Защо пък в нисък концертен строй

Диригентът Иван Янакиев

© Камерен оркестър 432

Диригентът Иван Янакиев



"Дневник" продължава традицията да публикува текстове, посветени на историята на музиката и на популярни композитори. Тази статия е за историята на концертния строй е от сайта на камерния оркестър 432, който свири по различен от останалите музиканти начин - в по-нисък от стандартния концертен строй (ла = 432 Hz, вместо ла = 440 Hz).


Диригентът Иван К. Янакиев описва разликите и причините този оркестър да предпочете ниския строй. Оркестър 432 ще зарадва тази вечер почитателите на класическата музика в поредния концерт от поредицата "Мотив". "Дневник" публикува статията със съкращения.


Какво значи нисък и висок концертен строй




A = 432 Hz е съкращение, което означава, че броят на трептенията за секунда на тона ла от първа октава е 432. (Тонът ла е общ тон за всички струнни инструменти и това го прави много удобен за настройване).


A = 440 Hz е международен стандарт за честотата на тона ла от първа октава, който е стандартизиран след конференцията във Франкфурт от 1955 г. За първи път употребата на А = 440 Hz в САЩ се въвежда официално в началото на 20 век, като опит да се унифицират едновременно битуващите различни концертни строеве по онова време.


Причина да се приеме А = 440 Hz, вместо А = 435 Hz, като основна честота за САЩ, са изчисленията на Деган, който изхожда от разликата в средната температура в концертните зали в Европа и САЩ. Според стандарта от 1885 г. ла от първа октава трепти с 435 трептения за секунда при стайна температура (20 °C). Деган е защитник на тезата, че в САЩ не е възможно да се поддържа такава температура в концертните зали и преизчислява стойностите на честотата на ла от първа октава. В крайна сметка той предлага  440 Hz като подходящия вариант на тона ла за САЩ.


Идеята за преизчисляване на височината на тона добива популярност и във Великобритания. Там мотивацията е загряването на духовите инструменти по време на свирене, а не средната температура в залите.


След края на Втората световна война се свиква конференция във Франкфурт с идея да се приключи въпросът за унифициране на концертния строй в целия свят. Резултатът е, че учените излизат с официално решение, което е известно и като ISO 16, в което се утвърждава честотата на тона ла в САЩ и Великобритания, като стандартизирана. Множество френски музиканти подписват петиции срещу смяната на Виенското ла = 435 Hz. Те остават без траен ефект.


Строят А = 432 Hz


В последните 20 години, в Италия се възражда идеята за връщане на по-нисък строй. Този път, обаче, става дума за строя А = 432 Hz. През 1988 г. множество музиканти се събират и подписват петиция за приемане на строя ла = 432 Hz, като основен за Италия. Сред тях са Рената Тебалди, Пиеро Капучилли, диригентът Джанандреа Гаваценни, Лучано Павароти, и други утвърдили се музиканти.


Доводите са изведени от практиката на певците – те изтъкват факта, че ла = 432 Hz щади гласовете им. Пиеро Капучилли демонстрира и промяната в регистрите и тембъра на певците, когато пеят в строя А = 432 Hz.


От физиологична гледна точка, бихме могли да цитираме статията "THE IMPORTANCE OF 432HZ MUSIC" на Brian T. Collins, който в нея пише, че кохлеята в човешкото ухо (охлювът, който трансформира трептенето на въздуха (звука) в нервни импулси) е настроена върху честотата 128, 256, 512, 1024. Това са и честотите, които ото-рино-ларинголозите са използвали още от 19 век, за проверка на слуха.


Народните инструменти в много култури – Китай, Афганистан, Турция и дори в България са настроени точно в този строй. Нашите предци, настройвайки инструментите си, вероятно по вътрешния си слух и усещания, съвсем целенасочено са търсили най - "благия" тон, на който инструментът да звучи най-близко до човешкия глас. А от физиката си никой не може да избяга, и естествено са попадали в строя А = 432 Hz.


Сторят A = 432 Hz се среща в най-чист вид сред малките деца. Оказва се, че характерният им напевен говор и песнички, които пеят, звучат точно в този строй, когато децата пеят сами, без съпровод (пиано, плейбек). При възрастните 432 строят е най-достъпен за наблюдаване по време на богослужение. Много често молитвите, които клириците изговарят велегласно, звучат именно в строя A = 432 Hz. 


Интересен факт е, че усещанията, които слушането на музика в строя A = 432 Hz създава у слушателите съвпадат при по-голямата част от хората, които са споделили своите преживявания. Музиканти и неспециалисти говорят за изчезване на напрежението, което усещат при сторя 440/442. Друго характерно субективно преживяване, което се среща при повече хора е усещането за свобода и лекота на музиката.


Това в никакъв случай не означава, че музика, изсвирена в строя 432 автоматично става по-добра. Във всеки строй може да се свири зле. Просто 432 строя спомага за по-лесно протичане на съвършената музикална идея, уловена за първи път от композитора.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на vankata1
    vankata1
    Рейтинг: 1028 Любопитно

    Интересно. Нека да има свобода за музикантите да избират, защо не?

  2. 2 Профил на Mark Twain
    Mark Twain
    Рейтинг: 435 Любопитно

    Интересно. Само да бяха обяснили "строй" какво е и как се отнася към "ла", щом ще пускаме специализирана статия в неспециализирано издание...

    "Мисленето е най-тежката работа и това, вероятно, е причината толкова малко хора да я вършат." Хенри Форд
  3. 3 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 1526 Неутрално

    Строй е прието да се нарича броят трептения, височината казано по разбираемо, при които звучи тона ла от първа октава.
    До коментар [#2] от "Mark Twain":

  4. 4 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1486 Неутрално

    Много интересно четиво.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  5. 5 Профил на kas.
    kas.
    Рейтинг: 1412 Неутрално

    [quote#2:"Mark Twain"]Само да бяха обяснили "строй" какво е и как се отнася към "ла"[/quote]
    Ако сте обърнали внимание в началото на някой симфоничен концерт, винаги един музикант изсвирва една нота на пианото и след това всички музиканти започват да настройват инструментите си. Настава доста неприятна шумотевица. Този изсвирен тон на пианото винаги е "ла" от първа октава. На базата на този тон се "построява" всичко в музиката и може мислено да се намери всеки друг тон на базата на акустични съотношения, които са стандартизирани в европейската музика.
    Надявам се обяснението ми да създаде достатъчно ясна представа. Иначе ще трябва да навлизам в дебрите на солфежа и "Елементарната теория на музиката"(така се нарича дисциплината, която изяснява основите на това що е тон, звук, височина и сила, лад, гама, тоналност и т.н.).

    Животът е като руло хартия - дълъг е, но го хабиш за задници




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK