Изабела Ценкова, продуцент на "Глутницата": Никой не иска да гледа само тежки филми

Изабела Ценкова, продуцент на "Глутницата": Никой не иска да гледа само тежки филми

© Капитал



"Глутницата" - носителят на голямата награда на журито за документалистика в "Сънданс", гостува на шестото издание на кинофестивала So Independent. Филмът проследява живота на братята Ангуло  - шестима тинейджъри, прекарали по-голямата част от детството си под ключ в апартамент в Манхатън, изолирани от останалия свят.


Заради странните възгледи и страхове на родителите си, единственото им забавление за филмите, които прерастват в странно хоби - пресъздаването на любими сцени с реквизит, пълен сценарий и режисура. Един ден обаче момчетата порастват и намират ключа от вратата. 


Малко след това започва необичайното им приятелство с режисьорката Кристъл Моузес, в която откриват човек със сходни интереси към киното. 4-годишната им връзка постепенно се превръща във филм, а на средата се включва и родената в България продуцентка Изабела Ценкова. Тя е в София да представи филма и между двете му прожекции в понеделник и сряда от 18.30 ч. в "Одеон" разговаря и с "Дневник".





Какво ви отведе в Щатите и как стигнахте до продуцентския бизнес?

 
- Аз съм тръгнала през 1989 г., на 6 години, така че никой не ми е давал избор (смее се). Израснах в Лос Анджелис, където всички се занимават с кино. Всъщност като дете обожавах литературата и четях ужасно много. За мен киното е следващата стъпка, продължението на писмения разказ.
 
А какво ви грабна от раз в историята на братята Ангуло?
 
- Първо самите деца, които са изключително чаровни и интересни, и второ - фактът, че историята не е черно-бяла. Много е лесно да кажеш, че този баща е отвратителен. Обаче много хора излизат от филма с думите: "Не знам дали да отида да плача за тези деца, или да заключа и моите вкъщи." 
 
Мисля, че и аз усетих това противоречие -  от една страна, разбираш желанието на родителите им да ги предпазят от живота, от друга, действията им ти се струват пълно безумие. 
 
И трето, на мен тези деца ми се сториха много по-нормални и стабилни от всички други, които познавам, израснали навън, в досег с улиците в Ню Йорк.
 
Може ли да се каже, че героите изглеждат дори по-особени в очите на сънародниците си в Щатите?
 
- Не, не мисля. Според мен успехът на филма се дължи на факта, че разказва за отношенията в едно семейство, а всички можем да съпреживеем това. 
 
Но винаги е интересно да показваш филма си на различни места, пред различни култури. В Америка хората се смеят изключително много на моментите, в които братята разиграват сцени от филмите на Тарантино, например. Може би за публиката те са много близки и познати. Филмът е пълен с такива много смешни моменти.
 
Историята на "Глутницата" е наистина невероятна - наистина ли нямаше конкуренция да бъде продуцирана? 
 
- Аз се закачих за нея в много ранен момент, след като Кристъл ми показа клип на един рожден ден. И няколко месеца по-късно беше обявила във "Фейсбук", че си търси продуценти. Отговорих й буквално за пет минути и поисках да ми прати още суров материал. На следващия ден се появих при нея и й заявих, че не съм сигурна как да помогна, но трябва да направим филма, защото е невероятен. 
 
Всички бяха заинтригувани от малката част, която показахме, но много хора ги беше страх да влязат с финансиране, защото не бяха сигурни в коя посока ще тръгне филмът. И ние не бяхме сигурни - имахме идея, но трийтмънта се появи в моментите на монтажа.
 
Как успяхте да се сближите до такава степен с героите - включително с родителите, които дълги години са държали децата в пълна изолация?
 
- Когато аз се включих, Кристъл вече беше работила 2 години по този проект, така че те вече бяха доста близки. Но всичко е станало много органично. Първоначално са срещали просто като приятели, защото момчетата са искали да се научат да работят с камера. И в един момент динамиката в къщата просто се е обърнала - те са пораснали и са започнали да се разпореждат вместо баща си.
 
Тоест тя е била съществена част от този обрат?
 
- Със сигурност нейното присъствие ги е отворило на много неща. Според мен тя е най-хубавото нещо, което би могло да им се случи, защото животът им в момента е напълно различен. 
 
Разказахте, че сега те са много известни в Щатите, пътуват по фестивали, срещат се с идолите си от екрана, хората ги познават на улицата... Преминаването в абсолютно обратната крайност не е ли притеснително?
 
- В седмицата преди "Сънданс" това ужасно ни притесни. Даже имаше планувана публикация за нас в "Ню Йорк Таймс" в деня преди премиерата - мечта за един филмов екип. За една бройка Кристъл да спре тази статия, добре, че накрая размисли...
 
Един документалист винаги трябва да мисли за тези неща, особено когато е толкова близък с героите си. Но според мен те наистина го приеха съвсем естествено, въпреки че за година и половина преминаха през ужасно много неща. Всъщност мисля, че всеки друг на тяхно място би се побъркал.
 
Кои са любимите ви моменти във филма? Всъщност има ли продуцентът творческа дума в случая?
 
-  Лично аз харесвам независимото кино, защото често имаш много близка връзка с режисьора и участваш и творчески. Не съм присъствала ежедневно на монтажа, но един път седмично ходех да обсъждаме материала. Това, което бе важно за мен, бе да покажем родителите, без да ги съдим.
 
Сред любимите ми моменти са сцените, в които играят моменти от "Криминале", когато танцуват... Според мен сцената, в която отиват за пръв път на плаж, е страхотна - те се чувстват като в "Лорънс Арабски"... Сцената, в която отиват за пръв път на кино... А също и накрая, когато родителите се разделят и тръгват в различни посоки. Майката казва "Аз вече се изморих да вървя след теб непрекъснато..." - невероятно символична сцена. Направо не мога да повярвам, че успяхме да уловим този момент.
 
Какви истории ви влекат като продуцент? Имате ли следващ проект, може би от България?
 
- Все още продължавам да се чудя какви истории ме влекат... Предполагам всички казват, че искат да продуцират човешки истории, които не са черно-бели. Това е първият ми документален филм и доста ми хареса, така че смятам да продължа в тази посока, без да загърбвам игралното кино. 
 
В момента работя по три неща. Скоро започвам снимки по филм за един художник от заможна и известна американска фамилия покровители на изкуството, който почина на 27 години. Той става известен в края на 90-те, с поколението на Райън Макгинли и Дан Коулмън. Този проект е продуциран от Vice. Имам и още един проект с Кристъл и един проект, свързан с Перу, но те са в много начална фаза.
 
Бих продуцирала, но трябва да е нещо, което ще бъде интересно и на американския, и на европейския пазар. Езикът е голям проблем, освен ако не си Алмодовар или Иняриту, разбира се. Бих продуцирала и нещо като "Кучешки зъб" на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който сега спечели в Кан с "Омарът" - "Кучешки зъб" имаше изключителен сценарий, режисура и камера, макар че също не бе сполучлив в бокс офиса.

"Омарът" също има прожекция днес от 20.30 в "Одеон"
 

Историята на "Кучешки зъб" има много сходства с "Глутницата" - отново става дума за затворени от родителите си тийнейджъри, които дори се опитват да ги накарат да говорят собствен език. Излиза обаче, че когато човек попадне на такава история от живота, тя не е толкова зловеща...
 
- Мисля, че успехът на нашия филм се дължи на това, че той те зарежда с надежда. Съжалявам, че ще го кажа, но никой не иска да гледа само тежки филми, лишени от всякаква надежда. Естествено, това е най-трудно - да намериш ъгъл, под който да представиш най-тежката тема, лекотата в нея, хумора. Защо ни е да гледаме само депресиращи неща?


Повече информация за предстоящите прожекции на "Глутницата" и възможностите да бъде гледан онлайн има на неговия сайт.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на zuramode
    zuramode
    Рейтинг: 506 Неутрално
  2. 2 Профил на doxen
    doxen
    Рейтинг: 687 Неутрално

    Гениално прозрение. По принцип никой човек не иска да прави едно и също нещо постоянно.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK