Случаят "Люти чушки" - Подписът в опашката на прасето

Случаят "Люти чушки" - Подписът в опашката на прасето

© "Кралица Маб"



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от въвеждащата студия на Пламен Дойнов към сборника "Случаят "Люти чушки" - документи и спомени", посветен на най-шумния случай на политическа цензура в Народна република България - едноименната книжка на Радой Ралин и карикатурата на Борис Димовски, където властта привижда подписа на Тодор Живков в опашката на прасе.


Изданието е петата книга от поредицата "Червено на бяло: Литературен архив на НРБ" на издателство "Кралица Маб" и Нов български университет и се появи на пазара преди дни. Съставител е Пламен Дойнов.


Случаят "Люти чушки": 1968
Подписът в опашката на прасето




Ако до 1968-а Радой Ралин вече има образ на подривен инакомислещ литератор и поет, то нито дотогава, нито в конкретната година се забелязва последователно алтернативно поведение при Борис Димовски. Напротив, неговите карикатури по правило с готовност откликват на различни кампании, направлявани от пропагандната машина на партийно-държавната власт в НРБ. Например на 16 август (петък) 1968 г. в Руския клуб Ивайло Петров, "изпаднал в монолог от изпитите две чаши", се обръща към сътрапезника си Димовски по повод карикатурите му:


"– Много наводни с тях вестниците, Борисе. Отстъпваш пред конюнктурата. Не бих ли могъл и аз всеки ден да пиша по един фейлетон? Как не, мога, и като топъл хляб ще се гълтат, и в книга ще ми ги издадат. Но не, не знам какво утре ще е вярно от политическите събития. Затова си вървя по свой път. Та казвам – по-малко конюнктура..."[1]


Две седмици след това Димовски печата карикатура в "Стършел" – отглас от започналата окупация на Чехословакия. Тя изпълнява ролята и на илюстрация към стихотворението на Ангел Тодоров "Приятелят от Запад" – изобразява дебел мъж, който държи два сърпа и два чука, изкривени във формата на пречупен хитлеристки кръст и надпис "Социалдемократ с извънредно широки възгледи"[2].


За да се стигне до такава врява в литературно-политическата публичност през есента на 1968 г., централна заслуга има един знак – прословутият подпис в опашката на прасето от неномерираната страница 15 в "Люти чушки". На кого принадлежи? Като че ли правилният отговор на този въпрос би променил целия прочит на книгата.


Сравнението между двата подписа – между възпроизведения в карикатурата и автентичния на Тодор Живков – не изтрива подозрението.
Eто опашката-подпис от "Люти чушки":


Случаят "Люти чушки" - Подписът в опашката на прасето

© "Кралица Маб"


А ето подпис на Живков от същата година – март 1968 – под протокол от заседание на Политбюро, посветено на обсъждане на преминалата в Дрезден среща между ръководителите на 6-те социалистически страни "във връзка със събитията в Чехословакия"[3]:


Случаят "Люти чушки" - Подписът в опашката на прасето

© "Кралица Маб"


На пръв поглед могат да се открият прилики, въпреки че не става дума за точна имитация. Наистина се разпознава ръкописна главна буква "Т", което е малко, но достатъчно за дешифриране поне на първото име – "Тодор". Разликите обаче са налице. Въпреки тях, подписът от опашката просто е натрапен на Живков – дотолкова, че той не само започва да вярва във версията за имитацията, но и гузно да се дистанцира от собствения си автентичен подпис. Както забелязва Наталия Христова, вождът маркира писмото-отговор, което изпраща до Ралин и Димовски на 19 ноември, не с обичайния подпис, а с ръкописно изписване на името си – "Т. Живков"[4]. Сякаш казва: "Няма да ви позволя да видите отново моя подпис!". Нещо повече, скоро след скандала наблюдаваме известен стремеж при Живков да коригира подписа си така, че да го отдалечи от приликите му с опашката на прасето. Ето негов нов подпис, тиражиран на границата между 1971 и 1972 г. – върху поздравителна картичка за Нова година, изпратена до един български писател[5]:


Случаят "Люти чушки" - Подписът в опашката на прасето

© "Кралица Маб"


Подписът от 1971/1972 г. е различен, по-дълъг, някак усложнено разгърнат в сравнение с този от 1968 г., с вече по-ясно изписване на буквата "Ж". Като че ли Живков леко го преработва, търсейки корекция на графологичната си идентичност; сякаш категорично не иска новият му подпис да напомня с каквото и да било за опашката на прасето.
През 1968-а Ралин и особено авторът на рисунката Димовски се впускат в лични обяснения пред събрания и заседания, като и в писмата си до Тодор Живков. Димовски казва пред партийното събрание в СБХ, че "илюзията, наподобяването на подписа на др. Тодор Живков, отхвърлям тези чудовищни обвинения като неверни". И добавя: "Освен ако се допусне, че съм психопат."[6] В писмото си до Живков карикатуристът е по-сдържан, но категоричен:


"Клеветата за подписа, какво че бил алюзия, а според други, буквално имитиране на подписа на Първия секретар на БКП, отхвърлям като несъвместим с моята логика и морал на гражданин и комунист."[7]


Години по-късно авторите вече открито твърдят, че са имали предвид подписа на тогавашния почетен председател на БАН и член на Политбюро Тодор Павлов[8]. Това изглежда доста правдоподобно обяснение. Текстът на епиграмата гласи: "Сит търбух / за наука глух!" – пряко указание за свързаността на обекта на рисунката с областта на науката, а заглавието "Глух, но послушен" намеква за вероятната му напреднала възраст. Дори още в писмата си до Живков от ноември 1968 г. Димовски обяснява, че "самата епиграма се отнася за известен тип научни работници и нито тя, нито илюстрацията могат да имат каквато и да е асоциативна връзка с обвинението"[9], а Ралин доразвива намерението:


"Ясна е насочеността на въпросната епиграма – срещу онези деградирали научни работници, осигурили се с послушността си, недаващи път на новото, разчитащи само на своя подпис, който спира или пуска. Така, както извратено се тълкува илюстрацията, тя не би пасвала на същия текст."[10]


Разбира се, тогава двамата не посмяват открито да назоват възможния прототип – Тодор Павлов. Не само водачът, но и членовете на Политбюро са сред недосегаемите за сатирическо изобличение. Вероятно авторите се надяват Живков сам да разчете намека им за "научните работници", да се досети за почетния председател на БАН и да смекчи реакцията на властта. Можем дори да допуснем, че по неофициални устни канали до Живков е стигнало признанието, че е имитиран подписът именно на Павлов.


Впрочем още на 13 ноември, когато обсъждат случая в редакционната колегия на "Стършел", Димовски примирено казва:


"Трябва да съм глупак или пък луд, за да имитирам подписа на др. Т. Живков. И също с въображение може да се приеме, че съм искал да направя подписа на др. Т. Живков. Но щом и самият др. Живков е казал, че това е неговият подпис, няма какво да опровергавам."[11]


След средата на ноември 1968-а вече е прекалено късно за каквито и да било корекции и уточнения за произхода на опашката-подпис. Слухът е свършил своето – мнозинството българи са научили, че епиграмата-карикатура се отнася за комунистическия вожд и за никого другиго. Подписът е възприет еднозначно – дори авторите да не са искали да имитират подписа на Живков, той все пак е разчетен като подписа на Живков, т.е. подписът е на Живков. Всички започват да виждат в опашката на прасето подписа на Тодор Живков.


За състоянието на рецептивната среда в НРБ не е толкова важно дали в книгата наистина е визиран комунистическия вожд, а самото допускане, че биха могли да го визират. Съществено е, че Радой Ралин и Борис Димовски са в състояние да го изобразят, а публиката – да разчете епиграмата-карикатура като насочена срещу вожда.


Напразно Борис Димовски твърди години по-късно, че друга епиграма-карикатура – "Басня" – всъщност визира Живков: изобразяваща мъж, стъпил разкрачен върху две бюра, символизиращи двете власти (държавната и партийната) и с надпис "Хитрата сврака / със двата крака."[12] По същество тя представлява по-остра критическа реплика към Живков и режима, но при нея персонализацията е невъзможна, най-малкото защото мъжът е изобразен с папийонка – атрибут, нехарактерен както за Живков, така и за всеки друг член на Политбюро и на ЦК на БКП. Докато подписът в опашката на прасето отвежда пряко към името, затова епиграмата-карикатура е разпозната като назоваване.


Запис от 29 ноември 1968 г. в дневника на Борис Делчев обобщава първия ефект на рецептивното подозрение:


"Няма никакво съмнение, че книгата "Люти чушки" е най-слабата работа на Радой Ралин. Като изключим нищожен брой афоризми, сполучливо допълнени от рисунките на Борис Димовски, всичко останало е без литературна стойност. Нещо повече: в сравнение с предишните сатирични книги на Радой Ралин тя е и по-малко "пиперлия". Пита се: защо тогава нея именно взеха на нож? Много просто: защото в опашката на прасето от афоризма "Глух, но послушен!" някои откриха подписа на Тодор Живков. И както се твърди, Живков е повярвал на това. Оттам и настроенията около тази книга, които водят към един ефект, обратен на онзи, който се цели. И наистина, едвам когато се взеха мерки срещу нея, едвам тогава се заговори дали злополучната опашка е подпис или не: дотогава никой не си задаваше този въпрос."[13]


В колективното въображение на читателите страницата с подписа се превръща в тоталния смислов център на "Люти чушки". Тя е камъкът в блатото, след чийто оглушителен плясък се раздиплят един след друг кръговете на продължаващо рецептивно подозрение. На внимателно "полицейско" четене са подложени всички епиграми-карикатури в книгата – и от служителите в ЦК и ГК на БКП, и от експертите в творческите съюзи.


В записката на Д. Елазар до Секретариата на ЦК на БКП се цитират десетина епиграми и се преразказват част от съпътстващите ги карикатури, като цензорският поглед открива сатирическо осмиване на стоковия дефицит и на постоянните административни реорганизации в страната, но и на насилието и страха в НРБ. Епиграмата "Един плаща, друг разгаща" е изтълкувана като "обобщение за целия живот у нас"[14]. Становището на 5-членната комисия към ГК на БКП стриктно следва тълкуванията на Секретариата и ги преповтаря почти буквално като "свои", отхвърляйки обясненията на Ралин и Димовски, че в книгата "са имали предвид отделни отрицателни прояви" и "не признават, че са направили тенденциозни и клеветнически обобщения на нашата действителност"[15].


Интерпретациите на експертите в СБП само конкретизират значенията на вече обобщено разтълкуваните в ЦК на БКП текстове и рисунки. Те бдително отбелязват, че Ралин "е целял получаването на контраст между съдържанието на заглавието и епиграмата", когато избира заглавия като "Ударна бригада", "Дискусии", "Идеал", "Външнотърговска спогодба", "Международна среща на добра воля", "Стопански планове" и др. и по този начин текстовете се насочват "срещу важни ръководни принципи на политиката и идеологията". После добавят примери за сатирическа атака против "вътрешната стопанска политика" (епиграмите "Реорганизация", "Вътрешен пазар", "Отчитане на успехите" и т.н.), против "нови обществени прояви" ("Теоретична конференция") и т.н. Анонимните тълкуватели от СБП подчертават, че именно "осъвременяването" на народните пословици и поговорки "е много неподходящо – смесват се два коренни различни по своя характер моменти от историческото развитие на българския народ"[16].


Ето как, тръгнало от една опашка на прасе, в която е припознат височайш подпис, рецептивното подозрение набавя още и още улики, за да се окаже, че епиграмите-карикатури от "Люти чушки" реферират в сатирична светлина целия свят на Народната република. Напразно и Ралин, и Димовски се стремят да се защитят чрез разяснения, които минимилизират обобщителните ефекти. Например Димовски споделя на обсъждането в "Стършел", че с рисунката към епиграмата "Басня" има предвид не двете власти, не "един определен случай, а изобщо работенето по съвместителство"[17]. А Ралин отговаря на въпрос на Джагаров какво означава епиграмата "Отчитане на успехите" – отнася се "до някои частни случаи като ТКЗС, творчески съюзи и др."[18].


Всички тези обяснения през ноември/декември 1968 г. звучат като оправдателни шикалкавения, възприемат се от почти всички като спасителни маневри. В очите на властта и на широката публика двамата автори са сторили недопустимото – драстично са нарушили основните принципи на социалистическия реализъм. Написването и издаването на "Люти чушки" се преценява като "покушение" срещу вожда и партийната политика, срещу социализма и соцреализма, защото е видяно през увеличителното стъкло на същия този соцреализъм. Рецепцията на подозрението уязвява соцреализма, от чието име всъщност се извършва това четене под лупа. Соцреалистическото четене подрива самия соцреализъм; извършвано през решетката на политическата параноя, то допуска сатирическо покушение срещу вожда и срещу сърцето на партийната политика.


През 1968 г. четенето в реториката на подозрителността предполага такава атака срещу принципа на партийността, каквато самите автори нито предварително имат намерение да извършат, нито после са със съзнанието, че са извършили. Независимо от намеренията обаче, Ралин увеличава размерите на "малката правда"; тя не става "голяма правда", а по-скоро пораснала "малка правда", т.е. чрез епиграмите-карикатури зоната на негативното заема все по-обширни зони в публичността на НРБ. С решаващата помощ на рецептивното подозрение текстовете от "Люти чушки" се превръщат от изключения и "частни случаи" в тотални обобщения, застрашаващи йерархията и реда в партията-държава. "Задният двор" на обществото се оказва с "предно изложение".


Но скандалът има и други, неочаквани последици. Кампанията срещу сатирата в НРБ в краткосрочна перспектива води до стрес, задържане и колапс в сатирическите жанрове, но в дълбочината си стига до парадокса на умножаване на алтернативните и подривни значения на текстовете, написани на езоповски език. През есента на 1968 г. рецептивното подозрение е произвело такива политически свръхинтерпретации, докоснали върха на комунистическата система, че в последните две десетилетия на НРБ българската литература все по-често прибягва до подобни езикови стратегии – шифри, кодове, алюзии, иносказания – за да представи света на късния социализъм, но без пряко да засяга върхушката на БКП.


Случаят "Люти чушки" представлява кулминацията на един процес на рецептивно подозрение, след която се наблюдава постепенен отказ от свръхинтерпретативно четене от страна на властта и цензурата. Сякаш самият Живков е усетил, че е прекалил в публично оповестеното си припознаване на своя подпис и реакциите след него. Все пак задълго след 1968-а си остава уязвена и силно проблематизирана нормата на сатирическа критика: докъде може да се стигне в сатиричното изобличение. На партийното събрание в СБП от 6 декември 1968 г. Генчо Узунов констатира това колебание:


"Може ли да бъде критикуван министър-председателя за редица слабости в народното стопанство? Или трябва да бъдат критикувани тези, които не провеждат линията? Няма теоретически разработки по въпросите на хумора и сатирата."[19]


Радой Ралин вече е направил немислимото – уязвил е вожда (министър-председателя) и неговата политика. Ето защо от 70-те години на ХХ век насетне един поне на пръв поглед по-минималистично форматиран езоповски език е сред предпочитаните от редица поети, белетристи, драматурзи, киносценаристи. Стихове на Марко Ганчев, поеми на Валери Петров, разкази на Мирон Иванов, пиеси на Станислав Стратиев, Иван Радоев, Йордан Радичков, сценарии на Георги Мишев – всички те привидно не засягат пряко особата на Живков (с изключение може би на "Образ и подобие" от Радичков, 1986), но прекодират художествено целия свят на НРБ, видян в една обърната, притчово-иносказателна перспектива.


Из предговора към книгата "Случаят "Люти чушки": 1968. Документи и спомени" (съставител Пламен Дойнов), издание на "Кралица Маб" и Департамент "Нова българистика" на НБУ.


[1] Из непубликувани страници от Дневника на Борис Делчев. Запис от 16 август 1968 г.
[2] Вж. Стършел, бр. 1177, 30.08.1968.
[3] ЦДА, ф. 1 Б, оп. 35, а.е. 127, л. 5.
[4] Вж. Христова, Наталия. Специфика на българското "дисидентство". Власт и интелигенция 1956–1989 г., Пловдив, 2005, с. 304.
[5] Личен архив на Евтим Евтимов.
[6] ЦДА, ф. 358 Б, оп. 1, а.е. 71, л. 39.
[7] ЦДА, ф. 1 Б, оп. 36, а.е. 299, л. 16.
[8] Вж. тези данни в: Христова, Наталия. Цит.съч., с. 304.
[9] ЦДА, ф. 1 Б, оп. 36, а.е. 299, л. 16.
[10] Пак там, л. 18.
[11] ДА – София, ф. 1, оп. 36, а.е. 18, л. 41.
[12] Вж. това посочване на Б. Димовски в разговор с Р. Дечев в: Историята, кн. 2/ 2007, с. 29.
[13] Из непубликувани страници от Дневника на Борис Делчев. Запис от 29 ноември 1968 г.
[14] ЦДА, ф. 1 Б, оп. 36, а.е. 299, л. 8–9.
[15] ДА – София, ф. 1, оп. 36, а.е. 18, л. 33–34.
[16] Пак там, л. 53–58.
[17] Пак там, л. 41.
[18] ЦДА, ф. 357 Б, оп. 1, а.е. 88, л. 174.
[19] Пак там, л. 175.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (35)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на palav_nik
    palav_nik
    Рейтинг: 3447 Неутрално

    За сравнение, Цар Борис Трети е колекционирал всички свои карикатури. Както и баща му - Фердинанд...

  2. 2 Профил на palav_nik
    palav_nik
    Рейтинг: 3447 Неутрално

    Иначе, поздравления за съставителя Павел Дойнов.
    Цитирал е точно и коректно всички архивни източници, достъпни за всеки читател...

  3. 3 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1370 Неутрално

    Социализъм. Отвратителен, срамен и позорен епизод от българската история.
    Епизод от несвободата, за която някои ронят крокодилски сълзи.
    Не само заради онази много жалка мизерия, заради всеобщата лъжа и измама, но и заради зловещата несвобода и насилие, нямам никаква "носталгия" по младостта си.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  4. 4 Профил на Един препатил
    Един препатил
    Рейтинг: 2797 Неутрално

    Може би заслужава да се отбележи, че и за появата на "Люти чушки", и за нейната популярност, и за истеричната реакция на властите огромен принос имаше Пражката пролет.

  5. 5 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 675 Неутрално

    За щастие успях да си купя Лютите чушки,ден преди да ги изземат.Просто бях бременна с голямата ми дъщеря,опашката ме пусна,за да не ме блъсне някой.Бях много горда,че имам оригиналното книжле,малко след това родих,а СССР и НРБ окупираха Чехословакия...
    Благодаря на Пламен Дойнов,че е направил това проучване.

    Tony
  6. 6 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 1449 Неутрално

    'Сит търбух за наука глух.'
    Колко актуално и днес.....

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  7. 7 Профил на 3аНиЗа
    3аНиЗа
    Рейтинг: 1920 Любопитно

    Значи ли, че "свинските" опашки си имат и круши? ТЖ и ББ са вождове в различни времена, но опашките си остават свински. Значи ли, че има някаква промяна в БГ политически живот? Естествено е, че няма, защото конюнктурата я създават, регулират, налагат хора, оГРЪМотявани по един и същ начин. Те са си тези, които си заслужаваме, въпреки прозренията, въпреки Ентелигентните приказки, "будните" протести и разните ни партньори, приятели, пътни и други карти.

    Коментиране на анализираното, вече...
  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  9. 9 Профил на джендър NATO generals
    джендър NATO generals
    Рейтинг: 962 Неутрално

    Какво пък му е на случая! Имаме частна медия! Честния частен собственик си праи квот си иска! Да, цензура, да медията е собственост на офщорка! За 1 $. А вий за кво си мислехте, че 26 години си играхме на демокрация с бившите комунисти и синьо-червените им разновидности? За да бъдат ПАК СЪЩИТЕ като ПРЕДИ 26 години! Този път като СОБСТВЕНИЦИ! И този път ЗА ВИНАГИ! Нещо неясно?

    Само от 2009 - 2012-та са "инвестирани" 8 милиарда евро във ВЕИ тролово производство на ток
  10. 10 Профил на Ian Smith
    Ian Smith
    Рейтинг: 1370 Неутрално

    [quote#8:"hautacuperche"]Сега е 10 пъти по-зле по всички линии. [/quote]

    Сега е 10 пъти по-добре по всички линии !
    Въпреки такива като теб !

    В нормалните държави лудите са в психиатриите, а в Русия са в Кремъл.
  11. 11 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1370 Неутрално

    [quote#3:"Торбеш"]Не само заради онази много жалка мизерия, заради всеобщата лъжа и измама, но и заради зловещата несвобода и насилие, нямам никаква "носталгия" по младостта си.[/quote]

    [quote#8:"hautacuperche"]Сега е 10 пъти по-зле по всички линии.[/quote]
    Не!!!
    Точно обратното е!
    Живея смислено и сравнено със соца - немислимо заможно, даже охолно.
    Лъжата не ме управлява - днес сам управлявам съдбата си.
    Ако работя добре - добре дошъл съм навсякъде - Франция, Италия, България - Европа вече не е чужбина.
    Това е качествена разлика, която не се мери с проценти и с пъти.
    Просто сме в друг свят.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  12. 12 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 1088 Неутрално

    Е по случая Радой, след като не си е обръщал думите си е обръщал костюмите. А епиграмата си е била точно за диктатора.

    Имам удоволствието да притежавам първото издание на чушките...с посвещение. Може би има останали само еднични бройки, другите са изгорени в пещите на Полиграфическия.

  13. 13 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1643 Неутрално

    До коментар [#4] от "Един препатил":

    Това е най-логичното обяснение. Вярно е, че Живков е бил много лошо настъпен по най-болезнения си мазол - комплекса, че е прост човек. Но резонанса на тази история идва от Пражката пролет и усещането и в обществото, и в партийната върхушка, че нещо се променя. Иначе още от идването си на власт чрез Мирчо Спасов Живков се разправя с разказвачите на вицове за особата му. Едни изселва от София, други изпраща в концлагер и там ги убиват, като Сашо Сладура, трети изпраща в затвора, като архитект Боян Чинков, а четвърти като Радой Ралин уволнява непрекъснато.

  14. 14 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    До коментар [#7] от "ЗаНи3А":
    Споделям мнението ти.

    И в същото време споделям и казаното от:
    До коментар [#10] от "Ian Smith":

    При това няма противоречие. Едното е на интелектуално ниво (и всичките заигравки с "интелектуално", а другото е на чисто практично, житейско ниво. Второто е значително, ама наистина по-добро. Но не го дължим на вожда, а на външни фактори - контрол от ЕС и контрол от нашите деца, които са се (сме ги) изучили в един по-нормален свят.

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  15. 15 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1643 Неутрално

    Радой Ралин успява да си създаде неприятности с Живков още в края на 50-те, а през 1961 започват уволненията му. В дневника си за тази година Чудомир пише:

    Уволнени са 4 души от редакция "Стършел" - Челкаш, Ангел Тодоров, Радой Ралин, Хаим Бенадов. За другите няма какво да кажа, но Радой е най-даровитият, най-смелият и най-честният. Разбира се, нямаше да му простят за много печатани и непечатани епиграми, като напр[имер]:

    "Докога по земята ни бащина
    ще вилнее таз страшна простащина?"

    или: "Тази личност некултурна
    кой на този пост я турна?
    - То се знае - вожда.
    Та нали я той оножда?"

    или пък: "България, България,
    понасяща България!
    Познавам те от оня ден и вчера.
    Страна, в която всичките бездария
    направиха огромна кариера."

    или пък: "Ний изнасяме ранко доматките,
    да спечелиме ценна валута,
    та износно поне дипломатките
    да купуват коли и бижута."

    и т.н., и т.н. Затова сам си издаде присъда с[ъс] следната епиграма:

    "Вие да творите хумор можете,
    но с перото, дето остро дращите,
    вместо нещо в джоба си да сложите,
    слагате си таралеж във гащите."

    Радой, Радой, колко си прекрасен и как не мога да ти помогна!

  16. 16 Профил на 3аНиЗа
    3аНиЗа
    Рейтинг: 1920 Неутрално

    До коментар [#14] от "Музар":

    "Но не го дължим на вожда, а на външни фактори..." - такива са реалностите, а може и да са по-добри и точно от, и заради децата, които и преди и сега имат много повече усет за истината, а и смелост да я отстояват. Но пък защо толкова бързо забравяме, че сме "мигранти от детството", както ни напомни вчера един стойностен българин? Може би заради удобството или заради апатията, налагана ни от рутината на същите ОПравни радетели на конюнктурата? Пролет е, да и се радваме, ТЕ са преходни, а и никак не свежи.

    Коментиране на анализираното, вече...
  17. 17 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    И без да съм почерков експерт/ графолог/ мога да заключа, че подписа на прасенцето не е на т.ж.- има разлики и те са в отсеченото, по-остро изписване на подписа на т.ж. а другият подпис е характерна мекота и плавност.Ако от бкп си бяха дали труда да повикат почерков експерт, човекът официално щеше да им каже как точно стоят нещата...От мухата направили слон....

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  18. 18 Профил на За да останат ХОРА в България.
    За да останат ХОРА в България.
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Социализъм, социализъм.. може да те осъди партийната организация... Но таваш герой в очите на народа..

    А сега - 2 думи срещу прииждащите на тълпи полуграмотни бежанци, и вече край - ти си Враг на Демокрацията, всички правозащитни организации ти вдигат мерника, и забравяш за виза за демократичните страни.. както и за място в Страсбург или великия Европарламент.

  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  20. 20 Профил на rurade
    rurade
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Колко десетилетия още ще пишат за бай Тошо?
    Не могат да му стъпят на малкия пръст с неговите събръни съчинения като писател!
    Е,не е сигурно ,че ги беше чел ,но това е друга тема!

  21. 21 Профил на jza49480915
    jza49480915
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#4] от "Един препатил":

    И аз имам една книжка от това издание и като я чета когато се прибирам в България се чудя това кога е писано сега или преди 40 години.

  22. 22 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3635 Неутрално

    Не.

    Авторите заявили, че имали предвид друго,
    но след като Първият определил себе си за "мишена",
    не е имало място за спор.

    Комиксът нашумя с опашатото прасе,
    но и понеже комбинира за битови нужди
    карикатура графична и словесна.

    "За състоянието на рецептивната среда в НРБ не е толкова важно дали в книгата наистина е визиран комунистическия вожд,
    а самото допускане, че биха могли да го визират.

    Съществено е, че Радой Ралин и Борис Димовски са в състояние да го изобразят, а публиката – да разчете епиграмата-карикатура като насочена срещу вожда."

  23. 23 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2607 Любопитно

    До коментар [#2] от "palav_nik":
    [quote#2:"palav_nik"]Цитирал е точно и коректно всички архивни източници, достъпни за всеки читател... [/quote]
    Изпуснал е нещо , което е почти неизвестно, че даже и от работниците в Български монетен двор , го знаеха много малко! Някъде около 5-6 човека го знаехме, от около 220 човека персонал на Монетния двор
    Бе около 1980-та , когато ме извикаха в приемната за да приема поръчка и разработя технологията й.
    Очаквах, че телефонистката кака Дора ме вика за изработването на значка , медал , ключодържател или нещо подобно.
    Оказа се коренно различно !
    Вярно че ние единствените бяхме упълномощени да изработваме печатите с държавния герб , НО такива печати не бяхме правили !
    От Държавния съвет бяха донесли поръчка , за да направим печати с подписа на Т.Живков в три формата :
    голям -тържествен
    среден,
    и малък.
    И бяха донесли негов оригинален подпис , по който бригадира на бригада "Гравьори" Стайко Спотинов изработи силиконовите негативи , които монтирахме на специални печати , които по онова време ги нямаше в България- да може автоматично негатива да се омастилява, което отдавна е масова практика и у нас.
    Ама тогава - НЕ !
    Специален внос на три печата !
    Всеки Божи ден в касата ми се събираше всяко листче с пробите , както и всичко което бе свързано с печатите . Касата ми си я заключвах ,НО двама от ДС ли бяха , от УБО ли бяха правеха протоколи на всичко, брояха и прибираха всяко листче с пробите и при затваряне и при отваряне !
    А при затваряне на касата ми след като я заключвах , те си слагаха техните лични печат със специален канап в пластелиновите гнезда. И без да ги има сутрин , до като не дойдеха те да си свалят техните печати и се убедят , че не са малтретирани , не отварях касата и не започвахме работа .
    Та така направихме три печата с подписа на Т.Живков и никой до ден днешен не се е оплакал че не е оригинал. . .

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  24. 24 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2607 Любопитно

    До коментар [#17] от "Логика":
    [quote#17:"Логика"]

    И без да съм почерков експерт/ графолог/ мога да заключа, че подписа на прасенцето не е на т.ж.- има разлики и те са в отсеченото, по-остро изписване на подписа на т.ж. а другият подпис е характерна мекота и плавност.[/quote]
    Знаех му всички подробности до като му правехме печатите . . .
    Виж ако обичаш № 23

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  25. 25 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1796 Неутрално

    [quote#1:"palav_nik"]За сравнение, Цар Борис Трети е колекционирал всички свои карикатури. Както и баща му - Фердинанд... [/quote]

    Но и двамата не са имали комплекса на нищожеството, на простака, който все пак е имал някаква реална представа за това откъде идва и какво представлява. И съответно има властта да си отмъсти и да забрани да му го напомнят публично.

  26. 26 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 880 Неутрално

    До коментар [#17] от "Логика":

    +++
    Категорично съм съгласен !
    И благодаря на автора, че развенчава тази "легенда" ... щото нито Ралин, нито Димовски са били "инакомислещи" ... например, чел съм някъде, че Ралин години наред е вземал огромна за времето заплата от около 5-600 лева от /забравих коя/ редакция, без изобщо да е стъпвал там, освен за заплатата веднъж месечно ...

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  27. 27 Профил на marker
    marker
    Рейтинг: 660 Весело

    Един виц, разказван като истински случай след 1968г. когато го цензурираха:
    Отишъл Радой Ралин на зъболекар, седнал на стола и зачакал. Лекарят също чакал да си отвори устата и да го прегледа. След като почакал известно време, казал "Хайде отворете уста, за да мога да ви прегледам". "Забранено ми е да си отварям устата, ще бръкнеш из отзад"- отговорил през зъби Радой.

  28. 28 Профил на Петър Иванов
    Петър Иванов
    Рейтинг: 960 Любопитно

    ... и прасето с подписа, си има паметник , открит след като бе уж свалено, паметник който повечето българи харесват,открит от екс президента Гоцэ, с държавни почести...

  29. 29 Профил на Петър Иванов
    Петър Иванов
    Рейтинг: 960 Неутрално

    До коментар [#26] от "роджър":

    Такива заплати тогава нямаше

  30. 30 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2607 Неутрално

    До коментар [#29] от "Петър Иванов":

    "" Такива заплати тогава нямаше ""
    -------------

    Имаше!
    Че и по-големи !
    Мога да ти покажа моя образец , който ми изготвиха от НОИ за пенсията .

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  31. 31 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 880 Неутрално

    До коментар [#29] от "Петър Иванов":

    Ами например официалната заплата на членовете на Политбюро е била /тогава не го знаехме, естествено/ около 5 000 лв, колко са 500 на този фон ?
    Това е номенклатура, човеко ...

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  32. 32 Профил на pro_bono
    pro_bono
    Рейтинг: 213 Неутрално

    И преди и сега словесна еквилибристика,
    за да скрие една свинска статистика!
    Народе....?

  33. 33 Профил на Петър Иванов
    Петър Иванов
    Рейтинг: 960 Любопитно

    До коментар [#30] от "Чардо"

    В редакциите нямаше мойто момче; става въпрос за 60-те-70те, Освен на шефа на Партиздат ...

  34. 34 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 213 Неутрално

    [quote#6:"Dr_Doolittle"]"Сит търбух за наука глух!"
    Колко актуално и днес..... [/quote]
    А прасенцето, но не с подписа в опашката, а с кочинката до него е актуално и днес????

  35. 35 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 2151 Весело

    До коментар [#22] от "dnevnikar":

    Точно. Гузен негонен бяга.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK