Откъс от "Фадър наш" на Манос Вуракис

Откъс от "Фадър наш" на Манос Вуракис


"Бог смята, че Христос – Джизъс Крайст, на галено Крис, не е стилистично подходящ, за да осъществи Второто пришествие, затова поверява тази мисия на второродния си син Джизъс Крайст Джуниър, на галено Джес. Който е един модерен Богочовек, притежаващ всички качества, за да направи голяма кариера на Спасител. Джес бе по-красив от Бекам, по-умен от Бил Гейтс и по-нахакан от Еминем. По-реакционен от Спайк Лий, по-смел от Исаак Мияке и с по-добър глас от Маринела. Играеше поло по-добре от принц Чарлз, свиреше на тромпет по-прочувствено от Майлс Дейвис, а по решителност можеше да се сравнява единствено със Сталоун в "Рамбо 2"..."


Така издателство "Колибри" представя романа на гръцкия писател Манос Вуракис "Фадър наш", издаден наскоро в поредицата "Съвременна европейска проза". Преводът е на Мая Граховска.


Характерът на Джес бе изграден от строителни материали като спонтанност и склонност да приема предизвикателствата, така че той не само изглеждаше, разсъждаваше, говореше и реагираше като всеки редови млад човек на неговата възраст, но и силно се впечатляваше от цялата гама нискокачествени стоки, които се предлагаха на светския пазар.




Например Отец би могъл много лесно да си го представи на някоя огромна яхта в компанията на лъскави безделници да изживява американската мечта, щурмувайки Карибите, без каквито и да било духовни печалби, просто "така, за да опита", както имаше навик да казва Джес, когато, седнали пред камината, решаваха екзистенциални задачи в студените януарски нощи. Това бе и единствената слабост, която би могла да ръководи за известен период от време неговото поведение.


За съжаление, мимолетното винаги грабваше Джес, а това бе най-лошото за един бог. Въпросното "така, за да опита" носеше в утробата си много опасности. А както е широко известно, бременността с опасности е много по-сериозна от бременността с последици. Поради някаква непонятна причина Джес си бе изработил мироглед от средиземноморски тип, в стила на "един живот живеем и трябва да се веселим на всяка цена", но като се има предвид, че животът му може и да беше един, но продължаваше безкрайно, не бе задължително да се държи така, сякаш щеше да трае само осемдесет години.


Разбира се, възпитанието на Джес бе определено по-напредничаво и по-модерно от онова на Исус. Никога за нищо не му се налагаха, докато Исус, въпреки че от малък мечтаеше да стане лекар, насилиха го да бъде Спасител. Джес от самото начало бе съвсем свободен да следва който и да било път, независимо от семейния бизнес, и той сам, без какъвто и да било натиск и напълно съзнателно избра да стане Спасител, следвайки старата семейна традиция. Никой не го бе задължавал.


Когато в един момент им заяви, че предпочита цигулката и съвременната художествена мисъл пред мистицизма и апокрифната древна мъдрост, може и да го приеха зле, обаче не реагираха зле. Ахрантия дори се радваше, че синът им дръзко отглежда своя собствена чувствителност. Всевишният обаче, като знаеше, че божествеността е изключително трудна професия, настояваше, че който е избрал този път, трябва освен чувствителност, романтизъм и шик да притежава и справедливост и твърдост, за да може да се утвърди.


Хиляди пъти предпочиташе синът му да ходи на карате и да стане скаут, да се занимава с алпинизъм или сърф, вместо да си губи времето с безвкусни частни уроци по рисуване с Микеланджело и по цигулка с господин Паганини. Независимо от това Бог се бе постарал – повече заради Ахрантия, която често го обвиняваше в бащина безкомпромисност и пуританство – да стане модерен баща. А какво излизаше от всичко това в крайна сметка? Че бляскавите обятия на човешките страсти и на грешните земни удоволствия могат да пропукат трогателната святост на мисията, възложена на Джес, а Божията воля да бъде отложена за неопределено време в името на някое порше турбо с ослепително красиво гадже на съседната седалка. Така както стояха нещата, бе въпрос на време малкият да се сдобие и с двете. На онези странни истории за скитане с момичета Отец изобщо не гледаше с добро око.


Поднесе чашата до устните си и ги остави с облекчение да се намокрят в пламенната влага на коняка. Заповяда на най-присвития си поглед да обиколи мълчаливо някои съседни болнави мъглявини, страдащи от мигрена, и да ги помилва с прилично количество панадол във вид на звезден прах. След туй отдръпна погледа си назад и го захвърли енергично в близката околност на голямата звездна плеяда на Девата, откъдето две-три палави галактики тайно се опитваха да избягат. Божият поглед премина мрачно помежду тях с поучителна шумотевица, поставяйки нещата на местата им, след което се опъна, сви се, разви се, завъртя се изследователски около самия себе си и се захвана с маниакално упорство да се гмурка в по-долните и по-малко надзиравани слоеве на небесния купол. Премина поетапно през бездънния мрак, докато стигна до най-долния безкрай и оттам се отби в окръжните управления на звездните системи, сдобили се с лошата слава на хранителки на адския огън, преди да се озове на границите на ПЕОУСС –Първо единно областно управление на слънчевите системи. Божият поглед подмина мълчаливо някакви млади избухнали звезди, дръзнали да организират парти зад съзвездието MGS-114, където си въобразяваха, че никой не ги вижда, преди да бъде всмукан от страшна центростремителна сила, която го свали рязко по-надолу, върху една от баналните мъглявини на Небесния купол, отличаващи се с възможната най-безлична и нефункционална форма. След малко, намалявайки скорост, височайшият взор затрепка спокойно около една намусена синя планетка с кодово название Земя, която глупашки си въобразяваше, че е центърът на Вселената, и се чувстваше щастлива от този факт.


Този път изследователският Божи поглед седна да си губи времето с назрелите психически проблеми на планетата. След като направи две-три обиколки над самозваното Северно полукълбо, той се стрелна по-надолу и проникна в един тежкарски бар с цикламени стени и атмосферни замъглявания, разположен на върха на голям бял хотел, чучнал като криворазбрано кубче за лед в средата на някакъв горе-долу съвременен полуголям град.


Опрял гръб о тънкия черен парапет, пресичащ залата от край до край, един впечатляващ русокос мъж с невероятни смарагдови очи и шоколадова усмивка "Фереро Роше" бе заел епицентъра на вниманието изобщо и на един квартет от фотомодели с вечно учудени физиономии в частност.


– ...фирмата за комуникация, която управлявам, се занимава единствено с много големи проджекти, т.е. по същество с един, който аз... искам да кажа, ние ще...


– Като например тържественото откриване на молове, да речем? – попита русата.


– Какви ги говориш? За много по-големи иде реч.


– Новогодишни балове? – попита брюнетката.


– Не, не, това са дребни работи, не...


– Като, да кажем, олимпийски игри?


– Още по-големи...


– Леле!!!


След около пет минути игра на отгатване и след като никоя не успя да измисли нещо по-впечатляващо от олимпийските игри, момичетата се укрепиха зад онова "Леле!!!" и взеха всички вкупом да подозират нещо комуникационно величаво, мъгляво и мътно, чувствайки се късметлийки поради някаква неясна причина.


– Вижте, момичета, наистина нямате никаква представа за какво говорим, нали така? – попита Джес.


Всемогъщият присви устни и поклати глава надясно-наляво. Енергичното бездействие му забраняваше да реагира така, както би желал, поради което му се наложи да изпадне в състояние на безмълвна екзалтация.


"Бре, непрокопсаник ниеден – мърмореше през зъби, – какви ги реди. Чуй го само, "фирма за комуникация"!"


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 3435 Неутрално

    "Романът" е написан поне на 10 узакита вечер и сутрешен махмурлук!

    Не мога да виждам коментарите си и тези към мен, и не мога да отговарям, ако случайно не ги видя.
  2. 2 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 229 Неутрално

    На тези, които пишат и се радват на такава литература - какъв ви е проблемът всъщност?

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  3. 3 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1742 Неутрално

    Май не е моят тип литература.

    E PLVRIBVS VNVM
  4. 4 Профил на answer_42
    answer_42
    Рейтинг: 284 Неутрално

    [quote#2:"tak40309320"]На тези, които пишат и се радват на такава литература - какъв ви е проблемът всъщност?[/quote]
    На тези, които анатемосват такава литература-какъв Ви е проблемът всъщност?

  5. 5 Профил на teridan
    teridan
    Рейтинг: 844 Неутрално

    Хареса ми! Находчиво иронизиране на религиозния фанатизъм и много свежо чувство за хумор.

  6. 6 Профил на Goblin
    Goblin
    Рейтинг: 510 Неутрално

    Рядкост е да видиш грък-атеист, обикновено са много адекватни хора, които не се връзват на войнстващия атеизъм, пропагандиран от медиите в сащ.

  7. 7 Профил на М.Георгиева
    М.Георгиева
    Рейтинг: 449 Весело

    България, най-бедната страна в Европа, дори и в това отношение се оказа последна. Да промени кардинално отношението си към и разбирането си за религия.

    Написаното акцентира върху диаметрално противоположното разположение на мечтите и въображението от една страна и догмите от друга.

  8. 8 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Опитах се да прочета повече от три изречения от полюциите на
    г-н Вуракис ,който явно е самият Мадъфакис.Такива тъпотии е много трудно да се измислят след пет ракии ,което ме навежда на мисълта че лирическоят герой и неговият явтор са някакви психопати.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK