Силвия Чолева: Създаваме, въпреки държавата и простащината, завзела огромни територии

Силвия Чолева: Създаваме, въпреки държавата и простащината, завзела огромни територии

© Велко Ангелов, Капитал



В края на годината неизбежно идва времето за осмисляне на постигнатото и набелязване на целите за бъдещето. По традиция "Дневник" се обръща към писатели, издатели и преводачи с въпроси за техните лични препоръки и очаквания. Отговорите им може да четете в специалната тема "Годината".


Попитахме Силвия Чолева - поет и писател, литературен журналист, а от края на 2013 г и издател (Издателство за поезия "ДА") за нейната равносметка на поетичната и литературна 2015 г. През декември излезе най-новата й стихосбирка "От небето до земята" ("Жанет 45").


Като че ли у нас се издава все повече поезия - означава ли, че и повече се чете?




- Издаването на поезия не е пряко обвързано с четенето й. Не се чете кой знае колко, нито се купува много. Просто у нас напоследък решиха, че поезия се пише лесно – каквото ти дойде на ум – хоп на стената във "Фейсбук", а като се посъберат нещата – хоп в книга. Това не само обезцени писането на поезия като сериозен, къртовски труд, но и отблъсна смислените хора от четенето й.


Това лековато отношение и безкритичност породи и чалга авторите. Да, има ги вече и в поезията. Те харесват на голямо множество, което няма никаква представа от това какво е поезия и се умилява от тези жалки текстчета, все едно са естрадни песни. И хоп – някой станал много популярен, стихосбирките му много се купували... Ама че това е боклук – кой ти гледа – издателите са доволни от печалбата, т.нар. широка публика – също задоволила сладникавите си нужди, авторът – да не говорим колко е надул перки. А е "пред първо добро стихотворение" и вече с книга... Жалка работа.


Нека най-сетне се каже ясно – широка публика за поезия няма. Не само у нас, а навсякъде. Голяма вина имат и издателите, които безкритично издават и много добри поети, и много лоши. Смятам, че това омесване на високото и боклука е най-голямата вреда за поезията ни. Това е лош сигнал към младите автори, които сега започват своя път. С две думи – поезията не е нещо, което се пише лесно, не е нещо, с което да станеш популярен, не е нещо, което масовата публика да разбира.


Има и друг проблем, специфичен за тукашната среда – безпардонното игнориране на тези преди теб. Добре е да се четат и уважават тези, които са минали по стъпалата преди нас. А българската поезия е била винаги най-качественото от литературата ни. Това може би започва да се променя, но е за отговор на друг въпрос...


Кои според вас бяха значимите поетични книги у нас, български и преводни?


- От българските излязоха много силни книги тази година - "Подготовка за напускане на сърцето" на Ани Илков, "Провинции" на Кирил Василев, "Когато заспят" на Надежда Радулова, "Нищо" на Георги Борисов, "Бакърена фабрика" на Владимир Сабоурин, "Тамбос" на Людмила Миндова, "Повторения" на Мария П. Василева, "Живо месо" на Пейчо Кънев - спирам тук, защото има и още. Мисля, че трябва специално да се отбележат още две книги - с неиздавани стихотворения на Иван Цанев "Ранни стихотворения 1960-1967" и на Николай Кънчев "Първи и последни стихотворения".


От преводните ще се изкуша и огранича да изброя автори, които издадохме в "ДА" – Енис Батур, превод на Хюсеин Мевсим, Томаж Шаламун, превод Людмила Миндова, Херман де Конинк, превод Боряна Кацарска, Адам Загаевски, превод Силвия Борисова. Споменавам преводачите, не заглавията, защото за тези книги огромна заслуга имат точно те. Имам и доста любими книги сред прозата, но ще се огранича с поезията. Ох, щях да пропусна – "Крава и бреза" от Хели Лаксонен в превод на Росица Цветанова и Марин Бодаков (не е детска) и Самира Негруш "Монолози на жасмина".


Какво значение имат малките, независими издателства, за книжния пазар?


- Според мен голямо. Защото те показват, че литературата не може да бъде подчинена на търговията. Вярно, че караме на нокти и зъби, но навсякъде по света е така. Малко издателство се прави заради книгите, не заради печалбата. Малките издателства са не само алтернатива, но и коректив. Радвам се, че у нас, въпреки всичко такива издателства има! Нашето поне е създадено с ясното съзнание за всичко това.


Кое беше литературното събитие на 2015 г.?


- Книгата на Иван Теофилов "Цветният човек" – не само като високо качество на съдържанието, но и оформлението на Росица Ралева, както и полиграфическото изпълнение на издателство "Жанет 45". Тази книга е за деца и за възрастни, поезия и драматургия в едно. Такава е и книгата на дуета дъщеря и баща Рая и Георги Господинови – "Сватби на животни и неща", в която детското въображение ни вдига нас, възрастните на пръсти. Такава е и "Колко ягоди растат по морето?" в превод на Александър Шурбанов с илюстрации на Ясен Григоров.


Събитие беше книгата на Георги Мишев "Мир на страха ни" с отровеността и честността си. За мен голямо събитие беше Софийският международен литературен фестивал, защото ни срещна накуп с толкова значими съвременни автори от Иберийския полуостров.


Кои книги очаквате с нетърпение през 2016 г. - поетични и други?


- Очаквам с най-голямо нетърпение да излезе книга на големия ни поет Иван Методиев. Очаквам и книгите на младите автори от поредицата на Университетското издателство, зад която стои поетът Ани Илков. Въобще очаквам смислените книги, независимо кой ги издава и пише. В последните години се робува на издателски марки. Няма лошо да харесваш книгите на дадено издателство, но не и когато това се превърне в папагалско харесване на всичко, що излиза под съответната марка; когато сме безкритични. Някои издатели станаха доста кресливи напоследък. И читателите се подлъгват по агресивната реклама.


Тук всички, особено преводните книги са по правило "световен бестселър", ,,изключителни", "прекрасни" и пр. добре усвоени празнословия от речника на пиарите. Така често хората се разочароват или просто купуват книги, които слагат някъде и не четат. Нагледах се на Коледния панаир на книгата на такива покупки. Така се калкулират продажби, но не и авторитет. Но у нас днес всеки го е ударил през просото – не му дреме за стойностните неща, ами там да върви търговията... Така е не само с книгите впрочем.


Целият обществен и политически живот го е ударил през просото.


Вашите лични филм, изложба, постановка, събитие от българския културен живот?


- Изложбите на Жан Клод и Кристо, Кольо Карамфилов, Андрей Даниел, Пикасо. Не съм пътувала тази година и видях само тукашните, но пък какви! Филмите са много, ще спомена само филмите-знаци за мен: "Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието", "Солта на земята", "Глутницата" и "Слушай ме, Марлон". Още не съм гледала филма на Светла Цоцоркова "Жажда" и на Стойчо Шишков "Народен дом на терора", но подозирам, че мога да ги прибавя...


Постановка – "Квартет" на Явор Гърдев и "Последен квартет" на Десислава Шпатова, на която харесах и "Двама бедни румънци, говорещи полски". Разочарована съм от "Гео" на Иван Добчев.


А според мен събитието на 2015 г. в областта на културата у нас е, че все още сме живи, пишем, рисуваме, композираме, режисираме и пр. Въпреки държавата, въпреки простащината, която е завзела огромни територии.


Коя книга ще подарите за Коледа?


- Подарих доста книги от тези на нашето издателство за поезия "ДА" по време на Панаира, но имам две книги през тази година, които ми въздействаха силно – като писане – "Недосегаемият" от Джон Банвил, превод на Иглика Василева, който получи заслужено наградата "Кръстан Дянков" и "Колосът от Маруси" на Хенри Милър – заради пътя и широтата на погледа към света. Вече ги подарявах, но ще подаря пак. Бих подарила от българските автори наскоро излязлата "Гризли" на Деян Енев, Чавдарценовата "Отклонения наесен" и разбира се, "Рязко" от Людмил Станев.


Абе много добри книги има и ми се ще да се подаряват не само за Рождество, но и през останалото време на годината. Но съм твърдо против (като писателя Андрес Барба, който гостува на Софийския литературен фестивал) четенето изобщо, просто защото трябва, защото се рекламира и има кампании, подтикващи към четене. Четенето е любов към книгата, любов насила не става. Не е въпросът да се чете всичко, което ни попадне, а да се четат смислени книги. Днес се издава и огромно количество плява. Затова е важно да се отсее плявата от зърното. Във всякакъв смисъл.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (32)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8960 Неутрално

    "въпреки държавата и простащината"
    Това казва всичко,даже няма нужда да се коментира.

  2. 2 Профил на lekapoleka
    lekapoleka
    Рейтинг: 233 Весело

    "Просто у нас напоследък решиха, че поезия се пише лесно – каквото ти дойде на ум – хоп на стената във "Фейсбук", а като се посъберат нещата – хоп в книга."

    Ами така си е. Може би нататък драматизира малко положението: съмнявам се четенето на посредствена поезия да предизвика някаква огромна вреда, обаче най-малкото не виждам защо пък трябва да се обръща внимание на лишени от стойност излияния. Байрон, с доста ирония, е кръстил първата си стихосбирка "В часове на леност". Много от популярните "поети" в момента май също в такива часове сядат да понадраскат 5-6 стихотворения и хайде - поствай, лайквай.

  3. 3 Профил на choKo
    choKo
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Не е лъжа, че книгата умира бавно. Такива са станали времената, че тенденцията всичко да е електронно. Дори самите лекции в университета и да не говорим за простата химикалка. Тук там я използваме за кратки бележки.

  4. 4 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 747 Разстроено

    Нещо тази дама не я разбирам.Писането на поезия и проза си е един вид предприемачество,както и всеки друг вид предприемачество-неподвластно нито на държавата,нито на простащината,а не невъзнаграден "къртовски труд".

  5. 5 Профил на koko65bg
    koko65bg
    Рейтинг: 771 Неутрално

    Просто у нас напоследък решиха, че поезия се пише лесно – каквото ти дойде на ум – хоп на стената във "Фейсбук", а като се посъберат нещата – хоп в книга.

    Трудно е да си поет,
    но още по-трудно е да си самолет
    - както казваше безсмъртния класик Трендафил Акациев.

  6. 6 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    То пък и тя една поетеса.
    Фейсбук, фейсбук, ама вижте, че на някои стени има стотици и хиляди читатели, а тези, които цитира трудно сбират 20-30 или 50.
    Не, че само това е критерий, но пък и не можеш да го пренебрегнеш.
    Е - издателите в България могат...

  7. 7 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9149 Неутрално

    Сигурна съм, че Евтим Евтимов няма проблем с читателите си, и защо ли...

  8. 8 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 341 Неутрално

    Тази не е никаква поетеса, а рекламен агент на посредствените писачи още от Тодорживковото време.
    С този беден речник няма как да е дори и полуинтелигент.

    "Просто у нас напоследък решиха, че поезия се пише лесно – каквото ти дойде на ум – хоп на стената във "Фейсбук", а като се посъберат нещата – хоп в книга."

    И колко много се изброяват след това, че са великите поети в България. Е, как така става? Всеки пишел, а все велики едни и същи.
    Отблъскващо!

  9. 9 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Пролет

    Повярвали в лудия смях на петлите,
    в звъна на камбана с нестройно сърце,
    взривяваме зимната броня на дните
    с момичешки устни, с момчешки ръце.

    Мокрее стопеният сняг по косите.
    Красиви сме в джинсите от кадифе.
    И чувствам как огън на кръгове скрит е
    в очите ни с тежкия цвят на кафе.

    Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
    Със наш седемнайсетгодишен размах
    възсядаме, будим... Но кой ли целуна
    косите ми светли от слънце и прах?

    Дали ме докосват по светлото чело
    смутените устни на дръзко момче?
    А може би просто задъхана радост
    в косите ми блика, в кръвта ми тече...

    Петя Дубарова

    Когато госпожата и тези, които цитира напишат нещо подобно, тогава нека да ми говорят за поезия...

  10. 10 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 853 Неутрално

    много негативен текст на чолева, доста е настъпен песимистичния педал. малко върви по линията на "продава посредственото, няма усет за качеството, липсва ни история, издателите са комерсиални, виновен е фейсбук".

    בני אתה אני היום ילדתיך
  11. 11 Профил на socialen
    socialen
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Твърдението "Защото те (малките издателства) показват, че литературата не може да бъде подчинена на търговията." е в противовес с годсподстващата тука вече 26 години Неокласика.

    Бях блокиран 73 пъти: 18.9-18.10; 12-15.9; 31.07-31.08; 25-29.07; 22.06-22.07; 12-19.06; 5-6.06; 25-26.05; 10-17.04; 5 -8.04; ... Пиша и в dnes.bg
  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  13. 13 Профил на Head of Medusa
    Head of Medusa
    Рейтинг: 455 Неутрално

    Към Франция загледан през мъглите,
    веднъж стоях на дувърския бряг
    и си представях как човек честит е,
    отново щом прекрачи бащин праг;
    сърцето ми въздиша, чака пак
    да види небосклона озарен
    на Франция, обичана от мен.

    Не трябва тъй да си прекарвам дните,
    обсаждан от въздишки цял рояк,
    защото виждам: пътят днес открит е,
    за да настъпи мир, на всички драг;
    но моето сърце до късен мрак
    тупти с едничък порив, устремен
    към Франция, обичана от мен.

    Далече, мисли мои, се стремите,
    надеждата за вас е кораб; чак
    отвъд морето бързайте — земите
    на Франция стигнете с поздрав благ!
    Дано за мир от бог да дойде знак,
    та да посрещнем чакания ден
    във Франция, обичана от мен!

    Мира да извисим на своя стяг,
    войната мразя, тя е злобен враг —
    заради нея съм отдалечен
    от Франция, обичана от мен.

  14. 14 Профил на lekapoleka
    lekapoleka
    Рейтинг: 233 Весело

    Изглежда по празниците форумната глупост се концентрира...

  15. 15 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 853 Неутрално

    До коментар [#14] от "lekapoleka":

    ...концентрира, в смисъл причинява се от изпития концентрат...и се дестилира тоже.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  16. 16 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 341 Неутрално

    Позата на неразбрания "интелигент" е поза на една прослойка от началото на 20-и век, до към 30-те години. Тази поза наследява една интелигенция след 1944 г. , която е силно шаячна и цървулска . Но й трябва поза и взема позата на предната интелигенция, без да има качествата. И така и до днес, защото са същите хора. Ама съвсем същите като при Тодор Живков. Уви!
    Съжалявам, че не казвам нищо ново. Литературно политбюро! Реално - профани с титли и издателства.

  17. 17 Профил на Свинчуга
    Свинчуга
    Рейтинг: 2306 Неутрално

    "Държавата и простащината" като словосъчетание е евфемизъм за "герберастия"

    Обичам да грухтя и плюскам.
  18. 18 Профил на mitko11
    mitko11
    Рейтинг: 1782 Весело

    До коментар [#13] от "Head of Medusa":

    Трудно може да се сравни Шарл д'Орлеан с мегаломанията на посредствена поетеса....

    Генерал Сандокан с двата МИГ-а
  19. 19 Профил на Head of Medusa
    Head of Medusa
    Рейтинг: 455 Неутрално

    До коментар [#18] от "mitko11":

    Нищо. Хубаво е да се знаят тези неща.

    Да се знае, че ги има.

    Който може, ще си премери.

    Празник е и трябва смирение, а и възпитанието не позволява, но това вече не се издържа. И втори път днес.

    Нищо - и аз научих нещо днес - никога такъв речник.

  20. 20 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 341 Неутрално

    Чолева е била само на държавна работа. И сега протестира срещу държавата, просташк била. Ами опитайте да я направите по-различна или не стойте на държавна заплата. Иначе ви лъсва шизофренната нагласа.
    Всички други пишели глупости, само те правили литература. Ама кои са те? Редакторите в БНР, научните сътрудници в Института за литература (комунистическа изгъзица с профани), или преподавателите в държавните университети? Кои са тези титани, които публикуват стойностна литература, а не са на държавна заплата? Няма ги. Всичко е банална и прозрачна тактика да покажат, че само те правят литература, за да продължат само те да са на държавните заплати. От държавата, която била просташка. Каква наглост!

  21. 21 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 1022 Неутрално

    Крава и бреза

    Сакам да съм крава под бреза.
    Не сакам да съм творец.
    Не сакам да разцъквам издателски софтуер.
    Не сакам да разисквам връзката майка – дъщеря.
    Не сакам да нося това до пощенската кутия.
    Не сакам да се ръся на лелката в Здравната каса.
    Не сакам да си спомням всички PIN-ове.

    Дай ми да съм крава под бреза.
    Мятай уморената ми кожа
    на пода, пред камината.

    "Крава и бреза" Хели Лаксонен

  22. 22 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 1022 Неутрално

    До коментар [#10] от "abdelhaqq":

    В интерес на истината, има доста причини да е песимистично настроен човек. Ако си в друг бизнес, може и да виждаш нещата различно, но въпреки, че имам доста резерви към Чолева, доста смислени неща е казала. Но, като е казала А, трябва да каже и Б, а това никой не го прави. А трябва да се казват имената на издателите, защото, почти всички издателства в България го карат през просото. И трябва да е ясно, че издателствата само се оплакват, но нищо не правят, за да променят средата към по-добро. Дори правят обратното, влошават я още повече! И защото и тя, Чолева, чака на тези издателства , за да бъдат издадени неините книги и тя не събира смелост да назовава.

    Весели празници и спорна 2016 та

  23. 23 Профил на Head of Medusa
    Head of Medusa
    Рейтинг: 455 Неутрално

    Има нещо дълбоко сбъркано в това си кръстиш Издателството за поезия "ДА"
    При положение, че 99,9% от работата на издателствата е да казват "НЕ", а и , като оставим настрани захаросаните неща, не съм виждал много поезие, родена от "ДА".

    Дребни работи са това. През Новата година пожелавам на госпожата да влезе един човек в издателството и да носи дори само един лист с това - ще е добра за нея, иза нас - да видим тогава как ще се справим с Егото си.


    По пътя за Скирос


    Отивам си от този град като Тезей-
    от лабиринта си, оставил Минотавъра
    да си си смърди, а Ариадна – да си гука
    в прегръдките на Вакх.
    Каква победа!

    Апотеоз на героизма! Бог
    ни определя срещата, когато
    със центъра сме свършили, и вече
    в покрайнините с плячката си бродим,
    напускайки завинаги града,
    където никога не ще се върнем.

    Убийството все пак си е убиство.
    за смъртните е дълг да се опълчат
    срещу чудовищата, но нима
    е казал някой, те че са безсмъртни?
    И ний не можем да се видим, че
    от победените сме по- различни:
    Бог ни отнема всичките награди
    (но тайно от очите на тълпата)
    и заповядва да мълчим. И си отиваме.

    Наистина завинаги сега.
    Ако човекът може да се върне
    на мястото на местопрестъплението, там,
    където бил е унижен, той не отива.
    И в този пункт планът на божеството
    тъй абсолютно точно се съвпада
    с усещането в нас за унизеност,
    че ние изоставяме сега:нощта,
    смърдящото животно и тълпата
    ликуваща, огньовете на Вакх,
    в оврзите милуващ Ариадна.

    Все някога ще трябва да се върна...
    Към родното огнище. У дома.
    И пътят ми през този град ще легне.
    Дай Бог, тогава да не нося аз
    двуостър меч, защото градовете
    за тез, които в тях живеят, почват
    обикновено от централния площад
    и кулите.
    За странника- от края.

  24. 24 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 341 Неутрално

    Стесняване интелектуалния хоризонт на българите. Ето с това се занимават т.нар. "поети", "писатели", "издатели". Да не би някой да прогледне и каже колко са боси и откъде са парите им за издателствата.

  25. 25 Профил на pro_bono
    pro_bono
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Култура има.Само трябва да се търси и намери.Доброто е че чалгата постепенно умира.Има надежда.Образованието си остава най-важно.Всичко останало след това си идва на мястото.

  26. 26 Профил на osho
    osho
    Рейтинг: 469 Неутрално

    До коментар [#9] от "theanalyser":

    Когато госпожата други подобни ентелектуалци заямат принципна позиция по проблемите на обществото, остояват каузи, пишат, будят духовете, говорят за важните за нацията ни неща, така както са го е правила българската интелигенция десетилеи наред, тогава може да се изтъпанва и да кори държава и простащина. Те са такива, каквито са, заради беззъбата интелигенция, която си гледа в паниците, пардон - в стихосбирките.

  27. 27 Профил на osho
    osho
    Рейтинг: 469 Неутрално

    До коментар [#10] от "abdelhaqq":

    Посредствените са така - песимистични! И все им е крива конюнктурата.

  28. 28 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 853 Неутрално

    До коментар [#22] от "Додо":

    в друг бизнес съм, да. но моето сдържано отношение към това интервю на чолева не е продиктувано от по-оптимистичния ми външен поглед заради отстоянието ми извън тази сфера. спрямо литературата и академията в българия принципно съм песимистично настроен. има много правилни неща в интервюто, напълно съм съгласен. само гдето наистина звучи малко половинчато, еднопосочно това "оплакване" - има такива, има онакива, издателствата са лоши. лоши са. оплакват се. и чолева се оплаква. не се предлага решение. има зависимост. не се назовава. фейсбук е виновен. не виждам защо - фейсбук е просто платформа, отвъд която трябва да се разполага с нужния критически потенциал да се отграничи плявата от житото. и това, че такъв липсва, не е проблем на фейсбук.

    весели празници и хубаво посрещане на 2016та. а догодина - пак на "форумното поприще в средата".

    בני אתה אני היום ילדתיך
  29. 29 Профил на grajdanin1
    grajdanin1
    Рейтинг: 666 Неутрално

    До коментар [#27] от "osho":

    "Посредствените са така - песимистични! И все им е крива конюнктурата. "

    И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър, защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.

    Книга на Еклисиаста

    "Свестните у нас считат за луди,
    глупецът вредом всеки почита:"

    Христо Ботев


  30. 30 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 341 Неутрално

    Работата не е в Чолева и в глупостите, които говори. Усилия на автори, преводачи и издатели има, публикуват се чудесни книги, заслужаващи внимание.
    По навик или по задължение от назначилите ги за "писатели". "поети" или "редактори", един снобски кръг с много малко интелектуален потенциал не отразява умишлено истински стойностните книги. От една страна са на държавна заплата, от друга страна казват: "Ето виждате ли, няма и няма по-кадърни от нас." Уви, има.
    Факт е, че за "Калуня Каля" (книга, към която съм с резерви) най-доброто написано е от двама англицисти. Добре ще е да бъдат интервюирани те, защото са четящи хора.
    Отдавна съм писал тук, че има много по-информирани и компетентни читатели. Но "Дневник" предпочита снобската компания "интелектуалци" на ДС.

  31. 31 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 853 Неутрално

    До коментар [#29] от "grajdanin1":

    гражданино, еклисиастът не говори за посредствеността, а за суетното, самоцелно трупане на знание. ако приемем, че сте прав, значи, че посредственият - защото е посредствен - трупа малка мъдрост, не голяма, значи във Вашето чтение на еклисиаст, по-малко ще страда.

    ботийова си го знаем.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  32. 32 Профил на grajdanin1
    grajdanin1
    Рейтинг: 666 Неутрално

    До коментар [#31] от "abdelhaqq":

    Предишният ми пост беше като закачка към излишната бодрост на osho. Сега бих искал да коментирам по-серизоно с изричната уговорка, че съм далеч от поезията. Последната стихосбирка, която си купих беше миналата Нова година - на Фотев. Далеч съм и хуманитаристиката като цяло. Като начало ще взема вашите думи:

    "фейсбук е виновен. не виждам защо - фейсбук е просто платформа "

    Фейсбук и изобщо Интернет дава платформа за изява на всеки графоман (оставям полезните им страни, защото не е целта ми да ги критикувам). Хората като цяло трудно се ориентират, защото усетът към красивото е донякъде вроден, но също е въпрос на възпитание и много учене. Моето мнение е, че високата и масовата култура са несъвместими (аз не се слагам при малцинството). Само десетина години след въвеждането в Англия на задължителното начално образование прз 19 век възниква и "жълтата преса" с нейния уклон към сензационното, пошлото и ниските страсти. Същото е и с Интернет. Четох в едно интервю на виден писател, че в началото е имало голяма надежда, че чрез Интернет хората ще имат по-голям достъп и ще четат Сервантес, Достоевски, а вместо това всеки графоман публикува каквото му дойде на ум. Разбира се, Фейсбук не е виновен за това положение, както не е виновен, че голяма част от хората предпочитат да гледат Слави Трифонов. Просто сме си такива. Ако нещо изисква усилие, за да го разберем, предпочитаме да си спестим усилието.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK