Художникът проф. Иван Газдов: Не знам дали имам чувство за хумор

Художникът проф. Иван Газдов: Не знам дали имам чувство за хумор

© Стефан Джамбазов, Въпреки.com



Известният български художник проф. Иван Газдов, изобретил собствен стил, наречен графикатура, отбелязва 70-годишнината си с юбилейна изложба на нови творби в столичната галерия "Червената точка". "Дневник" препечатва разговора му със Стефан Джамбазов от сайта въпреки.com. Заглавието е на редакцията.


"Не знам дали имам, така казват. Това ми е много странно, защото винаги съм се отнасял много сериозно към всичко, а то излиза, че нещо играеш. Донякъде е така. Все пак, ако човек не се отнася сериозно към всичко, нищо няма да направи", казва художникът професор д-р Иван Газдов, създател на графикатурата, в отговор на въпроса ни дали има чувство за хумор.


И продължава: "Тия глупости "не се отнасяй сериозно", "бъди ироничен", но когато седнеш да работиш, как да не си сериозен. Часове наред стържа. Един контур на тези графики, който огражда петното, е с молив и с гума. Той се мести дълго време, докато стане тази идея. И то кога става - когато аз реша, че става. Няма формула. И всичко това не може да бъде несериозно. Няма момента на игра, това цапане, което разрушава напредъка. Така че работите са правени бавно, упорито и стабилно и ако накрая има някакъв хумор ми става приятно, защото знаеш, че хумор в живописта почти няма. Много лесно се прави отрицателното, навсякъде не само в живописта - и в пиеси, и във филми, то сега и преобладава. Всеки филм е с бойни сцени, омръзна това. Но отрицателното преобладава, а хумористичното е рядко. Не е хумор в живописта да нарисуваш портрет на Парцалев, то е отношение към самата работа. Щом се е появило и го намират вътре и има, това е радостно, но аз не съм радостен от това. Радостно е", казва Иван Газдов за своята работа.




Цветна версия на графикатурите също ще бъде показана в изложбата

© Въпреки.com

Цветна версия на графикатурите също ще бъде показана в изложбата


Той има едно откритие – графикатурата. Но то не е графика и едновременно карикатура. "Това  е понятие. Така разчленено не е същността на работата. Не съдържа графика и карикатура. То е като трагикомедия – съчетание на две крайни понятия, но ги има в обществото, в интелектуалния свят. Не  е нещо непознато, не е по някакъв начин нарушение на такива взаимоотношения. Дори трагикомедия е много по-крайно. Що за понятие е това трагикомедия? Това е един нюанс на графиката.


Държа да бъде графика


Не карикатура, защото карикатурата е друг вид графика и в нея графиката е ценното. Не друго, не сюжета, откриването на взаимодействията между петната. Бялото, което участва като фон и отчасти прави фигурите допълнително. Това е много стабилно нещо и продължавам да го правя. Слава богу, съм имал време да го развивам през годините и то не малко години", казва Иван Газдов.


Художникът проф. Иван Газдов: Не знам дали имам чувство за хумор

© Въпреки.com


Първата изложба в този стил прави през 1988 година благодарение на Христо Нейков. Той е подкрепил тази изложба. И оттогава има над 50 самостоятелни изложби, въпреки че му казали навремето, че графиците правят изложба на 5 години. А при него се получили много повече, вероятно заради уникалния му стил. "Аз имах щастието да вляза в свободата изцяло с моето откритие, което не е било санкционирано, тероризирано. Е, като изключим, че отношението е като към нещо лековато, но то си е нормално. Човек не може да твърди, че работата върви заедно с признанието", казва художникът. И понеже му се навършват 840 месеца вече живот (на 2 ноември 2015 навършва 70 години), а пък творчески малко по – малко прави изложба в столичната галерия "Червената точка", която се открива на 4 ноември. Тя е озаглавена "Нови графикатури&портрети, автопортрети". Иван Газдов не иска тя да се нарича юбилейна, защото юбилей значи събиране на работи, а тези са нови. Има много малко стари, като основният акцент е на два нови цикъла. Единият се казва "Човешка КОмедия", като отношение между хората и взаимоотношенията между тях и "Майковци и татки" - синтетична графикатура от 2015 г.


Два от автопортретите на Иван Газдов

© Въпреки.com

Два от автопортретите на Иван Газдов


"Едни знакови творби, защото тази дума е много ценна за сегашните неща. Ефектни, които са много удовлетворителни като графика сами по себе си. За мен бяха така", казва художникът. Решил да покаже и свои автопортрети, които е събирал дълги години, както и няколко портрети на хора, които е уважавал през годините. Това са големите цветни портрети на Кръстьо Лафазанов и Татяна Лолова, на Ивайло Петров - един много интересен портрет живописен и отделно една негова скулптурна глава. Те са били съседи навремето и се срещали почти всеки ден по улица "Солунска". Ивайло Петров се съгласил и Иван Газдов взел една топка глина и направил главата на килима в дома си. Подобно на Рене Магрит, който рисувал на килима си. Ивайло Петров искал да не е гладка и Газдов такава я направил. И така станала експозиция, която включва около 60 работи, което е доста за една изложба. Отделно решил да има т.нар. цветна версия на графикатурите, които са правени доста отдавна, но на тях не им се губи давността.


Метален автопортрет беше сред показаните творби в предишната изложба на Иван Газдов в "Червената точка"

© Въпреки.com

Метален автопортрет беше сред показаните творби в предишната изложба на Иван Газдов в "Червената точка"


Припомняме му и за една негова предишна изложба пак в "Червената точка" с метални пластики. "Да, но те не са от това, което е основното все пак. Нямам кураж да ги събирам на изложби, но тези металните пластики заслужаваха. Те бяха едно откритие по-старо, което само по себе си е важно, защото беше двойният силует. Не е важно да си направил пластика от метал. Смисълът не беше техниката. Не е важно, че е фигура от метал, а това, че тези неща, които бяха на картон, бяха реализирани в такава пластика. Това беше интересно за мен, предполагам и за някои други. Но дотам стигна - да бъдат показани. Те ставаха за всичко – за градска среда, но не сме свикнали на такива неща още. И няма и да свикнем скоро", казва художникът.


Проф. Иван Газдов е и преподавател в Националната художествена академия, а преди години беше и един мандат неин ректор. "Аз там съм се превърнал в човек, който говори за изкуството изобщо. Не само за моята работа, за плаката, той плакатът е вече такова изкуство с автори, с история, колкото и да го наричаме младо изкуство. Понеже такива са отношенията вече, че


няма голяма база за образование


и все трябва ние да го правим това. Както е известно в България нямаме оригинали. Виждаш по чуждите музеи дечица. Където съм бил, непрекъснато дечица насядали в един полукръг, за каквото и друго да си мисли, това ще му остане в главата. После може пак да отиде. Това на нас ни липсва и трябва непрекъснато да се обяснява. Който чул, чул, но задължението е наше, както навремето моите учители са ми го правили, които безкрайно уважавам", казва Иван Газдов. Споменава проф. Димитър Арнаудов, който, когато му бил учител в Художествената гимназия не бил още професор. Припомня си още един преподавател – Белмустаков. Той бил великолепен майстор на лекцията – да я изнесе с акцент – това, към което и Газдов се стреми. "То е много трудно нещо, дарба да извадиш от една лекция това, което е основното в нея с няколко думи. Покрай всичко друго, разбира се, не казвам да го говориш с едно изречение. Напротив, задълбочено, но с акцент", обяснява професорът. Защото е присъствал на лекции на хора, които идват с покана, авторитети, но разлагат приказката и доникъде не стигат. Нищо не се разбирало за какво става дума.


Художникът проф. Иван Газдов: Не знам дали имам чувство за хумор

© Въпреки.com


Друг негов учител е Александър Поплилов – неговият професор. Тези хора били с мая от предишното време. "Направо си личеше това по някакъв начин. Буквално. Аз го усещах, защото и у нас атмосферата беше такава. Вкъщи дядо ми е завършил медицина в Нанси, Франция, идва с диплома тук и започва да работи като първия професионален доктор в Ямбол. След това първият рентген в Южна България, след това по всичките войни ходи като военен доктор, установява холерата в Първата балканска война. То е било ужасно положение, кал и мръсотия, а той казва - не е мръсотия, а холера и ги кара да си мият ръцете. Той беше голяма фигура. Баща ми е завършил медицина в Загреб", казва Газдов. "Та


Александър Поплилов беше такъв човек


Никога не ни е измъчвал да ни обучава, директно да ти държи ръката, а с мислите си за живота, виж от него можеш да извадиш мисли. И първият ми учител, който беше живописец от Ямбол – Стефан Бъчваров, който е можел да бъде много успешен навремето. И в София са го викали, обаче той остава в Ямбол, рисува пейзажи, лови риба, с която си издържа семейството. Ние си мислихме, че рибарлъкът това е работа за удоволствие, а той човекът си издържал семейството по такъв начин. Аз го мислех за Господ по някаква детска система за възприятие – висок, строен, симпатичен с бяла, развята коса и не те тормози. Ходих на един курс при него. Остави ни да се обучаваме сами като рисуваме една дървена стълбичка, на която аз с огромно усилие, изпотен като щангист, се оказа после, че съм открил перспективата с тази рисунчица. Но не ни обясни предварително, за да види кой ще има отношение към тази работа. Защото отношението към тези неща в изкуството е влечението. То трябва да те влече, ако не те влече, става нещо като професионализъм , което е отвратително в тази работа", заявява художникът.


Иван Газдов не е чужд и на писменото слово. Издал е с чувство за хумор и есеистични закони, лекции и правила за плаката и изобразителното изкуство. "Те бяха по-свободни, не като лекции в истинския смисъл. Занимателно ми беше тогава и съм ги написал съвсем импулсивно. След това се получи една много голяма книга - "Авторски плакат", цялостна моя разработка. Там вече се разглежда връзката между старото отношение към плаката и другите неща. Вътре има около 800 репродукции. А в книгата "От и за" има


243 въпроса от Радой Ралин към мен


Това беше 89-а година между април и юли някъде. Идваше всеки ден в моето ателие на улица "Гурко" 34". Беше едно таванско много хубаво помещение с два слънчеви прозореца и той идва следобед говорим си малко, записано беше на магнетофон. След това заминавал в университета, където се събирали Клубът за гласност и аз като разбрах го питах един ден: "Защо не ми каза, че се събирате там". И той каза: "То е тайна, аз и на брат си няма да кажа", припомня си Газдов. Тези въпроси са били, за да излезе албум в "Български художник", обаче нещата се променили.  Уж нямало хартия, но било май друго нещо. Както отговорите, така и задаващият въпросите не били угодни в онова време. Ето последният отговор на Газдов в тази анкета: "Така нареченият реализъм е пречел и още пречи да се възхищаваме на ума…". Следва уточнението – тук диалогът се преустанови.


Шарж на Иван Газдов от Чавдар Николов

© Въпреки.com

Шарж на Иван Газдов от Чавдар Николов


И въпросите, и отговорите излезли десетина години след 10 ноември. "Такива са правилата за авторските права. Тук е публикувано това с разрешение на неговите синове. То не, че е нещо интересно, но въпросите са интересни, не моите отговори. Аз от малко хора съм срещал цялостно отношение към една работа като неговото. Към другите работи, не към неговата си лично. Той ми казваше виждам, гледам, разглеждам "имаш деформация във фигурата, но нямаш деформация в главите. Защо така?" Тоест целостта на произведението е важна, а аз за това нещо съм говорил много пъти. Аз съм говорил за това картината да е цялостна, а то се оказа, че и на мен ми липсва. Та той казваше много такива интересни работи. Например, оплаквам му се, понеже аз не се оплаквам от нищо, освен от здравословно състояние. Нищо друго няма да чуеш от мен, обаче за здравето само това. Там пък много ще чуеш и му се оплаквам и той се жалва. Казвам: "Пречи ми на работата това", а той отговаря: "Не , не ти пречи. Художникът всякога работи. Дори, когато не прави нещо. Той мисли". Така ме успокои, аз си го помня сега, но не е чак толкова вярно. Трябва нещо да излиза, все пак художникът мисли с молив в ръката. Това не е моя мисъл. Иначе в кръчмите не се мисли. Да ме прощават. Освен Бунюел, друг в кръчма не мисли…", казва Газдов.


Има и един роман писан 15 години. Казва се "Двама в Алабама" и също е свързан с графиката, с изкуството и живота, но е роман. Издал е и три книги със стихове, което било много странно за него. "Наистина го казвам. Това бяха три години не на вдъхновение, но нещо като обсебване. Най-добрата дума е това.


Идват ми изречения, думи


ритъмът е много важен", признава той. Навремето се занимавал с поезия малко като студент, понеже ходел на поетични сбирки. Тогава се запознал с Иван Цанев, с Малина Томова, с Николай Кънчев, с жена му Федя Филкова и с още други поети. Било много занимателно, а между другото се занимавал и с теория. Понеже майка му била учителка по английски език, първата в Ямбол, имало в тях много теоретични книги. Тя самата пишела различни неща. Та поетичните стъпки са му били ясни, не било любителска работа. Но установил друго  - че моралът в тази работа е много важен. Защото сега например имало случай, когато поет е спрял да пише. "Какво по-хубаво от това. Значи минал му е този важен момент на вдъхновение. А тези, които продължават да пишат и са много важни, вижда се докъде са стигнали", казва Иван Газдов.


Питаме го какво мисли за сегашните студенти, на които преподава. "Сегашните са като всички други. Не мога да кажа нищо лошо за студентите. Един – двама да се занимават по-сериозно, но и те не се знае дали след това ще бъдат упорити и ще имат това влечение, за което ти казвам. Вътрешното влечение да не можеш да не рисуваш, да не можеш да не свириш. Дали ще го има това не е сигурно. Защото има някои доста буйни, симпатични, а то се дължи на това, че клетките им зацепват бързо. Те са млади в смисъл на организъм, а изглеждат като лидери. Те може да не се развият. Аз имам огромно количество примери при мен, но скромни, такива, на които не им помниш дори името. Те стават художници след това. Така че важно е да попадне там един човек, който има желание. Важно е да попадне в Академията, защото атмосферата учи там. Атмосферата на цялата работа, нищо друго", казва професорът.
Кое е най-важното за един художник и изобщо за човека, който се опитва да прави изкуство? "Мисля, че е това, което споменах – да имаш вътрешно влечение и оттам нататък всичко друго е важно", казва Иван Газдов. И цитира един от своите стари учители, който казвал, когато технологията не била толкова модерна и важна: "излез на полето някъде, на къра, на ти едно листче и едно моливче. Да видим какво можеш".  "То може да се каже същото сега. Без да е толкова примитивно, но пак може да се каже – ама нямаме компютър. Какъв компютър, бе, пръстите му заприличали на змии, които са съединение с копчетата. Аз съм изненадан от тази скоростна работа. Те от малки са такива. Имаше едно момченце, което 18 часа стояло на компютър, оплакваха ми се родителите. И учителите го завели на екскурзия. Звъннала майка му да го пита в кой град е и той казал :"не знам , ще питам учителката".


А другото отношение е да имаш и ти занимание, да ти е приятно вътрешно, това беше моето усещане в Ямбол, защото този курс беше благодарение на това, че живеехме много близо до т. нар. театър и читалище. Там има една великолепна сграда, в която дядо ми е участвал при построяването на сградата като спомоществовател. Имаше огромни салони, големи помещения – червен салон, син салон. И в тях в онези години 1954-та, 55-та, 6, 7се провеждаха любителски курсове, като рисуването беше на три части – рисуване за малки, за такива, които ще кандидатстват в Академията и рисуване за пенсионери. Те ходеха да си приказват. Аз бях от първите, от най-малките и занятията бяха възторжени. Това е много важно нещо.


Възторгът е важен


Носехме дърва зимата, притичваш зимата, не знам защо в Ямбол имаше зими със сняг, в който копаехме дупки да минаваме като в старите филми. Южен град, какъв беше тоя сняг? Всеки носеше по 2-3 дръвчета под мишница, за да палим печката 2-3 часа да можем да рисуваме. Виж какво отношение. Тичат дечицата, розови бузи, студ вътре. Това е да се организира вътрешно влечение", казва художникът. Кое е най-важното, на което иска да научи студентите, на които преподава?  "Като говорим за свободата, да знаят, че това е голяма тегоба. Можеш да рисуваш по всякакви начини, обаче да избереш или да кажем да се присъединиш на първо време, защото дори Пикасо е бил присъединен. Ако е бил останал с творчеството си от 20-годишен, знаете, че той е абсолютен апологет на Тулуз Лотрек. Чак по-късно се развива неговият стил. Тоест да не бързаме сега да бъдат окачествени като кой знае какви автори, но да си имат свободата с грижата върху нея. Това не е малко. Те сега пътуват ужасно много. Казвам им "като заминеш някъде, поне ходи по музеите, а не по магазините". Огромно е количеството, което трябва да се види едно към едно. Казвам го, защото аз нямам много възможност, не съм имал и сега нямам дори. Та като видиш оригинала, това е най-голямата грижа – да го разгледаш. И съм успявал да видя, благодарение на късмет, изложба на Рене Магрит - събрани работи. Е, това е очарователно нещо, невероятна работа да ги видиш. Да бъдеш шашнат от това, че нещо, което си представял два метра, а то е толкова малко. Страхотно нещо. Да видиш рисунки на Роден в оригинал. Това е нещо наистина вдъхновяващо. Това да видят, ако могат. Репродукцията показва какво може да се види и какво можеш да очакваш, но пак е добре да се види оригиналът.


Много неща са важни и най-важното е


да бъдат заразени от изкуството


Сега са много повече момичета, отколкото момчета. Имаше една японка тук при нас, която остана няколко години. Още една сме имали. Момичето пристигна притеснено, веднага тръгна по часове и след това така се отпуши, така й стана приятно, не му се тръгваше, но те ги сменят, не ги оставят. Момичетата в Япония учат ново изкуство, но казват, че като се оженят престават да се занимават. Сега не знам дали продължава да е така. Но поне казват - като са учили изкуство, децата им да бъдат възпитани. Виж колко важно нещо – скромно, хубаво и симпатично. Докато една наша студентка тука беше заминала в далечните ония години, когато имаше възможност, аз съм писал по нощите препоръки по спешност. Приеха я в голямо английско училище. Тя отишла да се запише и там я посрещнала някаква жена и казва "Я, вие сте първа от Източна Европа. Тука не сме имали досега. Добре дошла и да станете много добра учителка". Тя беше жестоко възмутена , искала да стане голяма художничка. А детският импулс е много важно нещо – желанието. И в края на краищата мисля, че сега е учителка там", казва Иван Газдов, за когото възпитанието очевидно е най-важното нещо. Но не възпитание досадно, високомерно, начумерено, а с усмивка. Такова, каквото е неговото изкуство.

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2679 Неутрално
  2. 2 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4626 Неутрално
  3. 3 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 1751 Неутрално

    "изобретил собствен стил, наречен графикатура..."

    Любопитно ми е как пишещия си представя формално изобретяването на собствен стил?!
    😀😀😀

    I Want To Believe
  4. 4 Профил на Yomega
    Yomega
    Рейтинг: 814 Неутрално

    До коментар [#3] от "2.50":

    признанието за собствен стил идва от себеподобните му, разбирай други художници. В Япония например Газдов е изключително известен. А виж японците поназнайват туй-онуй от графика, минимализъм и семантика!

  5. 5 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 1751 Неутрално

    "признанието за собствен стил идва от себеподобните му..."

    Именно затова, не може да се говори за изобретение!
    Работите на Газдов(поне повечето, които съм гледал)не са графика, в смисъла на изпълнени в графична техника. Затова и нямат стойност като такива... Етикетът "графикатура" е чисто формален и вън и независимо от творчеството на автора не означава нищо. В този смисъл, всеки изтъкнат творец е "изобретил" собствен стил. ... и тук в България поназнайвахме нещо за графика, но както повечето стойностни неща за последните двасдесет и пет години си оставихме каруцата в калта...

    I Want To Believe
  6. 6 Профил на pixela
    pixela
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Газдов не беше ли някакъв изверг, дето е измъчвал по лагерите?!?!? Този дали му е роднина?!?!

    freedom is another word for nothing else to lose




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK