Виж, чуй, говори, дишай

Виж, чуй, говори, дишай

© "Фотофабрика"



Непотребни ли са историите от вчерашния ден? Във второто си издание фестивалът "Фотофабрика" се обръща и към документалното кино с надеждата да отвори дискусия на тема кои сме ние и защо сме такива. От 2 до 4 октомври серията прожекции с дискусии "Кинофабрика" в Чешкия център ще събере 8 рядко показвани и полемични български документални филми, правени предимно, но не само около 1989 г. - от емблематичния "Дишай", станал повод за създаването на първата дисидентска организация, до многократно награждавания "Дом No8 (из живота на олигофрените)". 


Филмите са избрани на журналистически принцип сред многото образци на документалното кино и сканират емблематични проблеми на късния социализъм, обясни пред "Дневник" една от организаторките на "Фотофабрика" Еми Барух. 


Сред тях са възродителният процес ("Технология на злото", 2001 г.), екологията ("Дишай", 1988, "Черната хроника" от 1990 г. за Чернобил), липсата на чувствителност към хората в неравностойно положение ("Дом No8", 1986 г.), перверзно насажданият страх от света отвъд желязната завеса ("Когато ни нападне империализмът", 1990), борбата на властта с културните предпочитания на младежта ("Стената", 1988 г). Парадоксът с филмите, правени преди 1989 г., е, че властта ги изпраща по международни фестивали, за да демонстрира гласност, но почти не ги показва в България.




Прожекциите ще бъдат последвани от дискусии с авторите, модерирани от кинокритика Боряна Матеева, журналистът и групов терапевт, автор на филма "Чуй" за радио "Свободна Европа" Диана Иванова и преподавателя по социална работа Румен Петров. Входът е свободен.


2.10. Петък
Откриване в 17.00


18.00 ТЕХНОЛОГИЯ НА ЗЛОТО 1984-1989 
България, 2001, 82 мин.
реж. Марта Илиева, сц. Татяна Ваксберг, оп. Красимир Михайлов, Иван Обрейков
Насилственото преименуване на българските турци е последвано от експулсирането на 300 000 от тях в съседна Турция. Най-масовото престъпление на българския комунизъм, разказано за първи път през документи на МВР, БКП и още четири архивни институции.


19.30 - 20.30 - дискусия


3.10. Събота 


14.00 ч.  ДИШАЙ
България, 1988, 30 мин, реж. и сц. Юрий Жиров, оп. Емил Петров


Репортаж от протестния митинг на русенски граждани срещу екологичното замърсяване на града от румънски завод. За първи път от десетилетия обществото се изправя открито срещу  партийните функционери, опитващи се да потулят случая. Паметната прожекция на "Дишай" на 8 март 1988 в Дома на киното става повод за създаване на Обществения комитет за екологична защита на Русе - първата дисидентска организация в България. Филмът се превръща в един от символите на промените, които ще настъпят през 1989. Инкриминиран е от официалните власти. По-късно режисьорът го премонтира и му придава по-завършен вид. 


ЧЕРНАТА ХРОНИКА 
България, 1990, 27 мин.,реж. Елдора Трайкова, сц. Димитър Дерелиев, оп. Емил Топузов
НАГРАДА на 14 МКФ на Червенокръстките и здравни филми, София, 1991
Безкомпромисна хроника на дните след ядрената авария в Чернобил. Ръководителите на държавата гледат от екрана и лъжат нагло и безцеремонно, без страх и свян собствения си народ, от когото е скрита ужасната истина за последиците.  


15.30 - 16.30 - дискусия


16.45 - 17.15 - кафе пауза.


ФЕРМАТА
България, 1988, 36 мин.
реж. Малина Петрова, сц. Мария Желева, оп. Христо Димитров
Петър Пазачев става герой на социалистическия труд през 1951. Той е най-младият "герой" – само 16-годишен. Какво му е донесло званието, как се е променил животът му, какво се променя в живота на всички – за това разказва този филм. Конкретните наблюдения в животновъдството са заредени с морално безпокойство и критичен патос. Подобно на "Виновни няма" (1986) и "Пантеон" (1987), "Фермата" е негласно забранен и се върти само на закрити прожекции. 


СТЕНАТА
България, 1988, 44 мин. 
реж. Искра Йосифова, сц. Еми Барух, оп. Емил Пенев
Ученици от софийска гимназия изразяват любовта си към Джон Ленън с графити върху стената на Нотариата в София. Надписът "Джон, ти си в нашите сърца" е изтълкуван като "чуждо идеологическо влияние" и става повод за остра дискусия с  представители на партията и комсомола. Драматургично и изобразително се сблъскват два възгледа за живота – младежкото свободомислие и нормите на идеологическата машина.    
"Стената" се превръща в символ на бунта срещу всеки вид конформизъм. 


19.30 - 20.30 - дискусия


4.10. Неделя


14.00 КОГАТО НИ НАПАДНЕ ИМПЕРИАЛИЗМЪТ…
България, 1990, 40 мин.
реж. Мария Траянова, оп. Емил Христов 
Лятото на 1989. Империализмът за пореден път се готви да ни напада… В един бургаски завод вземат мерки - трудовият колектив е изведен на учение по гражданска отбрана. Три дни и три нощи продължава репетицията за най-лошото… Режисурата е дистанцирана и оставя героите да се разкриват сами. "Ако чужди зрители видят този филм, може да си помислят, че това е черен хумор или гротеска - пише Иво Драганов. - А всъщност става дума за неподправена действителност. Времената бяха такива, че гротеската се покриваше изцяло с реализма…"


ДОМ №8 (ИЗ ЖИВОТА НА ОЛИГОФРЕНИТЕ) 
България, 1986, 54 мин.   
реж. и сц. Николай Волев, по идея на Иво Драганов, оп. Емил Христов
ГЛАВНА НАГРАДА НА ЖУРИТО, НАГРАДА НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА в провинция Северен Рейн-Вестфалия, НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ и още 4 награди, Оберхаузен, 1987
ГОЛЯМАТА НАГРАДА за късометражен  и среднометражен филм на МКФ на Червенокръстките и здравни филми, Варна, 1987
ЕДНА ОТ 6-ТЕ НАГРАДИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ, Клермон-Феран, 1988
НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА, ЕВРОПЕЙСКО БИЕНАЛЕ НА ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ, Лион, 1989
НАГРАДАТА НА БНФ И НАГРАДА ЗА ОПЕРАТОРСКО МАЙСТОРСТВО, Пловдив, 1987
НАГРАДАТА НА СБФД ЗА РЕЖИСУРА, 1987
Животът на питомците от Дома за олигофрени е разнообразен с подготовка на празника на детето. Репетират се маршировка и масови физкултурни изпълнения. Там, където увредените деца не се справят добре, се прилага и физическо насилие. За първи път се третират въпросите за непълноценните хора, табу в социалистическата държава. Филмът въздейства и като мощна метафора на реалния социализъм.     


16.00 - 17.00 - дискусия


17.00 - 17.45 - кафе пауза


18.00 КАТО НА КИНО 
България, 1999, 52 мин.
реж. Юлий Стоянов, сц. Ю. Стоянов, Светла Христова, оп. Иван Цонев, с участието на Ицхак Финци 
"ЗЛАТЕН РИТОН" ЗА ДОКУМЕНТАЛНО КИНО, Пловдив, 1999 
Единственият грях на Стефан Власков е, че е роден в богато семейство. Този факт превръща живота му в кошмар. През 50-те години е изпратен  в лагер, а след освобождаването му ДС продължава да го преследва. Но чичо Стефан е влюбен в киното и благодарение на това успява да оцелее през всичките трудни години. Артистичен портрет на един заклет киноман и на времето, в което да обичаш американските филми беше знак за неблагонадеждност.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 2112 Гневно

    [quote#0:"Статията"]Най-масовото престъпление на българския комунизъм, разказано за първи път през документи на МВР, БКП и още четири архивни институции.[/quote]
    А вчера парламентарните гуру решиха, че престъпленията на комунизма не трябва да се изучават по история.

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK