Жорди Галсеран, драматург: Никой не греши нарочно

Жорди Галсеран, драматург: Никой не греши нарочно

© Организаторите



Жорди Галсеран е на 51 години, роден е в Барселона, пише пиеси и сценарии за телевизията. В България за последните осем години негови текстове са публикувани веднъж в поредицата "Театър х 3" на издателство "Панорама плюс" и са поставяни 14 пъти в различни градове.


Две нови постановки се репетират в момента в столицата. Софийският международен литературен фестивал, посветен тази година на Иберийския полуостров, покани драматурга на първа лична среща с българските зрители: тя ще се състои на 9 декември от 19 часа в ДНК – пространството за съвременен танц и пърформанс в подлеза на НДК. На 10 декември от 19.30 часа Галсеран ще гледа в Сатиричния театър "Алеко Константинов" софийската постановка на своята "Дакота" (реж. Владо Пенев).


По повод първото гостуване на автора в България издателство Жанет 45 публикува "Девет пиеси" – сборник, в който са събрани всички драматургични текстове на Галсеран от последните 20 години: "Сърф", "Дакота", "Верига от думи", "Без резерви", "Методът Грьонхолм", "Канкун", "Карнавал", "Бурунданга", "Кредитът". Съставителството и преводът от каталонски са на Нева Мичева, илюстрациите и оформлението – на Люба Халева.




Има ли някоя мисъл, която не ви дава мира напоследък?


- Не знам... Може би: колко опасни са хората с твърди убеждения.


Ако някой иска да добие най-ясна и бърза представа за това, какъв драматург сте, коя от вашите пиеси е добре да гледа?


- Вероятно "Канкун". Тя, струва ми се, е за това, как животът ни подмята насам-натам по случайност; как се мъчим да ковем съдбата си и почти винаги се проваляме; как щастието се състои в съзнателното или интуитивно взетото решение да бъдем щастливи от или въпреки онова, което ни се е паднало... "Канкун" е и за грижите на хора, които нямат сериозни грижи, не се намират насред война и не трябва да вървят по десет километра, докато намерят питейна вода... Тя е за грижи като моите.


Седем от вашите "Девет пиеси", които излизат на български, са комедии. Защо смехът е важен и какви опасности крият опитите да го предизвикаш (както се предизвиква тигър, не както се предизвиква кихавица)?


- Според мен и деветте са комедии, просто на две от тях смешното сякаш не им е на повърхността. Животът е абсурден и няма смисъл – единственото, което може да ни спаси, е чувството за хумор. Много хора или вземат живота прекалено на сериозно, или поне се опитват това да ни внушат. Ние, които разсмиваме другите, сме вредни за крехките постройки на сериозното, затова и сме опасни, а на някои места – дори преследвани.


Четох някъде, че едновременното присъствие на две ваши комедии в мадридския афиш е забележително постижение за местен автор... Знаете ли колко постановки по ваши текстове има в момента в София? Пет: "Шведска защита" и "Канкун" в Малък градски театър зад канала, "Методът Грьонхолм" в "Сълза и смях", "Дакота" и "Бурунданга" в Сатирата. Има ли други градове, в които сте толкова популярен? А в Испания кой ви обича повече: Барселона или Мадрид?


- В България е особено. Никъде другаде на света, като изключим собствената ми страна, произведенията ми не се представят така широко в един и същи момент. Българското положение явно е свързано с работата на моята преводачка, без която надали щеше да е същото. В Испания играят пиесите ми на каталонски в Барселона и на испански в Мадрид. Аз пиша на каталонски, но колкото и да е странно (а може би изобщо не е), комедиите ми имат по-голям успех в Мадрид. Това вероятно се дължи на факта, че мадридската публика ходи на театър преди всичко с намерение да си изкара добре, което именно е намерението, с което аз пиша.


Жорди Галсеран, драматург: Никой не греши нарочно

© Нева Мичева, Организаторите


Какво е по-трудно: началото или края на една пиеса? В коя сте изпитвали най-много колебания за завършека?


- Началото е лесно. Започвам много неща, от които завършвам съвсем малка част. Ако в процеса на писане осъзная, че идеята не си струва или не е достатъчна за пиеса, я изоставям. Понякога, рядко, се оказва, че историята сработва и стигам до края. Но и това не е достатъчно, защото ми трябва не просто някакъв завършек, а добър финал. Понякога градиш, градиш интересна история и я събаряш с финала. Това ми се случи с "Карнавал". Появи се за първи път на сцена без добър край и не стана както трябва. Пиесата беше любопитна, достатъчно занимателна, но заради слабия завършек зрителите си тръгваха от театъра разочаровани. Хубавият финал е този, който изненадва, но в същото време е толкова закономерен, че човек си казва: "Нямаше как да стане другояче." Хубавият финал те кара изведнъж да погледнеш цялата история с други очи.


Сред вашите персонажи има такива, които са с различни от вашите възраст, пол, занимания... Кой ви е бил най-сложен за написване и защо?


- Ако искаш да пишеш добър реалистичен театър, трябва да имаш чувствителност на актьор. Да преживяваш всеки образ, да изпитваш емоциите му, така че всичко изречено и извършено от него да стои правдоподобно. Аз се смея с моите персонажи и плача, ако страдат. И това не е рационален избор, а някаква вродена готовност да се отдам на фикцията. Героите на "Бурунданга" ми бяха по-мъчни за написване, защото освен техните чувства, трябваше да отчитам и тези на зрителите. Контекстът на комедията беше тероризмът на ЕТА, тема, която, откъдето и да я подхвана, можеше да огорчи публиката. А аз не искам да огорчавам, затова трябваше много да мисля, за да налучкам верния тон. Театърът трябва да предизвиква, да разбунва, но не и да оскърбява. Всеки знае да обижда.


Пишете както за театъра, така и за телевизията: какви са основните прилики и отлики на тези две занимания?


- В театъра е необходима добра идея, нещо наистина оригинално, в телевизията – не. Писането на драматурга е самотно занимание, сценаристът работи в екип. От друга страна, театралното представление е тържество, граждански събор, а телевизията е самотно удоволствие. Театралният зрител плаща, телевизионният – не, което също е фактор. В театъра имаш време да изградиш сюжета, защото зрителят по-трудно напуска залата, а по телевизията имаш няколко секунди да хванеш вниманието му, преди да е сменил канала. Театърът не бива да залита по сложността, телевизията – още по-малко. В театъра разполагаш изключително с думите, в телевизията имаш и око, гледна точка (камерата). В театъра няма шмекерии, в телевизията – всякакви.


Кои са вашите отправни точки в създаването на истории?


- Били Уайлдър, Уди Алън, Дейвид Мамет, Агата Кристи, Жул Верн, "Монти Пайтън", Тентен, "Блейд рънър", Нийл Саймън, Питър Шафър, Мишел Пфайфър, "Марвъл", Джордж Кюкор, Берланга, Валандер, "Пиксар"...


Намесвате ли се, ако видите свой текст на сцена и не се познаете?


- Никога не участвам в постановъчния процес, затова и нямам право после да говоря или дори да мисля, че нещата са можели да станат по-иначе или по-добре. Ако нещо съм научил от театъра, то е, че всички искат да се справят отлично. Никой не греши нарочно. Всички трупи искат да направят добър спектакъл. Понякога успяват, а понякога – не, но аз винаги съм сърдечно благодарен за това, че са решили да се захванат с моя пиеса.


Четете ли критиците и обръщате ли им внимание?


- Да, винаги чета и се впечатлявам. Вчера ми попадна една лоша рецензия за моя пиеса в Мексико и цял ден ми беше криво. Но това не се отразява на вижданията ми. Пиша за зрителя, не за критика.


Живяхте година в Ню Йорк със семейството си: защо решихте така и какво научихте там за себе си и за света?


- След успеха на "Методът Грьонхолм" най-сетне можахме да си позволим свободната година, която ни се искаше да си вземем. Ню Йорк е най-вълнуващият град, в който съм бил някога – каквато и лудост да те тресе, там ще намериш много други като теб. Но никога не бих останал да живея в Ню Йорк. Предпочитам спокойния живот и хубавото време. А вълнуващите места са изтощителни за постоянно местожителство.


Има ли някой филм, който бихте искали вие да сте направили? А книга? Пиеса? Сграда, избор, събитие?


Гледам повече кино, отколкото театър, но възможностите за писане за киното в Каталония са ограничени, така че пиша доста за телевизията (в момента по мой сценарий се снима един сериал, който чакам с нетърпение – трилър с убиец психопат)... Но не ми е достатъчно: бих работил много повече и за телевизията, и за киното. Обожавам романтичните комедии, може би защото не умея да ги измислям... "Сабрина", "Bringing Up Baby", "Сватбата на най-добрия ми приятел", "Четири сватби и едно погребение", "Синът на булката" и много други. Обичам научната фантастика: преди всичко "Блейд рънър", после "Завръщане в бъдещето", "Пришълецът", "Терминатор". Филмите за мафията: "Кръстникът", "Имало едно време в Америка"... А напоследък гледам и много документални филми – сигурно защото остарявам. Мога да изреждам заглавия без край – всички в наше време сме гледали много филми. Иначе бих искал да съм направил стотици неща, да съм бил в стотици места... Наистина не разбирам хората, които на въпроса "Ако се родиш отново, какво би искал да бъдеш?", отговарят с "Искам да съм си същият"... Що за глупост? Аз например искам да съм жена, да открия Америка, да играя в "Барса", да завъртя главата на Брад Пит и в последния момент да му откажа, да говоря български, да бъда главен герой в "Проклетите седем години", случайно да открия пеницилина, да работя в "Пиксар", да бъда шаман на племе... Знам ли. Има ужасно много неща, които бих се радвал да направя и да преживея... Както повечето хора впрочем (с изключение на глупаво привързаните към себе си и на онези, които се отнасят към нещата със смразяваща сериозност). Затова и повечето ходим на кино и на театър, и не се изморяваме да поглъщаме истории: нали затова е въображението, за да ни зарежда с нови животи.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2799 Неутрално

    Никой не греши нарочно - спорно умозаключение.

  2. 2 Профил на birdman
    birdman
    Рейтинг: 907 Неутрално

    Скоро бях на негова постановка "Бурунданга" на ДТ Невена Коканова , е хареса ми !

  3. 3 Профил на gesand
    gesand
    Рейтинг: 258 Неутрално

    Интересни са му пиесите, но наистина в БГ малко прекалиха да показват толкова много наведнъж. Едва ли не няма друг съвременен драматург, който да поставят...

    And all that jazz!
  4. 4 Профил на hrspasov
    hrspasov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Хората се учат от грешките си.Затова много хора непрекъснато
    грешат.Справка - наш,те политиканченца.
    Е,ако не е истина,не е и лъжа./Христо Ботев/

  5. 5 Профил на Шшшт
    Шшшт
    Рейтинг: 714 Неутрално

    До коментар [#1] от "chicago514":

    В първия момент и аз се замислих
    Обаче ето: ако човек греши НАРОЧНО (прави се, че греши, за да заблуди някого например), значи не греши, а мами. Неволността се съдържа в истинската, непресторена грешка, затова човекът ни казва да имаме милост към подхлъзванията, така го разбирам

  6. 6 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 559 Неутрално

    колко приятно интервю, благодаря





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK