© Издателство
Книгата се продава в три варианта - с меки, твърди корици и колекционерско издание от 100 бройки
В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от последната биография на най-великия баскетболист Майкъл Джордан ("Michael Jordan: The Life") от популярния спортен журналист и биограф Роланд Лейзънби. Книгата излезе миналото лято в САЩ и бързо предизвика сензация. Тя попадна в класацията на най-добрите спортни заглавия на "Ню Йорк таймс".
Очите на Защитника се отварят широко. Готови са да изхвръкнат от орбитите си. Той е на път да се срещне със съвършенството на уникалното човешко движение, което накара гениите да изобретят технологията на забавения каданс. Откритие, което да им позволи да анализират реално нещо, което иначе изглежда като илюзия.
Краят е познато болезнен. Нещо в защитата се е пречупило още в далечния край на терена. Следва бърза атака. Всички противници са преминали в отстъпление. Защитникът е спринтирал до своя кош, но като се обръща, вижда само една мъглявина. Тъмно Петно с малко червено, което владее топката, дриблирайки с пълна скорост покрай хаоса. Прехвърля топката от дясната в лявата си ръка, после я хваща ниско с двете си ръце, запазвайки перфектно равновесие.
Точно в този момент Петното изплезва език. Понякога езикът само се подава между зъбите, но точно сега целият виси гротескно над долната устна, все едно е някаква кукла комедиант, която се подиграва на защитника. Все едно към обидата от забивката, която ще последва, добавя и насмешка и цинично изражение. Преди векове воините инстинктивно правели подобни физиономии, за да смутят и уплашат противника си. Може би нещо подобно се случва и сега или по-вероятно е това, което сам той обяснява – уникално изражение на върховна концентрация, което е наследил от баща си.
Каквото и да е, 22-годишният Майкъл Джордан е напълно ясен, провесил езика си пред защитника, все едно е самият бог Шива, древното божество на смъртта и разрухата, и напредва към коша. Много бързо езикът изчезва. Докато прави крачка, Джордан изнася топката над лявото си рамо, завърта я пред лицето си с две ръце и отскача малко преди линията за наказателен удар. Защитниците са се отказали, а приличното на торнадо Петно вече е във въздуха, носещо се плавно покрай тях. Стискайки топката в огромната си като на мамут дясна ръка той се приближа към крайната цел. За един миг ръката му се свива като кобра, готова да нападне, докато той се носи към коша, сякаш спрял времето, и спокойно завършва атаката. За зрителите този необикновен звук от преминаването на топката през мрежичката е възбуждащ. Има ефекта на Павлов (руски учен, който първи описва явлението "условен рефлекс" - бел. ред.), изглежда почти като кръвожадност, все едно да гледаш как лъв преследва антилопа по някой научнопопулярен телевизионен канал.
Линията на полета му е оформила почти перфектна парабола от отскока до приземяването. С времето това ще предизвика куп професори по физика и дори един полковник от военовъздушните сили да предприемат дълбоко изследване на феномена, търсейки отговор на въпроса, който си задават всички зрители: "Майкъл Джордан лети ли?" Всички ще измерват времето му във въздуха и ще настояват, че полетът му е илюзия, възможна единствено заради скоростта му преди скока. Много от тях ще говорят за необикновените му мускули на краката, на бързо реагиращите сухожилия, на центъра му на тежестта, но всички ще изглеждат като говорещи на вятъра.
Целият полет на Джордан от линията на фаула до ринга трае едва една секунда.
Да, Елгин Бейлър и Джулиъс Ървинг също можеха да се задържат необикновено дълго във въздуха, но те го правеха преди ерата на видеотехнологиите, които да запазят подвизите им. Джордан е нещо различно – феномен на една епоха, той напуска миналото и обещава бъдещето.
А за милионите, които играеха баскетбол, той просто е единственият, който може да лети.
