Белкантовият шедьовър "Лучия ди Ламермур" в нов прочит

Солистката Беса Лугичи и костюмографът Салваторе Русо, дългогодишен художник в Римската опера.

© Рад Димитров, Организаторите

Солистката Беса Лугичи и костюмографът Салваторе Русо, дългогодишен художник в Римската опера.



Със специално подготвена премиера – "Лучия ди Ламермур", ще се представи домакинът, Старозагорската опера, и ще сложи финала на 46-я фестивал на оперното и балетно изкуство.


На 5 декември взискателната публика (оказа се че тук има оперно общество с поглед, информираност, интереси и маниер. Все пак е градът на Анна Томова-Синтова, Веселина Кацарова, Христина Морфова, Росица Баталова) ще може да оцени концепцията, визуалността и гласовите възможности на международния творчески екип на постановката. За първи път с чисто нова голяма продукция се представя пред съгражданите си режисьорът Огнян Драганов, вече познат им и като директор на Операта.


Този белкантов шедьовър на Гаетано Доницети е от рядко поставяните в Европа. В момента не се играе в нито един от нашите оперни театри в страната. Изисква не само изпълнителска бравурност, но има и вплитане между музикалната и драматичната партитура, което пък дава възможности за индивидуален творчески поглед.    
Работата в екип се обединява около различното режисьорско решение на сюжетните линии, които се развиват в произведението. Различен е и акцентът (по либрето) – сцената с полудяването на Лучия. Ако моментът с лудостта е централен в операта, използва се като похват от много композитори през този период, Драганов го превръща в реминисценция и сцена, в която Лучия оглежда света отгоре. Такъв, какъвто би искала да го види. Едва след нейната смърт се материализира образът на Едгардо, който е единствено във въображението и желанията й. Героинята намира своя любим горе, в по-красивия свят.




Белкантовият шедьовър "Лучия ди Ламермур" в нов прочит

© Рад Димитров, Организаторите


И костюмите, и сценографията са подчинени на условността на двата свята: светът който се върти около ситуациите и светът отгоре – стои и наблюдава въртящата се действителност.


В сценографията си Димо Костадинов е проводник на основната идея, а пътят е от условност към изчистеност. Декорът е направен от леки метални модули, които могат да се комбинират по различен начин, в най-различни конфигурации. Сцената се върти през цялото време, постоянно е и движението на актьорите. Всичко е в бяло, сребристо и сребърно. С мултимедия. Конструкцията е мислена както заради нейната приносимост (при евентуални гастроли), така и с оглед на сценично оборудване на театъра (би могла да се използва и за други спектакли).


Костюмограф е италианецът Салваторе Русо, дългогодишен художник в Римската опера. У нас работил вече в екип с Огнян Драганов и в Операта в Русе. "Направил съм костюмите според режисьорския замисъл – Лучия е луда още от първата сцена. Все едно около нея всичко са фантазии. Видяно единствено и само през нейните очи. Костюмите са от епохата след 1543-та година, борбите между Англия и Шотландия, когато на престола се качва Мария Стюард. Респектирани сме от текста, музиката, както и от романа на Уолтър Скот, който възстановява една стара история, вплетена в либретото на операта. За първи път направих заглавието в Рим. Костюмите винаги са свързани с режисурата. А в Италия тя беше доста стара и уморена – разказа Салваторе. Тук е съвсем различна, затова всичко създавам като за в друга ситуация. Едно от важните неща при създаването на костюмите е историческият начин на кроене. Рязането на платовете е по оригинални шотлански кройки". Разбира се това кроене е прекарано през неговата идея, през идеята на режисурата и на материалите, които се използват. Ушити са 92 мъжки и дамски костюма, за които е използвано 1259 м. основен плат, а за шевиците, украсите и дантелите – 2100 метра.


Режисьор-постановчикът Огнян Драганов със солистката Беса Лугичи от Косово.

© Рад Димитров, Организаторите

Режисьор-постановчикът Огнян Драганов със солистката Беса Лугичи от Косово.


За главния диригент Ивайло Кринчев  "Лучия" винаги е предизвикателство, защото този образец на белкантовата литература изисква много внимателен подход по отношение на гласовете, с които се разполага. Темповите и драматургичните характеристики трябва да имат своето обяснение и извеждане през възможностите на солистите. Бутиково е заглавието, защото много трудно може непрекъснато да присъства. А възстановяването в редовия репертоар на операта изисква винаги репетиционен цикъл със солистичния състав, който влиза в него, заради нюансираността в музиката на Доницети. Музикална палитра, която композиторът е вплел, но така, че лесно се възприема.


Вторият спектакъл ще поеме асистент-диригентът Крис МакКракън (Великобритания), който е със състава от самото начало на репетиционния период и активно е включен в процеса. Работи индивидуално и с певците, тъй като в Операта изпитват затруднения с корепетиторите (всъщност, оперните репетитори са ценни – кът са навсякъде). Отличен професионалист – свири им направо от оркестровата партитура, докато всички пианисти акомпанират от клавирно извлечение. Факт, който чуди дори колегите му с опит. Предимството, с Крис изработват партията така, както я вижда оркестровият диригент , пречупено през звучността, която реално има в оркестъра. Това е изключително важно при разучаването – не само заради темпа, интонации и ритмика, а като цвят на звука, като характер, който ще се чуе. Самият Крис допълва: Моето участие е от работата с артистите, през работата с ансамблите, в интерпретацията не само като музика, произнасяне на текста, а на всяка тухла в този спектакъл, който пред очите ми се изгражда и стига до финалния етап. За мене е абсолютна привилегия да съм в работния процес на постановката. Харесвам атмосферата в Старозагорската опера.


Белкантовият шедьовър "Лучия ди Ламермур" в нов прочит

© Рад Димитров, Организаторите


Разбира се, какво е опера без звездни солисти. Без красиви гласове. Тук публиката ще чуе Беса Лугичи (Косово), която ще се превъплъти в сложния образ на Лучия. Младото красиво сопрано е носител на голямата награда "Елена Николай" от Първия международен конкурс за млади оперни певци "Елена Николай", Панагюрище. Преди това е печелила четири пъти първата награда на Международния конкурс на фондация ''Арс Косова'', с първа награда е от Международния конкурс "Jorgjia Truja ", финалист в международния конкурс "Marie Kraja", има специализация в Италия. С концерти и многократни гостувания е на различни фестивали в Косово, Албания, Македония, Германия, Франция, Хърватия, Австрия. Позната е на русенската публика като Мими от "Бохеми" на Пучини и от участието й в Реквием-а на Моцарт това лято. Работи с Христина Ангелакова. "Мария Калас, както и българското сопрано Дарина Такова, са за мене изключителен пример за партията на Лучия ди Ламермур и са най-добрите", каза с възхищение певицата.


Енрико ще е представен от Валери Турманов (баритон), който след дебюта си в Ла Скала (2010) в ролята на Мартино в "L'occasione fa il ladro" на Росини, пее непрекъснато в Италия. 2011-а,  отново в Ла Скала и пак с Росини, но като Али в "Италианката в Алжир". 2013-а участва в турнето на Ла Скала в Токио с Верди "Риголето", ролята на Маруло. Поканен е и от Театро дел Опера в Рим за ролята на Ковальов от "Нос" на Шостакович. Играл е в постановки във фестивалите в Комо и Мартина Франка.


Ще чуем и басът Пламен Кумпиков като Раймондо. Той вече е участвал многократно в "Лучия", но в постановка в Италия. Артистичен, освободен, елегантен, с овладян глас, това са най-честите оценки на критиката за сценичните му изяви.


С най-изострено любопитство постановчиците очакват своя фаворит Ивайло Йовчев, в ролята на любимия – Едгардо. Прожекторът сега свети върху него, защото огромното доверие е контрапунктът на голямото предизвикателство. "Нямам опита на другите колеги. Тази е втората по големина партия, която изпълнявам. Първата беше централната тенорова във вердиевата "Крал за един ден" – признава тенорът. Но, добрият певец винаги трябва да получава шансовете за своето изграждане и да се възползва умно. В Старозагорския оперен театър Ивайло е израсъл. От дете – продължител на семейната традиция. Тук са пели дядо му – тенор солистът Асен Попов, кръстникът му – солистът на Операта и пръв негов педагог, Васил Недев. Майка му, певица в хора, приятелката му – сопраното Камелия Стойчева, също. "Тя е отговорна да пропея, тя ме накара, тя ми помогна", признателен й е Ивайло. И така, 18-ти сезон. 5 години е частен ученик на изтъкнатата професорка Реса Колева (педагожката и на световната Веселина Кацарова). А иначе, канят го в Русе (дебют 2012, с Алфред в "Прилепа"), във Варна, на прослушване в Германия (от 64 кандидати, са избрали и него в 7-те), вече трета година е солист на Старозагорската опера. Пътува с тях от 2000-та в Америка, Гърция, Италия, Испания.


Това е четвъртият път, в който режисьорът Огнян Драганов поставя това заглавие. От дебютът му в Националната опера, София, 2002 година; през Колумбия, Меделѝн – вторият по големина град, 2006; Букурещ 2007. Сега, Община Стара Загора отпуска   собствени средства за реализацията. Всичките постановки са абсолютно различни една от друга. Обединяващо е само заглавието "Лучия ди Ламермур" (1835), призната за най-добрата опера на Доницети, наскоро след написването й.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1875 Неутрално

    Едва ли може да се напише по-неспокосано от това:

    ''За главния диригент Ивайло Кринчев "Лучия" винаги е предизвикателство, защото този образец на белкантовата литература изисква много внимателен подход по отношение на гласовете, с които се разполага. Темповите и драматургичните характеристики трябва да имат своето обяснение и извеждане през възможностите на солистите. Бутиково е заглавието, защото много трудно може непрекъснато да присъства. А възстановяването в редовия репертоар на операта изисква винаги репетиционен цикъл със солистичния състав, който влиза в него, заради нюансираността в музиката на Доницети. Музикална палитра, която композиторът е вплел, но така, че лесно се възприема.''

    И такъв е целият ''дух'' на статията, написана от човек, който явно не е много запознат с материята, за която пише.

  2. 2 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1875 Неутрално

    Да не споменавам и безбройните граматически и други грешки...

  3. 3 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1097 Неутрално

    А дали ще има гостуване с тази постановка в София?

  4. 4 Профил на burma
    burma
    Рейтинг: 237 Неутрално

    Айде сега - журналистът виновен! Очевидно че "духът" е просто огледало от разговор с диригента, а да се сърдиш на огледалото как изглеждаш, си е очевидна глупост. Задачата на журналиста не е да замени професионалиста, а да преведе начина му на работа на популярен език, разбираем за широката публика. "Граматиката" е сгрешена в нечия друга глава...

    muho
  5. 5 Профил на mangiafuoco
    mangiafuoco
    Рейтинг: 409 Неутрално

    А заЩо да има? Кой ще плати разходфите?
    о коментар [#3] от "ijj":

  6. 6 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1875 Неутрално

    До коментар [#4] от "burma":

    Журналистът би трябвало да може да пише по начин, който е интересен и приятен за четене - в случая нямам никакъв проблем с ''разбираемостта'' на текста, а с начина на поднасянето му. Ако не е в състояние да се справи с тази задача, би трябвало да си потърси друга професия, защото тази на журналиста е свързана основно с думи.

  7. 7 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1097 Неутрално

    До коментар [#5] от "mangiafuoco":

    Защото постановката изглежда интересна, с непознати за мен диригент и режисьор, солистите са също малко познати в София, а очевидно имат големи успехи.

    Пътните разноски за солистите, хора и оркестъра и за транспорт на декорите от Стара Загода до София и обратно са сравнително малко в сравнение с разходите за нова постановка, а Лучия ди Ламермур е сравнително рядко изпълнявана опера.

    Вярно, че в София имаше постановка в 2009 г. - който я помни, ще има възможност да направи сравнение меду двете

  8. 8 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1875 Неутрално

    [quote#7:"ijj"]Вярно, че в София имаше постановка в 2009 г. - който я помни, ще има възможност да направи сравнение меду двете[/quote]

    А който е слушал Лучия на Калас, едва ли би могъл да изтърпи ''лирическия'' тормоз на провинциални ''примадонни''.

  9. 9 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1875 Неутрално

    Сцена на лудостта, Лучия ди Ламермур, Мария Каллас, Херберт фон Караян, Берлин, 1955г.

    https://www.youtube.com/watch?v=BxKoYGeAjag

  10. 10 Профил на glaxo
    glaxo
    Рейтинг: 352 Неутрално

    Благодаря за линка! Калас е велика! Голям почитател съм на Гаетано Доницето.От многото изпълнителки на Лучия ди Ламермур в последните стотини години : Аделина Патти, Лили Понс, Мария Калас, Беверли Силс, Джоан Съдерланд, Рената Скотто, Эдита Груберова съм гледал последните три. Съвсем скоро гледах и запис на постановката на Метрополитен с Анна Нетребко. Добра е, но не може да стигне драматичната дълбочина на Калас! А и самата постановка не ме впечатли особено! Давам Ви два линка , като втория си го пуснете когато имате нужда от нещо по-различно и витално.Поздрави!

    https://www.youtube.com/watch?v=ZX2r8ps9pUg

    https://www.youtube.com/watch?v=6_c048exl2Q

  11. 11 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1875 Неутрално

    До коментар [#10] от "glaxo":

    Благодаря за линковете! Проблем на Нетребко е, че дикцията и' е неразбираема. Джоан Съдърланд е имала същия проблем, освен и това, че е била като ''пеещ стол'', както се е изразил Зефирели за непохватността и' на сцената.

  12. 12 Профил на glaxo
    glaxo
    Рейтинг: 352 Неутрално

    До коментар [#11] от "princess_x":

    Джоан Съдерланд беше много едра, масивна жена с едно много мощно и с голям диапазон пеене, но статична, като повечето от старата школа, когато повече се държеше на пеенето, отколкото на драматургията. Много интересна двойка особняци бяха с съпруга си диригента Ричард Бониндж(които още е жив и здрав) и си спомням колко безпрекословно тя държеше той да дирижира всичките и' представления от един момент нататък. А Нетребко има известен проблем с дикцията и вокала и' е доста помътнен понякога, но сега (след като Ан.Георгиу и Рене Флеминг минаха зенита си) е много търсена. Гледах я като Ана Болейн в едноименната опера на Г.Доницети с Елина Гаранча в ролята на Джейн Сиймор във Виенската опера преди 4 години.Беше изключителна постановка, а Нетребко направи, според мен, ролята на живота си.Страхотно изпълнение, драматично, потресаващо автентично. Така грабна публиката и я завладя, както аз не си спомням някога да се е случвало в друго представление, на което аз съм присъствал поне последните 20 години.Поздрави и дано не съм дотегнал!

  13. 13 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1875 Неутрално

    До коментар [#12] от "glaxo":

    Напротив, интересно ми е да чуя мнението на човек, който е видял ''на живо'' преставление с Нетребко. Аз съм я гледала само по телевизията, както и Съдърланд, която сигурно дължи доста на амбицията на съпруга си, за да направи такава интернационална кариера. Поздрави!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK