Хосе Карлос Сомоса: Криминалният сюжет е шаблон, върху който можеш да пишеш за каквото си искаш

Хосе Карлос Сомоса: Криминалният сюжет е шаблон, върху който можеш да пишеш за каквото си искаш

© Анелия Николова



Испанецът Хосе Карлос Сомоса е познат на българския читател с шест книги - "Пещерата на идеите", "Клара и сянката", "Зигзаг", "Ключът към бездната", "Стръв" и отскоро - "Тетрамерон". Често наричани и "литературни мистерии", те вплитат криминални истории в богат набор от различни и неприсъщи й контексти - от Атинската философска школа през квантовата физика до измислени течения в съвременното изкуство, в които човешките тела се продават и излагат като платна на изкуството.


Сомоса е роден през 1959 г. в Куба, откъдето семейството му емигрира на следващата година и работи като психиатър до световния успех на романа си "Пещерата на идеите" през 90-те. Носител е на известната награда за криминална литература на името на Дашиъл Хамет. "Дневник" се срещна за кратък разговор с него на Софийския международен литературен фестивал, чието трето издание, посветено на писателите от Иберийския полуостров, той откри във вторник. 


Криминалните интриги в романите ви покълват в много богато разнообразие от специфични контексти. Как обикновено намирате идеята за следващата книга?




– Трудно е да дам конкретен отговор, тъй като нямам представа откъде получавам вдъхновение. Смятам това да плюс, защото ако знаех как съм получил вдъхновение за даден роман, най-вероятно нямаше да го напиша. Мисля, че пиша, защото имам нуждата да открия за себе си какво искам да кажа и какво искам да предам чрез дадена книга. Романите ми се различават много една от друг – не само по темите, които засягат, но по стил и повествование. Общото между всички обаче е мистерията, въпреки че се развиват в различни исторически периоди.


Тоест мистерията задвижва и вас. Смятате ли, че това любопитство е сред основните човешки мотивации?


– Малко или много – да. Не само писането е мистерия, а целия живот. Нямаме представа какво ще се случи с нас в следващите 5 минути, камо ли в следващите 5 дни или години. Животът е като трилър, а ние разгръщаме страниците му, без да знаем какво ще се случи. Смятам, че това е най-добрата метафора за живота - трилър, мистерия. Писането за мистерии е всъщност писане за реалността, това е най-реалистичното писане, което мога да си представя.


Хосе Карлос Сомоса: Криминалният сюжет е шаблон, върху който можеш да пишеш за каквото си искаш

© Анелия Николова


Казвате, че пишете, за да откриете сам какво имате предвид. Какво открихте досега?


–  Все още нищо, затова и продължавам... (Смее се.) Може би отговорът не ни чака на края. Вероятно е в самото пътуване, самия процес на писане на книгите, а не в крайния продукт. Аз продължавам да поддържам илюзията, че все нещо ме чака, някакво откритие... Смятам, че всеки живее с тази мисъл, очакването накрая ще го порази някакво откровение. Литературата, обаче ни помага до осъществим нашето пътуване удобно и осведомено, тъй като книгите са като добрите съветници.


Числите ли се към жанра на "философските детективски истории", в които въпросът е по-важен от отговора и развръзката? И изчерпан ли е класическия детективски роман?


– Уважавам авторите, които пишат книга след книга със същите герои, например един и същ детектив, но моят стил не е такъв. Не съм заинтригуван от това, тъй като като приключа с дадена книга, затварям един свят и героите ми са напълно мъртви. Убивам някои от тях върху страницата, но дори тези, които остават живи, не поглеждам отново.


Никога не съм бил привлечен от романи, които използват едни и същи герои. Това веднага ми доскучава, защото героите не се опитват да кажат нищо ново, правят едно и също. За да бъда честен обаче, никога не си затварям "вратата" за продължение на някой от моите романи, тъй като някой от героите ми може да "почука" и аз знам, че те искат отново да бъдат съживени.


По моето лично мнение този жанр, както казвате, е изчерпан. Днес обаче е много актуално комбинирането на криминалния сюжет с критика на социалните проблеми. Уважавам тази тенденция. Мисля, че криминалните романи са просто извинение - можеш да използваш криминалния шаблон, но всъщност върху нея да пишеш за каквото си поискаш - за проблемите на работниците, квантова физика или Алиса в страната на чудесата. Криминалните романи са като маса, на която разполагаш фигурите и играеш шах.


Хосе Карлос Сомоса: Криминалният сюжет е шаблон, върху който можеш да пишеш за каквото си искаш

© Анелия Николова


Сетих се за ваше есе в "Гардиън", където описвате, че Преводачът - ваш герой от "Пещерата на идеите", просто отказал да умре и ви принудил да пренапишете книгата с него предвид...


– Така е. Точно защото не съществуват, те се вкопчват в живота със страшна сила, която им дава качествата на истински хора. Може да убиеш човек, защото той  съществува, но как да го направиш с нещо, което не съществува? Ако кажеш, ти не можеш повече да живееш, то ще ти отговори, "Не мога, защото така или иначе не съм жив. Но искам да съществувам и го правя, когато ти говориш за мен." Това е проблемът с измислените герои, говорят ми и ме принуждават да ги съживя чрез писане! Не е проблем, ако ме сметнете за луд, все пак съм бил психиатър.


Казвате, че Борхес е един от любимите ви писатели, но има ли други автори, по-специално съвременни и криминални, които са ваше влияние?


– Трябва да призная, че пример за такъв автор е Джон Конъли, който успява добре да смесва различни жанрове. Той пише за детективи, но историите му са разнородни - от черна магия до ангели и свръхестествени сили. Смесва добре смесва различните жанрове и това ми харесва.


Виждам и други автори, които не са смятани за криминални, но започват да използват криминалния роман. Един такъв пример е Харуки Маруками. Той е писател от висок ранг, който не е считан за криминален, но прибягва до похвати от жанра, за да изрази идеите си. Харесвам този тип автори, защото са сходни до мен…


Харесвате ли например "Нюйорската трилогия" на Пол Остър, която се смята за образец за типа философски детективски роман?


– Бях голям фен. Тази трилогия беше една от любимите ми, но със съжаление трябва да кажа, че Остър, както и Мураками, започват да се повтарят. Формулата в книгите им е една и съща и това отегчава. Знам, че много от моите читатели харесват дадена моя книга, но не разбират друга. Съзнавам го, но в същото време се опитвам да прилагам различни похвати всеки път. Така че онези, които се смятат за мои големи почитатели, нямат представа какво да очакват в следващото ми творение. Изборът ми е да експериментирам и да не се повтарям. Опитвам се да следвам този път.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 123
    123
    Рейтинг: 470 Неутрално

    "Пещерата на идеите" е велика книга.

    Kолко българи са нужни, за да завинтят една крушка? Трима. Един, който да я смени и двама, които да спорят колко старата е била по-добра.
  2. 2 Профил на Head of Medusa
    Head of Medusa
    Рейтинг: 333 Неутрално

    " Литературата, обаче ни помага до осъществим нашето пътуване удобно и осведомено, тъй като книгите са като добрите съветници."

    Няма да излезе голям писател от него.

    Поне докато мисли така.

    Това не е грубо. Това е констатация.

  3. 3 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1343 Неутрално

    От всички негови романи които съм чела, най- ме впечатли "Клара и сянката". Препоръчвам я.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  4. 4 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1304 Неутрално

    До коментар [#1] от "Никола Георгиев":
    "Пещерата на идеите" е велика книга.
    ...........
    Не може един плагиат да е велик.
    Освен ако реципиента е некултивиран.
    Пещерата е крадена от "Името на розата" като похват и "Мълчанието на агнетата" като игра на котка и мишка между високо интелигентен психопат и амбициозен детектив.
    В античният свят човешкият живот не е струвал много, дори нищо, затова и е нямало детективи, а полиция, която главно е пазела частната собственост и суверена пред размирици, инструмент за подтискане на недоволство към тирана.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  5. 5 Профил на newgenerations
    newgenerations
    Рейтинг: 543 Неутрално

    Чела съм "Клара и сянката" и изобщо не ми хареса. Идеята е добра, но изобщо не е развита и изяснена , авторът препуска през историята, езикът е излишно усложнен и тежък/може и преводът да не е добър.
    Разбира се, от една книга не могат да се правят изводи за цялото творчество на един автор, но трябва да имам доста свободно време, за да посегна към негова книга отново.

  6. 6 Профил на 123
    123
    Рейтинг: 470 Неутрално

    До коментар [#4] от "СДС":
    Или не си прочел книжката, или не си я разбрал.

    Kолко българи са нужни, за да завинтят една крушка? Трима. Един, който да я смени и двама, които да спорят колко старата е била по-добра.
  7. 7 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4158 Неутрално

    Не съм чел нищо от този автор но съм заинтригуван и ще погледна книгите препоръчани от двамата колеги по горе, за което им благодаря.

    klimentm
  8. 8 Профил на Head of Medusa
    Head of Medusa
    Рейтинг: 333 Неутрално

    " Може де се каже, че реализмът на ..............
    е съвършено нереален и затова е всемогъщ.
    Той никога не е гледал на света другояче, освен с въображението си. У мнозина писатели откриваме могъщата сила да възвисяват действителността чрез цвета на думите, но не знам дали у другиго бихме открили образи, които без помощта на думите са по-силни от реалните. Тези нереални образи са всъщност квинтесенцията на реалността."

    Със сигурност не става дума за Сомоса.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK