Откъс от "В разредения въздух" на Джон Кракауер

Откъс от "В разредения въздух" на Джон Кракауер

© Красимира Деспотова, Издателство



Публикуваме откъс от "В разредения въздух" на Джон Кракауер, любезно предоставен от издателство "Кибеа". Обявена за една от най-забележителните приключенски книги на всички времена, книгата е следствие на участието на Кракауер в трагичните експедици от май 1996 г. Историята им е филмирана в новия филм "Еверест", където ролята на Кракауер се изпълнява от Майкъл Кели ("Къща от карти").


Филмът тръгва по кината от 18 септември, а "Дневник" дава шанс на петима читатели да спечелят едномесечен абонамент за стена за катерене Boulderland в София с новата си киноигра, която продължава до тази събота. 


Преводач на "В разредения въздух" на български е Ирина Димитрова.




ВЪВЕДЕНИЕ


През март 1996 година списание "Аутсайд" ме изпрати в Непал да участвам в организирано изкачване на връх Еверест, което после да опиша. Отидох като един от осемте клиенти на експедиция, оглавявана от добре познатия водач от Нова Зеландия Роб Хол. На 10 май достигнах върха, ала за покоряването му беше платена ужасна цена.


От петимата ми другари, достигнали върха, четирима, включително и Хол, загинаха в яростна буря, която се разрази внезапно, докато бяхме все още високо на върха. Когато стигнах до Базовия лагер, девет катерачи от четири експедиции бяха мъртви и още трима души щяха да умрат преди края на месеца.
Експедицията ме потресе дълбоко и статията се оказа трудна за написване. Въпреки това пет седмици след връщането ми от Непал, предадох ръкописа на "Аутсайд" и статията бе отпечатана в септемврийския брой на списанието. Когато я завърших, се опитах да прогоня Еверест от съзнанието си и да продължа живота си, но се оказа невъзможно. Изпълнен със смесени чувства, продължавах опитите си да проумея какво се бе случило там и непрестанно предъвквах обстоятелствата около смъртта на моите спътници.


Статията в "Аутсайд" е толкова точна, колкото успях да я направя при създалите се обстоятелства, но срокът ми бе безмилостен, събитията – отчайващо сложни, а спомените на оцелелите бяха силно повлияни от изтощението, недостига на кислород и шока. На един етап от разследването помолих други трима участници да си спомнят злополуката, на която и четиримата бяхме станали свидетели високо в планината, и не можахме да постигнем съгласие по такива важни факти като време, какво е било казано и дори кой е присъствал. Дни след като статията излезе, открих, че погрешно съм разказал някои подробности. Повечето са маловажни неточности, които неизбежно се промъкват в журналистическата работа, пришпорена от крайни срокове, но една от грешките ми в никакъв случай не може да се нарече маловажна и имаше опустошително въздействие върху приятелите и семейството на една от жертвите.


Освен фактологическите грешки, трябваше да се съкрати и доста материал поради липса на място. Марк Брайънт, редакторът на "Аутсайд", и Лари Бърк, издателят, ми дадоха изключително голямо пространство, за да разкажа историята: пуснаха статия от 17 000 думи – четири или пет пъти по-обемна от обичайното. Ала въпреки това, чувствах, че е твърде кратка, за да отдаде дължимото на трагедията. Изкачването на Еверест разтърси живота ми из основи и за мен стана изключително важно да опиша подробно събитията, без да съм ограничен от броя на вестникарските колони. Книгата е плод на този импулс.


Изумителната ненадеждност на човешкия ум на голяма височина направи проучването проблематично. За да не разчитам предимно на своите възприятия, интервюирах подробно повечето от участниците, и то няколко пъти. Когато бе възможно, уточнявах детайлите от радиодневниците, водени от хората в Базовия лагер, където ясната мисъл не беше в такъв недостиг. Читателите, запознати със статията в "Аутсайд", могат да забележат несъответствия в някои подробности (най-вече по отношение на часовете); поправките отразяват новата информация, получена след отпечатването на статията.


Неколцина автори и редактори, които уважавам, ме убеждаваха да не пиша тази книга толкова бързо, съветваха ме да почакам две-три години, за да има известна дистанция между мен и експедицията и да добия необходимата перспектива. Съветът им беше разумен, но накрая го пренебрегнах – най-вече защото случилото се на върха ме разяждаше отвътре. Смятах, че като напиша книгата, може би ще успея да прогоня Еверест от живота си.
Не се получи, разбира се. Нещо повече, знам, че читателите страдат, когато авторът пише, за да постигне катарзис, както съм сторил аз в тази книга. Но се надявам, че изливането на душата ми веднага след нещастието, все още под неговото зашеметяващо въздействие, носи известни предимства. Исках изповедта ми да притежава сурова безмилостна честност, която би се загубила след време, когато болката се поуталожи.


Някои от хората, които ме предупредиха да не пиша толкова припряно, ме бяха предупредили и да не отивам на Еверест. Имаше огромен брой основателни причини да не отивам, но опитът да бъде изкачен Еверест е необясним ирационален акт – победа на желанието над разума. Всеки човек, решен на подобно действие, по правило е глух за разумните доводи.


Истината е, че си давах сметка за всичко това, но все пак отидох на Еверест. С тази своя постъпка станах част от смъртта на добри хора и това ще тежи на съвестта ми много дълго време.


Джон Кракауер
Сиатъл, ноември 1996


***


Възседнал върха на света, стъпил с единия крак в Китай, а с другия в Непал, изчистих леда от кислородната си маска, поприведох рамене срещу вятъра и разсеяно се втренчих към необятния Тибет. Някак мъгляво и неясно съзнавах, че пред мен се разкрива внушителна гледка. Месеци наред бях мечтал за този
миг и съпътстващите го чувства. Но ето, че когато най-сетне бях тук, на самия Еверест, не можех да събера сили, за да изпитам каквото и да било.


Беше ранният следобед на 10 май 1996 година. Не бях спал петдесет и седем часа. Единствената храна, която бях успял да поема през последните три дни, беше купичка супа и шепа фъстъци. Раздиращата кашлица, която ме измъчваше от седмици, бе станала причина за отделяне на две от ребрата ми и бе превърнала дишането в мъчително изпитание. На 8848 метра в тропосферата до мозъка ми достигаше толкова малко кислород, че умственият ми капацитет беше като на бавноразвиващо се дете. При тези обстоятелства не бях в състояние да усетя нищо повече от студ и умора.


Пристигнах на върха няколко минути след Анатоли Букреев, руски алпинист-водач, работещ за американска комерсиална експедиция, и точно преди Анди Харис, водач на новозеландската група, към която принадлежах и аз. Познавах Букреев твърде бегло, но през последните шест месеца бях станал близък приятел с Харис, с когото много си допаднахме. Направих четири бързи снимки на Харис и Букреев, позиращи на върха, и поех обратно надолу. Часовникът ми показваше един и седемнадесет следобед.
Бях прекарал по-малко от пет минути на Покрива на света.


Скоро спрях да направя още една снимка, изглед към Югоизточния ръб – маршрутът, по който се бяхме изкачили. Докато фокусирах обектива върху двама катерачи, приближаващи върха, забелязах нещо, което до този момент бе убегнало от вниманието ми. На юг, където само преди час небето бе съвсем ясно, сега пелена от облаци покриваше Пумори, Ама Даблам и другите по-ниски върхове, заобикалящи Еверест.


По-късно – след като бяха открити шестте тела, след като издирването на други двама души бе изоставено, след като хирурзите ампутираха гангренясалата дясна ръка на Бек Уедърс, който беше от моята група – хората щяха да попитат защо, ако времето е започнало да се разваля, изкачилите се до по-високите части на планината не са обърнали внимание на видимите признаци. Защо ветераните водачи в Хималаите са продължили напред, въвличайки група относително неопитни аматьори – всеки от които е платил 65 000 долара, за да бъде безопасно изведен на Еверест – в очевиден смъртоносен капан?


Никой не може да отговори, защото водачите и на двете групи са мъртви. Но като очевидец мога да заявя, че нищо от видяното в раннния следобед на 10 май не подсказваше, че връхлита убийствена буря. За изтощения ми от недостига на кислород мозък облаците, които се рееха над голямата ледникова долина, из-
вестна като Западния циркус, изглеждаха леки, ефирни, безопасни. Както блестяха на яркото обедно слънце, не изглеждаха по-различни от безобидните облачета кондензирана пара, които се издигаха от долината почти всеки следобед.


Щом започнах да се спускам, бях обзет от силна тревога, но загрижеността ми нямаше нищо общо с времето: проверих нивото на кислорода в резервоара си и разбрах, че е почти празен. Налагаше се бързо да сляза.
Най-горната част на Южния ръб на Еверест представлява тесен, силно заснежен корниз, брулен от вятъра, който се вие в продължение на около четиристотин метра между върха и принадлежащия му долен купол, известен като Южния връх. Преодоляването на назъбения ръб не изисква особени умения, но участъкът е изключително опасен. След като тръгнах от върха и в продължение на петнадесет минути много внимателно се придвижвах над двукилометровата пропаст, стигнах до прочутото Стъпало на Хилари, ясно изразен зъбер, който изисква известни технически маневри. Щом се закачих за фиксираното въже и се приготвих да се спусна над ръба, бях посрещнат от тревожна гледка.


Десетина метра по-надолу, повече от дузина души се бяха подредили на опашка в подножието на зъбера. Трима катерачи вече се изкачваха нагоре по въжето, по което се бях приготвил да се спусна. Единственото, което можех да сторя, бе да се откача от общото обезопасително въже и да отстъпя встрани.


Задръстването на движението беше предизвикано от катерачи от три експедиции: групата, към която принадлежах и аз – група от платили си клиенти, ръководена от прочутия новозеландски водач Роб Хол; друга група, начело на която бе американецът Скот Фишер; и некомерсиална тайванска експедиция. Движейки се със скоростта на охлюв, което е обичайно за височина


над 7900 метра, тълпата мъчително изкачваше Стъпалото на Хилари един по един, докато аз нервно чаках своя ред.


Харис, тръгнал от върха малко след мен, скоро ме настигна. Тъй като исках да запазя останалия в бутилката ми кислород, го помолих да бръкне в раницата ми и да изключи клапана на регулатора.


Харис веднага изпълни молбата ми. През следващите десет минути се чувствах изненадващо добре. Главата ми се проясни. Всъщност изпитвах много по-малка умора, отколкото докато бях с включен кислород. Сетне изведнъж усетих, че се задушавам. Погледът ми се замъгли, зави ми се свят. Бях на ръба да загубя съзнание.
Наместо да изключи кислорода ми, Харис, който също не бе особено адекватен заради недостига на кислород, погрешка бе отворил докрай клапана, изпразвайки напълно резервоара ми. Току-що бях прахосал ценния газ, без да стигна доникъде. На Южния връх, осемдесет метра по-надолу, ме чакаше друга бутилка, но за да стигна дотам, трябваше да се спусна по най-опасния участък от целия маршрут, без помощта на запас от кислород.


Но първо трябваше да изчакам тълпата да се разпръсне. Махнах вече ненужната си кислородна маска, забих пикела си в замръзналия гръб на планината и приклекнах до ръба. Докато разменях банални поздрави с катерачите, които минаваха покрай мен, трескаво си повтарях наум: "Побързайте, побързайте!". Безмълвно се молех. "Докато вие, момчета, се мотаете тук, аз губя милиони мозъчни клетки!"…


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1317 Неутрално

    Снощи гледах филма - страхотен.
    Ще взема да прочета и книгата.

  2. 2 Профил на manu_chao
    manu_chao
    Рейтинг: 531 Любопитно

    До коментар [#1] от "theanalyser":

    Нали не е пуснат на екран още?
    Ако гледаш стойностен филм от торент, който е сниман с видеокамера в киносалон файл.......според мен е глупаво.
    И без това истински стойностните филми са едва 3-4 на година и си заслужава човек да им се наслади на големият екран.
    Няма да съборят бюджета и на по-бедните даже.

  3. 3 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1317 Неутрално

    Пич, не бързай да се изказваш.
    Гледах го в Синема Сити - предпремиера и се е доста прилична цената - 16 лв.
    Хайде без квалификации...

  4. 4 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 950 Неутрално

    В разредения въздух на Джон Кракауер си я бях взел от тези търговци, дето излизаха по едно време по спирките в София. Напоследък не ги виждам често, но преди, когато имах време,разглеждах какво предлагат.
    Сигурно преди 3-4 години си бях взел за 3 лева тази книга. Малко опърпана, но ми се стори добре сделка
    Не съм я чел, но трябва да я открия къде съм я сложил и да намеря време за прочитането и.

  5. 5 Профил на manu_chao
    manu_chao
    Рейтинг: 531 Неутрално

    До коментар [#3] от "theanalyser":

    Пич, зададох въпрос, не знаех за тази предпремиера.
    Квалификациите не са отнесени към теб, както виждаш, съм писал: "Ако.....", т.е. това е само мнението ми по принцип, а не, че и ти така си направил.
    Извинявай, ако съм те обидил де.
    П.С. В Копенхаген билета е 45 лв, в петък ще го гледам филма на IMAX.

  6. 6 Профил на LalaDally
    LalaDally
    Рейтинг: 165 Неутрално

    Филмът е буквално спиращ дъха ... и студен, много студен. Носете си топли дрехи. Препоръчвам!

    Предпремиерно в Арена Младост IMAX - 15лв

    "If you make people think they're thinking, they'll love you. If you really make them think, they'll hate you!"
  7. 7 Профил на kabico
    kabico
    Рейтинг: 386 Неутрално

    Книгата е страхотна, но не е за хора със слаби сърца. Също така лесно охлажда ентусиазма за зимен алпинизъм...

  8. 8 Профил на hobbitbg
    hobbitbg
    Рейтинг: 636 Любопитно

    Чудя се дали да гледам филма, подозирайки че ще се ядосам. Главните герои в него, трагично загинали, се играят от топ актьори. Анатоли Букреев, който прави нечовешкото и спасява трима души, се играе от никому неизвестен скандинавец и вероятно са му отделили 5 минути във филма. Защо? Защото оцелява в тази експедиция? Защото е руснак? Ами майната му на Холивуд! Между другото, майната му и на Кракауер, чиято книга изопачава събитията, и изкарва нелоша сума от трагедията: "Името на Букреев нашумява през 1996 г, когато клиенти на две комерсиални експедиции, както и техните ръководители, загиват по склоновете на Еверест. Букреев е един водачите на “Mountain Madness”, една от двете агенции, водещи клиенти. Неговата свръзка слиза благополучно, а самият Букреев осъществява тежка операция, в която спасява трима клиенти на своята компания, които заради бавното си придвижване попадат в снежа буря. По-късно Джон Кракауер, който е един от участниците в експедицията, написва книга (“В разредения въздух”, 1996 г., преведена на български), в която представя поведението на Букреев в лоша светлина. По-късно самият Букреев представя своята гледна точка за историята (A. Bukreev, and Gary Weston DeWalt “The Climb: Tragic Ambitions on Everest”, 1997 г.) Впоследствие той е напълно оправдан в очите на обществеността и е награден с награда на Американския алпийски клуб, връчвана на алпинисти, спасили хора с риск за собствения си живот." Цитирано от: http://www.alpineclub-vihren.com/2011/01/18/16-ti-jan-na-dneshnia-den-predi-godini/

  9. 9 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1317 Неутрално

    До коментар № 8 от "hobbitbg":
    Филма е хубав, няма да съжаляваш.
    И Анатоли (Толи) го дават. Вярно е и, че пийват повече руснаците, но светлината в никакъв случай не е лоша, даже напротив.
    И си носи очилата за Аймакс, ако имаш. Не е нужно да си ги купуваш всеки път.

  10. 10 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2990 Неутрално

    До коментар [#1] от "theanalyser":

    Книгата е много добра.Чете се на един дъх и после отнова ,за да осмислиш всичко.

  11. 11 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1594 Неутрално

    Преди години, през 2003, когато със затаен дъх следяхме драмата на нашата експедиция под Еверест, мой пациент беше един планински спасител.
    На безкрайното ми възмущение, как така никой не се е наел да свали смолянския момък, който остана под върха, той ме погледна, отвори уста, да каже нещо, после лаза само:
    - Доки, няма какво да ти обяснявам, вземи тази книга и като я прочетеш, всичко ще ти стане ясно.
    Книгата беше "В разредения въздух", а той я носеше в раницата си.
    Прочетох я на един дъх и разбрах, че над 7000 м. надморска височина, нещата наистина са различни.
    Горещо я препоръчвам на всички, особено преди да се захванат да пишат коментари за спасителни акции.

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  12. 12 Профил на hoff
    hoff
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Кракауер не знам дали е на 100 процента прав,но в тази книга която Букреев издава с помощта на един лъжлив негов приятел,е пълен шит.В следващите месеци го хващат много пъти в лъжи,нтервютата му дори за това какво се е случило горе са непоследователни и си противоречи.Истината е една - всеки си знае сам за себе си най-добре.Букреев вече не е между живите така или иначе,реално е голям алпинист,има близо 20-ина изкачвания на осемхилядници което е страховито постижение.Квото било,било,там горе си отиват много опитни водачи като Скот Фишер и Роб Хол.Както казва Кракауер,ако тази проклета буря беше закъсняла с 2 часа,най-веротно нямаше да има жертви....

    YNWA
  13. 13 Профил на varna_11
    varna_11
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До коментар [#12] от "hoff":
    Книгата на Букреев звучи доста по-достоверно... Прочетете я - трудна е за четене, но доста ясно описва ситуацията, и има доста фактология... Относно 'лъжите' - в поредното издателство на книгата има коментар точно по тези обвинения в лъжа, и доказателства, опровергаващи твърденията на Кракауер (включително и цитирана транскрипцията на целият магнетофонен запис на разбора, правен от участниците в злополучното изкачване няколко дни след слизането)... Факт е, че Букреев е получил наградата на Американския планинарски клуб точно заради това изкачване дни преди смъртта си (когато вече е бил в планината в последния си поход), докато Кракауер си остава журналистче, търсещо еднозначна слава по американски маниер : https://americanalpineclub.org/the-david-a-sowles-memorial-award





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK