Из "Донеси ми главата на принца" на Шекли и Зелазни

Из "Донеси ми главата на принца" на Шекли и Зелазни

© Издателство



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от "Донеси ми главата на принца" - един от трите знаменити пародийни фентъзи романа на майсторите в жанра Робърт Шекли и Роджър Зелазни, току що преиздадени в общ том от "Бард". Преводът е на Светлана Комогорова - Комата.


Донеси ми главата на принца


ЧАСТ ПЪРВА
Сандвич герой




1.


Копелетата отново клинчеха. А Аззи тъкмо се бе наместил удобно! Беше си намерил чудесно място, еднакво отдалечено както от огнената бездна в центъра на Дупката, така и от покритите със скреж стоманени стени наоколо.


Температурата в периферията й се поддържаше близо до абсолютната нула с помощта на собствената климатична инсталация на дявола, а пък центърът беше достатъчно нажежен, за да отдели електроните от атомите. Някои изригвания можеха да разтопят дори протон.


Не че имаше нужда от такава горещина и такъв студ. Това беше чисто престараване... всъщност излишен тормоз. Човешките същества, дори мъртви и хвърлени в Дупката, имаха много малък диапазон (в сравнение с космическите мащаби) на пределна издръжливост. Веднъж поставени извън зоната на комфорта и в двете посоки, те съвсем загубваха способността да различават лошото от по-лошото. Каква полза има да подлагаш клетите нещастници на пет милиона градуса по Целзий, щом като се чувстват точно така, както и при най-обикновени петстотин? Крайностите само причиняваха страдания на демоните и другите свръхестествени създания, които се грижеха за прокълнатите. А свръхестествените създания имат далеч по-широк диапазон на чувствителност от хората – най-често за тяхно нещастие, но понякога и за безкрайно удоволствие. Само че да се говори за удоволствия в Ада, не е прилично.


Там, разбира се, няма само една Дупка. Хиляди милиони хора са умрели и всеки ден умират още. Повечето от тях прекарват поне известно време в Дупките и очевидно се налага да се вземат мерки за настаняването на всички.


Дупката, в която служеше Аззи, се наричаше "Северен дискомфорт 405". Тя бе една от най-старите – въведена в експлоатация още през вавилонски времена, когато хората наистина са знаели как да се отдават на греховността. По стените й все така стояха ръждясалите барелефи на крилати лъвове и тя беше записана в "Адския регистър на местата с историческо значение". Само че Аззи и пет пари не даваше дали служи в известна Дупка, или не. Единственото, което искаше, бе да се махне. Както всички останали съоръжения от този тип, "Северен дискомфорт 405" представляваше цилиндър със стоманени стени, обграждащ огромна помийна яма, в чийто център пък имаше бездна, която бълваше огън. От нея изригваха нажежени въглени и гореща лава. Блясъкът не отслабваше нито за миг. Само на зрели демони като Аззи бе позволено да носят тъмни очила.


Мъките на прокълнатите бяха придружени и подсилени от нещо като музика. Дяволчета черноработници бяха разчистили един полукръг сред гнилите, мухлясали и вонещи отломки и в него, върху каси от портокали, беше разположен оркестърът. Той беше съставен от неумели музиканти, починали по време на изпълнение. Тук, в Ада, те бяха заставени да свирят произведенията на най-лошите композитори на всички времена. Имената им не се помнят на Земята, но в Ада, където творбите им се изпълняват непрекъснато и дори се излъчват по мрежата "Казум", те са знаменити.


Дяволчетата не спираха да работят – да обръщат и да наместват прокълнатите върху скарите. Те, както и вампирите, обичаха хората добре разложени и мариновани в смес от оцет, чесън, аншоа и червясали кренвирши.


Аззи трябваше да прекрати отдиха си, защото в сектора точно пред него мъртвите бяха струпани на купчини само по осем или десет. Той изостави удобното си (относително) леговище и се свлече по гниещите черупки от яйца, разплескани карантии и пилешки главички долу на равното, където по-лесно можеше да крачи върху телата.


– Казах ви да ги трупате нависоко – извика той на дяволчетата. – И това значи наистина нависоко! Какви са тези работи!


– Но като ги трупаме по-високо, те се свличат! – отговори шефът на дяволчетата.


– Тогава ще вземете някакъв свързващ материал и ще ги задържите! Искам тези купчини да са поне от по двайсет трупа!


– Трудна работа, Ваше Височество!


Аззи се втренчи в него. Как смее да му възразява!


– Правете каквото ви казвам или ще отидете при тях!


– Слушам, Ваше Височество. Ще намерим свързващ материал.


Шефът избяга, крещейки заповеди на екипа си.


Денят бе започнал като всеки друг типичен за Ямите в Ада ден. Но в един следващ момент нещата щяха да се променят драстично и неочаквано. Така е с промените! Живеем си, както сме свикнали – с наведена глава и провесени носове, уморени от монотонното ежедневие, сигурни, че това ще продължи вечно. Защо нещата да се променят, когато няма никакво предзнаменование за това, няма писмо, няма телеграма, дори и телефонно обаждане не предхожда голямото събитие. И човек изпада в отчаяние, без да разбере, че вестителят му вече е изпратен и че понякога надеждите се сбъдват дори и в Ада. Всъщност някои казват, че надеждите се сбъдват преди всичко в Ада, защото според тях те са едно от дяволските мъчения. Но това може да е поредното преувеличение на драскачите от църквата, които пишат за такива неща.


Аззи се увери, че дяволчетата се справят задоволително. До края на смяната му оставаха още двеста часа работа (дните в Дупката са дълги) и след това щеше да вземе трите си часа почивка. После щеше да започне пак. Той тъкмо се канеше отново да заеме удобното – сравнително удобното – си място, което току-що бе напуснал, когато дотича един вестител.


– Ти ли си демонът, отговарящ за тази Дупка?


Въпросът бе зададен от един багдадски ифрит с виолетови крила. От тези, които сега изпълняваха предимно куриерски задачи, тъй като Злите сили от Висшия съвет харесваха пъстрите им тюрбани.


– Аз съм Аззи Елвул – отвърна демонът – и наистина отговарям за тази Дупка.


– Значи ти си този, когото търся.


Ифритът подаде на Аззи азбестов документ, изписан с огнени букви. Преди да го поеме, Аззи си сложи ръкавиците. С подобни документи си служеше само Висшият съдебен съвет на Ада.


Той прочете:


Чрез този документ да се доведе до знанието на всички демони, че е била извършена Несправедливост. В Дупката е бил доведен човек преди времето му. Силите на Светлината вече са отправили протест в негова полза, тъй като, ако бил оставен да преживее отредените му дни, все още имал време да се покае. Вероятността това да стане е в порядъка на две хиляди към едно, но все пак съществува, па било то и само математически.


Ето защо, нарежда ви се да изведете този човек от Дупката, да го почистите и върнете на жена му и семейството му на Земята и да останете при него, докато достатъчно се нагоди към живота си, защото в противен случай ние носим отговорност за него. След това ще бъдете свободен да извършвате нормална демонична дейност на Земята.


Искрено Ваш Асмодеус,


ръководител Северен сектор ями на Ада.


П. П. Човекът се обажда на името Томас Писаря.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ana_ni
    ana_ni
    Рейтинг: 517 Неутрално

    най-най-най-жестокото фентъзи от майстори!
    между другото - и трите части отдавна са преведени и издадени на български - ако с фауст не успееш и просто шеметен фарс.
    удоволствие е да се прочетат

  2. 2 Профил на olskull
    olskull
    Рейтинг: 418 Весело

    Като дете съм чел поредицата, от сърце се забавлявах. Горещо препоръчвам!

  3. 3 Профил на sorosoidnapravda
    sorosoidnapravda
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Боже, това е толкова старо, че може да мине за антична литература.

  4. 4 Профил на Strygalldwir
    Strygalldwir
    Рейтинг: 748 Неутрално

    Велика книга

    Всичко което ми трябваше да знам за християнството го научих от тези които взривяват гинекологични клиники.
  5. 5 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 778 Неутрално

    Класики.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    בני אתה אני היום ילדתיך
  6. 6 Профил на mara71
    mara71
    Рейтинг: 921 Неутрално

    Ако само заменим: "Севрен дискомфорт 405" с България, Аззи с ББ (може и да не го заменяме) и мрежата "Казум" с "Жълто-кафяви медии", ще се получи Преразказ по действителна случка.

  7. 7 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1401 Весело

    До коментар [#4] от "Grimalkin":

    Книгата е страхотна, обаче ми е малко странно мъж да вземе за ник името на женска котка.
    "Една нощ през самотния октомври", а?

    БТВ, в английския Грималкин е нещо като нашата Писана - дебела стара женска котка.

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  8. 8 Профил на Президентът на Галактиката
    Президентът на Галактиката
    Рейтинг: 369 Весело

    Добра книга, особено 1-та част, но след като прочетох и Бил галактическия герой... и още нещо, бих казал, че романите на Шекли (само негови и в съавторство) бледнеят в сравнение с кратките му разкази.

    Това ми е любимия разказ на Шекли: https://presidentofthegalaxy.wordpress.com/2015/10/01/доказателството/

    Прочетох 5-те сборника с разкази от Читанка и смея да твърдя, че много от фнатастичните блокбастъри на Холивуд, от 90-те години насам, стъпват на негови идеи (като Игрите на глада например).

    Непознаването на нещо води до неговото отричане, или до приписването на качества, неотговарящи на същността му!
  9. 9 Профил на blurred
    blurred
    Рейтинг: 376 Неутрално

    Зелазни е велик! Шекли също не му отстъпва. Двамата заедно са абсолютен dream team. Страхотна книга имам и трите части в старото им издние.

    ...
  10. 10 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1401 Весело

    До коментар [#8] от "Президентът на Галактиката":

    Ти прочети "Не е време за герои", пък после пак ще си говорим

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  11. 11 Профил на osl19549478
    osl19549478
    Рейтинг: 519 Неутрално

    Това е велика книга. Още си пазя изданието на Абагар от 92-ра и до сега съм я препрочитал поне 4 пъти.
    Зелазни е истински майстор и винаги ме е било яд, че не филмираха Хрониките на Амбър - технологиите вече позволяват да се пресъздаде вселената на Амбър, царството на Хаоса и сенките между тях. Но пък, може и да е за добро

    НЕ НА ЦЕНЗУРАТА ВЪВ ФОРУМА !!! Освен това новият дизайн на Дневник е скапан !!!
  12. 12 Профил на kas.
    kas.
    Рейтинг: 1398 Неутрално

    Шеметно фентъзи! Велики, велики. Добре, че се преиздават. Така и нови хора ще ги прочетат.

    Животът е като руло хартия - дълъг е, но го хабиш за задници
  13. 13 Профил на elling
    elling
    Рейтинг: 273 Неутрално

    До коментар [#4] от "Grimalkin":

    +++++!!!

  14. 14 Профил на Bro
    Bro
    Рейтинг: 493 Неутрално

    Най-добрият разказ който някога съм чел е на Шекли - "И нещо за подарък"!

    "Only a government that is rich and safe can afford to be a democracy" - Mark Twain
  15. 15 Профил на angmar
    angmar
    Рейтинг: 421 Неутрално

    Не е нов превод, надявам се, старият е наистина добър.
    А книгата ми е сред най - любимите.

    Ментор




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK