Откъс от "Орлов мост" на Владимир Зарев

Откъс от "Орлов мост" на Владимир Зарев

© Издателство "Хермес"



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс "Орлов мост" - нов роман на известния български писател Владимир Зарев, публикуван от издателство "Хермес". Действието се развива по време на българските протести от 2013 г., които срещат двама души - юристът Павел и галеристката Юлия. В момента писателят я представя с турне из страната, което ще мине през Видин, Монтана, Враца, Бургас, Стара Загора и Сливен. 

13.


Дъстин беше толкова умен и проклет, че, Юлия го знаеше, след година или две той щеше да проговори. Изведнъж и окончателно, с мяукащ човешки глас. Понякога за разнообразие тя му купуваше и вареше глави от сьомга, но напоследък той се отнасяше с гордо пренебрежение към тях, помирисваше ги свадливо, олизваше лапичката си, вглеждаше се в Юлия с немигащите си жълти очи и продължаваше да мяука, тъжно, настойчиво и нахално.


- Съжалявам, скъпи – каза му тя, – но не мога да ти купувам котлети от сьомга. Ти се глезиш, а знаеш ли колко пенсионери са на хляб и мляко? Ще ядеш главите или ще стоиш гладен.




Дъстин беше едър, неуправляем и черен като въглен, а може би още по-черен, като лъснат кавалерийски ботуш. Вечерно време, когато загасяха лампата, той изчезваше, изпаряваше се, стапяше се нейде из въздуха на спалнята и само когато по улицата преминеше кола със силни фарове, които пробиваха пердетата и преброждаха тавана, очите му зловещо светваха в някой от ъглите. Често тя се будеше от задушаване, намираше го легнал на шията й и с опашка, която гъделичкаше носа й.


Дъстин и Стенли се мразеха, защото им беше невъзможно да я разделят, да поделят нейното внимание, търпението й, женствените й ласки и грижа. По-точно Стенли ненавиждаше Дъстин, навирената му нервна опашка, неговото постоянно и господарско присъствие, а Дъстин не можеше и не искаше да скрие презрението си към Стенли, към гладката му като коприна кожа, която и усилваше, и смаляваше мъжествеността му. Обслужвайки тези расови мъже, Юлия всъщност оставаше разсеяно небрежна и към двамата, често забравяше да сложи в пералнята безбройните спортни потници на Стенли или да изглади ризите му, а също да напълни паничката с вода на блажено мъркащия Дъстин.


Само че сега проблемът беше съвсем различен и когато си даде сметка за него, той я ужаси. Тя насила си беше наложила да мисли за Стенли и Дъстин, за така противоречивите им и приятни за анализ отношения, защото реално от вчера вечерта упорито и с някаква нестихваща към себе си ненавист продължаваше да мисли за Павел. За оня Павел, който отначало я беше изпълнил с насмешка, сетне с умерено уважение и най-сетне с набъбваща почуда, защото за нея той продължаваше да бъде енигма, огромен, нарастващ и кой знае защо болезнен въпрос.


Вчерашната нощ беше мека и притаено мъглива, сякаш самият вмирисан на изгорял бензин и пушек въздух се беше замислил. Това беше поредната вечер на протест, все така жив, непримирим, кипнал около Орлов мост. В шест часа те вече бяха блокирали кръстовището, потокът от коли по автострадата се беше проточил с километри, шофьорите ги псуваха, но някои им се усмихваха и ги черпеха с цигари.


Тогава всред всеобщите възгласи, думкането на няколкото тъпана и на малките барабанчета, част от националистите на Павел се сбиха с полицията и това си беше чиста провокация. С плакатите "Мафия" и "Оставка" те започнаха да налагат премръзналите полицаи, настана страшна олелия, униформените вдигнаха щитовете и отвърнаха с палки. С вдъхновението на по-силния те налагаха наред, на тротоара пред подлеза се оформи огромно меле, в него бяха въвлечени почти всички нейни момичета, Че Ге Вара с тъпана си и петдесетина нещастни и едва държащи се на краката си пенсионери.


Юлия се втурна натам, някой я хвана за ръкава на шушляковото й палто, беше Павел, лицето му изглеждаше пребледняло от страх, но от страх не за самия него, а от някакъв всеобемащ и панически ужас. Юлия успя да се изтръгне, гмурна се в мешавицата, крещеше: "Престанете!" и "Стига!", ала никой не я чуваше, палките свистяха все по-близо, усещаше задъханото дишане на ония яки момчета с плакатите и на полицаите, някой се опита да я изтласка назад и тя отново забеляза Павел:


"Това са твоите... това са твоите... прибери си ги и се махайте!" – Тя не знаеше дали вика, или шепне, после видя пред себе си сгърченото лице на полицая, усети мириса му на пот и на насилие, като в забавен каданс осъзна как той вдигна палката опитно, отмъстително и в мига, когато пълната с олово гума щеше да разполови лицето й, някой я дръпна и я заслони със себе си. Беше Павел. Тя не видя, а по-скоро почувства как палката се вряза в челото му, пръсна веждата над дясното око, смаза носа, после сякаш се спусна по бузата и по брадичката му. Шурна кръв, тъмна в тъмното, лепкава, навярно болезнена и неспасена кръв.


Когато той успя да я изтласка зад цветарския магазин, тя видя усмивката му, крива и по особен начин усукана, но странно, пагубно щастлива. Заудря го с юмруци по гърдите гъсто и яростно, сякаш те бяха тъпана на Че Ге Вара:


- Това бяха твоите мръсници – виеше побесняла тя, – прибирай си ги и се махайте!


После в синкавата гримаса на уличната лампа съзря как окото му бавно се затвори, преди да се хвърли на врата му и да го разцелува, да разцелува наболите му страни, цялата му настръхналост, премазаната му невинност, радостта му, че я беше отървал, и най-вече болката му. Кървящата му болка. Тя имаше соления вкус на рана. Наоколо беше настъпила неестествена и мъртва тишина, това беше измамно и тържествено чувство.  


"Насам, насам – достигна я гласът на Че Ге Вара, – помогнете, щяха да пребият Класната!"


Това й подейства отрезвяващо, Юлия изведнъж се засрами и се отлепи от силния, топъл и ухаещ на "Фаренхайт" врат на Павел. Срамът я замая и стана нетърпим, тогава усети пръстите му. Бяха живи, щадящи и необикновено загрижени. Те пропълзяха по челото й, спуснаха се по дясната вежда и носа й, по страните й и спряха, сякаш за да си починат, във вдлъбнатината над ключицата й. Пръстите на Павел бяха толкова уплашено внимателни, като че ли нейното лице беше смазано и разбито от полицейската палка, и сега те се движеха по болката, по пътя и възторга на болката. Той се усмихваше все така изкривено, половината от лицето му беше зачеркнато, нямаше го, беше потънало в неспиращата кръв и в една нарастваща моравина, топла и разкъсана като рана.


Вчера, когато си легнаха със Стенли, Юлия не загаси своята нощна лампа и се опита да чете дебелия, напоителен и така маловажен сега роман на Роберто Боланьо "2666". Думите, красиви и разточителни, се преплитаха пред очите й и губеха смисъл. Тя прелистваше страница след страница, връщаше се обратно, но не успяваше да спои логиката им, да проследи и най-малка част от посланията и сюжета. В един миг усети ръката на Стенли върху бедрото си, после тя опитно обходи корема й и я изпълни с непозната и жлъчна отврата.


- Остави ме, уморена съм – каза тя.


- Винаги, когато поискаш, Шоко – отвърна той и се обърна с гръб към нея. – Винаги, когато поискаш, ще бъда твоето неоспоримо удоволствие.


Юлия облекчено въздъхна. Техните ласки ставаха все по-редки и някак скучни, бяха изпълнени все повече с привидност, с преувеличена и фалшива страст. Сега обаче неговото многозначително докосване й причини някаква дълбоко засягаща я и пареща погнуса. Нещо се беше счупило в нея, нещо се беше променило в живота й. Тя остави книгата на шкафчето си, загаси лампата и утихна в себе си.


Да, постъпката на Павел беше красива, приятелска, в някакъв смисъл дори героична, но друго, най-вероятно деликатните му и разнежени пръсти бяха докоснали не просто скулите и врата, а сърцето й. Различното й вече, стоплено в студа и променено сърце. Изведнъж изпита неистовото желание да нарисува лицето на Павел, точно такова, разполовено, пометено от насилието и унизено. Лице, което с осакатената усмивка и страданието, а болката му отнемаше победата и го разсичаше на две, изразяваше нещо страшно важно и непостигнато, а може би и непостижимо.


Тя усети Дъстин, който безшумно скочи на леглото и се сви в краката й.


Владимир Зарев

© Издателство "Хермес"

Владимир Зарев



Владимир Зарев е роден през 1947 година в София. Завършил е българска филология в СУ "Климент Охридски". От 1972 г. работи в елитното списание за българска и световна литература "Съвременник", а от 1988 г. е негов главен редактор. Автор е на 11 романа, сред които "Битието", "Изходът", "Законът", "Лето 1850", "Разруха" и "Светове". Негови книги са превеждани в Германия, Русия, Чехия, Полша, Турция, Румъния, Унгария. По "Битието" е заснет телевизионния сериал "Дървото на живота". Огромна популярност и единадесет преиздания в България има романът му "Разруха", както и в немскоезичния свят. Номиниран е за две европейски литературни награди. Владимир Зарев е носител на Националната литературна награда "Иван Вазов".


В момента писателят е в журито на телевизионното риалити за литература на БНТ "Ръкописът".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1369 Любопитно

    Син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев.
    Съпругата му, поетесата Мирела Иванова, е уредничка в дома-музей „Иван Вазов“.
    ...................
    Стига с този вид пост-НРБ-кланове и номенклатурни касти.
    Чичовото си е чичово.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  2. 2 Профил на lekapoleka
    lekapoleka
    Рейтинг: 225 Весело

    Откъсът е скучен и кичозен. Какъвто, предполагам, е и целият роман.

  3. 3 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 940 Неутрално

    Слаба ракия!
    По-дълъг коментар не заслужава този откъс.

  4. 4 Профил на Антони Де ла Реа
    Антони Де ла Реа
    Рейтинг: 645 Неутрално

    Прочетох откъса, но нещо не ме грабна текста ... бе, нищо не разбрах от него, честно казано. Едва ли ще потърся книгата.

    Кой, ако не аз, кога, ако не сега
  5. 5 Профил на jig
    jig
    Рейтинг: 228 Неутрално

    Е тия изгониха един десен икономист, обичан от студентите си професор по финанси, част от екипа., извадил ни от кризата 1997-2001 г., въвел плоския данък, говорещ английски, за да ни натресат една червена мутра, част от репресивния апарат на комунистическия режим, съдружник на СИК, ТИМ, Трактора, напуснал жена си, за да заживее с дъщерята на високопоставен ДС генерал и неизкарал докрая нито една обществена длъжност, която е поел.

  6. 6 Профил на tisho_one
    tisho_one
    Рейтинг: 218 Неутрално

    До коментар [#5] от "jig":

    Стига глупости и спам, трябва да обсъдим романа. На мен лично сериала "Дървото на живота'' по Битието ми хареса!

  7. 7 Профил на jig
    jig
    Рейтинг: 228 Неутрално

    До коментар [#6] от "tisho_one":

    Нещо невярно да съм казал?

  8. 8 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3682 Неутрално

    Откъсът не ми допадна. Напомня ми предишен роман на Вл. Зарев, "Светове", който не беше от най-добрите му творби.
    Харесвам "Разруха" и един от ранните му романи, "Изборът".

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  9. 9 Профил на komitata
    komitata
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Ама защо такъв постен цитат сте пуснали? Да бяхте пуснали лиричните изблици за Ран-Ът или за лошия либерализъм?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK