Звуци и танцови фантазии от двора на Краля Слънце оживяват в София

Звуци и танцови фантазии от двора на Краля Слънце оживяват в София

© Анелия Николова



Финесът на френската музика от времето на Луи XIV изпълва поредица от концерти в столицата тези дни. Заслугата е на четирима млади изпълнители, всеки достигнал до завидно майсторство в овладяването на старинните инструменти барокова флейта, виола да гамба, клавесин.


Деца и родители вече се насладиха на два концерта "на възглавници" в неделя, а довечера е срещата на музикантите с по-зрялата публика в концерта "Мотив: Барок" в зала 7 на НДК.


В програмата са произведения на "Великия" Франсоа Купрен, написал цял труд как трябва да се докосва клавесинът, как да са разположени тялото, ръцете, пръстите; както и творби на другите големи имена от епохата Жан-Филип Рамо, Жан-Анри д'Англебер, Елизабет Жаке де ла Гер.




Изпълнителите са от най-младата генерация барокови музиканти. Те представят плодовете на възродения интерес към старата музика, довел до създаването на специализирани школи и курсове Historical Performance в почти всички световни обучителни центрове по класическа музика.


Символичен домакин на събитието е българката Яна Борисова, която изучава клавесин в нюйоркския "Джулиард скул" след консерватория в Кливланд. Нейни гости са колегите й от Кралската консерватория в Хага: испанецът Пабло Соса дел Росарио, чиято специализация е барокова флейта, роденият в Израел Алон Портал с неговата виола да гамба и японската цигуларка Нойури Хазама - изгряващ талант с множество концертни изяви и лауреатски звания.


Според целите на програмите Historical Performance  инструменталистите и певците специализират в музиката на 17-и и 18-и век в ансамбъл или като солисти с идеята да развият чувствителност и репертоар от техники, с които да съединят напълно историческата информация за барока със своята музикална интуиция. Как се постига това? Дали тези двайсетгодишни музиканти, чийто съзнателен опит е от началото на 21-и век, се опитват да си представят какво се е случвало преди 300 години, когато е създавана тази музика?


Живописен отговор дава Алон Портал, като сравнява светлината на съвременните лампи с тази на свещите от канделабрите: "Както отблясъците на свещите, така и музиката от онова време е органична. Близка е до земята и до основните неща, от които е съставен животът ни."


Алон Портал

© Анелия Николова

Алон Портал


Алон смята, че носим отговорност пред историята. Трябва да използваме език, основан на познаването на миналото и да сме лоялни към онази реалност – тогава изпълнителят постига онзи баланс, който води към високо качество.


"Аз също се опитвам да гледам назад и се опитвам да разбера какво се е случвало в културен и исторически план", казва Яна Борисова. "Но в много по-голяма степен ми въздейства изкуството, създавано в онази епоха - поезията, картините, архитектурата."


Колкото до произведенията, включени в програмата на концерта, по думите на Яна те неизбежно се визуализират с блясъка на дворцовите зали, с инструментите, оркестрите - както са познати от картините, с цялата пищност и приповдигнатост, обгръщала кралското обкръжение и аристокрацията.


Яна Борисова

© Анелия Николова

Яна Борисова


Романите и филмите за епохата са изиграли най-голяма роля за формирането на тези представи, признава българката.


"И това, което знаем за френската революция", допълва Алон.


Японката Нойури Хазама описва съвсем различен, но много стабилен път към барока: "Моите родители обичаха и много често слушаха стара музика. От бебе съм закърмена с Бах, отчасти и с френска музика. Може да се каже, че тя е вече закодирана в гените ми."


Нойури Хазама

© Анелия Николова

Нойури Хазама


Нойури избрала цигулката, слушайки как свири баща й, аматьорски, но с увлечение. По-късно, около 10-годишна, тя вече изнасяла първите си концерти пред баба си и пред възрастните съседи. 


Към тези спомени Пабло Соса дел Росарио добавя и своята история на момче от Тенерифе, на Канарските острови, което трябва да завърши с отличие местната консерватория "Санта Круз" и  Кралската консерватория в Мадрид, преди да поеме в ръцете си първата барокова флейта. "Звукът й беше толкова сладък", спомня си той.


Пабло Соса дел Росарио

© Анелия Николова

Пабло Соса дел Росарио


Останал като омагьосан от старинния инструмент и така поел към нов репертоар, нова консерватория и нови приятели. Днес част от концертните му изяви са с ансамбъла "Голдфинч", където свири с Нойури.


Предисторията на софийските изяви, разказани от Яна, изглежда така: била на концерт на Алон и си казала: "О-о-о искам да свиря с него!" Записала си го като бъдещо намерение. Знаела за Нойури от други хора, говорело се за нея като за забележителна цигуларка. А за Пабло чула от Алон. И така се оформил този проект.


На място в София една от друга тръгват още идеи. "Със сигурност кариерата ми е свързана с България. Искам да докарам тук истински клавесин с двойна клавиатура. Виждам с какво удоволствие хората слушат стара музика", казва Яна.


По същия начин се чувства ангажиран да доближи барока до Канарите  Пабло. "Моите родители ми завиждат, че като музикант пътувам по целия свят. Те не могат да си позволят това, защото трябва да ходят на работа. Но не знаят, че аз пък искам все повече да се връщам там. Миналата година направихме концерт и беше наистина много хубаво".


От този проект след време може да се развие съвсем нов. Яна споделя с Алон, който е бил класически китарист първоначално, схващането си за много общи елементи на барока и джаза. Импровизациите, простотата са сходни, съгласен е той.


Внушителен списък от светила в съвременното изпълнителско изкуство са отразени в официалните биографии и на четиримата млади музиканти - майсторски класове, специализации, общи концерти. Какво е усещането да си на една сцена с имена като Ема Къркби, Оркестъра на 18-и век, Франс Брюген и Вернер Хинк?


"За мен беше вълнуващо - едно от първите неща, които ме впечатляваха, беше, че те са хора като нас. Наслаждават се и правят всичко по същия начин, по който го правим ние. Но това, което най-много ме вдъхновява да продължа да се обучавам, е феноменалната им енергия и усещането за присъствие, фокусът, който се събира в тях, щом излязат на сцената", обяснява Яна.


За личните си извори на вдъхновение четиримата дават разнообразни отговори.  Яна казва: "Може да е банално, но аз намирам вдъхновение в любовта. Там са животът и смъртта, скръбта и щастието – всичко". След кратка пауза добавя: "Вдъхновява ме и добрата храна".


Алон: "Обичам природата и се опитвам да внеса от красотата на материалния свят в музиката."


Пабло: "Природата и картините на старите майстори ми въздействат. Но голямото предизвикателство пред мен е да открия това, което композиторът е вложил, до най-дребния орнамент."


Нойури: "Когато се изпълняват произведения от времето преди Бетовен, трябва да имаш много информация за историята, не можеш да разчиташ само на вдъхновение. Но то е необходимо, разбира се. Аз го намирам в изкуството, в природата, в звуците на природата."


"Ние трябва да намерим нови начини да представяме музиката на хората. Трябва да бъдем ново поколение със свои черти", обобщава посланието на групата Яна.


Звуци и танцови фантазии от двора на Краля Слънце оживяват в София

© Анелия Николова

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на kardi
    kardi
    Рейтинг: 237 Неутрално

    Финесът на френската музика от времето на Луи XIV изпълва поредица от концерти в столицата тези дни.

    Това е в чест на Бойко !

  2. 2 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Звукът на тези инструменти ми помага след пълни със стрес дни. Успех на изпълнителите.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK