Откъс от "Бизнес на високи токчета"

Откъс от "Бизнес на високи токчета"

© AMG Publishing



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от "Бизнес на високи токчета" - биографията на Тамара Мелън, наложила в модния свят обувките на малайзийския обущар Джими Чу като луксозна марка.


Не тъй бляскава зад кулисите, историята тръгва от британските модни списания и познанството й с Джими Чу, преминава през червения килим, "Сексът и градът" и близките връзки със знаменитости, изхвърля Тамара от създадената от нея компания, но я превръща и в икона на модния бизнес и й печели признанието на Короната.


Книгата, написана от нея и биографа Уилям Патрик, е издадена у нас от AMG Publishing в превод на Бистра Георгиева.




Точно бях пропълзяла до бюрото си, както обикновено – с два часа закъснение, когато заместник главният редактор Анна Харви зловещо изникна иззад рамото ми.


"Трябва да говоря с теб", прошепна тя.


Анна беше прекарала целия си живот в "Конде Наст"* – истинска представителка на старата школа. Къса черна коса. Вълнен костюм и перли. Кремава блуза на "Шанел".


Единайсет сутринта се беше превърнал в обичаен час за появата ми на работното място, така че не се изненадах, че някой висшестоящ служител ме чака, за да си поговорим. Денят на страшния съд се очертаваше отдавна, но точно сега бях адски изморена.


Изправих се и с възможно най-минимално усилие тръгнах по дългия коридор, който водеше към кабинета ѝ. От дясната ми страна беше мястото на редакторите. Отляво в редица бяха подредени стъклените кутийки на висшестоящите. Декорът беше ослепителнобял и всичко наоколо имаше толкова искрящо чист вид, че офисът спокойно можеше да бъде сбъркан с болница. Или поне така ми се струваше вследствие на факта, че ми беше много лошо. Повдигаше ми се и се чувствах като в мъгла, все едно страдах от рязка смяна на часовия пояс. В действителност бях прекарала нощта в "Трамп", консумирайки чудовищни порции кокаин и водка. След това май продължихме в "Лекипе англез", но след достатъчно количество дрога и алкохол клубовете се сливат.


Към онзи момент бях работила за "Вог" в продължение на пет години и въпреки неблагоразумията, които вършех в извънработно време, винаги се трудех усърдно. В началото бях асистентка на Сараяне Хоур, модния директор, но когато тя напусна и отиде в "Харпърс базар", започнах да работя при Джейн Пикъринг. В крайна сметка станах редактор аксесоари – подреждах колани, чанти и обувки на една страница, озаглавена "Последен поглед".


Рубриката носеше това название, защото беше последна в списанието, но много хора ми казваха, че винаги отварят първо именно на нея. Не беше фотосесия с модел, а по-скоро тематична колекция. В един месец темата беше "Коледни подаръци", в друг – "Сребърен металик". Но сега се оказваше твърде вероятно "Последен поглед" да бъде последната ми работа на това място.


Последвах Анна в кабинета ѝ и седнах срещу нея, заставайки лице в лице с жена с гневния вид на учителка, която е на ръба на нервна криза. Струва ми се, че най-много я вбесяваше очевидния ми талант, който въпреки всичко не беше достатъчна причина, за да ме задържи.


"Мислим, че си надраснала работата си", започна тя.


Във "Вог" никога не казваха "Уволнен си!". Използваха окуражаващи евфемизми от езика на личностното развитие. Кимнах и изпуснах шумна въздишка на облекчение. Разменихме си топли и добронамерени погледи, след което оставих събирането на вещите си за следващия ден, прибрах се вкъщи и проспах целия следобед.


В онези дни самоанализът и самосъзнанието не бяха сред силните ми страни и докато се търкалях в леглото вкъщи, не успявах напълно да оценя огромната услуга, която Анна ми бе направила. Тя ми помогна да си проправя път. Тя ме накара да впрегна сили в нещо, което с течение на времето щеше да ме доведе до успех по-голям от всичко, което някога съм си представяла. Но ако историята, която следва, беше изненада за мен, то за хората, които ме познаваха по онова време, а и по-рано, тя е пълна мистерия. Никой никога не би казал за Тамара Иърдай, че тя "най-вероятно ще успее".


***


Много години по-късно, след като превърнах "Джими Чу" в световноизвестна марка; след като преминах през три сделки с дялови капитали и преживях неприятелско поглъщане; след като влязох в заглавията, като помогнах на бившия си съпруг плейбой да се отърве от скандал, като потвърдих очарователната му некомпетентност; след като се въвлякох в друг съдебен процес, за да попреча на собствената ми майка да ме измами с милиони долари, Жил Хатърсли написа в "Сънди Таймс", че повече приличам на героиня в рискована любовна афера от роман на Даниел Стийл, отколкото на истински човек.


Когато погледна назад, приемам, че такова описание може би има известни основания. Основният похват на Даниел Стийл е да създаде образ на смела героиня, да я подложи на изпитание, и след това я подхвърли на всеки злодей и капан, който може да измисли. А това е едно доста добро обобщение на живота ми до този момент.


Формулата се разгръща и в немите сериали като "Опасните приключения на Полин", в който млада жена, постоянно подлагана на изпитания, влиза в битка с пирати и вилнеещи индианци и на всеки дванайсет минути се олюлява на ръба на някоя скала.


Във версията на Даниел Стийл има много по-големи злодеи, които често се спотайват в заседателните зали и носят поръчкови костюми, а приключенията най-често водят до финансов крах и свършек под колелата на идващ влак. Героинята в беда изглежда по определен начин, целите ѝ включват последните достижения на бизнеса и медиите, а обкръжението ѝ е осеяно с дебело подчертани в заглавията имена, баснословно скъпи модерни дрехи и други луксозни стоки. Но най-същественото е, че успехите на тази смела млада жена в края се увеличават правопорционално на ужасните неща, които са ѝ се случвали в началото на историята.


Що се отнася до мен, аз някак успях. Слабостите, които доведоха до известни грешки, както и склонността ми да се поддавам на тормоза от страна на някои "злодеи" по пътя, бяха породени от ограниченото количество опит. Но той беше и движеща сила за категоричната ми решителност, благодарение на която съумях да оцелея.


Когато се впуснах в това начинаниe, въобще не си представях колко удари в гърба, висене на ръба на скали и идващи влакове ми предстоят.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на rrn10393129
    rrn10393129
    Рейтинг: 334 Неутрално

    никакъв смисъл да се прочете ...

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  2. 2 Профил на bgmusquetaire
    bgmusquetaire
    Рейтинг: 334 Неутрално

    Мен ми допадна откъса.. И смятам, че биографичният елемент с документална стойност е над 80%. Следователно, правдоподобна история на токчета, довели до Jimmy Choo.. Не като наште Ченалово-Яневи токчета!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK