Напук на бързата храна и бързата мода с 12 magazine

Напук на бързата храна и бързата мода с 12 magazine

© 12 Magazine



Фотоизложбата Urban Nature в галерия Photosynthesis събира модна фотография на Александър Осенски, Васил Германов, Вергиния Янчева, Диляна Флорентин, Йоан Гълъбов, Михаил Новаков, Момчил Христов и Тихомир Рачев. Снимките са част от богатия архив на независимото онлайн издание 12 magazine, което на фона на свития пазар на списания у нас вече четири години предлага оригинално визуално съдържание. 12 magazine е личен проект на стилиста Хубен Хубенов и гримьора Слав Анастасов, които имат нужда от поле да развихрят фантазията си. Пред "Дневник" те разказват за желанието и необходимостта от това в български условия.


Как се решихте да направите подобно издание?

Х: То тръгна от предния ни онлайн проект - GIA, което симулираше хартиено списание и излизаше веднъж в месеца на flip-page платформа. Направихме 11 броя и името на 12 magаzine е заигравка с това - 12-тия брой е завинаги под формата на сайт. Идеята тръгна от нуждата ни като творчески професионалисти - гримьори, стилисти, фотографи - да имаме поле за изява.
С: Искахме да се развиваме и да правим интересни неща по собствен критерий. Пазарът на лицензи и списания у нас в момента за съжаление не го позволява. Списанието започна за удоволствие и изява, на базата на личната воля и отговорност на шепа хора. Ние сме фрилансъри и изкарваме парите си, работейки за комерсиални проекти. Спечеленото реинвестираме в лукса да правим 12 magazine и да снимаме фотосесиите, които искаме. Самофинансираме се.

Напук на бързата храна и бързата мода с 12 magazine

© Диляна Флорентин, 12 Magazine


Впечатляващо е, че поддържате стабилен ритъм от качествени и разнообразни фотосесии.
С: Ако обичайният пазар не спомага да се поддържат подобни платформи, то с личния си проект се опитваме се да зададем сами стандарта. Избрали сме да сме тук в момента и това не означава, че не можем да работим като "там". Опитваме се да избягаме от това "пространствено" мислене. "Правите толкова западни неща" - милият балкански комплимент, който ние тук си правим, мен лично много ме дразни. Това е малко корекомска терминология, а светът се е променил, вече няма "тук" и "там". Мисля, че трябва рязко да се сбогуваме с това. 
Границите са само в главите. Ние смятаме, че сме ценни тук и искаме да си създадем среда, в която можем като група да се развиваме.
Само пазарна ли е причината да няма по-смели фотосесии в българските списания?
Х: Може би засега е пазарно необосновано да се прави, но ние сме доказателство, че при желание може да се случи. Разбира се, има много условности на пазара на модните медии - рекламни договори, лицензи, одобрения на модните централи, с които ние не трябва да се съобразяваме.
Кой създава историята, кой е главното действащо лице в една фотосесия?
С: Това е екипна работа. Всеки път е различно. Държа да кажа, че много от сесиите в списанието не са минавали през нас - те са изцяло по идея на екипите. Понякога тя тръгва от грима, друг път от фотографа или стилиста, трети - от щастливата среща между професионалистите. 
Трудно е, защото хората работят по други проекти и трябва да се съберат на едно място. 
От друга страна всеки път са в различни конфигурации, което дава интересни резултати. Ние правим по 4 едиториъла на месец, което е най-скъпият тип съдържание за модно списание. Но вече четири години успяваме да поддържаме този ритъм и съм доволен. Искаме да разширим и публицистичната част.

Какви хора ви четат?
Х: Всякакви. През тези години разбрахме, че не е нужно да си потребител на една индустрия, за да можеш да я оцениш и да й се наслаждаваш. Макар че полека-лека бягаме от концепцията за моден сайт, се радваме, че един тип визуално изкуство може да бъде оценено и без да се замисляш дали една рокля струва 3000 или 30 лв.
Чисто като таргет - радваме се, че разчитаме на една зряла аудитория между 25-45 години, без да подценяваме по-младите, които също имат интерес. Това са хора, които искат да си отворят нюзфийда и да видят нещо красиво, да обитават една красива българска визуална среда.
Как хората стигат до списанието? Колко голяма е публиката му, разширява ли се?
Х: Вече и по двата начина - чрез приятели или случайно в интернет. 
С: Мина критичната фаза от три години, в която сякаш хората разбраха за нас. 

Х: Въпреки това си даваме сметка, че България не е голяма страна и потенциалните ни читатели са ограничен брой. Ние сме обхванали един добър процент от тях. Пътят за развитие е "навън", но този ход трябва да правилно обмислен.Интересното е, че GIA, което беше двуезично издание, стана много по-популярна "там", в чужбина, отколкото тук. Но на онзи етап не бяхме готови за работа в такъв мащаб.
С: Надявам се някой ден архивът да излезе на хартия, защото е ценен документ, дори да не е бил част от мейнстрийма. Това е идеята и на тази изложба - да покажем, че има професионалисти, които дори да не са непрестанно по билбордовете и списанията, не спират да работят. Издания като GIA и 12 magazine са доказателство за това, че могат да се  полагат усилия, дори да няма условия за това. Ако правиш нещо само защото ти плащат за него - окей, но най-ценният ресурс е онова, което ти влиза в главата и което създаваш. 
Какъв е героят на вашите фотосесии? 
Х:  От космоса (смее се). Няма конкретен човек, както нямаме и конкретен таргет. Обикновено изхождаме от концепцията, а не мислим за конкретен клиент.
С: Както няма и един тренд, който да е подходящ за всяка жена.
Х: Използваме модата като инструмент да разказваме истории, да създаваме фантазни светове.

Напук на бързата храна и бързата мода с 12 magazine

© Михаил Новаков, 12 Magazine




С: Някакви намигвания и леки коментари, ако даде Господ.
Но да не се лъжем, и ние сме обвързани с някакви ограничения. В България ресурсът е много ограничен - не разполагаме с шоуруми или с колекции, които да те вдъхновят. За онези, които не се занимават професионално с това - по принцип марка си има шоуруми с дрехи, които са само и единствено за сeсии.Те пристигат там шест месеца, преди да излязат в магазините. А ние работим с нещо, което вече е стигнало до крайния потребител и трябва да го заснемем много бързо, преди да е изчезнало.


Така че трудът е двоен - да ти хрумне интересна идея въз основа на ограниченията, които имаш. Ето и отговорът на предния въпрос - в много от случаите, и както обикновено у нас, идеите за сесиите тръгват отзад-напред, от онова, с което разполагаме в момента. Не че се оплакваме.

Кои са любимите ви фотосесии?
Х: Със сигурност тази на Бузлуджа е една от тях. Тя си беше инспирирана от архитектурата на мястото и от постапокалиптичната тема. 
С: Тя винаги изниква като много хубаво преживяване, идеално съвпадение на обстоятелства и енергиите.
Как вкарахте целия екип? Доколкото знам там трябва да се прескача през прозорците?
С: Да, през един междинен етаж, над един луфт, където стърчат арматури... Изглежда мащабно, но всъщност бяхме четирима души - фотографът Александър Осенски, Кристина Милева и ние двамата. С желание става и така. 
Трябва да си с точния фотограф, който да види идеята, да е авантюрист.... Тук е моментът да благодарим и на всички модели, с които работим, защото тяхната професия по принцип е много неглижирана. Това не са някакви глупави момичета, които се фръцкат на фон. Трябва да си пълен идиот като нас, който да се вдигне и да тръгне нанякъде, с целия риск, че може и да е напразно. Кристина Милева е точно такъв човек.Имаме и една сесия край друг монумент на същия архитект, на Гургулят. Чакахме цял ден да отмине бурята, с друг фотограф и Силвия Димитрова, която е един от най-вдъхновяващите ни модели.


Такива неща няма как да се случат в ограниченията на комерсиален проект. Сесиите ни са по-различни, защото са правени с любов, по желание на участващите. Връщаме се към романтиката на онзи момент, когато моделите са били музи, фотографът и стилистите са били творци, а модата не е била погълната от маркетинг, пазар и реклама, които да я израждат до купуване на парцалки.

Какво е модата освен купуване на дрехи? 
Х: В момента е сведена до безсмисленото консумиране на тренд, който се пуска - този сезон, следващия, междинния и така до безкрай.
С: Може да е култура, философия, позиция, рамка, в която стоиш автономно като личност. Това е друг начин на себеизразяване. А сега сме се върнали на етапа на униформите. Фаст фешън като фаст фууд. 
Х: Вечният въпрос "какво е модерно" е голям проблем. Няма никакво значение. Модерно е това, което ти си решил и в което се чувстваш добре.
Вие как се обличате?
С: Хората очакват, че като снимаш рокли за по 10 хил. лева, се носиш в лукс. Снимаме роклята, защото е красива и изглежда добре на картинка, няма какво да се лъжем.  
Но собственият ни стил е отражение на философията, че не цената на дрехата определя колко струваш. Разбира се, ако можеш да си позволиш висок клас дрехи, е хубаво. Но комбинацията от дрехите прави личния ти гардероб и собствената ти позиция. Не трябва да се водиш по някакви тенденции. И ние всъщност не носим скъпи марки.
Аз поддържам базов гардероб от класически неща: черно кожено яке, черно кадифено сако, вълнено сако, гумиран тренч, класически тренч, пухено яке за работа. В тоя ред на мисли си подновявам белите ризи, семплите тишърти, денима и маратонката като се скъса. Но не сменям всичко само защото нещо е на мода.

Напук на бързата храна и бързата мода с 12 magazine

© Момчил Христов, 12 Magazine


Интересни ли са българските секънд хенд магазини?
С: Много обичаме да ходим по секънд хенд магазини. Има страхотни неща, особено ако имаш и културата да ги намериш. За съжаление нямаме много време да се шляем. Разчитаме на селекцията на приятели, които с това се занимават, като Мария Люцканова. Това е един хубав тренд, който е устойчив в бъдещето, здравословен за теб и за планетата.
Х: Ценни не само в смисъла на винтидж сако на Ив Сен Лоран. Не е малко вероятно да намериш такова, между другото. А в смисъла, че има дрехи, които са направени както трябва. В момента за да получиш от текстилната индустрия качествен продукт, който ще издържи години, трябва да платиш ужасно много пари. Добрата материя, кройка и шев са вече в луксозния клас.  Алтернативата е да проучиш и да си го ушиеш сам. 
Това по-евтино ли е?
Х: О, да. В момента има много добри платове и шивачи. Но разбира се, може да отнеме месеци - да намериш материите, да ходиш на проби. От друга страна така си създаваш емоционална връзка с дрехата.
С:  Истинският лукс е да имаш нещо свое. За съжаление хората вече не гледат на себе си по този начин. Алтернативата на качествените брандове, които 95% от хората не могат да си позволят, е да си шиеш или да откриваш находки в секънд хенд. А не да се превръщаш в ходещ билборд на лога и марки.

Каприз или необходимост е това, което правите?
С: Ние отговаряме за онзи пиксел в картинката, който прави нещата красиви, защото смятаме, че това можем. Не разбираме от съдебна реформа, но се надяваме хората, които отговарят за нея, също да си свършат работата.


Изложбата в галерия Photosynthesis продължава до 4 декември включително.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK