"Декември" от Александър Шпатов

"Декември" от Александър Шпатов

© издателство "Колибри"



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от ""Том 2.0" - сборник, в който Александър Шпатов събира "оптимизираните, допълнени и преработени разкази от първите си три сборника - "Бележки под линия" (2005), "Разкази под линия" (2008) и "Календар с разкази" (2011). Книгата е издадена от "Колибри".


Декември


Сигналът, че вратата се отваря, а след него гласът на момичето, нахлуващ в строгата тишина на аптеката.
– Мдаа, знаех си, че не трябваше да си губя времето. Ама нали беше петък... – Русият й смях заглушава поръчката на някаква лелка за кордарон или нещо такова. – Чакай само секунда, че тука влязох в една аптека. – Момичето приготвя усмивката, с която се харесва на всички, и направо подава банкнотата. – Добро утро, едни хапчета за след секс.




– Спешни контрацептиви ли имате предвид? – Младият аптекар се опитва да запази професионалния тон.
– Е да, де. – За повече убедителност момичето пуска в ход споменатата вече усмивка и веднага след като получава кутийката заедно с рестото и касовата бележка, слага всичко в чантичката си и продължава да бъбри по телефона, докато сигналът на вратата не прекъсва гласа й.


От другата страна на гишето аптекарят вече си е представил картинката – първо усмивката, след това уж невинните танци, няколкото джеймисъна, общото такси, където е започнало всичко, тъмната стая, тихите гузни стъпки накрая... После, естествено, настъпването на сутринта и мерките, за да е сигурна, че повече няма да има нищо общо с това. Всичко е толкова просто – отбиваш се в първата аптека, подаваш една банкнота и в замяна веднага получаваш каквото ти трябва. По-лесно е, отколкото да си изчистиш грима.


Клиентите пред гишето се изреждат един подир друг и не му оставят повече време за момичето. Когато човек работи с хора, бързо свиква да се обременява с точно толкова информация, колкото му е нужна.
Междувременно някой пуска календара на fast forward, дежурствата започват да се въртят и съвсем скоро и последната частица от спомена за момичето ще бъде изгубена. Точно тогава обаче, точно в единайсет часа вечерта на една малко по-скорошна събота, момичето с някаква своя приятелка проблясва покрай витрината и заковава лакирания си показалец върху звънеца на нощното гише на аптеката.
– Едни презервативи.
– По-големи – добавя приятелката й и двете се заливат от смях.
– Заповядайте и приятна вечер – едва успява да им каже аптекарят и токчетата на двете момичета вече са зачаткали нататък по улицата – към всичко интересно, което предлага нощта.


Отново fast forward, този път доста по-продължителен. За да запълним времето, си разказваме за аптекаря. Ако в университета преди пет-шест години някой му бе казал, че ще свърши зад подобно гише, той със сигурност би се изсмял. Дори щеше да го напсува, ако не беше на кеф от вечерта. А ето го сега – заповядайте, приятна вечер и после само им чува токчетата. Хората зад гише не са нищо друго освен опаковката, която подават заедно с рестото, касовата бележка и задължителните любезности. Сдухана история, мислил си го е неведнъж – работиш, за да живееш, и живееш, за да работиш. Смяна след смяна. Вноска след вноска...


Разбира се, през дългите нощни дежурства си е мислил и за по-приятни неща – за гмуркания в Червено море (един приятел, който заминал за Лондон, му разказвал как миналата зима бил там); за голяма къща с камина и лабрадор (пуши до огъня и гали кучето); дори за мачлета в неделя както едно време (и после бири с приятелите, които, за съжаление, отдавна бяха се пръснали); за усмивката на момичето, за скапаната й дежурна усмивка (следващия път ще я заговори, пък да става каквото ще).


Превъртаме и следващите няколко пъти, в които, естествено, нищо подобно не се случва, и пускаме нормалния ход на събитията година по-късно.


И този път аптекарят я познава, въпреки че вместо чантичка тя носи четири прозрачни торби с покупки от съседния магазин – домати, лук, кисело мляко, сирене, яйца, кайма, кока-кола от два литра, пакет тоалетна хартия... Добре че поне не е с анцуг. Подава му рецепта.


– Добър ден, ето, гинеколожката го е записала, за да не объркам нещо.
Аптекарят прочита нервния лекарски почерк, обръща се, взима кутийка контрацептиви и я подава през гишето.
– Заповядайте, приятен ден.
– Приятен ден и на вас – помъква отново торбите си тя, излиза на тротоара и се качва в чакащия я отпред форд.
Мъжът зад волана подкарва надолу и скоро се изгубват от рамката на витрината.
Точно така, винаги се стига дотук – ядосва се аптекарят, – скапан планиран секс след новините. Приятен ден и на вас, сякаш е някаква лелка! Все едно не е на контрацептиви, а на успокоителни!


Като казва успокоителни, нещо му хрумва, но веднага си казва, че не е редно: няма право да се намесва, нищо няма да се промени с това, но е толкова ядосан, че в края на краищата се решава. Разбира се, че е възможно. Доста пипкава работа е, но ще успее.


Цяло дежурство рови из кутийките, сравнявайки блистерите. Най-после намира едни витамини, които са същият цвят и големина. Едва тогава започва трудната част. Ако не искаш да те усетят, трябва да пазиш станиола. Всъщност хапчета може да се сменят само по един начин: с много тънко ножче (още по-добре е със скалпел) трябва да изрежеш в самата основа пластмасовата шапчица на всяка таблетка от блистера. Звучи лесно, но и едно трепване на ръката, едно запъване или кривване означава, че цялата схема трябва да се повтори. Един блистер има двадесет и едно гнезда. Нужни са двадесет и един последователно успешни опита, иначе се започва отначало. След като е похабил поне петдесет опаковки, преди да успее, сега му остава само да смени хапчетата и пак да залепи изрязаните шапчици. Следва лека магийка, с която полира пластмасата, блистерът лъсва съвсем като нов и той най-после може да го върне в кутийката му.


Тук въобще няма нужда да превъртаме, момичето идва съвсем скоро. Пак торби и пак изнервящо учтив тон. Аптекарят е леко изнервен, когато взима в ръцете си вече готовите хапчета (дори и тя би могла да го забележи, ако погледнеше през стъклото). Всъщност, оказва се изненадващо лесно – подаваш кутийката и казваш няколко дежурни любезности. После чакаш.
Защо ли го направи? Понякога дори не искаше да се погледне в огледалото, друг път се развикваше, ако някой нямаше точно стотинки, или просто затваряше по-рано и отиваше да пийне две-три в малката кръчма до спирката...
– Заповядайте. Дано всичко да е наред – месец и нещо по-късно й казва аптекарят, подавайки й теста за бременност.
За първи път тя го поглежда.
– Благодаря – токчетата й зачаткват към изхода. – Хубави празници.
– И на вас, госпожо – смутолевя аптекарят, преди вратата да се затвори. – Щастлива Нова година.


P. S. Малко след отпечатването на Календара ми поискаха сценарий по мой разказ. Предложих им да работим по този, щеше да е суперлесно да се заснеме в някоя истинска аптека, а и можеше да използваме кадри от охранителната камера, за да пестим лента. Сценарият бе абсолютно същият, с една малка подробност:
От двайсет години всяка вечер в задната стаичка на аптеката си един стар фармацевт се опитва да създаде хапче, което да прави хората щастливи. Последните експерименти му дават огромна надежда, че може би е успял, и затова решава да изпробва хапчетата върху младия си колега. Или наистина ще подействат и ще го извадят от неговата депресия, или просто ще му пораснат косми в ушите и това ще е всичко.


Един ден след работа старият фармацевт му дава кутийка със сини хапчета за повече енергия. (Не му казва какви са точно, пробутва му ги за хомеопатия или нещо подобно.) Междувременно момичето от разказа идва за контрацептиви и когато й подава блистера, аптекарят вижда, че те имат абсолютно същата форма и големина като хапчетата от шефа му. Разменя ги точно както бе описано по-горе и точно по същия начин момичето се връща за теста. Във финала на филма я виждаме как си оправя косата и фокусът пада именно върху кичурчето, което неусетно е изникнало от ухото й. Нашият аптекар й връща рестото, пожелава й щастлива Нова година и влиза в задната стаичка при шефа си.


– Благодаря за хапчетата. Наистина има ефект! – казва му с първата си усмивка откакто работи в аптеката той, а в отговор старият фармацевт започва да го прегръща и да се радва като малко дете.


– Бързо, нямаме никакво време. – Той отваря шишенце с аспирин и изсипва в кофата цялото съдържание. – Стига с тия лекарства. Трябва само да ги сменим с моето хапче, нищо друго не им трябва на хората. Мога и на сироп да го направя, на гел за мазане, на свещички… измислил съм всичко.


Нашият аптекар е изумен. Мисли си, че може някак да са го хванали и сега шефът му го предупреждава; че не е трябвало да си играе със съдбите на хората; че сигурно и до полиция ще се стигне или нещо подобно… [Това нямаше как да се покаже във филма, но съм убеден че зрителите щяха да разберат близкия план на погледа му именно по този начин, особено ако бяхме избрали някоя точна музика.]


– Хайде бе, момче, какво гледаш? – продължава абсолютно сериозно старият фармацевт. – Помагай, после ще ти обяснявам подробно. Веднъж да тръгне тая работа, и почваме масовото производство. София, Пловдив, Варна, цяла България... Балканите, Европа – тия хапчета са единственият ни шанс да помогнем на хората. Няма какво да ти обяснявам, момче, ти всичко разбираш вече, нали така...


[Следва музика за хепиенд и затъмнение, което така и не бе заснето.]


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chinaski
    chinaski
    Рейтинг: 392 Неутрално

    Има нещо в тази история, но магията изчезна някъде по средата и.Можеше да наклони везните да си купя и тази и първата му книжка на Шпатов, след дълги колебания, но...

  2. 2 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 983 Неутрално

    Нова еденица мярка за слаби разкази се появява на хоризонта:
    1/Слаб разказ
    2/Много слаб разказ
    3/Катастрофа
    4/разказ написан от Шпатов

  3. 3 Профил на Vendome
    Vendome
    Рейтинг: 534 Неутрално

    До коментар [#2] от "Додо":

    Важното е, че му правят реклама. Само не знам дали е безплатна.

  4. 4 Профил на clutch
    clutch
    Рейтинг: 684 Весело

    До коментар [#2] от "Додо":
    Кво ти пука, не е важно да е нещо, важното е КОГО познава
    Всеки отличник по български език и литература стана писател.
    Посредствен.
    Като половината държава.
    Не може да си добър, трябва да си посредствен, иначе ще лъснат и другите посредствени, но на "позиции"

    Бил съм крайно груб към идиотите? Хъм, имам и разрешително за оръжие :)
  5. 5 Профил на thexxx
    thexxx
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Както и другите му разкази - написани набързо за хора, които ще ги четат набързо и после ще ги забравят, но е важно да сме модерни.

  6. 6 Профил на Траян
    Траян
    Рейтинг: 295 Неутрално

    Не съм впечатлена определено, но все пак евалата на момчето!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK