хареса, казват от Klaxon Press.




"Като speed-dating за стихове. Няма гаранция за качество. Но винаги има потенциал за нова литературна страст, моментна тръпка или поетична любов", пишат те. Целта им е да намерят алтернативен канал за нова българска поезия.


Онлайн автоматът за поезия също събира стихове, безплатно, чрез бутона Submit a poem.


Той ще бъде достъпен от 10 септември 2015 г. след откриването.


Входът на събитието е свободен, ще има и музика на живо.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Хубаво като идея, но като знам какви са сегашните представи на много от нашите медии за поезия имам странното чувство, че ще изплуват все едни и същи имена.
    Тоест мисли в изречения, без рима и ритъм, може би и без препинателни знаци.
    Ама нищо, поне ще е нещо за четене.
    Дали е поезия пък е друг въпрос...

  2. 2 Профил на deepblue
    deepblue
    Рейтинг: 1211 Весело

    Вече нама да се казва как си се напил ,а как си се начел.

  3. 3 Профил на Beyond
    Beyond
    Рейтинг: 1190 Неутрално

    Прашен град.
    Дом студен.
    Добър ден!

    TAKE THE RED PILL!
  4. 4 Профил на Dwight Schrute
    Dwight Schrute
    Рейтинг: 458 Неутрално

    [quote#2:"deepblue"]Вече нама да се казва как си се напил ,а как си се начел.[/quote]

    Мечо Пух и Прасчо отиват на училище на 15 септември. Там ги карат да напишат съчинение на тела „Какво правих през лятото“.
    Прасчо пита:
    – Пух, какво да пишем? През цялото лято бяхме напушени, друго не сме правили.
    Мечо Пух му казва:
    – Прасчо, вместо „пушили“ пиши „чели“. „Чели“ цяло лято звучи добре…
    Учителката проверява съчинението на Прасчо:
    „Събудих се и започнах да чета. После се измих. Продължих да чета. Преди закуска четох още малко. Закусих. До обяда пак четох. Обядвах. После ми се приспа. Преди да подремна, четох още малко. Прочетох книжката. Поспах. Събудих се и започнах да чета. Дойде Мечо Пух. От далече му личеше, че е чел. Отидохме на балкона. Стоим и четем. Идва Йори и ни пита: „Имате ли нещо за четене?“. Личи му, че е много начетен… зад ухото му стърчи половин буквар.“

  5. 5 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1129 Любопитно

    Изглежда смахнато, но щом са намесени и парите, значи, не поезията е водещата в случая...

    Форумът е в будна кома...
  6. 6 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Прозаично
    (важи и за конкурсите)

    Плитки са ви моретата.
    Слънцето. Е Фалшиво!
    Виното ли? (Поетите)?
    Просто... не ви отиват.

    Ангел Колев

  7. 7 Профил на sherekhan
    sherekhan
    Рейтинг: 284 Неутрално

    Имало е едно време и поети в България, сега всичко е чалга и пошлост, даже и поезията ни.

    "От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи." Васил Левски
  8. 8 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 949 Неутрално

    Бе хубаво, ако не става за четене, поне хартията ще е по-евтина от тая в тоалетната. Ама как ще си взима автомата 6 стотинки, като те с 1 и 2 не работят? Единственият начин е с 6 на цело.

  9. 9 Профил на monicag
    monicag
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Идеята на автомата е, че всеки може да вземе участие - може би, точно поради тази причина няма да "изплуват все едни и същи имена".

    А "намесените пари" се събират като дарение за културна организация за която хора работят без хонорари. За да имаме успешни проекти имаме нужда от финансова подкрепа от съмишлениците ни от време на време, признавам.

    Каня ви всички да подадете стих! И наистина се надявам да не е така както компентар 7 твърди

  10. 10 Профил на mihaela77
    mihaela77
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Трябва да се поощряват и младите таланти...Хубава инициатива!

  11. 11 Профил на GRUBO
    GRUBO
    Рейтинг: 564 Неутрално

    Поетичен автомат
    Схватка на креват

    Рими прости
    От пияни гости

    Запой литературен
    много, много съм културен

  12. 12 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Някакви такива неща ще пропагандирате най-вероятно:
    "Мъжът е толкова добре устроен.
    Мъжът не пита, не търси под вола теле, не иска да знае
    от колко дни не ти е мита косата и колко са ти пораснали космите.
    Мъжът не се интересува какво значи твоето нищо, защото
    за него нищо значи нищо. И така е нормално.
    Мъжът обича приятелите си честно, спокойно, без да изисква от тях,
    без да ги ръчка, да ги сочи с показалец и да обсъжда заплатата им.
    Мъжът не понася компания просто за да има с кого да си чеше езика.
    Мъжът познава желанията си и инстинктите си, но предпочита
    да не ги нарича така.
    Мъжът иска обикновени неща и да не го занимаваш с глупости.
    Мъжът добре и бързо улавя есенцията. По-лесно умножава двуцифрени.
    Мъжът се ориентира добре и паркира по-хубаво.
    Мъжът не може да имитира смях, оргазъм или добро настроение.
    Мъжът е винаги момче и това му отива.
    Мъжът е чудесен. Стои до мен и смята, че съм красива."

    Тея Дия

    В такъв случай всеки е поет, даже и Карбовски...

  13. 13 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Момчиловци

    Тук живеят два кръста, три облака
    и дузина овчарски колиби.
    И луна. Кехлибарено-обла,
    като глътнала огънче риба.

    Тук човекът с очи като корени
    и вековна усмивка под мишница
    гали с поглед вечерните дворове
    със бумтящи в гърдите огнища.

    Тук човекът с лице като къща
    се е сбръчкал съвсем керемидено.
    Цял живот е копал и прегръщал,
    и е вдигал деца, и е зидал

    с тея двете ръце. И с душата си,
    дето вечно е пълна със борове.

    Боже, колко е стара Земята!
    Тук скалите са станали хора.

    А небето е някак голямо...
    да подскочиш за миг - ще потънеш.
    И си имат два кръста. А няма
    даже намек за някой разпънат.

    Елица Мавродинова

    Не е същото, нали...

  14. 14 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Въпрос

    Ех, вие, хора недоверчиви,
    уморено понесли мрежите.
    Има и друг цвят освен сивия
    и освен злоба - има и нежност.

    Като се връщате у дома гневни
    и дърпате децата си за ушите,
    не ви ли е хрумвало, че за последно
    една нощ ще изгреят звездите...

    Ще помръкнат от безразличието ви.
    Ще засветят на друга планета.
    Ще се раждат страхливи момичета,
    за да раждат страхливи момчета.

    Зная, плода се бере наесен,
    но земята без любовта ви е слаба.
    Нося ви един хляб и една песен.
    Защо поискахте само хляба?

    Камелия Кондова

  15. 15 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Ела си

    Откакто си отиде, все ти пиша
    и все захвърлям в печката писмата.
    Не знам дали четеш човекостишия,
    но днешното реших да ти го пратя,

    че сигурно и ти се притесняваш,
    дали сме здрави, стига ли насъщният...
    Не ни мисли. По малко остаряваме,
    но иначе отвътре сме си същите.

    Понякога се караме и викаме,
    и думите тежат като планети.
    Крилата ни болят. И бавно никнат,
    и бързо вехнат в полза на ръцете.

    Понякога сме дребни и лицата ни
    приличат на стафиди от ненавист.
    А друг път сме огромни. Непонятни,
    божествени и истински, и прави.

    Но тъжно е, откакто си отиде.
    И днес ти пиша, за да те помоля...
    прости ни. Бяхме зли и те обидихме.
    Ела си, Боже, в къщите. При хората.

    Елица Мавродинова

  16. 16 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Сега това е романтично минало

    Сега това е романтично минало,
    А те самите — празнична героика.
    И между тях и мен лежат годините,
    Угасналата кръв и ореолите.

    Сега това са само пет-шест страници
    В окъсана далечна христоматия.
    Портрети на войводи и въстаници —
    Получовеци и полуразпятия...

    Познаваме ги само от баладите,
    От одаите, във музей превърнати,
    Отгдето са излезли толкоз млади те
    И вече никога не са се върнали...

    А всъщност туй ли са?... Онези диви хъшове
    Нима са мислили приживе за музеите?
    Нима на своето безсмъртие за къшея
    Без къшей хляб тогава са живели те?

    По воденици и браилски ханчета
    Нима са търсили те бъдно легендарие
    Или пък топлата чорба на Странджата?
    Не, просто те са търсили България!

    България, и святата, и милата,
    Която няма нищо общо с думите,
    Която бе за Дякона бесилото,
    А пък за Ботев — Вола със куршумите...

    ... Сега това е романтично минало!
    А те самите — приказка, героика.
    Но всяка нощ, безименни и именни,
    Се връщат те в кръвта и във покоя ми.

    Изпълват стаята и мен. И питат ме:
    — Строшихте ли на тоя свят оковите?
    А вместо отговор, ведно с комитите
    Целувам аз камите и пищовите.

    Дамян Дамянов

  17. 17 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Прозаично за поезията…

    И аз обичам Проза…
    въпросът е, че ужким
    Сърце е (не е Мозък),
    творецът на изкуство!

    И вярвам: Че Поетът-
    не трябва да е с Име.
    Красив да е в Лицето,
    но щом дочуеш Рими

    и в онзи чуден Ритъм
    душата пак се впусне
    (Мечтите не залитат),
    от Глад. И не е пусто.

    И ти ще го признаеш.
    А аз ще наблюдавам.
    Със Думите (накрая):
    Поетът си е Славей…

    Ангел Колев

  18. 18 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    УБИТИЯТ ВЪЛК

    Ловецът тази вечер ще напише
    във свойте мемоари : вълк убих.
    Сега градът на дива кръв мирише,
    а Вълчият баир е страшно тих.

    Копоите се мятат разярени
    и ръфат козина. Деца без страх
    докосват с пръст очите му студени,
    докато във припадналия мрак,

    над шумното ликуване, над всичко
    внезапно някой тихо каже : " Стой !"
    От Вълчия баир вълче самичко
    във тъмното надава детски вой.

    Ивайло Балабанов

  19. 19 Профил на Pow
    Pow
    Рейтинг: 868 Неутрално

    Всеки ден в дневник
    Чета на тварите коментарите

    Оплюват се всякакви опити за култура
    Коментиращите мислят си само със к*ра

    Единия оплюва комунисти, другия искал улици като писти
    А другаря Иванов пак се оплаква от гл*сти

    Чета ден след ден за всяка изцепка на Боко
    Как Пеевски държал черното тото
    Как някой го пуснали след убийство жестоко
    И "новини" на кой какво му било говното

    И мисля вече да се спирам, да не коментирам
    Че ще ми падне рейтинга добре го разбирам

    Но не мога да понасям вече новите коментиращи
    И отлитам по лодки глисиращи

    Give a man a mask and he’ll tell you the truth




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK