Откъс от "Младост" на Паоло Сорентино

Откъс от "Младост" на Паоло Сорентино


В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от "Младост" - режисьорският роман на Паоло Сорентино, който придружава едноименния му филм от тази година. "Младост" възхити публиката в Кан, а в момента може да бъде гледан в програмата на "Киномания". Романът е издаден от "Колибри", а преводът е на Вера Петрова.


Типично британско лице под ясното пролетно слънце. Руменина е избила върху обичайната бледност. Мъжът е с къса светла коса, носи сако и вратовръзка, на възраст изглежда около петдесетте, с видимо интелигентна физиономия, излъчваща увереност. Кръстосал крака, той се е разположил удобно в красивата градина на хотела. Зад него, леко дистанцирани, са седнали двама по-млади асистенти. 


Още по-нататък проблясва великолепен басейн. Къпещите се не са много, атмосферата е сънена, ваканционна, подобаваща на ранната утрин. Всички са обгърнати в еднакви меки бели халати. Пръски от няколко джакузита ръсят капки по безупречната морава.




В дъното се издига прекрасен алпийски хотел, едновременно уютен, достолепен и луксозен. Като рамка на хотела се възправят гордите, вездесъщи Алпи. Петдесетгодишният мъж изважда кутия цигари и понечва да си запали, но един спокоен, лишен от упрек глас го предупреждава: 
– Тук не се пуши.
– И на открито ли?
– И на закрито. 


Гласът принадлежи на човека, седнал срещу него. Англичанин около осемдесетте, облечен в панталон и сако от мека материя в различни нюанси на бежовото, с внушителни очила с черни рамки, зад които са се приютили светли, воднисти очи, натежали от меланхолия и проницателност. Това е Фред Болинджър. 
Разделя ги малка масичка. Пред Фред има разтворен ежедневник. Той е спокоен, улегнал, ведър, само трайна сянка на смътно разочарование премрежва погледа му, докато отстранява обвивката на бонбон с отработен жест на редовен консуматор и го пъха в устата си.


– Господин Болинджър, мога ли да ви наричам маестро? 
Фред повдига рамене. Явно това не го интересува. 
– Как върви почивката ви? 
– Много добре, благодаря. 
– Отдавна ли идвате тук? 
– От повече от двайсет години. Преди ме придружаваше съпругата ми. После продължих да идвам сам, но имам много приятели тук. 
– Защо избрахте Швейцария? 
– Близо е до Италия. А след Лондон и Ню Йорк дирижирах оркестъра във Венеция цели двайсет и четири години. 
– Разбира се, колко съм недосетлив! Мястото изглежда толкова релаксиращо.
– То е само релаксиращо. 


Петдесетгодишният мъж се усмихва. Фред остава сериозен. 
– Дирижирате ли още, маестро, композирате ли? 
– Не. В пенсия съм. 
– Излишно е да ви казвам, че и аз като всички останали съм голям ваш почитател. 
– Благодаря. 
Петдесетгодишният англичанин отново се усмихва. 
– Маестро, както ви споменах преди малко, аз отговарям за организацията на специалните събития в Бъкингамския дворец. 
Фред леко се поизправя. 
– Работите за кралицата? 
– На практика да. 
– Хубаво. Монархиите са умилително нещо. 
Събеседникът му повдига вежди в знак на учудване. 
– Ако ми позволите, защо считате монархията за умилителна? 
– Защото е уязвима. Стига да елиминираш един-единствен човек и светът внезапно се променя. Като при браковете. 
– Кралицата ще бъде поласкана, ако приемете да бъдете удостоен с титлата "сър" през юни. 


Фред Болинджър оставя да му се изплъзне една усмивчица. 
– Знаете ли какво отвърнал Сати, когато го предложили за Ордена на Почетния легион? "Не е достатъчно да откажеш, трябва и да не си го заслужил." Но аз не съм Сати. И простете, имам лошия навик често да употребявам цитати. 
– Нейно Превъзходителство ще бъде доволна да узнае, че приемате. 
– Нейно Превъзходителство никога не е била доволна. 
Емисарят на кралицата подминава репликата, леко смутен. 
– Освен това присъждането на титлата ще съвпадне с рождения ден на принц Филип, а кралицата би искала да му подари концерт на Лондонската филхармония в театър "Уимбълдън", с който принцът е свързан по неизвестни за мен причини, и би била много довол... тоест поласкана, ако вие сте диригент и включите откъси от ваши произведения. 
– Не дирижирам от доста време. 
Петдесетгодишният мъж поклаща глава. 
– Убеден съм, че не сте забравили как се прави. 
Фред Болинджър сериозно се замисля. 
– Не, не съм забравил. 


Емисарят пак грейва в лъчезарна усмивка. 
– Принц Филип и кралицата ще изпаднат във възторг от вашите прочути "Приятни песни". 
Напълно спокойно, почти примирено, Фред изрича: 
– Няма да изпълня никоя от моите "Приятни песни". 
– Защо? 
– По лични причини. 
– Можем да поканим за участие великата Суми Чо. 
– Суми Чо не е подходяща. 
– Назовете ми подходящото сопрано и ще го имате. 
– Никой не е подходящ. 


Решението изглежда непоколебимо. Фред Болинджър отново потъва във вестника, безразличен към всякакви хвалебствия и ласкателства. Емисарят се чувства сразен и оборва глава. 


Настъпва тишина. Долавя се само един лек шум. Фред мачка с пръсти на равни интервали целофанената обвивка от бонбона. Кратки и последователни, интервалите несъмнено наподобяват музикален ритъм. 


Кралският представител слага цигарата в уста, доближава запалката, после си спомня, че е забранено да се пуши.
– Ако ми позволите, маестро, кралицата би могла да се обиди, не е свикнала да й се отказва – изпелтечва в последен несръчен опит да го убеди. Без да вдига очи от вестника, Фред Болинджър прекъсва ex abrupto шумоленето на хартийката. 
– Ще трябва да се примири. Има много по-важни неща от моите "Приятни песни". Емисарят се изправя, видимо отчаян. 
– Тогава ще предам разговора ни. Довиждане, маестро.


И се отдалечава. Двамата асистенти го следват. На друга масичка зад тях един мъж е чул целия разговор. Името му е Джими Трий. Той е трийсет и четири годишен, калифорниец с прокълната красота, холивудска звезда. В ранната утрин закусва с пържола и пържени картофи. Има небрежен вид, нахлупил е безвкусна бейзболна шапка, брадата му е на няколко дни, носи тъмни очила и протрито кежуал облекло. 


* * * 
Тримата англичани обикалят басейна и се отправят към изхода, ала в миг кралският емисар спира, някой е привлякъл вниманието му. 


Един мъж се поклаща във водата. Само лицето му се подава над повърхността. Подпухнало лице на петдесетина годишен южноамериканец, с боядисани в неестествено жълто коси, с месести устни, с уморени черти, умни черни очи и силно набраздено от бръчки лице, прекалено за човек на средна възраст. Погледът му се рее в празното пространство. Кралският пратеник се взира в него и тихо пита единия от асистентите си: 


– Видя ли го? Той ли е? 
Спътниците му извръщат глави и веднага го разпознават. На лицата им се изписва вълнение. И възкликват един през друг: 
– Разбира се, че е той.
– Боже мили, наистина е той. 


Англичаните продължават пътя си, макар да им е трудно да отклонят стъписани погледи от басейна, а южноамериканецът, с помощта на една жена на около четиресет и на трима спасители, на които се опира с цялата си тежест, тръгва да излиза от водата по удобна стълбичка, която обаче за него изглежда непреодолима. Защото е с необичайно свръхтегло и трудноподвижен, което му причинява непоносима умора. Задъхан, този огромен и харизматичен мъж се настанява край басейна. Ръцете му са покрити с татуировки на прочути герои от прочути революции. 


Спасителите се отдалечават. Жената с търпелив израз на добродушното лице, негова спътница в живота, сяда редом и разтрива косата му с хавлиена кърпа. В грижите, които полага за този грамаден кит, прозира любов. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1643 Весело

    На гърба му е татуиран Маркс. Не знам дали и истинският Марадона има такава. Филмът е много по-хубав, гледайте го!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  2. 2 Профил на sjaakiie
    sjaakiie
    Рейтинг: 498 Весело

    Покрай него гледайте и La Grande Bellezza, и Le conseguenze dell'amore, пак на Сорентино. Много е силен просто.

    "I'm quite illiterate, but I read a lot."
  3. 3 Профил на glaxo
    glaxo
    Рейтинг: 322 Неутрално

    До коментар [#2] от "sjaakiie":

    " La Grande Bellezza", беше забележителен филм-стилен, елегантен и артистичен, във най-добрите традиции на италианското кино(Фелини, Висконти,Дино Ризи, Еторе Скола). Гледах "Младост" преди месец и въпреки многото си качества и опита на Майкъл Кейн и Харви Кайтел, Сорентино не е стигнал там където е искал. На филлма не му достига органичност, съзерцание и проникновение, каквото сценарият вероятно носи. Някак преднамерено живописен и фрагментиран, с повърхностно изграждане сюжета и образите, без интелектуална дълбочина и онази тъга от битието в края на житейския път, което би трябвало да достигне до сърцето на зрителя. А филма е точно за този драматичния избор на зрелия творец в решението да прекрачи оттатък .
    П.П. Казвам го искрено, защото очаквах повече. Аз самия съм отвъд 70-те.

  4. 4 Профил на azmatahari
    azmatahari
    Рейтинг: 628 Неутрално

    Красив филм !
    Препоръчвам да се гледа.

  5. 5 Профил на eqf28366123
    eqf28366123
    Рейтинг: 221 Неутрално

    [quote#1:"etty1"]Не знам дали и истинският Марадона има такава.[/quote]
    Със сигурност има татуировка на Че Гевера на дясното рамо.

  6. 6 Профил на marker
    marker
    Рейтинг: 713 Неутрално

    До коментар [#1] от "etty1":

    Щом си гледала филма, би ли ми казала, защо в края на крайщата се съгласи да дирижира пред кралицата простичките си песни?

  7. 7 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1643 Неутрално

    До коментар [#6] от "marker":

    Защото осъзна, че животът, от който се беше отказал, все пак продължава. В безупречно здраве, според диагнозата.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  8. 8 Профил на knighttemplar
    knighttemplar
    Рейтинг: 429 Неутрално

    До коментар [#3] от "glaxo":

    Напълно съм съгласен с казаното от вас за Младост. Аз също очаквах повече. Гранде белецца беше разтърстващ.

  9. 9 Профил на lnd29476812
    lnd29476812
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Филма си беше на висота, а винаги може и повече...не се оплаквам, много ми хареса, рядко се правят такива филми. Паоло Сорентино е страхотен режисьор, актьорите играха много добре, какво повече да иска човек ...здраве да е





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK