Маркос Хиралт Торенте, писател: В Испания много се издава, но малко се чете

Маркос Хиралт Торенте, писател: В Испания много се издава, но малко се чете

© Фелия Барух, Организаторите



Маркос Хиралт Торенте (1968) е испански писател. Романът му "Време за живот" (току-що излязъл у нас от "Персей", превод Румен Руменов) получава Националната награда за литература на Испания (2011), както и италианската "Стрега" за преводна литература миналата година.


Силно автобиографичен, той разказва за отношенията между син и баща, напуснал рано семейството си. След години раздяла бащата е на смъртно легло, а синът пренебрегва собственото си семейство, за да изгради връзката, която цял живот му е липсвала. Откъс може да прочетете в рубриката "Четиво" на "Дневник".


Торенте бе сред гостите на тазгодишния Софийски международен литературен фестивал, посветен на литературата от Иберийския полуостров, който приключи миналата седмица.




Литературният ви дебют е сборник с разкази. Как преминахте към романа?


- През цялото си юношество четях именно разкази. Въпреки че съм роден в къща, пълна с книги, започнах да чета сравнително късно. Затова много малко познавам младежката литература. Когато бях на 13 години, в библиотеката у нас открих една книга на Кафка - "В наказателната колония". Тя беше първата, която ме завладя. От Кафка преминах към Борхес и поредицата, която той ръководеше – "Вавилонската библиотека" (б.а. - Става дума за поредица, излизала под редакцията на аржентинския писател в периода 1983-1987 г., която носи името на неговата книга). В нея той публикуваше английски, италиански и други автори, повечето от които пишеха разкази или новели. И когато аз самият поисках да пиша, се насочих към разказите.


А как стигнах до романа? Когато публикува първата ми книга с разкази, издателят ми ме предупреди, че в Испания няма интерес към това. Каза ми още: "Следващия път искам да напишеш роман."  И понеже съм послушен, след това започнах да пиша роман. В крайна сметка човек се научава да цени всичко, но сърцето ми е на разказвач на кратки истории.


Защо според Вас кратките литературни форми са по-непопулярни?


- В Испания имаме традиция в романа, но истината е, че кратките форми, разказите, са абсолютно неглижирани, дори бих казал - дискриминирани. Дори литературните критици не смятат, че те са важни.


Нагласата е, че важното, значимото, голямото е романът. Един сборник с разкази е нещо далеч по-незначително. При наличието на този огромен предразсъдък от страна на критиците и академиците е много трудно да убедиш читателите, че разказът може да бъде висока литература. Това е абсолютна трагедия и парадокс, защото аз си мисля, че това е една от най-подходящите форми за нашето фрагментарно време.


Маркос Хиралт Торенте, писател: В Испания много се издава, но малко се чете

© Фелия Барух, Организаторите


Каква е разликата между писането с автобиографични елементи и чистата фикция?


- Няма голяма разлика. Когато боравиш единствено с въображение, това ти дава много повече възможности, винаги можеш да намериш изход в някоя история. Можеш да убиеш някой от героите или да въведеш нов персонаж, т.е. можеш да импровизираш с текста. А ако трябва да се придържаш строго към действителността, не можеш да си позволиш никакви литературни своеволия, противоречащи на истината. Стигнеш ли до задънена улица, може да останеш без възможни решения за историята, която разказваш. Затова е нужно да намериш различен подход за разказване, докато все пак се придържаш към истинното. Иначе задачата е да намериш гледна точка, структура и да бъдеш възможно най-верен.


И все пак, ако книгата е добра, човек забравя, че чете нечия истинска история. Има едно превключване, в което четенето вече не е свързано с действителното. Това е така, струва ми се, и във Вашата книга. Мислите ли, че е вярно подобно твърдение? В тази връзка, какво е отношението Ви към Карл Уве Кнаусгор?


- Конвенционалният биографичен жанр е този, който събира факти и данни, които биват представяни пропорционално на значимостта им, спрямо нечия реална история. В крайна сметка, целта на този жанр е да направи снимка на един живот. В литературно-биографичния жанр, в който може да бъде положена литературата на Карл Уве Кнаусгор, целта е да бъде въобразен един действителен живот, с литературната воля да се надхвърли биографичния разказ. Макар този автор да не е съвсем синтетичен, в крайна сметка той прави едно много ясно усилие за синтез.


- Когато с романа си "Париж" печелите наградата "Хералде" в журито е и покойният писател Роберто Боланьо? Как, според вас, е прочел той книгата ви? Как вие четете неговите книги?


- Роберто Боланьо е може би най-значимият испаноезичен писател от последните 20 години. Влиянието му е колосално в цяла Латинска Америка. Съвременното латиноамериканско поколение писатели на възраст между 30-40 години гледа на Боланьо като на фар, който ги насочва в правилната посока. Аз му се възхищавам изключително много, не съм го срещал лично за съжаление, но съм горд, че е прочел книгата ми и е гласувал за нея.


В него ценя най-вече автентичността, радикалността, с която изживя своето литературно призвание, той гледаше на живота по литературен начин. Боланьо, в крайна сметка, беше един човек болен от литература. Мисля, че всеки писател трябва да е такъв.


Печелили сте и много други призове, какво мислите за литературните награди?


- Не знам как е в България, но в Испания съществува един парадокс. Испания е една от страните, в които се издават най-много книги, както и най-много преводна литература, но същевременно сме и една от държавите, в които най-малко се чете. Публикуваме колкото французите и германците (страните, в който се чете най-много в Европа), но четем като португалците (Португалия е държавата, в която най-малко се чете). При наличието на това противоречие книгите почти нямат време да стоят на видими места в книжарниците, тъй като веднага пристигат други книги. А една награда дава възможност книгата да стои повече време на рафта и на витрината. Така да се каже, благодарение на наградите книгите стават по-видими.


Ако трябва да говорим за "Време за живот", то кога идва това усещане – че още има време за живот? Когато времето е на привършване и неизбежното е зад ъгъла?


- Едно дете не усеща времето. Започваш да съзнаваш времето, когато разбереш, че има край, който е сравнително близо. Младите и възрастните не изживяват времето по един и същ начин. Казват, че за възрастните хора един ден е много дълъг, но годините са кратки. За младите хора е тъкмо обратното.


Какво мислите за липсата и за прошката?


- Зависи от греха. Има неща, които са непростими, предполагам. Мисля, че се живее много по-удобно и уютно, когато прощаваш. Аз съм от католическа държава, но съм атеист. Все пак смятам, че в католицизма има нещо добро и това е прошката. Може да си голям грешник, но ако се разкаеш, ще си спечелиш пътя към небето. Има, други култури, които са много по-жестоки и вярват в предопределението - независимо от това какво правиш, всичко за теб е предначертано.


Кои съвременни писатели четете и са ви близки?


- Предпочитам да кажа това, което чета в момента и много харесвам. Мисля, че Испания беше първата страна, в която е издаден пълен сборник с разкази на Едгар Лорънс Доктороу, американският писател от еврейски произход, който почина тази година. В момента той е писателят, който ме вълнува.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2093 Неутрално

    И при нас е тъй.Модерни времена.

  2. 2 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1371 Неутрално

    Е, от какво се издържат тогава издателствата?

  3. 3 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8326 Неутрално

    До коментар [#2] от "Читател":

    В България всеки се спасява различно.Някой печатат в Китай световно доказани продукти като 3 Д енциклопедии,книги с модели за сглобяване,интерактивни книги и т.н.,други чакат на спонсори,бюджет и фондации,трети се опитват да разработват книжарници....За Испания не знам, но да не забравяме,че испаноговорящият и испаночетящият пазар е несъпоставим с нашия.

    [email protected]
  4. 4 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1021 Любопитно

    Издаването на много книги не означава, че всички са стойностни и интересни за читателите.
    По отношение на "четенето"... не е задължително то да е от хартиен носител.

    ПП:Не отричам удоволствието да си купиш нова непрочетена книга...то е като да си вземеш фиш от тотото...може да се окажеш печеливш, а може и да си се прецакал...

    Форумът е в будна кома...
  5. 5 Профил на Julius
    Julius
    Рейтинг: 290 Любопитно

    [quote#2:"Читател"]Е, от какво се издържат тогава издателствата?[/quote]
    Купуването <> Четенето.
    Може да събират само прах по секциите им.
    ...
    Отделно колегата по-горе правилно е отбелязал - все пак испанския е втория най-разпространен и третия най-говорим/четен език на планетата.

  6. 6 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1371 Неутрално

    До коментар [#3] от "karabastun":
    До коментар [#5] от "Julius":

    Явно е така. Но и у нас се издава много, а каква част от него се чете и купува - нямам представа. Все пак групата "Какво четеш..." във Фейсбук непрекъснато расте.

    До коментар [#4] от "Ghost":

    Така е. И на мен ми се случва точно това с прецакването. Вчера приключих една книга, чието описание е много интригуващо, но на практика фабулата бе доста объркана и накрая й дадох само две звезди в GoodReads. И тъй като имам четива за поне 2-3 години напред, съм изключително селективен към нови заглавия.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK