Откъс от том II на "Човешкият отпечатък" от Цветан Тодоров

Откъс от том II на "Човешкият отпечатък" от Цветан Тодоров

© Издателство



В рубриката "Четиво" предлагаме откъс от втория том на сборника "Човешкият отпечатък" на Цветан Тодоров - "Сами заедно", издаден от "Изток-Запад". Първата книга излезе през май под заглавието "Тоталитарният опит", а тук известният културолог води задочен диалог с писатели, философи и мислители на социалното, между които намира допирни точки - откривателите на Америка, Едуард Саид, Йохан Волфганг Гьоте, Волфганг Амадеус Моцарт, Анри Стендал, Самюъл Бекет, Бенжамен Констан, Жан-Жак Русо, Франсоа дьо Ларошфуко. Предлагаме заключителното есе, посветено на Гьоте.


Един портрет на Гьоте


Да харесваме Гьоте?




Не винаги е лесно да се харесва Гьоте. За да направя това заключение едновременно по-конкретно и по-вярно, може би трябва да добавя: "днес" или "ако човек не е възпитан в немската традиция", или даже по-скромно: за мен беше така, когато започнах да го чета. Все пак не вярвам реакцията ми да е изключение. Всеки, който днес започва да чете Гьоте, има проблем с липсата на спонтанна симпатия. Несъмнено симпатията предполага да се съзнава чуждата уязвимост, което е трудно по отношение на Гьоте: лич­ността, животът, произведенията му текат твърде гладко и са твърде съвършени, за да може човек с лекота да се "захласне" по него.


Затова забелязваме недостатъците му – те не са нищо друго освен свръхдобродетелност. Толкова сме привикнали с мъдростта на Гьоте, че накрая намираме неспирните му предписания за малко плоски: човек трябва да остане верен на природата си, пое­тът изразява само живото, изкуството трябва да бъде близко до природата, прогресът и просвещението са по-ценни от мрака... Още съвременниците на Гьоте, но особено читателите от по-късно време са били чувствителни към неговия "егоизъм", съзнанието за собствената му значимост, равнодушието му спрямо чуждите нужди, склонността му да трупа блага. Малко е смущаващо да видим как на осемдесет години оспорва на снаха си автограф на Байрон!


Или как реагира на болката: при смъртта на малкия си син решава да "се съвземе чрез помощта, която ни предлага културата". Ако вярваме на верния му събеседник Екерман, тридесет години по-късно при смъртта на по-големия му син Гьоте е все така твърд: "Той стоеше прав и ме прегърна. Аз го намерих напълно бодър и спокоен. Ние седнахме и веднага заговорихме за сериозни неща [...]; но неговият син не биде споменат нито с една сричка." При смъртта на великата херцогиня, която е много близка приятелка на Гьоте, всички се страхуват за него; те обаче сякаш не го познават: "Той седеше пред нас като по-висше същество, недосегаемо за земни страдания." Вече не сме сигурни дали е стоял по-горе или по-долу, но със сигурност е бил с характер, различен от обичайния и от обичливия. Изглежда той е държал повече на своя Фауст, отколкото на сина си; човечеството (бъдещите читатели) със сигурност има полза от това, но дали е било същото с околните?


Когато се опитаме да навлезем в идеите на Гьоте, възниква друг проблем: той не е систематичен мислител и теорията не му допада особено. Трябва да кажем, че несъзнателно се изкушаваме да го сравняваме с големите мислители на неговото време; какво време само! Гьоте е имал щастието (или нещастието) да бъде съвременник на най-големия разцвет, който е претърпяла модерната философска мисъл. Той започва с Кант и Хегел и продължава с Фихте, Шелинг и Золгер; всички тези автори създават обширни теоретични конструкции. Дори писателите от онова време като Хердер, Шилер, Хьолдерлин, Фридрих Шлегел, Новалис се вълнуват от една много по-жива абстрактност от тази на Гьоте, те изграждат дръзки системи, майсторски владеят ярката формулировка и разобличаващия парадокс. В сравнение с тях Гьоте бледнее с безбройните си рецензии на чужди творби, с конкретните си – и още по-лошо, с "умерените" си! – реакции на художествените събития по онова време, с хаотичните си, а понякога и откровено противоречиви, мисли.


Трябва ли да продължаваме да търсим последователност в мисълта му, когато виждаме, че Гьоте дава следната преценка за естетиката: "После заговорихме за естети, които се мъчат да изразят същината на поезията и на поета с абстрактни дефиниции, без обаче да стигат до някакъв ясен резултат. – Какво има толкова да се определя! – каза Гьоте. – Живото чувство за нещата и способността да го изразява правят поета." Така стоят нещата! Кант, Шелинг и Хегел са се мъчили напразно; работата е била съвсем проста, но те не са го забелязали: чувство, способност, и готово. Даже може би е прекалено просто.


При всички положения не можем да отречем на Гьоте заслугата, че е разбирал особената си позиция. Не само защото най-вече на младини обявява, че изкуството поначало не може да бъде сведено до теории; нито защото вече по-ясно избягва да се затваря в която и да е догматична система, тъй като е искал винаги да съди конкретно в зависимост от моментните обстоятелства (животът му изобилства с примери за несъгласувани преценки): "Аз поне се чувствувам всеки момент отново при субективна преценка." Нещо повече, Гьоте отхвърля още по-радикално "философията" (той пише още: "Нямах никакви сетива за философията в буквалния ѝ смисъл").


Шилер получава Вилхелм Майстер – години на учение и макар да изразява възхищение, смята, че долавя известни слабости: "Но сериозно – откъде идва това, че Вие можахте да възпитате и да усъвършенствувате един човек, без да се натъкнете на потребности, които само философията е в състояние да задоволи?" Той отрича да гледа на Гьоте като на философ, но с тона си противоречи: "Вие може би ще си помислите, че аз правя само един изкуствен околен път, за да Ви накарам все пак да навлезете във философията, но това, което навярно още ми липсва, мога сигурно и във Вашата форма напълно добре да отмина." Макар че по това време много цени идеите на Шилер, Гьоте остава непреклонен: "Причината, че творбата никога не може да задоволи Вашите изисквания напълно, идва от разликата в нашите натури." Разликата в натурите се споменава и по още един повод. На Шилер, който във връзка с Фауст му е писал, че "изискванията към Фауст са едновременно философски и поетически", той отговаря веднага: "Малко вероятно е да стигнем дотам, че да променим начина си на възприемане на тази творба."


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7091 Неутрално

    Струва ми се твърде провинциално самонадеяно да се влиза в ''задочен диалог с писатели, философи и мислители на социалното, между които намира допирни точки - откривателите на Америка, Едуард Саид, Йохан Волфганг Гьоте, Волфганг Амадеус Моцарт, Анри Стендал, Самюъл Бекет, Бенжамен Констан, Жан-Жак Русо, Франсоа дьо Ларошфуко. '', но все пак има някаква образователна стойност .

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на Venci  Mirchev
    Venci Mirchev
    Рейтинг: 316 Неутрално

    До коментар [#1] от "karabastun":

    Това е единственият българин на който ,видях да се продават книгите на Запад ,за 10-тина години. Продаваха го в Испания- държавата която му връчи наградата Принцът на Астурия. В началото ме шокира с левите си идеи- обясняваше защо Америка не му харесва и я критикуваше , но с времето живота, познанието на Света и житейския опит, ме направи с по- леви разбирания и от него самия.

    Аз съм тук и там. — Навред. — Един работник от Тексас, хамалин от Алжир, поет... Н.В.
  3. 3 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1333 Неутрално

    До коментар [#1] от "karabastun":
    Струва ми се твърде провинциално самонадеяно да се влиза в ''задочен диалог с писатели,
    ...........
    Бих допълнил и повърхностно.
    По всичко изглежда, че този дори не е и чел Гьоте, а само "Разговори с Гьоте през последните години на живота му" списани от секретаря му Екерман. Кант, Хегел разсъждавали са върху изкуството, но не са оставили нищо, от което да се види как прилагат необятните си познания на практика. Дъра-Дъра два чадъра.
    Тпичен дървен философ, колко военни философи, мислители, небивали разбирачи са писали трактати върху военното изкуство...А Наполеон не оставил и две страници теоретични разработки, пък се изучава във всяка военна академия по света :=)

    nemo malus felix, minime corruptor.
  4. 4 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7091 Неутрално

    До коментар [#3] от "СДС":

    Само една забележка за Наполеон - има ''две страници теоретични разработки,''...Скоро ги намерих . Но могат спокойно да се отнесат и към съвременните войни.
    https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA_%D0%B4%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0

    karabastun1@abv.bg
  5. 5 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1333 Неутрално

    До коментар [#4] от "karabastun":
    Да, дори я имам, една малка книжка, 10 на 10 см, но това са събрани мисли негови, главно от "Correspondance de Napoléon I.", 32 тома кореспонденцията - писмата на Наполеон, които се издават от император Наполеон 3 и тяхното изучаване всъщност слага основите на френската систематизирана военна мисъл, която доведе до създаването на пълководци като Фош нпр. Наüркатика Наполеон, докато е на Св.Елена от скука главно написва едно единствено произведение отнасящо се директно към военното изкуство и това са неговите коментари към походите на Цезар, Тюрен и Фридрих Велики. Първо шкицира дадена кампания като последователнсот и хронология на събитията, след това я подлага на безмилостен анализа, правейки паралели разбира се с примери от своята военна кариера , но да му простим това нескромничене, историята няма да го запомни с голямата му скромност
    Ето един пример на руски за съжаление, на български няма почти нищо обективно или преведено от неруски , ореола на Кутузов и непобедимата руска армия се пази ревностно от петоколонниците.
    http://militera.lib.ru/science/bonapart/27.html

    nemo malus felix, minime corruptor.
  6. 6 Профил на YinYang
    YinYang
    Рейтинг: 270 Неутрално

    Цветан Тодоров е голям писател и интелектуалец, в най-силния и благороден смисъл на думата. "Човешкият отпечатък" е много добра книга с интересен и оригинален поглед към Гьоте и Русо. Увлекателно и стойностно четиво, Тодоров е един от най-добрите познавачи на тези централни фигури в европейската мисъл и на европейската история въобще.

    When I am king you will be first against the wall, with your opinion which is of no consequence at all.
  7. 7 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4595 Неутрално

    Ерудиран и проницателен, Тодоров има и много добър стил който прави написаното разбираемо и лесно за възприемане, нещо което липсва днес на голяма част на пишещите интелектуалци.
    Превеждането на книгите му е крачка за запознаването ни с този автор за съжеление според мен малко познат у нас.

    klimentm
  8. 8 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 253 Неутрално

    "При всички положения не можем да отречем на Гьоте заслугата, че е разбирал особената си позиция."

    Заслугата, че е разбирал собствената си позиция?

    Какво означава това на български език? Кой е преводачът?

  9. 9 Профил на YinYang
    YinYang
    Рейтинг: 270 Неутрално

    До коментар [#8] от "marmalad68":


    [quote#8:"marmalad68"]Какво означава това на български език? Кой е преводачът? [/quote]

    Преводите на български станаха все по-слаби, и до такава степен, че направо неграмотни. По добре да се чете на английски или друг европейски език.

    When I am king you will be first against the wall, with your opinion which is of no consequence at all.
  10. 10 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 253 Неутрално

    При всички положения? Не е ли "във всеки случай"?

  11. 11 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 253 Неутрално

    Доста скучно и повърхностно четиво на Цветан Тодоров. Опитът да има лек стил не отговаря на темата и ранга на писателите, с които се занимава. Които и явно не познава добре. Есеистиката му тук е на ниво гимназиален клас. Преводът от на места много точен, стига до глупав. Защото самият преводач познава добре френския език, но никога не се е занимавал с идеите и литературната естетика, за която говори Тодоров. Така че, станало е "Знам те, Гьоте, малка нощна музика."

  12. 12 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 253 Неутрално

    Още първото изречение е пълен абсурд на български език.

    Да харесваме Гьоте може да бъде само "Да харесваме Гьоте!" повелително наклонение.

    На български език трябва да е: "Да харесваме или не Гьоте?"
    Или "Трябва ли да харесваме Фьоте?"

    Така че и тези, които са подбирали откъса, са направили мечешка услуга. Разбира се, ако искам, ще си взема книгата на френски, това вече не е проблем. Но осмислянето на литературата от гледна точка на "аргументум ад хоминем" издава леко гузната съвест ( в съвсем свободна интерпретация) на един автор, който е започнал с идеите, че една фактура след 50 години става литература повече от "Война и мир", с идеите на структурализма, където му е силата. Сега, да си зададем въпроса "Защо "Символ и интерпретация", например, не е преведена на български език, след като съм я чел преди 30 години на английски? Ама кой ще я преведе? Стоян Атанасов ли? Той какво разбира от литературна теория? И за какво му е? Амелия Личева ли? Глупости, глупости. На никого не му пука.

  13. 13 Профил на YinYang
    YinYang
    Рейтинг: 270 Неутрално

    [quote#12:"marmalad68"]Още първото изречение е пълен абсурд на български език. [/quote]

    Изобщо, целият превод е пълен абсурд, но така е не само тук - почти всички преводи, които се издават са на ниво на деветокласник : пълно недоразумение!
    Книгата е много добра, но трябва да се чете на френски : "L'expérience totalitaire : la signature humaine".

    When I am king you will be first against the wall, with your opinion which is of no consequence at all.
  14. 14 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 253 Неутрално

    Личното ми мнение е, че за Тодоров важи същото като за Гьоте, когато се занимава с литература, литературна теория, структурализъм, литературна археология, тогава е ненадминат образец. Категорично. Но когато мине във философията, там е неуверен, неоригинален и плах. Възражението ми е, че Тодоров не напусна никога позицията си, че Просвещението е само положително, той защитава на живот и смърт Просвещението от критиците му. По- ми допадат умерените теории, които разделят Просвещението на позитивно и негативно. Тодоров си остава с патоса на Просвещението винаги. Доста идеологически е.

  15. 15 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1333 Неутрално

    До коментар [#13] от "YinYang":
    Когато се опитаме да навлезем в идеите на Гьоте, възниква друг проблем: той не е систематичен мислител и теорията не му допада особено.
    ............
    С превода не може само да се обясни, по-горният цитата е чиста глупост.
    Нито Новалис, нито Хердер или който и да било от съвременниците на Гьоте, включително и Шилер, не е бил по-систематичен и методичен. Цецко просто е лапнал лъжица, която не е за неговата тясна устица. Гьота има съчинения върху образуването на облаците, редом с класическите:
    Оптика – научна студия, 2 тома
    Теория на цветовете – научна студия, освен другото Гьоте е вдъгновил Чарлз Дарвин с научното си изследване "Über den Zwischenkiefer der Menschen und der Tiere", 1786 г.

    nemo malus felix, minime corruptor.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK