Откъс от "Вчера, днес и утре. Моят живот" на София Лорен

Откъс от "Вчера, днес и утре. Моят живот" на София Лорен

© Чавдар Гюзелев, Издателство



"Всеки етап от живота носи със себе си своите капризи и капани. На трийсет си млад и несигурен, на четирийсет си силен и често уморен, на петдесет си мъдър, може би малко меланхоличен. Когато стигаш прага на осемдесетте, понякога си обзет от желанието да започнеш всичко от начало. Прераждаш се в спомените и се влюбваш в бъдещето."  


Това казва голямата италианска актриса София Лорен, носител на два оскара, пет американски и два италиански златни глобуса и два италиански, "Златен лъв", награда от Кан и БАФТА. В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от мемоарите й "Вчера, днес и утре", излели току-що от издателство "Рива". Преводът е на Соня Александрова.


Звънецът продължава да звъни, докато привършвам със замесването на последните струфоли*. Търча да отворя вратата с брашнени ръце, бършейки ги набързо в престилката. Цветарят загатва една усмивка зад гигантската коледна звезда.




"Тя е за вас, госпожо Лорен. Ще ми дадете ли автограф?"


Клеймото върху фльонгата ме връща за момент към Италия.


Поставям саксията върху скрина и разтварям поздравителната картичка. Едно свидетелство за обич и радост.
Виковете на децата, току-що пристигнали от Америка за празниците, изпълват къщата с приятна бъркотия. Утре е Бъдни вечер, най-после сме всички заедно, но истината е, че аз не съм готова. Как ще успея да ги побера всички на масата? Да изпържа навреме всички тези струфоли?


Откъс от "Вчера, днес и утре. Моят живот" на София Лорен

© Associated Press


Светът вихрено се върти около мен и аз не знам как да го спра. Чувствам се замаяна, сякаш всичко ми се изплъзва от ръцете. Връщам се в кухнята, за да търся сигурност, която не намирам. Отивам в столовата с надеждата, че там е по-добре. Масата! Да, утрешната маса. Искам я оцветена и блестяща. Обхваната от внезапен импулс, вадя чаши, нареждам чинии и прибори, сгъвам внимателно салфетки, забавлявам се да определям местата.


Родена съм под знака на Девата. Обикновено с моето леко маниакално съвършенство успявам да отегча дори и себе си… Но днес не, днес ми изглежда, че безредието надделява. Започвам отново, опитвайки се да овладея емоциите. Я сега да видим: две, четири; осем и пет – тринайсет; и четири – седемнайсет. Боже господи – не, седемнайсет не!* Да ги преброя отново.


Снимката на Карло ми се усмихва от скрина, със същата специална усмивка от деня на сватбата ни. Никога няма да забравя първия път, когато преди много години усещам тези очи върху себе си в един ресторант с изглед към Колизеума. Аз, току-що разцъфнала девойка, той – вече успял мъж. Келнерът се приближава и ми носи визитката, с която "продуцентът" ми подсказва, че ме забелязва. После – разходката в градината, розите, ароматът на акация, лятото, което е към края си.


Началото на моята авантюра.


Докосвам зеления фотьойл, където задрямва с вестника. Усещам лек хлад, да не забравя утре да запаля камината. За щастие, идва Беатриче – най-малката от всичките ми внуци, руса-руса и много решителна, и пропъжда носталгията. "Бабо София, бабо София". Зад нея се показват и другите, като цяла делегация от малки апаши. Време е за сън, но тях въобще не ги интересува. Поглеждам ги, усмихват ми се, стигаме до компромис.


Откъс от "Вчера, днес и утре. Моят живот" на София Лорен

© Associated Press


"Защо не изгледаме един филм?"


Сядаме всички заедно пред телевизора. Избухва война сред радостни възгласи за избора на анимационния филм. Най-накрая побеждава "Колите 2"*, техният хит в момента.


"Бабо, изиграй ни Мама Тополино."*
"Сега ще ти стъкмя нещичко набързо" – рецитирам моята реплика, правейки странни гримаси.
"Още, още, моля те, бабо, направи го още веднъж!"


Изпадат в захлас да чуят гласа ми в устата на една количка. Кой би си помислил, когато приемам, с леко съмнение, предложението за това странно дублиране! Лека полека Виторио и Лучия, Лео и Беатриче са хипнотизирани от филма и преди финала вече са заспали от умора. Покривам ги с леко одеало, поглеждам часовника, мисля за утре. Навън започва да вали сняг и аз в суматохата дори не забелязвам. Идванията и заминаванията винаги са специални моменти, които задвижват вътрележката на спомените.


Фотогалерия: София Лорен на 80 >

Когато мисля за живота си, се изненадвам, че всичко това е истина. Една сутрин, казвам си, се събуждам и разбирам, че сънувам. Нека да сме наясно, не е лесно. Със сигурност е хубаво и трудно, но си заслужава.


Успехът има своята тежест и човек трябва да се научи да го владее. Никой не те учи на това. Отговорът, както винаги, е вътре в теб.


Връщам се в стаята на пръсти. Успокояващо е да останешза малко сам. Ако се спра, знам, че сърцето ми отново забива със спокоен ритъм.


Току-що влязла, се усещам, че все още съм с брашнената престилка. Развързвам я, събувам си обувките и се хвърлям върху леглото; списанието е още отворено там, където го оставям сутринта. В тези последни нощи вълнението да прегърна децата си отнема съня, а аз без сън съм загубена. Това е моторът, който ме движи.
"Приятна почивка", казва Нини от другата стая. "Опитайте се да заспите!"


Нини, Нини… тя е с нас почти петдесет години. Грижи се за Карло младши и Едуардо, грижи се за мен и сега, когато са в града, се грижи за малките апаши със същия ентусиазъм. От време на време се питам откъде намира търпение, за да ни понася.


Откъс от "Вчера, днес и утре. Моят живот" на София Лорен

© Reuters


"Вече спя" – лъжа, за да я успокоя. Гледам в тавана с облещени очи и оставям мислите си да текат.
Кой знае дали децата ще харесат моите струфоли? Тези на леля Ракелина в Поцуоли са много по-добри. Известно е, че вкусовете от детството са несравними.Чувствам се неспокойна, както когато от реалността се потапяш в един различен свят, на мечти и спомени. Не ме свърта на едно място, обличам си пеньоара и отивам в кабинета в дъното на коридора. Още не знам какво точно искам да правя. Впервам поглед в шкафа, премествам книгите, джунджуриите, снимките, преспапиетата. Задъхвам се, сякаш търся нещо. Започвам да се изнервям, когато отзад, в дъното на шкафа, мярвам едно ковчеже от тъмно дърво. Разпознавам го веднага. В един момент пред очите ми преминават писма, телеграми, снимки, визитки. Ето какво ме зове, ето червената нишка, която направлява стъпките ми в тази студена зимна вечер.


Това е моето ковчеже на тайните, сърцето ми подскача от изненада. Изкушавам се да го оставя там, където е. Много време минава, много емоции. После си вдъхвам смелост, вземам го и бавно се връщам в стаята. Може би това е коледният ми подарък и е мой ред да го отворя.


1 Струфоли – коледни сладки, типични за неаполитанската кухня. Струфоло е малка топчица, направена от тесто, запържена в олио и покрита с топъл мед. Всички бележки под линия са на преводача.

2 В Италия 17 души на маса е лоша поличба.

3 "Колите 2" (2011) – анимационен филм, СА Щ, режисьори Джон Ласитър и Брад Люис.
4 Мама Тополино – съпруга на чичо Тополино във филма, дублирана от София Лорен. Изкусен готвач с най-доброто гориво в селцето Санта Рутина близо до Порто Корса, Италия. Тя щедро раздава любовта си на семейство и приятели, като ги гощава с известното си вкусно гориво. Тополино (Мики Маус на италиански) е в чест на колата "Фиат 500 Тополино".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Определено ми харесва този откъс! Веднага си личи европейската надстойка в емоциите и в повествованието и това ми харесва. Време е да се пропагандира повече чисто европейското, защото много скоро африканските и арабски примеси в него ще оставят мътният си птпечатък върху изящната му повърхност...

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  2. 2 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 814 Неутрално

    Великолепна жена и добра като човек!

  3. 3 Профил на acd30520326
    acd30520326
    Рейтинг: 572 Любопитно

    Това е актрисата, която харесвам от младостта си до днес! Голям талант, прекрасна жена, изключителен човек! Преживяла глад, мизерия, война, но успяла да съхрани човешкото, изграждайки себе си като почтен, добър и земен човек, въпреки звездната слава и богатство!

    "Ти какво пожертва, за да има и утре България?" ИЛИЯ МИНЕВ
  4. 4 Профил на glaxo
    glaxo
    Рейтинг: 300 Неутрално

    Невероятна жена и символ на италианското кино! Като чета този чуден откъс си казвам: сякаш е било в друг живот, когато в тъмните. миришещите на паркетин и стар плюш салони, гледахме младата, знойна и кръшна хубавица във ранните и филми, великолепната и' игра в "Чочарка", във филмите и' с Марчело Мастрояни.Каква радост и щастливи мигове ни е донесла! Всичко е там някъде преди 50 години, но съдбата ни дари с шанса да бъдем млади точно в тези години, пълни с надежди и мечти!

  5. 5 Профил на portocala
    portocala
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Чудя се защо нашето общество поставя на пиедестал този вид персонажи. Няма нищо против Софчето ... на нашия акъл се чудя.

  6. 6 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3125 Неутрално

    Впечатляваща дама, изключителна актриса, но като личност е велика!
    Желая й здраве и дълголетие!

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг
  7. 7 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1188 Неутрално

    Голяма късметлийка е София, да е жива и здрава!

    Струфолите не са ''коледни сладки'', а са миниатюрни парченца тесто от типа на мекиченото, с диаметър около сантиметър. Поливат се с мед и се поръсват със захаросани цитрусови корички и разноцветни захарни топченца. Неаполитанците умират за тях, а не мене ми идват прекалено сладки.

    17 носи лош късмет не само на масата, а за италианците то е като числото 13 за нас. Наистина е куцузлийско число.

  8. 9 Профил на Лелка
    Лелка
    Рейтинг: 1255 Неутрално

    Тази великолепна жена,актриса и човек вече е институция.
    Несравнима е.

  9. 10 Профил на magnas
    magnas
    Рейтинг: 693 Неутрално

    Много искрена ! Готина мацка ! Да е жива и здрава !





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK