Жаклин Вагенщайн, издателство "Колибри": Читателите не обичат да бъдат подценявани

Жаклин Вагенщайн, издателство "Колибри": Читателите не обичат да бъдат подценявани

© Георги Кожухаров



Четвърт век на книжния пазар празнува днес, 7 декември, столичното издателство "Колибри". Екипът му избра нестандартен начин да посрещне 25-ия си рожден ден - със серия от културни събития, които видимо оживиха София, Пловдив, Русе и Варна. В началото на ноември, в рамките на първото издание на фестивала "СинеЛибри" пристигнаха водещи световни автори от каталога на издателството, които се срещнаха с почитателите си преди прожекциите на филмите - екранизации на техни романи. Маргарет Мацантини и Дъглас Кенеди бяха звездите на първото издание на фестивала, който надмина по очаквания и най-смелите прогнози на създателката си - Жаклин Вагенщайн. Стратег, иноватор и смел експериментатор, ПР и маркетинг директорът на издателство "Колибри" е категорична, че "когато една книга е издадена от "Колибри", това е доказателство, че е най-качественото в жанра си".


Как се чувства издателство "Колибри" на четвърт век и какво си спомняте от началото?


- Как започна всичко ли? От идеята на моите родители да направят нещо свое. По онова време - майка ми работеше като преводач, заедно с някои от най-добрите преводачи по онова време - Жечка Георгиева и Росица Ташева в издателство "Народна култура". А баща ми Раймонд работеше в киното. Но, истината е, че в киното след падането на режима нямаше много перспектива. Докато обратно - в литературата и книгите се очерта голям глад, особено за западна литература.




Спомням си много добре първите години, големите тиражи от десетки хиляди бройки, за които сега можем само да си мечтаем. В началото издателството се появи с името Медуим 999 като консорциум с издателство "Иван Вазов". Първите години бяха доста турбулентни, после продължи плавно живота си като "Колибри" и така досега. 


Откъде дойде името на издателството?


- Измислянето на името на издателството е интересен момент. Тогавашният екип взема решение това да е животно - почват да ровят в енциклопедии - във френски, руски, минава се дори през идеята за албатрос. Докато един съвсем страничен човек не предлага то да се казва колибри. И едва тогава хората, които са в издателството по онова време, си дават сметка, че в това име се обединяват и двете интересни и важни думи за издателството - Со като "обединени" и Libri като "книги".


След толкова години, прекарани в издателство, включването ви в семейния бизнес съзнателен избор ли беше?


- Сега вече е съзнателен, но през годините - не. Макар че, винаги съм била много свързана с издателството, имала съм интерес към книгите, литературата, към културните събития и към ивент мениджмънта на културни събития. Всъщност това съм й завършила - едното ми образование е мениджмънт на културата, а другото е филология - и двете се пресичат в това, което правя в момента днес.


Как стана включването ми в екипа - много интересно и случайно. Преди десет години се прибрах за ваканция в България и майка ми предложи да организирам рождения ден на издателството, който празнува 15 години съществуване. Междувременно аз лека-полека поех цялото издателство като ПР и мениджмънт, развихме някои отдели и така стъпка по стъпка се включих в екипа на "Колибри".


Жаклин Вагенщайн, издателство "Колибри": Читателите не обичат да бъдат подценявани

© Георги Кожухаров


И така в някакъв момент семейният бизнес се разраства и става водещо издателство и компания, която генерира културни събития. Възприемате ли се като тримата мускетари - всеки движи важни отдели и звена в издателството и това прави формулата успешна?


- Не, защото истината е, че ние дори не се виждаме понякога. Основното е доверието между хората и любовта, с която работиш! И това, че гледаме в една посока. За мен е много важно да имам свободата да вземам решения, да няма някой по трасето, от когото да завися. Всъщност на това се дължи част успеха на издателството - първо - всеки си разбира от работата, и второ - всеки е способен, говоря все пак от управителното тяло, да взема решение и да дърпа нещата напред.


Така от бутиково издателство се превърнахме във водещо издателство в България, което има доста добри позиции и на световния книжен пазар. Издаваме по пет книги седмично, притежаваме впечатляващо портфолио, присъстваме на водещи литературни форуми и фестивали. Опитваме се да излезем от строго литературния контекст и да навлезем в един по-широко културен сектор. Защото на мен много ми се иска книгите да не са едно самотно занимание, което е отделено от театъра, киното, музиката, изобразително изкуство, а напротив - искаме да свързваме изкуствата. 


Рисков ли е книжният пазар и как поемате рисковете - ръководени от инстинкта или опита си?


- Рисков е, да, защото е непредвидим. Реално всяка книга крие риск. Естествено, когато имаш здрави позиции на пазара, имаш и повече шансове да реализираш продажби, покривайки цялата търговска мрежа. Обемът на заглавията също е от значение, защото може да се случи така, че едно комерсиално заглавие да поддържа едно некомерсиално. Но, реално всяка една книга, която излиза на пазара, носи риск.


Не знаем каква е формулата на успеха, но знаем, че публиката все пак разпознава качеството и ако от една страна в САЩ се казва, че никой не е загубил, че е подценил вкуса на масовата публика, то от друга читателите не обичат да бъдат подценявани и винаги откриват хубавите книги. Нашето желание е, когато издаваме дадена книга, да знаем, че не подвеждаме читателя, а че му предлагаме качество.


Казахте, че не искате четеното на книги да бъде едно самотно занимание. Какво се случва с читателите в средата на този технологичен бум?


- Променят се потреблението и навиците, начините за доставка на съдържание, но читателят е там - той винаги търси качественото съдържание. Издателят е длъжен да му го достави! Ние, като издателство, работим за четенето и искаме да възпитаваме навиците на четене у всички хора, независимо от кое поколение са те. 


Какво е важно за издателския бизнес в настоящия момент? 


- Няма как да не си сверяваш часовника със световните тенденции, присъствието на тези световни форуми е задължително, важно е да се следи какво се случва по света. Смятам че, ние сме едно от най-напредничавите издателство, наясно сме с всяко ново нещо, което се случва в световен мащаб. 


Вече сте възпитали публика, която очаква от вас качество, нали?
Да, те даже се сърдят, когато има нещо, което не им се струва на достатъчно високо ниво. Хората очакват от нас съдържание и качество, защото по един или друг начин сме създали бранд. Очакванията са много високи, но не винаги вървят с високите тиражи, за жалост. 


Фестивалът, който празнува книгите и киното - "СинеЛибри", се радваше на голям интерес, буквално оживи столичния културен живот. Очаквахте ли подобна реакция?


- Надмина и най-смелите ни очаквания - като реакция и коментари от публиката. Моят генерален извод от тази инициатива е, че има глад за подобни неща. Че, ако създадеш нещо, хубаво, оригинално и нещо, което има смисъл и съдържание, то ще е успешно. Хората искат нещата да носят смисъл, и когато нещо е направено с любов и си опитал да дадеш всичко от себе си, за да направиш хубав, краен продукт, хората го разбират. Публиката знае много добре какво иска! 


След толкова много и интересни срещи с хора, с които споделяте еднаква страст към литературата и киното, кой е онзи, когото никога няма да забравите?


- Вим Вендерс, който пристигна в София, за представянето на книгата му, в рамките на "София филм фест". В началото на визитата си, той говори пред публиката в кино "Люмиер", а после се наложи да се пренесем в "Матти", за да се проведе организираната среща с публиката. И, когато един от хората в залата, се изправи, за да зададе въпрос, Вим Вендерс го посрещна с думите: "Да, вие седяхте на третия ред в другата зала!". Направи ми впечатление, че се сещаше за абсолютно всеки човек, който е седял в тази зала, и отделяше внимание на всеки един от читателите и почитателите си. Невероятното бе, че подписа всяка книга на езика, на който си говореше с конкретния човек. А, когато някой от тях, говореше само български език, се консултираше с преводачката, и след кратки упражнения в кирилица, подписваше книгата на български. Уникален човек.


Да, това показва отношение към хората.


- Не само, показва отношение и към живота, и света изобщо. Показва много висока класа. Изключителна дълбочина има в тези срещи, в присъствието на тези хора, които имат какво да кажат на публиката и го правят със силата на духа, който им е присъщ. Те дават късче от себе си на всеки един човек от публиката, така както само един артист може да се раздава.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK