Сопраното Красимира Стоянова - в диалог с публиката и с читателя

Сопраното Красимира Стоянова - в диалог с публиката и с читателя

© Виктор Викторов



Сопраното Красимира Стоянова се завърна в България за концерт на 18 ноември, в който два музикални колоса препълниха пространството на зала "България". Песенната вечер на световната ни оперна прима Красимира Стоянова и пианистът, и инициатор на "Пиано Екстраваганца", Людмил Ангелов сложи точката на петото издание на фестивала. Една красива поанта, която ни даде самочувствието, че не всичко е затрито, че не всичко е чалгирано, че все още носим усета за стойностното и елегантното. Че красотата ще победи, както го е написал Екзюпери, а ние го допълваме – красотата, във всичките й форми. 


Тази година, в кратък промеждутък, имаме удоволствието на два пъти да се докоснем до Вас и изпълненията Ви. Колко често ще можете да го правите и в бъдеще, а догодина?
- О, зависи за какво си идвам, за колко време, ако изобщо си дойда. Т.е. ако имам времето за това. Всичко зависи изцяло от програмата ми за съответния сезон. Но този сезон имам възможността дори трети път да се срещна със софийската публика. На 31 януари ще е концертът ми със Софийската филхармония, под палката на Георги Димитров. Много дълго време не бях имала възможността да концертирам у нас и сега попълвам изцяло липсите.


Какви компромиси Ви коства идването до България?
- По принцип всяко пътуване ми коства определени трудности – свързани със самото пътуване или с работата ми. Но въпреки трудностите, работата, ако е обичана, носи голямо удовлетворение. На всеки се налага да прави компромиси в живота си, въпросът е, да не са свързани със съвестта му, нали?




Ако говорим за компромиси, какво точно е компромис за Вас? Колко често Ви се налага да ги допускате в кариерата си например и в какви граници?
- Старая се в работата си да не допускам компромиси. Мисля си, че човек може да ги допусне, само ако вижда жизнена необходимост, ако (както вече казах) не е в разрив със съвестта му, ако от тези компромиси зависи нещо много по-важно от моментната ситуация. В моята професия е противопоказано да се допускат.  Просто спецификата на работата ми е такава, че изцяло завися от здравето на моя гласов апарат, от начина по който подхождам към нещата в професията си.


Същото ли е и в живота? В семейството?
- Все пак си мисля че компромисите трябва да бъдат правени единствено в името на доброто, на мира, на здравето, на любовта, на милостта. Макар в тези случаи не бих ги нарекла изобщо компромиси, а разумен и хуманен житейски прочит. Семейството е мястото, където се правят най-много компромиси. Ако човек обича своите близки, своите най-мили, би правил с радост тези отстъпки – както е българското название на тази дума. За тези които обича, не се и замисля, когато трябва да отстъпи. Нима една майка си дава сметка, когато жертвайки здравето си, е на пълно разположение на децата си? Това е вид компромис, отстъпка, но направена с много любов и самоотверженост.


В кои случаи предпочитате концертните изпълнения пред постановъчните?
- В много случаи бих ги предпочела и ще ви кажа защо. Аз съм човек, който с огромно наслаждение е на сцената. Тя ми доставя радост, дава ми вдъхновение, открива ми други светове. Но има моменти, когато се чувствам истински тъжна и наранена и това е, когато имам насреща си лош и бездарен режисьор или режисьор, у когото цинизмът е повече, отколкото човещината, духовността и любовта. Всички ние с времето и живота ставаме малко или много циници, но никога не трябва да забравяме че това, което ние хората на изкуството творим, е нещо много фино, много важно! И точно това нещо е градивото, с което изграждаме духовността. Защо ли? Защото всичко, което ние изговаряме, изпяваме, измисляме, претворяваме – попива в нашите деца, в нашето бъдеще, в нашето утро. И ако не е стойностно, един ден ще се върне с утроената сила на бумеранг и може да ни разбие главите.  


Но, доколкото разбирам, харесвате и песенната форма, защо? Такива вечери правите и по света: в Карнеги хол, Щаатсопер Виена, Операта във Франкфурт, Баварската опера Мюнхен , Фестивала в Шветцинген, Фестивала в Пловдив…
- Песенните рецитали са нещо съвсем различно. Те са монолог, изграден от различни картини, истории, различни настроения. Като албум със снимки, които разказват за различни моменти от живота. Въпреки че е съставен от разни композитори, нашият стремеж е винаги да има обединяващо звено, което би могло да бъде или тематиката на песните, или националността на композиторите, или ако щете настроението, хармонията на музиката. Правя подобни рецитали с огромно наслаждение. Имам чувството, че в този момент сме в диалог с публиката. Опитвам се да я примамя да участва с мен.


Подобен ще е концертът Ви и с Людмил Ангелов. За първи път работите заедно. Всъщност, откъде се познавате?
- Людмил Ангелов е един от нашите най-големи пианисти и личности в музикалната ни култура не само у нас, но и в световен мащаб. Трябва да бъдем много горди, че имаме такъв човек в нашата страна, който ни прославя, а и не само – той работи за изграждането на съвременната ни музикална култура, за създаването на млади музиканти. Людмил не е от хората които шумят около себе си. Той просто работи и дава резултати, без да обръща внимание на обществото, което все повече се изгражда като консуматорско и разчита не на опита и интелигентността си, а се оставя да бъде увлечено от капаните на рекламата.


Сопраното Красимира Стоянова - в диалог с публиката и с читателя

© Виктор Викторов

Как изготвихте концепцията на програмата? Ще я представите и в зала "Брамс" във Виена (в Музикферайн), и в Цюрих (в Оперния театър)…


- Концепцията е в логото на Фестивала на Людмил – "Пиано Есктраваганца". Той си е поставил за цел да се изпълняват малко познати и непознати произведения. Това е много красива идея.  
Такава програма не бива да се затваря за едно изпълнение, а да се разгърне на повече сцени,  възможност да я мултиплицираме. Смятам че с времето ще узрее и ще стане по-интересна като интерпретация. За мен самата 90% от песните са абсолютно нови.  


Непрекъснато пътувате и сменяте сцените. По какво ги различавате? Има ли "удобни" сцени?
- Ами те всички просто са различни, с различни хора, различни завеси, даже мирисът е различен. Но има концертни сцени, има и оперни сцени. Те са абсолютно различни и еднакво примамливи! Да, има удобни – тези с хубава акустика и такива, които могат да бъдат ужасни, отново заради акустиката. При нас, хората на музиката, това е едно от най-важните неща – как ние самите ще се чуваме. Не сме като поппевците и нямаме микрофони, нямаме плейбек... Всичко е естествено, истинско, произведено на момента. Затова и нервите са повече.


А тези, престижните, за Вас като певица: Метрополитън, "Ковънт гардън", Миланската скала?
- Естествено че е важно да пееш на "престижна" сцена. Но дори човек да пее на не толкова престижна, е важно как го прави. Важно е и друго – публиката. Тя е основна! Тя е тази, която прави една сцена престижна, а друга - не. Която изисква. Тя е наш партньор, пред когото изповядваме изкуството си. Без нея не можем да го споделим, следователно, то не би съществувало. Затова е важно да не правим с публиката компромиси, а да я уважаваме и да и даваме най-доброто, като на най-скъп приятел!Аз доста често се замислям, дали тук имаме публика, която желае да е в концертните и оперните зали? Да се бори да си купи билет, както е на запад (там някои хора стоят с часове на опашка за билети). У нас отдавна е отмрял този ентусиазъм. Само ако става въпрос за концерт или спектакъл от друг характер. И аз ви казвам, това е много, много жалко. Ние сме държава, която може много да спечели от оперната и симфоничната музика, но виждам, че се прави всичко възможно да не е така. Държавата всячески се бори за унищожението на това изкуство. Защо? Аз нямам отговор. Сигурно някога някой от висшите ешелони на властта би отговорил на този въпрос.   


Да поговорим за оперните постановки. Днес те имат съвсем нова, различна визия. Пазарът ли го наложи или дойде по естествен път? Експеримент ли е или наложено всекидневие?      
- Експериментът е бил проведен много отдавна. Днес берем плодовете му. Според мене се дължи на бездарието на режисьорската мафия, което, за да бъде прикрито, се изведе като стил, като изкуство, като нещо страшно модерно. Не казвам в никакъв случай , че всички режисьори са бездарни. Напротив! Има гениални между тях! Говоря за цялостната ситуация.


Декорът също е изчистен, стилизиран…  
- Не, това не е проблем изобщо. Дори бих казала, че е фактор, който се явява катализатор на творческия процес. Положително решение. За мене проблемът идва в начина на интерпретиране на произведението.


Певецът вече трябва да е и добър актьор…
- Това също не е лошо, но някои "специалисти" от режисьорската гилдия смятат, че певецът не трябва изобщо да спира да се движи, а да е в непрекъсната "акция". Тези режисьори изобщо не се съобразяват с трудностите нито на произведението, нито със спецификата на това изкуство – операта е доста по-трудничка от това, само да говорим на сцената. Често поставят певеца в особено критични ситуации, в които би могъл дори да загуби гласа си, поради неправилна употреба на тялото и на гласовия апарат, заради трудности в режисурата.


Доколко обаче и външният вид (освен гласът) има значение, за да се получи дадена роля? Навремето не е имало значение дали си пълен, сега трябва да си манекен – слаб, красив, с добра визия?  
- Доколкото си спомням певиците от началото на ХХ век са били доста елегантни – виждала съм снимки. Разбира се, като всички хора, някои от тях са били в недобро здраве. Това обаче не е повод един певец да бъде "детрониран", както са направили навремето в София с прочутата Христина Морфова, която е имала диабет в много тежка форма. Тя е била просто унищожена от т.н. оперна критика. При първото й излизане на Софийска сцена е била абсолютно освиркана и осмяна... В същото време в Европа е носена на ръце и наричана "Славей".
Днес положението на певците е трудно, защото има огромна конкуренция в оперния свят. Поради което не само жените, но и мъжете, по отношение на външността, трябва да са във всяко отношение на ниво.   



Какво се очаква от оперния певец/певица днес? Без кои от тънкостите в професията няма как да се разминат начеващите?
- Трябва да се подготвят усърдно. Това е. Да се работи в детайли. Е, разбира се, много е важно какво всъщност иска един млад певец – да прави изкуство и да изгради стойностна кариера, която става бавно и трудно, или бързи пари, "слава" на базата на рекламата и съвсем скоро – разбит глас. Тънкостите в професията са: добър педагог, аналитична и сериозна работа и никакви илюзии. В края на краищата само Господ решава дали един човек ще има кариера на певец, или не.


Трудно е да се каже "какво се очаква". Днес доста често публиката е жертва на медийната инвазия, защото някои певци решават, че като си платят за реклама, с това се изчерпва тяхното задължение в професията. Но все пак, ако трябва да говорим на съвременен търговски език, публиката иска да получи продукта, за който е платила, т.е. форма и съдържание. Не зная обаче доколко слушателите имат опита в това отношение, т.е. доколко се информират.  


Споменахте вече режисьорите, но каква е ролята им в цялостния спектакъл?
- Тази фигура е много важна, но не е първостепенна, както от дълго се опитват да я внедрят днес в оперния свят. На оперната сцена е важна връзката композитор–диригент–певец–режисьор. Тя е като в електрониката – ако липсва единият компонент, веригата се разпада. За сметка на това някои от днешните режисьори се изживяват едва ли не като богове и не допускат друго вмешателство.


Има ли, според Вас, степени на позволеност при намесата му – и оттам нататък да се каже "стоп" на ексцентризма?
- Това е чудесен въпрос – да, има такива. Те се наричат Етика, Морал! За съжаление, все повече  гласът на тези ценности заглъхва на сцената...


… Докато за разлика от режисьора, диригентът не може да дописва музиката на композитора. Не се ли получава дисбаланс?   
- Ами да, получава се. Получава се не само дисбаланс, но и абсурд. Веднъж, когато трябваше да пея в Мюнхен "Вилхелм Тел" на Росини, бях ужасена от идеята на режисьора, който беше решил за по-вярно и по-гениално разрешение на драмата да премести увертюрата на операта от началото, където й е мястото, пред четвърто действие. Представяте ли си какво самомнение! Какво нахалство! Естествено, ако Росини беше жив, щеше да му поиска да му се платят авторски права, нали?


Сопраното Красимира Стоянова - в диалог с публиката и с читателя

© Виктор Викторов


А доколко Вие като титуляр или гост-певица, имате право на вмешателство, претенции, искания и до каква степен сте подчинена на режисьора?
- Винаги имам право да кажа "Не!" за нещата, които са свързани с мене и които аз не приемам. Имам дори право да се откажа от постановката.


Вие кой тип постановки харесвате?
- Тези, които имат смисъл и послание. Всъщност, това е основното – посланието!


Германия ли стана център на оперния сценичен "абсурд"? И защо точно там се оказа възможно да стане това?
- Тя беше началото, но също има такива испански режисьори, някои френски, английски. Направиха го, може би от желание за нещо незнайно, различно. Дотолкова, че стана глупаво и абсурдно, граничещо с перверзията…


Предполагам Вие също сте на "свободна практика"? Свободата за вашите участия ли Ви кара да правите този избор?
- Моята лична свобода е много важна и тя е тази, която определя мястото и положението ми.


Как избирате ролите/ участията си? Или разчитате само на покани?
- Всичко е резултат на задълбочено обмисляне. Никога не разчитам само на покани. Както вече си говорихме – не правя компромиси в професията си.


Ако съдя по България, колкото и "нов" да е репертоарът, се въртят все познати композитори, с познатите или по-малко известни техни произведения. Това е страх, заради българската публика, неразкрепостеност на нашите режисьори или така се прави и навън?
- Не, навън не се прави така. Навън са смели и уважават творчеството и на останалите композитори. У нас робуваме на страхове и излишно подценяваме публиката като не й даваме възможности за развитие и разнообразие.


След София накъде? Какво Ви очаква до края на сезона? Какви предизвикателства имате?
- Имам изключително напрегнат сезон с много спектакли в Берлин - Щаатсопер, Виена- Щаатсопер , Милано - Ла Скала, Залцбургски фестивал. Освен това концерти и записи на двата ми нови диска с Веристични арии и Песни на Пучини.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на iget
    iget
    Рейтинг: 296 Неутрално

    Едно добро интервю с една от водещите артисти в световен мащаб. Смислени въпроси на журналиста! - но за жалост критиките й към правителството са заобиколени още преди да са формулирани в цялост.

  2. 2 Профил на boris_ivanov
    boris_ivanov
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Към Августа Манолева: защо сменяте темата, когато Красимира Стоянова отправя директна критика към държавната политика в областта на класическата музика? Темата заслужава отделна поредица интервюта с успешни музиканти в България и по света. Вие дори не задавате допълнителен въпрос.

  3. 3 Профил на msk19395612
    msk19395612
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Когато въпросите са (из)пратени - няма как да знаеш отговорите, нали?

  4. 4 Профил на Mark
    Mark
    Рейтинг: 539 Неутрално

    Един истински талант, признат на световната сцена. Чуйте записът ѝ със славянски арии и ще разберете защо е така ценена. Артистите като нея са истинските посланици на страната ни пред интелектуалния елит на света. Би било много добре, ако чувахме повече за Красимира Стоянова, Веселина Кацарова, Александрина Пендачанска, Соня Йовчева и Надя Кръстева. Жалко е, че расте едно поколение без елементарна музикална култура, за което музиката е евтино и ниско забавление, а не изкуство и желание за усъвършенстване. Тези хора никога няма да намерят огромните богатства, завещани през вековете и разкрити чрез гласовете и интерпретациите на такива велики артисти.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK