Захари Карабашлиев: И през 2015 Министерство на културата се прояви като ненужно

Захари Карабашлиев: И през 2015 Министерство на културата се прояви като ненужно

© Jeffrey Lamont Brown, Личен архив



В края на годината и началото за новата неизбежно идва времето за осмисляне на постигнатото и набелязване на целите за бъдещето. По традиция "Дневник" се обръща към писатели, издатели и преводачи, с въпроси за тяхната лична класация на литературната 2015 г. и за очакванията им към новата година. Отговорите им може да четете в специалната тема "Годината".


Поредицата завършва със Захари Карабашлиев - писател и главен редактор на издателство "Сиела".


Какво планувахте, но не ви остана време да прочетете/напишете през изминалата година?




- И тази година не успях да прочета "Щиглецът" на Дона Тарт, а исках. Не успях "При Тиберий" на Ник Тошес, "Младост" на Сорентино, не успях да прочета "Момичето от влака", за която чух добри отзиви, както и "Дете 44" на Том Роб Смит и много други. 


Четох ужасно много, голяма част неща, които предстои да излязат (или да не излязат), в резултат на което за пореден път забавих собствения си роман. Но прецених, че от това героите ми ще имат повече време един с друг насаме, преди да ги отдам на милостта на читателите.

Кои книги очаквате с нетърпение през 2016 г.?
- Очаквам романа на младия ни сънародник, който живее в Щатите - Мирослав Пенков, с работно заглавие "Жар-птица". Много българска, или по-скоро балканска история, развиваща се в Странджа планина. В нея имаме опак дядо, внук полуамериканец, търсещ корените си, забранена любов с мюсюлманско момиче, хайдушки истории, нестинари, черни щъркели…


Друга книга, която очаквам, е "Власт и съпротива" на Илия Троянов – един роман, проследяващ съдбите на двама приятели в България от 1944 г. почти до наши дни. Това заглавие беше едно от събитията в немско-езичния свят миналата година. 


Очаквам "Аз още броя дните" на победителя в реалити формата "Ръкописът" Георги Бърдаров, също романа "Убиец" на неговия подгласник Васил Панайотов. Очаквам с нетърпение продължението на политическия трилър "Къща от карти" от Майкъл Добс – "Да изиграеш краля" и, докато съм на темата със сериалите - съвсем скоро излиза романът "Бягството на Кери" - това ще е нещо специално за феновете на любимия ми сериал "Родина".


Очаквам  "Гневът и зората" – роман за тийнейджъри, вдъхновен от "1001 нощ", продължението на "Алената кралица", последния роман на автора на "Животът на Пи" Ян Мартел, озаглавен "Планините на Португалия",  излиза книгата на един от любимите ми рок-китаристи Джими Пейдж… Издаваме адски готини неща, а съм щастлив да споделя, че в България на литературната сцена нещата се размърдаха наистина много. 

Кое беше литературното събитие на 2015 г. - по света и у нас?
- Може би публикуваният след десетилетия първи роман на Харпър Ли. 

В България литературното събитие не беше книга, а идея, която получи своята реализация. Говоря за Центъра на книгата към НДК и клуб "Перото". За една година Светльо Желев и Мирослав Боршош успяха да свършат много и да отдадат заслуженото на книгата. В Центъра на книгата, книгата е Център. И това е страхотно. 
Едно друго и наистина важно литературно събитие щеше да бъде един нормативен акт, който уж до края на 2015 трябваше да осигури 8 милиона лева за книги за библиотеките в България. Това беше един поет, разписан и НЕИЗПЪЛНЕН от държавата ангажимент. С което Министерството на културата отново демонстрира неуважението си към книгата, към библиотеките, към достъпа до знание, както и към европейските разпоредби за осигуряване на достъп до знание. С което за пореден път доказва, че по начина, по който работи към момента, Министерството на културата е просто едно ненужно министерство. 
А вашите лични филм, изложба, постановка, събитие от българския културен живот?
Филм – новият "Mad Max". Също –  "Младост" на Сорентино. Пиеса – "Животът е прекрасен" на Александър Морфов (гледах го едва тази година). 


Изложбата "Утаено време" на Станислав Памукчиев беше внушителна, емблематична изложба на един изключителен артист, който с радост виждам, че се връща към началата - и в митологичен аспект, а и своите творчески начала. 


Хареса ми и ретроспективната изложба в ArtHall "Suburbia" на Бил Оуенс – американски фотограф, който е в учебниците на всяка световна университетска програма. Бил откри изложбата и говори за работата си. 
Художникът на издатество "Сиела" Дамян Дамянов направи страхотно представяне на свои нови корици и илюстрации в "Перото". Иван Мудов имаше яка изложба в края на годината също - той умее по неповторим начин да те накара да се замислиш, докато се забавляваш, а аз ценя много това. Великият Кристо също имаше нещо като изложба. Ясен Гюзелев - отлична и богата изложба. Трябва да спомена и изложбата с графики на Пикасо.
Коя книга подарихте за Коледа?
- Подарих много книги, сред тях: "Зимата идва" на Гари Каспаров, "Завръщането" на Майкъл Пунке, "Кървави разкази" на Александър Чакъров, "Светът на огън и лед" на Джордж Р. Р. Мартин, "Да дойдеш на света" на Маргарет Мацантини, "Неоспоримата истина" – биографията на Майк Тайсън, "Малкият принц", илюстриран прекрасно от Дамян Дамянов, "1001 нощ", отново илюстриран от него, книгата за Катя Паскалева от Георги Тошев, "Котарак Шапкарак" на Доктор Сюс.

Да подариш книга за Коледа е нещо хубаво и аз мога да се сетя само за едно нещо по-хубаво от това. А то е - да подаряваш книги по всяко време. Наздраве!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK