Завръщането на пеперудите

Завръщането на пеперудите

© Личен архив



В своя "Кристален сън" една композиторка минава през "Blaues лабиринта" на път за "Mystery мечтата"
"Време е да се завръщаме" беше репликата, с която ме провокира Албена Петрович Врачанска – композитор, пианист, диригент и преподавател. От тези българи, много по-известни в чужбина, отколкото у нас. Но които спокойно можем да наречем – посланици на талантливата ни, можеща, инициативна, красива и полиглотна българска същност (направо учудващо – за нас ли става въпрос? Имаме ли я? Но пък е факт.)


Експериментатор по натура. Наследствен музикант с над 600 произведения (някои от тях с мечтателно-тъжни заглавия), CD-та, хорове, с умението да види и да измъкне таланта от младите изпълнители, а като извае и виртуозността им, да ги направи световни имена, за които се говори и пълнят залите. Познават я в цяла Европа и в Щатите. Тя пък ни предлага част от културата на Люксембург, където живее и се реализира повече от 20 години. Днес и утре ще станем свидетели на този културен мост, който ще ни предложи Новогодишният музикален фестивал в НДК.


Доколко музикалността Ви е естествено продължение на семейната ви среда, като се започне с Вашия дядо – фолклорният композитор Андрей Врачански?




- Предполагам че това е причината за моето вдъхновено музикално поприще. Баща ми, Илия Врачански, който е аранжор и диригент,  осъществи връзката между мене и творчеството на дядо ми.


Това помага или пречи? Често децата на известни родители страдат и трудно се решават да правят собствена кариера – околните винаги ги сравняват, което за тях е потискащо.


Потвърждавам правилото, че музиката е династийна професия. Няма нищо потискащо ако нещата не стават, или децата избират своето призвание сами, както е в моя случай. Баща ми ме записа на уроци по пиано по мое гневно настояване, когато бях на 9 навършени години. А това е доста късно за българските стандарти.
Композирането, преподаването, свиренето в синхрон ли са или давате приоритети на различните Ваши същности?
До един момент – бях на 32 години и в Люксембург, ненавиждах идеята за преподаване. Интересуваше ме свиренето на сцена и композирането, доколкото беше едва осъществимо там. Но когато започнах да преподавам, то стана истинско вдъхновение и призвание за мене. И така до днес.



Тази година на няколко пъти имахте представяния в България, а сега Ви предстои още едно?


- Да, най-напред открихме фестивала Пиано Екстраваганца с Франческо Тристано, от новото поколение пианисти в Люксембург, който изпълни едно специално написано за него мое произведение. На 31 октомври имах авторски концерт – за мене първият. Никога досега не съм имала, дори в Люксембург, такъв концерт, който да дава портрет на моето творчество, на моя стил. Да изразява какво искам да кажа с музиката, която създавам. За мене и Ромен Носбаум, пианистът от Люксембург, който изпълни творбите ми, беше удоволствие да предложим нашето време и енергия за концерта. Направихме и албум, записахме го тук, в България, който в скоро време ще бъде предложен от Gega new. А сега пристигам за двата концерта "София среща Люксембург", които са включени в Новогодишния музикален фестивал на НДК на 11 и 12 декември. Акцентът този път е върху младите – изпълнители и публика.


Водя шест талантливи деца между 9 и 15-годишни (Алберт Петр – 9, Христос Яноплидис – 10, Вал Кравос – 11, Зала Кравос – 13, Гаврил Лекуит – 15, Надя Етингер – 15), които ще изпълнят концерти от Моцарт, Бах, Равел, Брух, Беркович, заедно с Младежката филхармония "Пионер", с диригент Любомир Денев-син. С българската премиера на моята пиеса "Мигновение" е предвидено да се открие концертът довечера (19 ч., зала 6), а пиесата на Клод Ленерс – композитор с много награди и мой люксембургски преподавател по съвременни композиционни техники, музикален анализ и компютърна музика – вече добре познат и на тукашната публика, ще е финалът. На следващия ден (12, събота), ще е матине на тема "Деца композират за деца" (11 ч., зала 9).


Аз съм основател и президент на Международния конкурс по композиция Artistes en Herbe (Начинаещи творци), организиран с подкрепата на люксембургското Министерство на културата, който е единствен в Западна Европа за деца композитори в три възрастови групи. Тук са лауреатите от секция Junior – деца пишат за деца, а имаме и секция Senior. В нея се "състезават" професионални композитори с творби за млади изпълнители – възрастни пишат за деца. Лауреат на конкурса през 2010 година беше проф. Борислава Танева, през 2013-а – Николас Сидерис (Гърция), тази година 2015 – Татсиана Зелянко (Белорусия) и Кристхард Янецки (Германия). Утре техни композиции ще бъдат изпълнени от млади български изпълнители.


Завръщането на пеперудите

© Личен архив

Смятате ли, че Музикалната ни академия е отворена за преподаватели от чужбина или дори само за майсторски класове? Бихте ли се върнали за гост-преподавател, ако получите покана?


- Да, с удоволствие. И дори познавам доста други музиканти в чужбина, които биха споделили своя опит, както и аз. Но досега, не съм чула някой да е получил покана: чакаме!   


Дадоха ли Ви европейски и световни знания преподаватели като Пламен Джуров, Александър Райчев, Божидар Спасов, Лазар Николов и какво надградиха Клод Ленерс, например, който сега сте довели в България, и останалите?


- Всички тези имена са много важни за мене и за моето поколение. Без тях никога нямаше да съм/сме това което съм/сме. Гледам на себе си като елемент от нашата културна действителност, която се реализира в Европа по стечение на обстоятелствата. А Клод Ленърс сподели с мене своя култ към търсенето, което стана ключов момент в моето музикално осъзнаване.


Как все пак да направим заедно така, че актуалният модел "The Wind of Change" да е свързан по-малко с изнасянето от България на културен и интелектуален потенциал, а по-скоро, съграден вече, да го съхраним тук?


- Определено базисът е тук и никога не е бил на друго място, но по икономически причини, изнасянето на интелект е лично решение на всеки българин – музикант, лекар, художник.


В последните месеци с няколко последователни изяви (под различни форми) сте в България, това случайно съвпадение ли е?


- Не, така се подредиха срещите в музикалния ми живот. Те подготвиха  събития в един и същ момент, който отбелязва много сериозен и зрял период в моето творчество. Както и "съвпадение" с 50-годишнината ми.
От 1996 година живеете и работите в Люксембург. Защо избрахте точно тази страна? Тя "музикантска" ли е?
Това е най-немузикантската страна, която съм виждала. Особено преди 20 години, беше провинциална – без музикални традиции и без никакви възможности за кариера или личностно израстване. Но е богата и с много приятен стандарт на живот. От малкото действащи демократични монархии в света.


Ако можехте, какъв модел бихте пренесли оттам в България?


- Щедрост и елегантност в отношенията между хората, толерантност, идеализъм, липса на алчност, взаимопомощ. Всички да са доволни, с равни права. Все неща, надраснали нуждата от борбата за съществуване.


Вие сте носител на Орден за заслуги към Великото херцогство Люксембург, "Cultural Award 2007", как се получават в чужбина  високи награди? Какво трябва човек да е направил за да го отличат, да го забележат, да я заслужи?


- В борбата за моето оцеляване успях да създам някои забележителни шедьоври на културни инициативи, които бяха оценени като събития, привличащи погледа на света към малкия Люксембург. Като инвестиране в музикалното бъдеще на страната се счита  международния композиторски конкурс "Artistes en Herbe " (International Comp konkurs "Artistes en Herbe"), вече под патронажа и на Министерство на културата на Люксембург.


Да, Вие споменахте вече за него, но как Ви хрумна да създадете този конкурс "Подрастващи артисти", довечера ще ги оцени и нашата публика?


- Детска мечта. Конкурсът е най-важното което съм направила досега и е единствен по рода си в Западна Европа. Не зная сега как ще прозвучи, но действително директния вдъхновител на моите международни проекти за деца-композитори и деца-музиканти е асамблеята "Знаме на мира", организирана през 1979-а. Възродих тази идея – 30 години по-късно, на друго място, като творческо общуване между подрастващите композитори. Целта е да се обърне внимание на детското творчество. Да се открият таланти и да се помогне в развитието им. Да се "отгледат" бъдещи класически композитори и да се осигури приемственост. Чрез Forum International de Composition организираме концерти с изпълнение на наградените творби.


Как и кой оценява конкурсните творби?


Оценката е само по партитура. Допускаме видео запис единствено на деца до 10 години, за които се предполага, че не владеят още нотописа на достатъчно ниво. Журито е формирано от мен, проф. Клод Ленерс и като попълнения, носителите на някои от големите награди от предните конкурси (досега са три).


Но освен конкурса, сте създали и Club des Artistes en Herbe?  


- Този "Клуб" е асоциацията, която реализира официално конкурса и форума по композиция. Нашите членове са млади и начинаещи инструменталисти, които изнасят концерти от най-ранна възраст, за да изграждат сценични навици и апетит към концертна изява, позитивно за младите таланти.


Автор сте на повече от 600 музикални произведения, какви са предпочитанията Ви?


- В каталога ми преобладават пиеси за пиано и камерна музика, което е логично – имам повече желаещи да ги свирят. Това е омагьосан кръг – познавам трима пианисти, пиша три пиеси за пиано, после тези трима пианисти искат нова пиеса и т.н. Голямата ми мечта – да напиша истинска опера, сигурно никога няма да се сбъдне, защото в Люксембург няма оперен театър. Създавам нови жанрове като "инструментален театър", "звукова картина", "звуков монолог" и други подобни заместители на драматургичното действие, каквото ме привлича в един оперен спектакъл.


А поръчкови произведения пишете ли? И какви са критериите, с какво се съобразявате?


- Повечето от големите ми творби са поръчки. В Люксембург не може да се пише просто така, защото после няма кой и как да осъществи изпълнението. При действащите закони на "загниващия капитализъм" никой не свири безплатно, концертните зали не са безплатни. Много малко съм писала за симфоничен оркестър, поради липсата им в Люксембург.


Бихте ли ни описали работния процес по създаването на едно произведение: етапи, теми, решението какви точно инструменти да включите...  


- Процесът е винаги различен, но обикновено успявам да се организирам и да предизвикам творческо вдъхновение, когато е необходимо. Важна е идеята, която поражда творческата искра, после – творческият размисъл, който е напълно управляем процес.


Как заглавието представя творбата и кое е по-трудното – да се напише музикалният текст или вербалният му акцент?


- При мене заглавието идва първо. То предизвиква творческата идея и желание за сътворение, така нар. "вдъхновение".


Има ли мода в писането?


- Вече не ме интересува дали има мода. Младите не разбират интелектуалните основи на композицията и служейки си с компютърни програми, нагласяват тонални произведения в общ тон, което не води до нови открития и моди, а до подобни звукови среди.


Обаче виждаме, че смесването на жанровете, което води до еклектики, напоследък е демонстративен белег за модерност и освободеност?


- Намирам това за естествен процес на "опростяване" и приближаване до широката публика. За който го може…. аз не го мога.


Интересувате ли се кой е изпълнителят на творбите Ви и как се вписва в тях, или с написването ги пускате да си заживеят собствен живот?  


- Засега моите пиеси са конкретно адресирани към своя изпълнител. Създавам конкретно за Франческо Тристано, за Борислава Танева. Музикантът трябва да е артист. Един вид медиум между реално и нереално. Но, когато дистанцията на времето вземе своето решение, предполагам че някоя от пиесите (които са жизнеспособни) ще заживеят свой живот.
.  
И все пак, каква е реакцията, ако не харесате интерпретираното свое произведение?


- Срам ме е да си призная, за да не обидя горкия човек, който е пожертвал време и енергия за моите творби. Благодарна съм за неговите усилия и добро намерение.


А мястото на слушателя, нивото на публиката? Някои от произведенията Ви изискват доста висока музикална култура.


- Не е така. Да, дори Моцарт се приема по-добре от грамотна публика. Всъщност, всичко зависи от изпълнителя. Имам примери с концерти пред абсолютно невежа публика, когато ужасно авангардни пиеси са приети с бурни овации.


Има ли разлика в отношението към изпълнителската свобода, когато сте в трите различни позиции: на композитор, на изпълнител и на преподавател?


- Зависи от произведението, някои носят и на безчинства, а други изискват работа с метроном.


Всичките занимания и цялата Ви заетост, отворена или по-затворена по характер Ви прави?


- Аз съм зодия Везни, няма шанс да се затворя, дори ако ме сложат в затвор. Много съм комуникативна и обичам хората, дори трудно намирам време да се уединя, за да композирам. Нося нотни листчета по работните си места, ресторанти, самолети.


Какъв приятелски кръг поддържате?  


- Много избирателно – музиканти и хора на изкуството. Останалите теми: клюки, пазаруване, домакинство – ме отегчават.


А отношенията Ви с учениците са


- ...незабравими. Най-добрите стават професионални музиканти, а другите НЕ намразват музиката.


Все още какво Ви изненадва, радва, плаши?


- Плаши ме комерсиализирането на обществото и дехуманизацията в отношенията, което е продиктувано от лоши социални структури и политически решения. Ако сега стане чудото, да има много пари за култура и да си творим на воля без грижи за съществуване – ще ме изненада, ще ме зарадва и ще се чувствам в рая, но това е утопия!  


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1385 Неутрално

    Добре дошла в Родината, г-жа Врачанска!

    Интересно ще ми бъде да видя, след като се приберете, не първата ви проява на "щедрост, идеализъм и безкористна взаимопомощ", а проявата на тези ви европейски качества след примерно 2-3 години!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK