Откъс от "Екс Орбита" на Васил Георгиев

Откъс от "Екс Орбита" на Васил Георгиев


В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от новия роман на носителя на призовете "Хеликон" и "Роман на годината" на Фонд "13 века България" за 2013 г. Васил Георгиев. Като предшественика си "Апарат" "Екс Орбита" е иронична антиутопия, вдъхновена от днешната политика и масова култура. Издателите й от "Хермес" я определят и като биопънк роман.


Действието се развива през 2097 г., когато главните герои Пепо и Марион предприемат велосипедно пътешествие до Самоград - родното място на прабаба и прадядо си, но и едно от най-западналите места в държавата. Там Марион изчезва, а Пемпо е отвлечен от трансменталистите – организация, която цели да спаси човечеството, като възсъедини човека с отдавна забравения Разум.


Книгата ще бъде на пазара от 7 април.




Глава 3


Някога Самоград било градче от около осем хиляди човека, оцеляващо благодарение на "С8" - средноголям оръжеен завод, както и на Сектора - военното поделение, кацнало на Студения хълм.
Преди около осемдесет години поръчките към завода спрели, но понеже той имал конверсионен план, успял да премине от военно към гражданско производство.


Планът не бил от най-сполучливите, по-точно казано - бил измислен със създаването на завода още шестдесет години по-рано: съгласно него заводът започнал да изработва магазинерски везни и кантари, вериги, варели и други тежки метални неща, от които човечеството и пазарът вече нямали напълно никаква нужда.


Въпреки това заводът процъфтявал и хората били доволни. Докато един ден в София не се разбрало, че производството и продажбата на гаубици, автомати, оптика и друго оръжие, макар и разпределено по различни халета и работилници из града, продължава с пълна сила.


Това би трябвало да е повод за гордост на предприемчивото ръководство на завода, но не било - защото се оказало, че оръжието се изнася за някакви лоши хора отвъд западната граница.


И това не били просто скрупули, които производителите на оръжие вероятно са преодолели в момента, в който са рекли "хайде да произвеждаме оръжие". Било юридически проблем, тъй като законът на добрите, към които се числяла тогавашната държава, забранявал да се продава оръжие на лошите, за каквито минавали тези от другата страна на границата. Вероятно и законът на лошите, също наричащи себе си добри, не позволявал да се продава оръжие на добрите, които лошите наричали лоши, но не това е същественото в случая. А то е, че след разкриването на "Аферата "С8" Самоград от процъфтяващо градче на нелегални производители и контрабандисти на оръжие се превърнало в унило селище на алкохолици и разбойници, на скандали, съпроводени със стрелба, на лошо гледащи млади хора, на развалени зъби, на футболен стадион с разбити пейки, на скеле на завод, на няколко нови сметища околовръст и крадлив градски съвет. За зла беда някъде по същото време затворило и поделението на върха, даващо поминък на стотина семейства, които в добрите години били излъчили пет, дори шест поколения старшини, старши сержанти и сержанти.


Днес обаче градчето беше удобно разположено в съседство със Света Петка и с Хранителния пояс – двата най-важни източника на енергия - за горене и за ядене, наредено с едноетажни и двуетажни къщи, населено главно от градски бегълци.


Единствената по-висока постройка беше почти празната девететажна сграда в центъра, навремето изградена за нуждите на държавните и общинските служби. По-късно в нея се давали под наем офиси на най-различни фирми – рекламни, застрахователни, банкови, организатори на радостни и тъжни обреди, списания, галерии, изобщо– това, което умеели да правят придошлите градски хора, оказало се доста неприложимо тук. Затова сега сградата беше почти пуста, а миризливите гниещи стайчета едва ли някога пак щяха да бъдат удостоени с честта да бъдат наречени офиси. На първите два етажа се намираше седалището на Градския съвет и на кмета, на третия - единственият хотел в града, а на другите шест при повече усърдие можеха да се съберат всички жители на Самоград – тринайсет хиляди и двеста души.


Недостатък на града беше близостта му до Човекът риба - град на преселници, на около петнадесет километра югозападно, съвсем до границата. Но този недостатък беше и предимството, защото градчето съществуваше главно благодарение на контрабандата през западната граница и фалшивите български стоки, обозначени като произведени в преселнически градове. Само така стоките излизаха през Сърбия, без да бъдат оскъпявани. Въобще границата беше хубаво нещо независимо какво мислеха мухльовците от вътрешността на страната. И не само сега, винаги е било така – всеки, който е учил история, знае каква каша станала, когато по времето на Афлуенцата хората махнали бариерите между държавите.


Заради всичко това цените в Самоград бяха по-изгодни от тези, които предлагаше "Меркатон" – пазарното приложение на конектора, която изследваше предпочитанията на собственика си и му даваше предложения, какво и откъде да си купи. От "Меркатон"-а обаче нямаше никаква полза в един нелегален пазар, защото нямаше как да отчете нерегистрираните магазини, цени и стоки. А те точно предлагаха най-сладките сделки.


*Афлуенца – стремеж към придобиване на все повече и повече вещи, истор. – период, започнал след края на Втората световна война, достигнал апогея си след края на Студената война и приключил с разрухата през тридесетте години на XXI век - б.а.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 3009 Неутрално

    Самата идея ми е интересна, защото много пъти съм си мислил какво ще се случи в татковината след 50,10 или 200 години...Особено, ако нещата се представят като иронично отражение на днешната действителност.

  2. 2 Профил на sgannn
    sgannn
    Рейтинг: 404 Неутрално

    Сериозен въпрос - кой би пожелал да прочете такова...нещо?

  3. 3 Профил на Дъската ми хлопа
    Дъската ми хлопа
    Рейтинг: 267 Весело

    [quote#2:"sgannn"]кой би пожелал да прочете такова...нещо?[/quote]
    Сериозен отговор - напълно никой (това от изказа на автора). Ама като не разбираш - не си ври гагата. Романът е само за познавачи на биопънк-утопиите.

  4. 4 Профил на Мерудия
    Мерудия
    Рейтинг: 280 Неутрално

    Аз пък бих я прочела,предишниятму роман "Деград" беше доста смислен! Това не е от залялата ни типична кахърна интелектуална проза с безкрайни монолози и автобиографични елементи;нито пък се напъва да е супер вицова.Успех наВ.Г.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK