Откъс от "Вилна зона" на Георги Мишев

Откъс от "Вилна зона" на Георги Мишев

© Издателство "Хермес"



Писателят Георги Мишев, автор на сценариите на някои от най-обичаните български филми, отпразнува 80-тия си рожден ден в литературен клуб "Перото" тази седмица. По случай юбилея публикуваме откъс от преиздаденият му в началото на месеца роман "Вилна зона", предоставен от издателство "Хермес".
 

Питомните цариградски лешници покрай оградата закриваха гледката към бунгалото на Лазаров. Дори бръмченето на автомобила му се прецеждаше през коравите им мъхести листа и идваше приглушено като отдалече. Чу се добре само звучното прекълцване на буталата, преди да заглъхне моторът, и този звук, породен от слепите сили на инерцията, раздразни чувствителното ухо на монтьора.
 
"Бърза да завърти ключа, варваринът – помисли си Йонко Йонков. – Ще му изскочи душата, ако почака пет секунди да се успокои машината... Кой знае какво става сега вътре c ония лагери, биели и колянови валове..."
 
Беше се подпрял на теслата и гледаше към лешниците, зад които бе се мярнало шлиферното яке на варварина. След малко чу и гласа му:
 
– Комшу, привет!
 
Конячна бутилка от йоднозелено стъкло проблясваше в ръката му.
 
– Друг път, Лазаров, друг път... – опита се да му откаже Йонко Йонков. – Довечера... Ceгa имам малко работа.
– Ще ме обидиш! – каза оня, докато развинтваше металическата запушалка. – Понеже причината е сериозна...
 
Беше стар ерген, изтъкан от егоизъм и твърди принципи за живота, срещу които всяка съпротива беше безсмислена. Най-добрият начин за противопоставяне си оставаше бързото и привидно приемане на условията му.
 
Йонко Йонков се изправи, остави теслата, но преди да тръгне към него, погледна жените пред лятната кухня. Бяха все така улисани в голямото готвене. Жена му очукваше пържолите, като се стараеше да бъде по-далече от огъня, за да не опуши прическата £, за която бе изгубила половин ден при една частна фризьорка долу в града. Сестра – Балдъзата – бе поела самоотвержено грубата работа: режеше лук, раздухваше въглените или обикаляше c решетестата лъжица около врящите съдове. Беше препасала пластмасова хирургическа престилка, която изглеждаше тясна върху едрото тромаво тяло на нераждала жена...
 
– Какъв въздух! – каза Лазар Лазаров, като му подаваше чашката над бурените и вдишваше шумно c ноздри. – Дето вика нашият главен механик: "Направо пълни бутилките и пускай оксижена!".
 
Въздухът на вилната зона, смесен c изпаренията на коняка, предизвикваше възхищението му.
 
– Като си рекъл... да го видим това питие... – каза Йонко 
 
Йонков и вдигна чашата си. Питието светеше в стъкленото си легло c ленива есенна светлина.
He само светеше, но и пареше. Огънят близна езика му, после го усети в клепачите си и това го накара да присвие очи, сякаш го избиваше на смях.
 
Засмя се наистина.
 
– Бе ти черпиш, а не казваш сериозната причина... Да не си метнал нещо по пътя за насам?
– Какво нещо? – не разбра Лазар Лазаров.
– Знам ли... Ерген човек си, винаги може да се изпречи нещо и да го... метнеш в колата...
 
Продължи да cе смее, но му стана неприятно, че трябваше да обяснява шегата си. Съседът му беше от ония нашенци, които улавяха шегите след търпеливо разясняване.
 
– А! Нищо подобно! – каза Лазар Лазаров. – Връщам се от Габрово... Голям удар направих при Карата, ще знаеш... И като се има предвид, че от шейсетия въпрос ги бях минал само отгоре-отгоре...


Вече няколко години, откакто се познаваха като съседи в зоната, този човек му говореше за задочното си следване. Преди да купи колата, описваше пътуванията си по влакове и автобуси, преживяванията си по хотели и общежития, явяването на всеки изпит, зачот или колоквиум. Като някои полуграмотни селяни, които през целия си живот разказваха за участието си в някоя война – най-голямото събитие в автобиографията им, така и за задочника следването бе една продължителна позиционна война, осмислила дните му на божия свят.

 
– Е, значи – край! – погледна го Йонко и наблегна за края, за да преварди започването на разказа му от началото. – Този последен ли беше?
– За последен, не е последен, обаче беше много страшен... Ти знаеш ли какъв звяр е Карата? Цяло Габрово е пропищяло... За една грешка, може и да е най-нищожната, вика: "Колега, не съм доволен, ще се срещнем отново на ринга...".
 
– He било лесно това задочно... – каза със съчувствие Йонко и му върна чашата. – He ми наливай повече... Хубаво е питието, да няма човек работа, да му седне под асмата... обаче нали ти казах, до довечера имам още сто работи за свършване...
 
Нарочно бъбреше повече, за да отклони разговора в друга посока, но задочникът вече не го чуваше, защото отново бе на ринга срещу оня звяр, от когото бе пропищяло цяло Габрово.
– Изчаках да вляза последен, виках си: "Цял ден изпитва, ще бъде капнал, ще кара малко по-така...". Пък той... катилът му, си носел термос c кафе и сандвичи. Тегля билета аз, а той дъвче насреща ми, по едно време се сети, разви един, даде и на мен. Сандвич c извара и разбит жълтък, поръсен c червен пипер. "Мой специалитет са, вика, опитайте, ако ви харесат, ще ви дам рецептата..."
 
– Извара и жълтък? – замислено каза Йонко. – И Стефка ги прави понякога. He са лоши. A като им сложиш отгоре и настърган лук, стават още по...
– За изпит не им слагал лук – каза Лазар Лазаров. – Студентки сядат насреща му, неудобно е някак си...
– Неудобно е – съгласи се Йонко. – За изпит е неудобно.
– Карам по първия, дъра-бъра, никъде не ме спря. Ha втория вика: "Начертай ми само схемата, ако ми начертаеш само схемата, повече няма да те питам"... Пък тя една схема – майката си трака... Ем едно и ем две, положение при движение, ефи ec фокусите, и всичко туй на ента... Една кола тебешир да изпишеш!

– Тц-тц! – поклати глава Йонко и премести c език цигарата в другия ъгъл на устата си.
 
Цигарата му висеше незапалена и овлажняла почти до средата. Висеше така вече втора година. Докато задочникът продължаваше да чертае схемата, той се загледа през рамото му към неговия парцел. Беше едно занемарено парче земя, обрасло в репей и вълча ябълка, сред което бе монтиран павилионът за бира-скара, закупен на старо от търговията и превърнат в бунгало. Личеше отдалече, че собственикът на бунгалото не се престараваше твърде за недвижимата си собственост. Ha места гетинаксовите стени бяха олющени, черчеветата на двата прозореца не бяха боядисвани и имаха цвета на изкиснато дърво, останало без капка смола. Ha всичко отгоре върху покрива тъмнееше триъгълна капандура, която винаги ядосваше Йонко Йонков, щом погледнеше нататък.
 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 3699 Весело

    хубав роман, хубав филм, хубави хора.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на Никола
    Никола
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Според мен от Георги Мишев, най-култовия филм е "Селянинът с колелото". За онези времена си е доста свеж филм.

  3. 3 Профил на Никола
    Никола
    Рейтинг: 8 Неутрално

    [quote#2:"nikass1"]За онези времена си е доста свеж филм.[/quote]
    Изпуснах да спомена и култовия лаф от филма "Кучета и котки може.... прасета не може "

  4. 4 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 6938 Неутрално

    Във "Вилна зона" се вижда нагледно, от къде е генезиса на сегашните мутри, снобското в хората и склонността им към насилие. Пълен разрез на тогавашното общество, което роди сегашното!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  5. 5 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 550 Весело

    Честит Юбилей, Батинка - бъди на крак с твоя акъл и толкоз ...
    Ела в Бургас, да спомним "Матриархат" в хижата над Казанлък ...

  6. 6 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2682 Весело

    "Аз например...може да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам".

  7. 7 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3815 Неутрално

    Прочетох, че днес Георги Мишев е получил Националната литературна награда "Йордан Йовков" за т. г. И аз му честитя юбилея, дано ни зарадва с нови произведения!
    И, в кръга на шегата, да го поправя, че йодът има виолетов, а не зелен цвят.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  8. 8 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 2452 Неутрално

    Произведения, които осмиваха еснафщината. Отначало вили имаха партийните величия, впоследствие бай Тошо даде на всеки по малко вилна зона и гледай кво стана, събуди се селското у пролетариата и нищо друго освен "мястото" не го интересуваше. А еснафщината в книгите и киното беше параван, зад който ставаха други безобразия. Който е софиянец, помни изложените пред американското посолство списъци на соцмилионерите.

  9. 9 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3815 Неутрално

    Към мой ком. # 7:

    Който е прочел откъса, би му направил впечатление израза "Конячна бутилка от йоднозелено стъкло", затова споменах за цвета на елемента йод.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  10. 10 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 698 Неутрално

    Много харесвам Георги Мишев,харесвам книгите,сценариите,чувството му за хумор.Да е жив и здрав и още много да ни радва!

    Tony
  11. 11 Профил на apollo
    apollo
    Рейтинг: 481 Неутрално

    Честит юбилей.
    В книгите си Георги Мишев прави разрез на българската простотия избуяла при тъй-наречения социализъм.

  12. 12 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1694 Неутрално

    https://youtu.be/0HH7wRHRKis


    Хубаво е изстипосан "социялистическия" българин, една дива поквара толерирана от власта, за да се запази на властови позиции, поставила началото на израждането на обществото.

    Безгражданственост безотговорност, грубианщина, огромна завист, кражби, еснафщина и безмерна тъпота!

  13. 13 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1694 Неутрално

    Тежка безнадежна безперспективност на едно унищожено общество - това е основното, защото дивите управляващи простаци бяха изпълнили житейския си максимум, посочвайки го на обикновените, без да съзнават каква дълбока подигравка със себеси са създали.

  14. 14 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1694 Неутрално

    До коментар [#4] от "lz2":

    ИСТИНАТА боли!
    Защото е горчива и отровна, когато дойде време за равносметка!

    И това време дойде!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK