Светлозар Желев: Всяка споделена книга е изживян живот заедно

Светлозар Желев: Всяка споделена книга е изживян живот заедно

© Дневник



В края на годината неизбежно идва времето за осмисляне на постигнатото и набелязване на целите за бъдещето. По традиция "Дневник" се обръща към писатели, издатели и преводачи, с въпроси за тяхната лична класация на литературната 2015 г. и за очакванията им към новата година. Отговорите им може да четете в специалната тема "Годината".


Светлозар Желев е директор на Националния център за книгата към НДК, двигател на литературен клуб "Перото" и мениджър на онлайн книжарницата на bgmamma. Преди това е ръководел издателствата "Колибри" и "Сиела". Ето какво каза той.


Какво планирахте, но не ви остана време да прочетете през изминалата година? А да напишете?


– Страшно много неща. Но свърших толкова много, че съм повече от щастлив. Моите мечти са големи, само така имам постоянния стимул да ги преследвам. Прочетох над 300 книги. Сигурно ви се струват много, но като съберете книгите за наградата "Хеликон" и тези за "Ръкописът", и се получават над двеста. Прочетох и повече от 30 книги на български приятели, които ме помолиха за съвет, и още стотина за работа и удоволствие.




Не успях да прочета новата книга на Харпър Ли, поезията на Георги Борисов, Надя Радулова, Мария Донева. Книгите на Маркос Паренте, Лоренсо Силва и Сусо де Торо, които ме чакат за празниците, "Младост" на Сорентино, много, много са...


За написване имам страшно много, но не мога да пиша добре, харесвам много малко от написаното от мен, понякога се получава, дори и на моите високи критерии отговаря, но рядко. Аз споделям импресии, впечатления, отблясъци от това което виждам и преживявам, чист поток на споделянето. Понякога е интересно, понякога не. Но има отзвук, а това винаги е добре. За мен тези неща са още врихи към опознаването ми, и от мен самия, и от другите.


Кои книги очаквате с нетърпение през 2016 г.?


– Много книги чакам! С огромно нетърпение. Новите романи на Джонатан Франзен, Юнас Юнасон, Мирослав Пенков, Елизабет Костова, Катерина Хапсали, Алек Попов, Милен Русков, Васил Георгиев. Чакам Томас Пинчън на български! Да, Томас Пинчън! Това ще е истинско събитие!


Аз следя много издателства - Колибри, Жанет 45, Сиела, Аквариус, Хермес, Леге Артис, Изток Запад, Факел, Панорама, издателството за поезия "Да", Ерго... Издателствата изграждат своята политика и облик, и все повече и повече, и това се превръща в един важен елемент от литературния контекст. Има поредици, които заемат много важно място, и са първата препоръка към читателя.


Кое беше литературното събитие на 2015 г. - по света и у нас?


– В света беше спокойна година. Бих посочил може би две най-важни събития - излизането на втория роман на Харпър Ли "И страж да бди на пост", смятам, че след една от най-култовите книги на 20-и век, решението да се публикува първият по време роман на Ли е изключително, и излизането на четвъртата книга - продължение на трилогията "Милениум" на Стиг Ларшон от Давид Лагеркранс "Онова, което не ме убива". Очакваното в целия свят продължение на книгите променили отношението към криминалната литература, породили до много голяма степен скандинавската вълна в криминалния жанр, се оказа изключително добро и се ползва с любовта на феновете навсякъде.


Другите силни събития са по-скоро в бизнеса - сливания на големи издателства в САЩ, Англия, Франция, Испания, промяна на отношението към електронните книги, като такива, които ще убият хартиената книга - този разговор вече замира, видя се, че нейната смърт е силно преувеличена, и други по-скоро професионални неща.


В България беше по-драматично. Ще се опитам да съм кратък. Създаването на Националния център за книгата към НДК и подкрепените от него близо 30 проекта, Каталога "Съвременни български писатели" и представянето му на "Панаира на книгата" във Франкфурт, Конференцията "Книгата и държавата" в НДК, новата награда за принос към литературния контекст "Перото", самият литературен клуб "Перото" в НДК, са една истинска пролет на книгата в двореца.


Към тях ще добавя и рецензията в "Нюйоркър" за "Физика на тъгата" на Георги Господинов и номинирането на превода ѝ от Анджела Родел за наградата "ПЕН" в Щатите, Софийският международен литературен фестивал, който все повече се превръща в сърцето на литературния живот - изключителни писатели бяха тук - Клара Санчес, Жосе Луис Гарсия Мартин, Сусо де Торо, Маркос Паренте, Хосе Карлос Сомоса, Лоренсо Силва, Гийермо Мартинез, Жозе Родригеш душ Сантуш...


Много важно събитие беше и първото издание на фестивала Синелибри за филми, базирани на книги, организиран за 25-годишнината на издателство "Колибри", изключителен интерес имаше около него, дойдоха Маргарет Мацантини и Серджо Кастелито, имаше филми по книги на Милан Кундера, Давид Фоенкинос, на Никита Михалков, "Младост" на Сорентино... Ако прибавим и много важната изложба "Влюбените в книгите", това което се случи през последните три месеца за книгите беше една истинска революция. И мисля, че това се отрази и бе видно на панаира на книгата в НДК. А, да не пропусна и гостуването на зам.-изпълнителния директор на Федерацията на европейските издатели Енрико Турин, и на вицепрезидента на Федерацията г-н Енрико Мота, тяхното присъствие беше много важно за възприемането и комуникацията от страна на българските институции.


И накрая ще завърша с най-важното - приемането след 6-годишна борба и подписването му от страна а министъра на културата на Стандарт за библиотечните фондове. С приемането на този нормативен акт изпълнителната власт се ангажира да осигурява всяка година по 800 хил. нови книги за библиотеките в страната. Това е една новина и ангажимент, който ние като граждани трябва да приветстваме, и да следим стриктно за неговото спазване. Нормативните актове са за това, както всеки гражданин е задължен да ги спазва, така държавата още повече е длъжна да го прави. Та, ако в новия бюджет не са легнали тези около 8 милиона лева, очаквам, че ще има сезиране от страна на творческите и професионалните организация на компетентните органи за това. Най-после ще може да бъде осигурен достъпа до знание и книги на гражданите, поет като задължение още с подписването на Лисабонския договор.


А Вашите лични филм, изложба, постановка, събитие от българския културен живот?


– Филмът е "Урок" - силен, човешки, искрен филм.


Постановката е "Квартет" на Явор Гърдев - изключително иновативно, красиво, с блестящата игра на Снежина Петрова и Захари Бахаров.


За изложбата вече казах - "Влюбените в книгите", много важен тласък за налагането на четенето сред младите, а революцията в НДК на директора Мирослав Боршош с откриването на "Перото", Театър Азарян, пространството за танц и алтернативен театър ДНК. С подкрепата за филми, и всичко, което Двореца излъчва като послание, като надежда, и като демонстрация, че със желание и умения, могат да се направят толкова много неща, е най-важното не само през тази, а и за последните повече от 20 години.

Коя книга ще подарите за Коледа?


– Ще подаря десетки книги. Не се шегувам. Аз винаги подарявам книги. Много поезия - Ани Илков, Херман де Конинк, Томаж Шаламун, Иван Цанев, Иван Теофилов - техните прекрасни книги са гордост за световната литература, и ще ги споделя с близки и приятели, Харуки Мураками, "Вдъхновени" на Исак Бабел - този велик разказвач, "Алефът" на Борхес, "Животът, начин на употреба" на Жорж Перек, "Том 2.0" на Шпатов и "Край до край" на Стефан Стефанов - двама все още млади писатели, които ценя страшно много и с удоволствие ще споделя с мои приятели.


"Скитникът и синовете" на Александър Секулов, роман с деца, светъл и чист като водите на Адриатика, и малко книжки за деца, разбира се - имам си подготвени книги на Юлка, на Зорница Христова, на Петя Кукудева... И "Малкият принц", с илюстрациите на Дамян Дамянов - любимо и за малки, и за големи. Коледа е за подаръци, емпатия и споделяне. Всяка споделена книга е изживян живот заедно.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8483 Любопитно

    Всичко звучи много добре , с едно малко притеснение -''...Стандарт за библиотечните фондове. С приемането на този нормативен акт изпълнителната власт се ангажира да осигурява всяка година по 800 хил. нови книги за библиотеките в страната.''
    Да не се окаже поредната бюджетна хранилка за ''нашите'' ???

    [email protected]
  2. 2 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1128 Неутрално

    Точно поредната бюджетна хранилка е, много ясно. Мен този държавен чиновник не може да ме убеди в своята духовна извисеност... По принцип, младите и силно закръглени физически чиновници е по-добре да се погрижат за своето здраве и естетическа приемливост, преди да почнат да говорят за култура "изобщо". Тя културата се вижда и с просто око...

    Честито Рождество на всички!

  3. 3 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 933 Неутрално

    Желев е един голям лъжец! Но, вече толкова изпечен, че и той самият си вярва. Ще обясня по-надолу.
    Чудя се, как е възможно, човек на неговите години, да се излага така, и не зная. За Блажев, разбирам, момчето е младо, неопитно, говори и пише глупости,но Желев, с тези негови над 300 прочетени книги, не зная дори как да го коментирам това.
    Разлистил 300 книги, добре, прочел по една,две страници от същите тези книги, добре, но НЕ Е ПРОЧЕЛ повече от 10 книги през 2015 година.
    Излиза какво, че всеки ден от годината е прочитал по една книга? Това е пълен абсурд.

    Като мениджър в бгмама, това значи, поне по 2-3 часа на ден за това му трябват, и това, ако е много организиран. А, аз не мисля, че е толкова добре организиран. Да не говорим, че сигурно за тези 2-3 часа на ден, не може само на мейлите да си прочете, и то само тези,свързани с работата си с бг мама.

    После идва работата в Перото- почти всеки ден има представяния там на книги, и той е все там, на всяко едно от тях. Също така, той е и през деня в НДК, през голяма част от деня. Също така, за да се движи цялата това нещо, Перото, има разговори с хора,които икат да го наемат, разни там негови приятели го търсят, за представяния и т.н. и т.н.

    След това, работата му свързана с нац център за книгата- също мейли, също срещи, също време му отнема това и то доста.

    Какво имаме още тази година, имаме активно участие от негова страна,в подготовката му на каталога "Съвременни български писатели", разбирайте, нагане на определин писатели вътре, но това е друга тема...
    Но, това отнема време.
    Ходенето до Франкфурт и представянето на тази книга, също отнеме време, организирането на конференцията в НДК, това също отнема време, да не говорим, колко време отнема самата организация, и т.н.
    После, не зная точно колко пъти е участвал в различни предавания по телевизиите, но не са малко. Не зная и колко интервюта е дал за друг медии, но и те не са малко.

    После, идват ангажиментитите му сварзани с организирането на първите нагади на Перото. Дори няма да го питам, защо той направи така, че голямата награда да отиде при Хапсали!?!!!!!, издавана от неговите бивши работодатели!!!!, а само ще попитам, откъде време и за това нещо, за събиране, за обсъждане, за номиниране, за изявления и т.н.

    После, идват ангажиментите му, свързани с Хеликон, като част от журито тази година. Ясно е, каква е я свършил там, но аз говоря за времето, за мейлите, които валят в пощата му, за това, че само там, в Хеликон, има по около 2-3 нови книги, излазащи всяка седмица, книги, които той трябва да прочете...

    После идват ангажиментите му, свързани с ръкописът, предаването по БНТ, където беше и гост ов едно от предаванията, където явно е и бил от селектиращите , и са очаквали и от него, оценка на всчики ръкописи, които са се получили в предаването. А те бяха над 200!!!

    После идват ангажиментите м, свързани с участието му в предаването на БНТ, библиотеката, всяка събота сутрин...

    И накрая, но всъщност, може би като значение, номер едно, Светльо бълва всеки ден по няколо поста във фейсбук, и то дълги постове, снимики слага, селфите, информира, с койп писател, ще вечеря и т.н. , плюс това, лайква наляво и надясно, разни глупости, на писатели, приятели и т.н., тоест, преглежда всичкият баласт, който се излиза там, ежедневно.
    Плюс това, има и благ, в който също пише едни дълги, предълги текстове...

    От всчико това какво излиза- илиза, че дори Светльо да не спи въобще, и да няма никакъв личен живот, е просто НЕВЪЗМОЖНО , да чете по книга на ден.
    Което, може дори да бъде разбрано и по друг начин- ако човек е прочел над 300 книги в живота си, а не дори в рамката на една година, това започва да личи. Дори и в интервютата започва да личи...
    За съжаление, Желев не е сам. Това е масовото ниво в българската литература. А сега и хубави субсидии, което не е лошо, но с тези гарантирани 8 милиона годишно за българските издателства, не виждам това да доведе до нещо добро, дори , може би, ще направи нещата още по-зле.
    Като заключение само ще каже - Горко и на българската литература, с такива издатели,критици и отговорни фактори. Защото, Желев определено е отговорен фактор. И ще става все по-отговорен. От него зависят и ще зависят доста издателства , защото неговият център ще отпуска субсидии за издавенето им в България и за преводите им в чужбина...

  4. 4 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1128 Весело

    До коментар [#3] от "Додо":

    Ох, да ти кажа как ти се кефя, едно такова още по-празнично ми стана!
    Ето, преди малко четох едно старо интервю с Кристин Димитрова и как само си личи разликата между този който много чете и онзи, който чете нормално
    Честито Рождество, колега Додо!

  5. 5 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1128 Неутрално
  6. 6 Профил на Head of Medusa
    Head of Medusa
    Рейтинг: 323 Неутрално

    До коментар [#3] от "Додо":

    Много сложно, бе пич.

    Извинявай за фамилиарното обръщение, но беше достатъчно да напишеш 300: 365 = 0, 82191 книги на ден.

    Така мислят математиците. Няма я тази филологическа "обремененост".

    Аз прочетох една книга - 64 страници. Отне ми шест дена и половина. И още не ме е " пуснала ".

    Дано да няма самохвалство в думите ми.

    А, иначе :
    "...ако човек е прочел над 300 книги в живота си, а не дори в рамката на една година, това започва да личи."

    е хубаво.

  7. 7 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 933 Неутрално

    До коментар [#4] от "Митев":

    Честито Рождество и на теб, колега Митев
    Бъди здрав и какво още, да си пожелаем да ни се случва да намираме хубави интервюта и материали да четем, че не е лесно това в тези дни из медиите из българските ширини...
    Ей сега ще видя и това, което си сложил като линк!

  8. 8 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 933 Неутрално

    До коментар [#6] от "Head of Medusa":

    Е, аз реших да обясня в подробности, защото, не са мнозина тези, които знаят с какво се занимава Желев отблизо и съответно, може и някой да си помисли, че това е възможно, да прочетеш толкова много книги. Което е невъзможно, дори и без да има някакви други ангажименти, но пък с ангажиментите му, това горе звучи направо смешно!
    Написах го по-горе, ще го напиша отново и тук- горко им на писателите в България, които си мислят, че този човек им чете ръкописите, и че от този човек, могат да получат някаква стойностна обратна връзка.
    Думата на 2015 е ПРОФОРМА. Като запчнеш от политиката, минеш през съд, спреш се из футбола и спорта, закривиш през университетите, после навестиш и литературата и накрая стигнеш и до медиите, включително и тази, в която пишем коментари и ние самите.
    Най-лошото е, че и 2016 та ще е същото...

  9. 9 Профил на Head of Medusa
    Head of Medusa
    Рейтинг: 323 Неутрално

    До коментар [#8] от "Додо":

    " Най-лошото е, че и 2016 та ще е същото... " ...Додо

    Погледни числото - 0, 82191 книги на ден.

    Най-лошото е, че прескачат от книга в книга.

    Или имат недочетени книги...

    Не го брой тоя - той е кавал.

    Синът ми, ако го хване на "Капитан Немо" ще му спре тока.

    Защото има истински интерес.

    Честити Празници на Всички.

  10. 10 Профил на Elena Dimitrova
    Elena Dimitrova
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Хубаво е да има мноого литературни награди - да има за всеки!
    Весели празници!

    4itatel
  11. 11 Профил на Head of Medusa
    Head of Medusa
    Рейтинг: 323 Неутрално

    До коментар [#5] от "Митев":

    Митев, с това интервю ми счупи главата.

    Много е добра.

    Аз, от бързане да пиша, не бях го прочел.

    Да си жив и здрав.

    Радост и щастие на твоето семейство.

  12. 12 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1128 Неутрално

    До коментар [#11] от "Head of Medusa":

    Нали!...
    Аз съм си го отметнал в компютъра и си го припомням понякога

  13. 13 Профил на Head of Medusa
    Head of Medusa
    Рейтинг: 323 Неутрално

    До коментар [#12] от "Митев":

    Такива ми ти работи.

    Затова сме тука.

  14. 14 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1128 Неутрално

    До коментар [#13] от "Head of Medusa":

    Живот и здраве и на теб, и на близките ти!

  15. 15 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 933 Неутрално

    До коментар [#5] от "Митев":

    И аз да се присъединя към колегата по-горе и да споделя, че интервюто е много добро. чел съм нейни неща, не мисля, че някакъв изключителен писател на романи, но е много добър критик и определено, много четящ човек!
    Поздрави от мен!

  16. 16 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1128 Неутрално

    До коментар [#15] от "Додо":

    Харесвал съм някои нейни разкази, както и някои стихотворения.

  17. 17 Профил на spek
    spek
    Рейтинг: 388 Неутрално


    Дин Кунц пише всеки божи ден по 10 часа, има издадени над сто романа. Казва че освен това чете по 200-300 книги на година--аз му вярвам. Има ли желание, време се намира. Ако това е твоя професия, развиваш умения които лаикът няма--като във всяка друга професия.

    Не знам за г-н Желев, но знам за професионалния писател по принцип--професионалния писател чете като ламя и успява хем периодично да препрочита бавно и с кеф любими книги, хем скорострелно да чете нови непрекъснато.

    А това че са предвидени някакви жалки милиони за хранилка--какво му е лошото? По-добре ли е да изчезнат и те в нечии коли и басейни и позлатени писуари? Хайде поне малко от паричния ресурс да доведе до някакви физически книги--нека. А колко льольовци ще си осигурят прехраната покрай това--какво значение има? Ако това е цената да има повече книги--нека. По-добре така отколкото никак.

    И нека напомня за съветския тип изкуство. От една страна държавното субсидиране и едновремненно задаване на граници премахва пазарния механизъм и 99% от публикуваното е банален шит. Но това и днес е така в БГ, за жалост.

    А единия процент в съветската система беше великолепен процент, с великани като братята Стругацки, и Станислав Лем, Любен Дилов, Шолохов, Бабел и т.н. И примерно докато всякаквите съюзи на писатели и т.н. даваха някакво ниво живот на Стругацки и Лем, то задокеанския им колега, оставен на волята на пазара--Филип Дик--първо трябваше да се гърчи в мизерия с десетилетия, да умре, и чак тогава да почнат всички да го уважават пост-фактум.

    Да обобщя:
    1. Не знам за Желев конкретно, но по принцип е напълно възможно хем по цял ден бачкаш писателски неща, хем да прочиташ почти по книга на ден.
    2. Държавни кинти за книги е по-добре от държавни кинти за проститутки и мерцедеси
    3. Льольовци да се изхранват покрай това е по-добре отколкото да се изхранват облужвайки примерно Пеевски
    4. Държавно субсидиране на изкуствата е протекционизъм на баналността, но понякога, рядко, е протекционизъм на великото, което пазара не разпознава.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK