Из "Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи" на Салман Рушди

Из "Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи" на Салман Рушди

© издателство "Колибри"



"Джиновете – загадъчни създания от бездимен огън, които понякога се прокрадват в човешкия свят – превземат Манхатън. Философи спорят от отвъдното. Обикновени земни хора блуждаят над земята, изгубили досег с нея. В присъствието на изоставено бебе подкупността и порокът избиват в издайнически обрив по кожата на виновниците. Красива прелъстителка се превръща в могъща сила и се сражава с най-жестоките митични злодеи на всички времена." Така издателство "Колибри" представя новия роман на Салман Рушди "Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи", който излезе тази седмица и на български. Преводът е на Надежда Розова. 


Малко се знае, макар да е писано много, за истинската същност на джиновете – създанията от бездимен огън. Разгорещено се обсъжда добри ли са, или зли, лукави или добродушни. Ето техните общоприети качества: джиновете са своенравни, непостоянни, необуздани, движат се скорострелно, променят големината и формата си и изпълняват много от желанията на смъртните мъже и жени по своя воля или по принуда; и усещането им за време е коренно различно от това на човешките същества. Не бива да се бъркат с ангелите, макар в някои от по-старите истории за тях погрешно да се твърди, че самият дявол, падналият ангел Луцифер, синът на утрото, бил най-великият джин. Отдавна се спори и къде е обиталището им. Древни легенди клеветят, че джиновете живели сред нас тук, на земята, в тъй наречения долен свят, в порутени постройки и на различни вредни за здравето места – сметища, гробища, нужници, клоаки и дори на торища при възможност. Тези оскърбителни истории съветват хубавичко да се мием след контакт с някой джин, защото те са смрадливи твари и пренасят болести. Все пак най-изтъкнатите тълкуватели отдавна са установили нещо, което за нас вече е доказан факт: че джиновете живеят в собствен свят, отделен от нашия с прозирна завеса, и че този горен свят, понякога наричан Перистан или Царство на феите, е много обширен, ала истината за него е тайна за нас.


Вероятно се разбира от само себе си, че джиновете не са хора, обаче човешките същества имат поне някои общи качества със своите чудати подобия. По въпроса за вярата например – сред джиновете се срещат последователи на всяко земно вероизповедание, срещат се и джинове, които не са вярващи и за които представата за богове и ангели е също тъй необяснима, колкото е за хората представата за джиновете. И при все че много джинове са безнравствени, поне някои от тези могъщи същества знаят разликата между добро и зло, между левия и десния път.




Някои джинове умеят да летят, ала други пълзят по земята в змийски облик или припкат лаещи и оголили зъби, приели облика на огромни кучета. В морето, а по- някога и във въздуха те надяват драконова външност. За по-нисшите джинове е непосилно да пазят облика си продължително, докато са на земята. Тези аморфни създания сегиз-тогиз се промушват в човеците през ушите, носа или очите, известно време обитават телата им и ги захвърлят, когато им омръзнат. За жалост, обладаните хорица погиват.


Женският джин  – джиния или джинири  – е още по-тайнствен, още по-неуловим и непроницаем, защото е женска сянка от бездимен огън. Има свирепи джинири, има и джинири на любовта, но е твърде вероятно двата вида да са едно и също – възможно е свирепият дух да бъде омилостивен с любов или пък някое злодейство да накара любвеобилно създание да освирепее по непонятен за смъртните начин.


Това е историята на една джиния, прочута принцеса на джиновете, известна като Принцесата на мълниите заради изкусното си умение да борави със светкавиците, която се влюбила в смъртен много отдавна, през дванайсети век, така да се каже, а също и на многобройните й потомци, история за завръщането й в този свят след продължително отсъствие, за да се влюби отново, поне за мъничко, преди да поведе война заедно с много други джинове, мъжки и женски, летящи и пълзящи, добри, лоши и безразлични към благонравието; и за онзи преломен и чудат период, понякога наричан време на чудатости и продължил две години, осем месеца и двайсет и осем нощи, иначе казано – хиляда нощи и една отгоре. Да, оттогава са изминали още хиляда години, но онези времена ни промениха безвъзвратно. За добро или за лошо ще определи бъдещето.


* * *
През 1195 година великият философ Ибн Рушд, някога кадия, тоест съдия, на Севиля, а напоследък  – личен лекар на халиф Абу Юсуф Якуб в родния му град Кордоба, бе публично опозорен и изгуби царското доверие заради своите либерални възгледи, неприемливи за все по-влиятелните берберски фанатици и плъзнали като чума из арабска Испания, и беше заточен в селцето Лусена близо до родния си град, където живееха евреи, дето вече не можеха да се нарекат евреи, защото бяха заставени от предишната царска андалуска династия на Алморавидите да приемат исляма. Ибн Рушд – философ, комуто вече не бе разрешено да разяснява философията, трудовете му бяха забранени, а книгите му – изгорени, тутакси се почувства у дома сред евреите, дето вече не можеха да се нарекат евреи. Беше любимецът на халифа от управляващата по онова време династия, обаче любимците омръзват и Абу Юсуф Якуб допусна фанатиците да прогонят от града великия тълкувател на Аристотел.


Философът, комуто беше забранено да разяснява философията си, живееше на тясна непавирана уличка в скромна къщица с тесни прозорци и се чувстваше угнетен от оскъдната светлина. В Лусена заработи като лечител и славата му на бивш лекар на самия халиф привличаше пациенти, а освен това вложи скромните си средства в търговията с коне и финансира изработването на големите пръстени съдове тинаха, в които евреите, дето вече не бяха евреи, съхраняваха и продаваха зехтин и вино.


Един ден малко след началото на неговото заточение на прага му се яви около шестнайсетгодишна девойка, ведро усмихната, без да тропа или да нахлува някак в мислите му – само стоеше и чакаше търпеливо той да усети присъствието й и да я покани да влезе. Разказа му, че наскоро е осиротяла, че няма никакви пари, ала не иска да работи в публичния дом, и че се казва Дуния, което не звучи никак еврейско, защото няма право да изрича еврейското си име, а понеже е неграмотна, не може и да го напише. Някакъв странник й дал името и обяснил, че е от гръцки и означава "вселена", и на нея й допаднало. Ибн Рушд, преводач на Аристотел, не оспори думите й, защото знаеше, че името означава "вселена" на доста езици, та беше безсмислено да проявява педантичност.
– Защо си взела името на света? – попита я той, а тя отвърна, вперила поглед право в очите му:
– Защото от мен ще избликне свят, а съществата, които ще излязат от мен, ще го населят.


Ибн Рушд беше човек на разума и не се догади, че тя е свръхестествено създание, джиния от клана на женските джинове, джинири: благородна принцеса на този клан, пристигнала на земна мисия, тласкана от своя засилващ се интерес към земните мъже като цяло и по-конкретно – към най-умните сред тях. Прие я в къщата си като икономка и любовница и в притихналата нощ тя му прошушна на ухо своето "истинско" – разбирайте, лъжливо  – еврейско име, което стана тяхна тайна. Дуния се оказа плодовита, както вещаеше предсказанието. През следващите две години осем месеца и двайсет и осем денонощия тя забременя три пъти и все раждаше многобройно потомство, поне по седем деца всеки път, а веднъж – единайсет или пък деветнайсет, макар че архивите са неточни и неясни. Всичките й рожби наследиха нейната отличителна особеност – нямаха мекичко на ухото.


Ако Ибн Рушд беше сведущ по окултните науки, щеше да проумее, че майката на децата му не е човек, ала той бе прекалено вглъбен в себе си, за да се досети. Философът, който не можеше да философства, се опасяваше, че потомците му ще наследят неговите печални умения, които бяха едновременно негово богатство и проклятие.
– Да имаш чувствителен, далновиден и красноречив ум  – казваше той,  – означава да усещаш прекалено силно, да виждаш прекалено ясно и да говориш прекалено свободно. Означава да си уязвим за света, който се смята за неуязвим, да осъзнаваш неговата изменчивост, макар той да се смята за неизменен, да предугаждаш преди другите какво предстои, да знаеш, че варварското бъдеще нахлува през портите на настоящето, докато другите са все още вкопчени в упадъка на безсъдържателното минало. Ако децата ни са щастливци, ще наследят твоите уши, но за жалост, тъй като са безспорно мои потомци, най-вероятно прекалено рано ще започнат да разсъждават прекалено и да чуват прекалено, включително неща, които не е позволено да мислиш или да чуваш.


– Разкажи ми нещо – често го молеше Дуния в леглото през първите дни на съвместното им съжителство.
Той скоро откри, че макар да изглежда млада, тя може да бъде много взискателна и вироглава  – и в леглото, и извън него. Беше едър мъж и в сравнение с него тя изглеждаше като птиче или насекомо, но нерядко сякаш се оказваше по-силната. Беше радостта на старините му, ала изискваше от него сили, които му бе трудно да поддържа. На неговата възраст понякога единственото му желание в леглото беше да спи, ала задремеше ли, Дуния го възприемаше като проява на враждебност.


– Ако будуваш цяла нощ и се любиш – уверяваше го, – всъщност ще се почувстваш по-отпочинал, отколкото ако часове наред хъркаш като вол. Всеки го знае.
На неговите години невинаги му беше лесно да влезе в необходимото за интимност състояние, особено няколко поредни нощи, обаче тя възприемаше чисто възрастовите му затруднения с половата възбуда като доказателство, че в сърцето му няма любов.
– Ако намираш жената за привлекателна, няма проблем – твърдеше. – Няма значение колко поредни нощи. Аз винаги съм възбудена, мога да го правя постоянно, без да спирам.
Той с известно облекчение откри, че разказите потушават плътската й страст.


– Разкажи ми нещо – подканваше го, сгушена под ръката му, така че дланта му да попада върху главата й, а той си казваше: добре, тази вечер ми се размина, и по малко й разкриваше онова, което е скътал в съзнанието си. Използваше думи, които мнозина от съвременниците му намираха за възмутителни, например "разум", "логика" и "наука", трите стълба на неговото окултно познание, възгледите, предизвикали изгарянето на книгите му. Дуния се боеше от тези думи, но страхът я възбуждаше, тя се притискаше по-плътно до него и казваше:
– Дръж главата ми, докато я пълниш с лъжите си.


У него зееше дълбока и скръбна рана, защото той беше съкрушен човек, надвит в най-голямата си житейска битка от един покоен персиец, Газали от Тус, мъртъв вече осемдесет и пет години. Сто години по-рано Газали беше написал книга, озаглавена "Непоследователността на философите", в която критикуваше гърци като Аристотел, неоплатониците и техните съмишленици Ибн Сина и Ал-Фараби, велики предтечи на Ибн Рушд. По едно време Газали преживял криза в убежденията си, но после отново станал най-големият бич за философията в световната история. Подигравателно твърдял, че философията не е в състояние да докаже нито съществуването на Бог, нито дори невъзможността да има двама богове. Философията вярвала в неизбежността на причината и следствието, а това принизявало мощта на Бог, който, стига да поиска, би могъл с лекота да се намеси, за да промени следствията и дори да остави причините без следствия, ако така поиска.


– Какво ще стане, когато поднесеш горяща клечка към валмо памук? – попита Ибн Рушд Дуния, когато нощта ги обгърна с тишина и можеха да си говорят за забранени неща.
– Памукът ще се подпали, разбира се – отговори тя.
– И защо ще се подпали?
– Защото така стоят нещата: пламъкът близва памука и памукът се слива с огъня, това е положението.
– Природният закон гласи, че причината има следствие  – обясни той и главата й кимна под ласкавата му длан. – Той не е съгласен – продължи Ибн Рушд и Дуния разбра, че има предвид своя враг Газали, който го беше победил. – Твърди, че памукът се запалва, защото такъв го е създал Бог, защото в божията вселена единственият закон е божията воля.
– Значи, ако Бог пожелае памукът да угаси огъня, ако иска огънят да се слее с памука, би могъл да го направи?
– Да – отговори Ибн Рушд. – Според неговата книга Бог е способен на това.
Тя се позамисли.
– Това е глупаво – отсъди накрая.


Дори в тъмното усети как по брадатото му лице плъзва крива, примирена усмивка, пропита от скептицизъм и болка.
– Той би казал, че това е истинска вяра – отвърна Ибн Рушд – и че всяко несъгласие с нея е… непоследователно.
– Значи е възможно всичко да се случи, ако Бог реши – каза тя. – Например краката на човек вече да не докосват земята и той да ходи по въздуха.
– Чудо настъпва, когато Бог промени правилата на играта – отбеляза Ибн Рушд, – а ако ние не го проумяваме, то е, защото Бог е напълно неизразим, тоест непознаваем.
Тя отново притихна.
– Да предположим, допусна, че Бог не съществува – каза Дуния накрая. – Да предположим, че ти ме накараш да допусна, че "разумът", "логиката" и "науката" крият вълшебство, което прави Бог ненужен. Допустимо ли е изобщо подобно допускане да бъде възможно?


Усети как тялото му се скова. Сега вече той се страхува от моите думи, помисли си и това кой знае защо я зарадва.
– Не – възрази Ибн Рушд твърде остро, – това би било наистина глупаво допускане. Написал беше собствената си книга "Непоследователността на непоследователността" в отговор на Газали, от когото го деляха сто години и хиляда и петстотин километра, но въпреки сприхавото заглавие влиянието на покойния персиец си оставаше непокътнато и накрая Ибн Рушд се оказа опозорен, а книгата му се озова на кладата, която погълна страниците й, защото тогава Бог реши да позволи това на огъня. Във всичките си трудове той се стараеше да примири думите "разум", "логика" и "наука" с думите "Бог", "вяра" и "Коран" и не успяваше, макар да използваше изключително изкусно и аргумента за добротата, показвайки с кораничен цитат, че Бог би трябвало да съществува поради факта, че е дал на хората градината на земните блаженства и е изсипвал от дъждовните облаци обилна вода, за да извадим чрез нея зърна и растения, и гъсти градини. Беше запален градинар и аргументът за добротата според него доказваше и съществуването на Бог, и неговия по същество благ и щедър нрав, обаче привържениците на виждането за по-сурово божество се бяха наложили. И сега философът лежеше до една обърната в исляма еврейка, или поне така вярваше, намерила при него спасение и явно неспособна да провиди в мечтите му, където той спореше с Газали на езика на непримиримостта, на безрезервността, на всеотдайността, който би го изпратил при палача, ако го използваше наяве.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (34)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7153 Неутрално

    Британският рицар от Индия е вълшебен ,ерудиран разказвач и като съвременна Шехерезада ! Струва си 20-те лева и е добър подарък за читатели с интелект.

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Обичам приказки!!! Салман Рушди е много добър разказвач! "...Използваше думи, които мнозина от съвременниците му намираха за възмутителни, например "разум", "логика" и "наука".." Като че ли този писател ме познава

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  3. 3 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    С огромно удоволствие ще си купя тази книга! Струва си и лично на мен много ми хареса откъса от нея.

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  4. 4 Профил на thepirineagle
    thepirineagle
    Рейтинг: 782 Неутрално

    Рушди....Предизвикателен както винаги. Книгите му са забавление за интелекта и въображението

  5. 5 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 700 Неутрално
  6. 6 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    рушди - противоречив. "сатанински строфи" - жестока, любима. "среднощни деца" - хубава. "последният дъх на мавъра" - убийствено скучно, доказателство, че един добър писател прави всичко добре, дори да те умори от прозявки. а тук - моите "герои" от от двете крайности - авероес и алгазел, ибн рушд и газали. ще видим.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  7. 7 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#2] от "logika":

    ами...минус от мен, защото едва ли сте чела и ал-газали, и ибн рушд...и едва ли се догаждате за дилемата им, сиреч как да съвместим религиозното и рационалното, ерго и как се разрешава тя, докато в същото време ибн рушд може да остане кадия, а ал-газали - най-големият в ислямската теология на 11ти век. и то: без да се отказват въобще от "логиката".

    בני אתה אני היום ילדתיך
  8. 8 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#6] от "abdelhaqq":

    Сега кажи, че си фен на Боно и ще те призная.

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  9. 9 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    [quote#7:"abdelhaqq"]минус от мен, защото едва ли сте чела и ал-газали, и ибн рушд..[/quote] Достатъчно е , че на 14 годишна възраст прочетох Саади - Гюлистан и Бустан, Омар Хайям - Рубайат и Фирдоуси -" Шах наме" Вие лично чел ли сте ги на 14 годишна възраст? Прочетеният от мен откъс кореспондира с впечатленията ми от произведенията на Борхес- Алефът и Вавилонската библиотека...

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  10. 10 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    [quote#7:"abdelhaqq"]най-големият в ислямската теология на 11ти век[/quote] Изобщо не ме интересува ислямската теология- не съм теолог. Интересува ме световна поезия и развитието на литературната форма на Изток. Така, че- преди да ме укорявате, че няма Вашият религиозен поглед към исляма, си отворете очите за разликите между нас- аз съм българка, атеистка, родена европейка. Какъв сте Вие- не знам и не искам да знам-просто не ме интересува. След като прочетох източната персийска поезия, преминах към сонетите на Шекспир. Сега- и на Шекспир ли ще слагате религиозен етикет?!

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  11. 11 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#9] от "logika":

    да, в преводите им от руски на български. хехе. не е достатъчно да сте чела сладникавите персийски дворцови епоси, за да знаете каквото и да е било за разрешаването на отношенията между "вяра" и "разум" в исляма, без отричането на първото за сметка на второто. персийските епоси нямат нищо общо със споменатия откъс и дилема от рушди. лошо е да се изложиш интелектуално, но пък хубавото е, че човек има възможност да си признава, когато не разбира от нещо. не боли. в крайна сметка, не беше ли великият имам Ханбал - онзи теолог, който вдъхновява Ибн ал-Джаузи, Ибн Таймия, в крайна сметка Абд ал-Уаххаб, оттук и...Ислямска държава - който изгражда легитимност чрез възможността си свободно да признае, че "кълна се в Аллах, не знам"? свобода, която липсва на много съвременни "авторитети", че и на форумци.

    но едно мога да Ви кажа - няма да Ви доверя на колко години, защото това никога не е критерий - сблъсъкът с арабският оригинал и на Ибн Рушд, и на ал-Газали е интелектуално отрезвителен.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  12. 12 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#8] от "ПАВЛА":

    арогантен тип си е Боно, но не мога да кажа, че е несимпатичен.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  13. 13 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#10] от "logika":

    ами като не Ви интересува, не коментирайте Ибн Рушд и ал-Газали, споменати от Салман Рушди. нещо като да кажете, че "много ми харесва Леонардо, но въобще не ме интересува хуманистичната философия на Ренесанса". всичко е възможно във форума, убедил съм се! само гдето, оказва се, точно тези двамата много са говорили за "логика" и "разум", и то без да подозирате въобще по какъв унизителен за Вашата логика "начин". иначе, стига се изтъквайте като атеист, разбрахме Ви отдавна. не съм аз този, който навира религиозната си принадлежност на другите, Вие сте, нали?

    בני אתה אני היום ילדתיך
  14. 14 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#12] от "abdelhaqq":

    И освен това кри в имението си Салман Рушди. Доста дълго време ...

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  15. 15 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#14] от "ПАВЛА":

    а, пък Салман Рушди се излагаше, докато плюеше по "некои особености на Запада", да...

    בני אתה אני היום ילדתיך
  16. 16 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Любопитно

    [quote#11:"abdelhaqq"]не е достатъчно да сте чела сладникавите персийски дворцови епоси[/quote] За мен е ДОСТАТЪЧНО! Какво е достатъчно за Вас- НЕ МЕ ЗАСЯГА! [quote#13:"abdelhaqq"]не коментирайте Ибн Рушд и ал-Газали,[/quote] Ще ги коментирам, защото ми харесва откъса от произведението на Рушди. кьКак го тълкувате вие- мюсюлманите, ИЗОБЩО НЕ МЕ КАСАЕ! Не влизайте непоканени и нежелани в МОЯ свят и НЕ МИ НАЛАГАЙТЕ ВАШИТЕ НОРМИ, и ще се отнасям с търпимост към вас. В противен случай- ще прекратя комуникацията с всеки наглец, който се опита да влезе НЕПОКАНЕН И НЕЖЕЛАН в моя свят!

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  17. 17 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    [quote#16:"logika"]кьКак го тълкувате вие- мюсюлманите,[/quote]

    о, о, ок. разбрах, голяма "логика". аз съм мюсюлманин. спокойно. аллаху акбар, сиреч - мир да има - "на небесата и между човеците". опс, това не беше пред-Рождествен цитат от мюсюлманското писание. да влезе Джибрил, аз съм exeunt.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  18. 18 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    [quote#13:"abdelhaqq"]. иначе, стига се изтъквайте като атеист, [/quote] И защо не? Да не нарушавам Вашите мюсюлмански разбирания? Сори- време е да разберете, че сте в БЪЛГАРСКИ форум- ако не Ви изнася- какво ТОЧНО правите тук, а не сте в специализиран форум само за мюсюлмани? Съгласно КРБ имам право на атеистични възгледи и имам право да пропагандирам собствените си възгледи. Не Ви ги натрапвам, въпреки,че Вие ми натрапване собствените си разбирания и религиозни модели.Е- кой е нагъл в случая? Лично на мен ми харесва откъса от точно това произведение на Рушди и за мен е без значение , че Вие не го харесвате!

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  19. 19 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    До коментар [#17] от "abdelhaqq": Не ми дреме какъв сте, докато не засегнете правата ми! Ако ще и марсианец да сте- все тая!

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  20. 20 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    [quote#18:"logika"]Лично на мен ми харесва откъса от точно това произведение на Рушди и за мен е без значение , че Вие не го харесвате! [/quote]

    гаспажа. оспокойте се. все пак е уикенд. никой не Ви е отнел правото да харесвате нещо, което не разбирате

    בני אתה אני היום ילדתיך
  21. 21 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    До коментар [#20] от "abdelhaqq": Г-не, не ми налагйте собствените си възгледи и Вашата гледна точка и комуникацията ни ще бъде в рамките на приемливото. Не търпя поучения от непознати за мен лица- не съм дете и нямам нужда от тях.Ако имате деца- учете тях на Вашите истини за живота и света. Аз нямам нужда от Вашият светоглед, защото имам собствена ценностна система, различна от Вашата.

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  22. 22 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#21] от "logika":

    ами стига подскачайте от констатацията на некомпетентността Ви при разбирането на това кой е Ибн Рушд и кой - ал-Газали, ерго към какво реферера Рушди. затова и "сатанински строфи" е толкова мъчна за четене, впрочем. налагене на възгледи? все едно аз да кажа "не ми налагайте своите атеистични възгледи", когато говорите безсмислици. но тъй като съм разумен, смятам, че изразяването на мнение във форум е далеч от "налагане на възгледи". иначе, любопитен съм - ако Ви "налагам своите възгледи чрез изразяване на мнение във форум", ще се случи...какво? дайте някой член от непекато нещо, това-онова, да запълните изненадващата празнина в общата Ви култура, че малко усетих разговора ни за литература някак юридическо постен.

    а най-смешното е, че дори не съм мюсюлманин

    בני אתה אני היום ילדתיך
  23. 23 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    [quote#22:"abdelhaqq"]ами стига подскачайте от констатацията на некомпетентността Ви при разбирането на това кой е Ибн Рушд и кой - ал-Газали[/quote] Вие твърдите, че:
    1. Съм едва ли не ДЛЪЖНА вместо да познавам Кант напр. да познавам ислямската теологична мисъл от напр. 12ти век. ЗАЩО да съм длъжна? 2. Вие твърдите , че съм била некомпетентна за разбирането ми кой е Ибн Рушд - защо ми е да знам кой е първообраза, прототипа на литературния герой в книгата на Салман Рушди?! Вие правите ли разлика между литературен герой и неговия жив/ починал протитип?!

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  24. 24 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#23] от "logika":

    а, лека нощ. не сте длъжна нищо, включително и да сте грамотна.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  25. 25 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    До коментар [#22] от "abdelhaqq": От мен имате двойка по литература- слагате знак на еднаквост между образ на един литературен герой и един жив/ починал реално съществуващ/съществувал човек..Откъса започва така"....Малко се знае, макар да е писано много, за истинската същност на джиновете – създанията от бездимен огън. //" Е- значи, според Вас- джиновете са реално съществуващи същества,а? Възприемам откъса от тази книга като философско есе, разказано чрез литературните традиции на приказките от "Хиляда и една нощ".

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  26. 26 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    [quote#25:"logika"]От мен имате двойка по литература[/quote]

    е така е в непекато, дават се двойките по литература като шариатски присъди за употреба на алкохол

    בני אתה אני היום ילדתיך
  27. 27 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#26] от "abdelhaqq": Не е лошо пак да повторите съжденията си- имало, значи, знак на еднаквост между някое си реално съществувало физическо лице с името Ибн Рушд, философ , живял през 12 в. от н.е. и изградения образ на литературния герой на име Ибн Рушд, описан в книгата на Салман Рушди; както и че джиновете, описани в книгата на Салман Рушди, са реално съществуващи същества, защото съществува знак на еднаквост между вярванията в определена част на света в съществуването им и изграденият литературен образ на джиновете в женски род в същата книга, а?

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  28. 28 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#26] от "abdelhaqq": Препоръчвам Ви това четиво за размисъл -
    http://chitanka.info/text/31581-gradinata-s-razklonjavashtite-se-pyteki
    Това е един от любимите ми разкази на Борхес. Интересно ми е как точно ще възприемете съдържанието ми с Вашите разбирания за интелект, "разум', "логика" и "наука"

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  29. 29 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    [quote#28:"logika"]съдържанието ми[/quote]т.е. съдържанието мУ

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  30. 30 Профил на Head of Medusa
    Head of Medusa
    Рейтинг: 396 Неутрално

    "Изобщо не ме интересува ислямската теология..." logika

    Каква ислямска теология ?

    Той човека горе си го е написал :

    "...и едва ли се догаждате за дилемата им, сиреч как да съвместим религиозното и рационалното, ерго и как се разрешава тя..." abdelhaqq

    В съвместяването и разрешаването живеят всекидневно милиони нормални хора - особено европейци, бели, преценъчно вярващи.

  31. 31 Профил на incense
    incense
    Рейтинг: 395 Весело

    [quote#26:"abdelhaqq"] е така е в непекато, дават се двойките по литература като шариатски присъди за употреба на алкохол [/quote]
    Оставете. Дамата, в крещящо противоречие с потребителското си име, е решила, че другите трябва да приемат твърденията ѝ بلا كيف

  32. 32 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#31] от "incense":

    а, аз просто си подпитвам, ленностно, мързеливо и почти отегчено чопля семки във форума. юристите все пак са сериозни хора, току-вижте ни пляснали двойки по литература, все по шариата, пардон, непекато. то биля кайфа, ама дето се вика, дори и тоя дето го е измислил това биля кайфа, е бил...много добър логик

    друго си мислех. наистина, разбирането на книги като тази на салман рушди - безспорно, ерудит - е толкова натоварено с разбирането на големите дебати в "исляма" и неговите ключови личности, че за човек, откровено незапознат с тях, дори литературните образи, изградени въз основата на реалните личности, губят смисъла си. забулени са в булото на кодификацията на онези идейни реалности, които ги подплатяват, и които самият Рушди използва, предпоставяйки ги като трамплин за художествата си. нещо като "сатанински строфи" - не е възможно човек като нас да не чете за "Махунд, бизнесмена от Мека", и да не мисли Мохамед "ресулллаа". не е възможно да четем за "имама", който клечи в изгнание зад плътните завеси на западното си жилище, за да не пробие "греха на разложението" през тях и да не мислим...Хомейни. нещо като разбирането на "неохотният фундаменталист" на мохсин хамид, много любима, далеч преди да я преведат на български. приятели се оплакваха, че е твърде енигматична. е да, не са изпитвали никак фундаменталистките томления на част от "умерената" мюсюлманска общност и идентичностните им търсения след 11 септември. само че това никак не обезсмисля въпросните книги, напротив.

    а за останалите остават...1001 нощ и фердоуси, били ги чели в превода им през руски, когато били тийнейджъри. еми хубаво, само гдето не е чак за такава хвалба. и няма нищо общо с литературния откъс на рушди, цитиран тук.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  33. 33 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    [quote#30:"Head of Medusa"]особено европейци, бели, преценъчно вярващи.[/quote]

    ама ето, дори и този аргумент ако трябва да употребим, за да "утешим" безутешната интелектуално или верски колега от форума, е...дискриминативен. защото включва ексклузивни квалификации - "бели", "европейци"...

    בני אתה אני היום ילדתיך
  34. 34 Профил на Head of Medusa
    Head of Medusa
    Рейтинг: 396 Неутрално

    Ами аз съм си такъв - " дискриминативен " тип.

    На моменти "дискриминирам" разума, на моменти това в което вярвам.

    Мисля, че му казват живот.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK