Теодора Димова: Книгите се появяват точно когато можеш да ги видиш с отворено сърце

Теодора Димова: Книгите се появяват точно когато можеш да ги видиш с отворено сърце

© Цветелина Николаева, Капитал



В края на годината неизбежно идва времето за осмисляне на постигнатото и набелязване на целите за бъдещето. По традиция "Дневник" се обръща към писатели, издатели и преводачи, с въпроси за тяхната лична класация на литературната 2015 г. и за очакванията им към новата година. Отговорите им може да четете в специалната тема "Годината".


Своите предпочитания и очаквания споделя писателят и драматург Теодора Димова - автор на романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и "Влакът за Емаус". Нейни са пиесите "Без кожа", "Кучката", "Змийско мляко", "Любовници" и др. Романът "Майките" е преведен на десет езика и е носител на голямата награда за източноевропейска литература на KulturKontakt и Wieser Verlag в Австрия. В края на тази година излезе най-новата ѝ книга - сборникът есета "Ороци".


Какво планирахте, но не ви остана време да прочетете през изминалата година? А да напишете?




– Не успях да прочета много книги, за съжаление. Втори и трети том на "Архипелаг Гулаг" на Ал. Солженицин, започнах да препрочитам, но не завърших "Възкресение" на Толстой, не остана време за новия прочит на приказките от "Хиляда и една нощ" на Ханан ал Шейх, за "Беседи за Литургията" на йеромонах Атанасий Йевтич, "Малкият приятел" на Дона Тарт, един наскоро излязъл роман на съвременния немски автор Петер Ваверцинек, озаглавен "Безмайчинство" на тема децата сираци.


Все пак успях да се организирам и да съставя книгата си с есета "Ороци", която имаше своята премиера на коледния Панаир на книгата. Така че на втората част на въпроса ви все пак мога да отговоря не толкова тревожно.


Кои книги очаквате с нетърпение през 2016 г.?


– Книгата за мен е като жив човек, като приятел и съмишленик, с когото се срещаш и споделяш дори най-съкровените си неща.


Забелязала съм, че книгите, както и хората, се появяват точно в този момент, в който можеш да ги оцениш и да ги видиш с отворено сърце. А човек винаги очаква с нетърпение срещата си с нови приятели.


Кое беше литературното събитие на 2015 г. - по света и у нас?


– Може би Нобела за литература на Светлана Алексиевич – един толкова необичаен и нестандартен автор, колкото и нападки да понесе заради спекулациите с политическата й позиция.


А Вашите лични филм, изложба, постановка, събитие от българския културен живот?


– Срещата ми с "Испанска балада" на Лион Фойхтвангер и последвалият челен сблъсък с Толедо и Мадрид; "От 25-ия час до вечния час" на отец Вирджил Георгиу; американският сериал "Homeland" (у нас преведен като "Родина" - бел. авт.) и ужасът от сравнението с нашумели родни сериали; "На РБ" на Ал. Морфов; наградите за поезия на името на Николай Кънчев, които тази година бяха дадени на Ани Илков и Надежда Радулова.


Коя книга ще подарите за Коледа?


– "От 25-ия час до вечния час" на отец Вирджил Георгиу.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1291 Весело

    Теодора Димова: Книгите се появяват, точно когато можеш да ги видиш с отворено сърце

    Теди, и ти ли се пусна по наклона пред Коледно? Ако ще си разказваме приказките на Андерсен, добре. Книгите се появяват 3 пъти
    Първият път е, когато бъдат написани.
    Вторият път е, когато бъдат разбрани.
    Третият път е когато никой не ги чете, защото хората слушат какво казва Цветан Цветанов по телевизията, или гледат как Бойко реже лентички.
    В третия случай, книгите са безвъзвратно закъснели и напълно излишни. Така поне би казала пи арката на ГЕРБ.

    /не се чете/
  2. 2 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 889 Неутрално

    Претенциозно интервю!
    Нищо не се е налагало да прави за книгата си, защото парчетата, от които е съставена същата тази книга, са били написани по-рано. Трябвало е просто да ги подреди, нищо повече.
    И когато си се хванал да пишеш всяка седмица материал за медия, това е отговорност. Ясно е, че има и добри пари зад това, но най-вече, създава проблеми с писането на други неща. За да пишеш добре другите си неща, трябва време, спокойствие, откъсване и т.н. А когато трябва да намираш всяка седмица за писане на нещо сравнително добро, енергията отива в тази посока. С Деян Енев е същата история. Поне човекът си признава в последната си книга с разкази, че в нея, има само 8 много добри разказа...
    Няма как да Имаш и да Бъдеш!
    Тук е избрано имането, и това е ясно до какво ще доведе!

  3. 3 Профил на nunsterizmi
    nunsterizmi
    Рейтинг: 20 Неутрално

    "Може би Нобела за литература на Елена Алексиевич" - Светлана Алексиевич е името на автора.

  4. 4 Профил на stoyanst
    stoyanst
    Рейтинг: 463 Неутрално

    Ох, тез отворени сърца...

  5. 5 Профил на antonio_vivaldi
    antonio_vivaldi
    Рейтинг: 2687 Неутрално

    Какви са тия злобни коментари ?! Авторката споделя мислите си. Не е задължително да се споделя мнението и, а още по-малко да се дават наставнически акъли как да пише.

  6. 6 Профил на Elena Dimitrova
    Elena Dimitrova
    Рейтинг: 575 Неутрално

    Откъде взимате тая злоба...от душите си...каква мизерия!

    4itatel
  7. 7 Профил на bosiloa
    bosiloa
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Това е дъщерята на димитър димов, нали? Да е жива и здрава, баща й беше много велик човек. Тютюн, поручик бенц, осъдени души и куп други. Направиха го шеф на съюза на писателите горкия човек и той просто си умря. Тази политическо-синекурна длъжност не беше за него. Нямаше и 60 . Талантливите хора са фини и деликатни. Троскотът е устойчив. На дъщерята на димитър димов всичко най-добро, а на вас за много гадини!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK