За един каубойски сценарий и авторските права

Захари Карабашлиев

© Личен архив

Захари Карабашлиев



"Дневник" публикува писмо на писателя Захари Карабашлиев, изпратено по повод Световния ден на книгата и авторското право, който беше на 23 април. Редакцията потърси продуцентите от "Артхаус блокбастърс" и Националния филмов център по казуса, отговорите им следват в карето.


Наскоро бях поканен от едно издание да напиша материал по случай 23 април - определен от ООН и ЮНЕСКО за международен ден на книгата и авторското право. Авторското право, макар и отвлечено понятие за повечето читатели, за мен е реална рана, с която досега не съм искал да занимавам никого освен съответните институции.
Имало е случаи, в които съм се сблъсквал с нарушения на авторските си права, но никога не съм водил борба докрай, защото съм смятал, че не си заслужава да хабиш време, нерви и пари, за да доказваш аксиоматични истини като например тази, че ако в резултат на дадена творческа дейност е създадено произведение, то за това произведение трябва да се сключи договор, който да регламентира ползването му.


Използването на чужд интелектуален труд без договор е не просто незаконно. То е дълбоко неморално. Но обръщайки се назад, сега отчитам, че не съм устоявал правата си достатъчно твърдо. Та вместо "материал" по случай деня на авторското право аз реших да говоря.




Съзнавам, че в контекста на малка държава като нашата, в която всеки познава всеки и рано или късно ще опреш до услугите на този или онзи, понякога да кажеш истината за нещо е доста рисков ход. Аз ще разкажа за своите приключения покрай филма "Имало едно време един уестърн" с участието на звездата Клаудия Кардинале. Филмът е режисиран от Борис Десподов, финансиран е от Националния филмов център и копродуциран от Българската национална телевизия. На киноплаката на филма като сценаристи са изписани имената на Борис Десподов и Андрей Паунов. Моето име не присъства въпреки неоспоримия факт, че сценарият, по който беше заснет този филм през зимата на 2014 г., беше написан от мен - 89 страници, на моя лаптоп, с моите две ръце. Могат да го докажат редица документи, както и хора, пряко или непряко свързани с филма.


Пиша тези редове по-долу не като огорчен сценарист, който не си е видял името в надписите на филма - опазил ме бог - зад гърба си имам стотина хиляди продадени книги с моето име на корицата и преведени на различни езици, имам награждавани и играни пиеси у нас и в чужбина, имам сценарии, получили българско и международно финансиране, имам есета, разкази.


Написах тези редове не за да нападам този или онзи. Аз вярвам, че никой не тръгва да прави филм с лоши намерения, но пък и всички знаем докъде понякога водят добрите. Пиша тези редове, за да илюстрирам как българските държавни институции, разходващи обществени средства за кино, култивират среда, която рязко уврежда моралните компаси на хора, свързани с българското кино. Пиша това, за да покажа какво чака тези, които търсят правата си в система, прозрачна като Перловската река. Пиша това, за да се знае, че Закон за авторското право в България може и да има, но самото понятие е все още Див Запад.


Когато филмът "Имало едно време един уестърн" излезе миналата година и беше обявено, че Клаудия Кардинале гостува в София, а нейни домакини бяха министър Вежди Рашидов, Йорданка Фандъкова, "Шоуто на Слави", БНТ, НАТФИЗ и др., аз реших да не привличам вниманието на медиите върху този случай. Не исках да превръщам този проблем в медиен цирк - би било много лесно особено когато звездата беше тук и ходеше от телевизия на телевизия. Тогава обаче избрах да търся правата си по друг начин - на 27.08. 2015 изпратих 15 уведомителни писма до всички институции и инстанции като районната прокуратура - гр. София, Министерството на културата, Националния филмов център, Българската национална телевизия, Дома на киното, Националния киноархив и други, като сигнализирах за случая и посочих, че договор с мен като сценарист няма и че излъчването на този филм без уредени авторски права е пряко нарушение на действащите закони.


Част от брошура за филма, в която Захари Карабашлиев е представен като сценарист с Борис Десподов и член на основния екип. Изпратена е от писателя, заедно с писмото му.

Част от брошура за филма, в която Захари Карабашлиев е представен като сценарист с Борис Десподов и член на основния екип. Изпратена е от писателя, заедно с писмото му.


Прокуратурата още тогава започна да работи по случая и вярвам, че правосъдието рано или късно ще дойде. Но позицията на държавни институции като Министерството на културата, Националния филмов център, Българската национална телевизия беше шокираща. Тези институции, които финансираха с обществени средства един филм с неуредени авторски права, вдигнаха ръце и казаха, че това не ги засяга. Абдикацията на Министерството на културата от този случай беше особено обидна. Не към мен (аз съм голямо момче и ще се справя), а към данъкоплатците, чиито пари се разходват безотговорно. Да, Министерството на културата, осигурило финансирането на този филм с обществени средства, не направи опит да спомогне за установяване на истината, въпреки че има специална Агенция по авторско право. Министър Вежди Рашидов разведе Клаудия Кардинале из разкопките в Ларгото, направи си снимки с нея и моят сигнал потъна някъде в архивите.


Това, което казвам, е, че финансирането на българско кино страда не само от дефицит на пари, а от остър дефицит на морал. И отчетност, разбира се.


За тези, които искат да навлязат по-навътре в историята, ето накратко хронологията на този "уестърн", в който се забърках по неволя.


АКТ I - Предложението


През 2013 г., докато още живеех в Калифорния, Борис Десподов се свърза с мен и ми предложи да напиша сценарий, който да се развива в малко градче в Испания. Интересното в предложението му беше, че е намерил някаква връзка с актрисата Клаудия Кардинале. В имейл Десподов предложи: 5000 евро веднага (което стигаше за два наема на апартамента ми в Ocean Beach) + 5000 евро при по-късно дофинансиране, предложи продуцентски кредит, както и процент от приходите на филма. Парите тук бяха незначителни, но не бяха решаващ фактор. Да пишеш филм за звездата от "Имало едно време на Запад" беше предизвикателство.


Предложението беше аз да напиша сценария, а Борис Десподов да бъде изписан като съсценарист. Негова беше идеята филмът да се снима в град Табернас, Испания, и да се нарича Once Upon a Time in The Western. Идеята беше филмът да включва млада жена, която да дойде в този град с автобус и да води със себе си дете. (По-късно щях да разбера, че той всъщност от самото начало е искал да ползва като актьори жена си и дъщеря си.) Та очакваше се да напиша история, при това час по-скоро, защото вече имаше уредена среща с Клаудия Кардинале. Нямаше никакво време за губене - трябваше да вземам решението си бързо. Приех предизвикателството, съгласих се на предложените от него условия, получих 5000 и се разбрахме да сключим договор по-късно, когато той го подготви и прати. До ден днешен не съм получил този договор, нито хонорарен лист (а междувременно съм плащал американски данъци, защото там не можеш да получаваш току-така пари в банката си и да не ги декларираш).


Още в началото на ноември 2013 изпратих основната сюжетна рамка, историята във филма, т.нар. синопсис. Борис го хареса, срещна се с Клаудия Кардинале и тя се нави да участва. Ето го:


Млада българка заедно с малката си дъщеря бяга от своето тъмно минало и подлъгана от фалшива обява за работа, се озовава в испанско градче, в което през 70-те са снимани някои от най-известните уестърни. Сега обаче от тези славни дни са останали само тъжните декори от каубойски филми, а безработицата е навсякъде.


В същото време великата кинозвезда Клаудия Кардинале със счупен крак, заради който пропуска много желана роля в голям филм и водена от носталгия по своята младост, се отправя към същото градче, където е станала известна с "Имало едно време на Запад" преди 40 години.


И ето че по една случайност младата българка става помощница на актрисата, двете се сближават и дори успяват да си повлияят една на друга. Появява се и местен мъж, който е грижовен към българката и детето й, макар нерешителен в житейските си избори. Разбира се, настъпват усложнения. Тъмното минало винаги догонва тези, които бягат от него - в случая това е жестокият престъпен съпруг на българката, който разкрива убежището им, отвлича детето и е на път да отмъсти жестоко на майката.


Малкото бутафорно градче се превръща в сцена на истински конфликт на живот и смърт и всеки от героите извървява пътя към собственото си изкупление.


За съжаление тази история няма как да бъде видяна в този филм, защото е обезобразена в нещо, което режисьорът в едно телевизионно интервю бе нарекъл "постмодерен комичен трилър". Качествата на филма предпочитам да не обсъждам - който го е гледал, ще си състави мнение. Аз го гледах. Историята е там някъде, но е вече с нарушена структура и изкривена фасада, с окастрени логически връзки, с липсващи ключови сцени, които движат действието и представят мотивацията на героите, с добавени сцени, които не водят доникъде (затова съшита с "глас зад кадър"), т.е вече не приличаше на себе си.


Сещам се, че в моя сценарий има момент, в който престъпникът отвлича собственото си дете от майката - той не може да се грижи за него, но въпреки това го отвлича. Както често се случва, реалният живот иронично повтори този мотив със самия сценарий, който също беше отвлечен. И без да звучи сантиментално, но то е като да си дал живот на дете, което някой хем е изкушил и отвлякъл, хем после обезобразил. Но да не избързваме.


Веднага след писмената ни уговорка на 3.12.2013 пратих първи готов вариант на сценария, който Бoрис Десподов прие и одобри. Уговорката ни беше, че ще подпишем договор в първия възможен момент, но тъй като по думите му той беше изключително зает с подготовката на филма, а имаше и семейни ангажименти, това все се отлагаше.


Част от брошура за филма, в която Захари Карабашлиев е представен като сценарист с Борис Десподов и член на основния екип. Изпратена е от писателя, заедно с писмото му.

Част от брошура за филма, в която Захари Карабашлиев е представен като сценарист с Борис Десподов и член на основния екип. Изпратена е от писателя, заедно с писмото му.


Не ми е за пръв път да работя с кино- и театрални режисьори от България (Явор Гърдев, Виктор Чучков, Мартин Иванов, Здравко Митков и други) и чужбина (Джефри Браун, Майк Шифър и други) и винаги взаимните ни договорки по имейл са били напълно достатъчни за започване на работа, а впоследствие се оформят и юридически договори. Освен това като главен редактор на най-голямото българско издателство "Сиела" аз всекидневно водя преговори с автори и агенти от цял свят по електронен път, стискаме си ръцете по имейл, работим на честна дума, а впоследствие сключваме договори.


До 30.12.2013 пратих 4 драфта на сценария. След като се преместих в София, Борис идваше надвечер в апартамента ми. Обсъждахме написаното от мен, коментирахме избора на актьорски състав и график за снимане, възможности и варианти. По това време Борис пътуваше постоянно до Испания, зает с приготовления на предснимачния период, и така и постоянно се отлагаше сключване на договор за отдаване на авторските ми права. Снимките наближаваха. Между 4 и 21 януари предадох още 4 преработки на сценария, докато се стигне до ФИНАЛЕН вариант на филма Once Upon A Time in the Western.


АКТ II - Обратът


На 13. 2. 2014 в Испания започнаха снимките, по снимачен график изцяло съставен по моя сценарий. Още на първия снимачен ден обаче за всички стана ясно, че правенето на филми и говоренето за филми са две съвършено различни неща. (Във второто Борис Десподов е наистина добър.)


И въпреки че работата на сценариста обикновено приключва с началото на снимките, аз останах на разположение на Десподов през първите 10 дни от снимачния период, продължил общо около 22. Пренаписвах и адаптирах диалози, където е необходимо, подготвях и помагах на актьорите, когато имаше нужда. След приключването на снимачния период Борис Десподов се върна в София за броени дни, но отново отклони подписването на договор с обяснение, че в момента е зает да монтира филма. Не бих казал, че съм заподозрял умисъл.


С него участвахме в "Денят започва с култура" на БНТ - той като режисьор, а аз като сценарист, обсъждахме филма с водещите, имаше интервюта във вестници, списания и в други медии. Навсякъде тогава бях представян като сценариста на филма, бяхме в чудесни отношения, обсъждахме изминалите снимки... Дни след това обаче замина за Испания, където спешно трябваше да монтира филма, а по-късно разбрах, че се преместил да живее в Берлин, където продължил да монтира. Оттогава минаха две години, през които не съм го виждал.


В края на 2014 забелязах, че в международната база данни IMDB (International Movie Data Base) към името ми, посочено като сценарист на филма заедно с това на Борис Десподов, най-изненадващо за мен се появи и името на Андрей Паунов, въпреки че в нито един момент преди или по време на снимките той не е имал нищо общо със сценария, който съм писал и по който се засне филмът. Дотук няма лошо, разбира се. Но когато в IMDB заглавието на филма бе променено в Twice Upon A Time in the West, а след това името ми на сценарист бе премахнато от официалната база данни IMDB, аз призовах Борис да оправим отношенията си и най-накрая да сключим договор. Отговорът му беше в областта на общите приказки. В началото на май 2015 потърсих правата си с адвокат.


През лятото на 2015 от медиите разбрах за организираната галапремиера на филма Twice Upon a Time in the West и за гостуването на Клаудия Кардинале в България. От разлепените из града постери научих, че като сценаристи на филма са изписани Борис Десподов и Андрей Паунов.


Тогава и уведомих с писма всички инстанции, че аз, Захари Карабашлиев, сигнализирам, че има нарушение на Закона за авторското право и че разполагам с информация, свидетели и факти, които доказват това.
Най-бързият отговор дойде от Националния филмов център (тогава ръководен от Павел Васев). След проверка НФЦ установи с докладна записка от 31.08.2015, че в копието на филма, депозиран в НФЦ, съм записан като негов сценарист.


Писмо от НФЦ за присъствието на Карабашлиев като сценарист на филма. Приложено е към писмото на писателя.

Писмо от НФЦ за присъствието на Карабашлиев като сценарист на филма. Приложено е към писмото на писателя.


"От всичко, изложено дотук, става ясно, че продуцентът "Артхаус Блокбастърс" ЕООД, представляван от Б. Десподов, следва да сключи договор за отстъпване на авторски права с г-н З. Карабашлиев за филма "Имало едно време един уестърн," написали са в своето становище юристите на центъра. Човек би помислил, че щом Националният филмов център, който е отпуснал стотици хиляди левове за този филм, нарежда да се сключи договор за авторски права, Борис Десподов би го направил. Нищо подобно. Вместо да оправим договорните си взаимоотношения, Десподов започна да се появява по телевизионни предавания и говори спокойно за това как е написал сценарий за Клаудия Кардинале.


Моите опити да привлека вниманието на БНТ - копродуцент на филма (и участвала в дофинансирането), също останаха без резултат. От Министерството на културата ме уведомиха, че са потърсили коментар на Борис Десподов, който бил обяснил, че, аз съм просто един от сценаристите, но поради "творчески различия във вижданията", възникнали на "снимачната площадка в Испания", сме се били разделили. Не е нужно да си киноспециалист, за да знаеш, че филмов сценарий се пише не по време на снимачния процес, нито след него, а преди това. Киносценарият, подобно архитектурния план на една сграда, е основата, върху която се строи произведението. Режисьор, асистент-режисьор, актьори, кинооператори, техници, художествен екип, инженер на звука и други работиха с моя сценарий преди започването на снимките. Сцените, описани в него, бяха разпределени в снимачен график/снимачна програма и по тях се трудиха десетки професионалисти.


Разбира се, един сценарий може да претърпи промени по време на снимки и това е повече от нормално. Но един продуцент не може да лишава автора на сценария, по който е започнал снимките, от авторски права само защото в някакъв момент е решил, че иска да прави промени, да прибавя снимачни дни и т.н


АКТ III


През септември миналата година Националният филмов център беше оглавен от Камен Балкански, на когото бяха нужни цели 2 месеца да ме приеме в кабинета си. Когато все пак го направи, побърза да ме уведоми, че той самият нищо не може да направи по "моя казус". Представям си как в издателство "Сиела" идва автор и иска от мен да получи информация за книга, в която е вписан като съавтор, и аз му казвам безразлично – " аз нищо не мога да направя по Вашия казус".


Отидох в НФЦ в присъствието на адвокат и единственото, което го помолих, бе да пусне DVD копие на филма, което се пази в архива в НФЦ. И какво бе удивлението на господин Балкански, когато се увери, че в надписите на това DVD аз фигурирам като автор на сценария. Поисках от г-н Балкански да ми бъде предоставено копие от същото това DVD, в което ясно пише името ми като сценарист. Отказа ми.


Писах писма до НФЦ и МК, позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация, и поисках да видя сценария, по който е сниман филмът. Камен Балкански отказа достъп до този сценарий, отказа копие от филма, в който съм вписан като съсценарист, отказа всякаква информация въпреки Закона за достъп до информация, въпреки факта, че самият НФЦ е установил, че аз съм един от авторите на сценария. Абсурд? Схемаджийски мурафети? Шуро-баджанащина? Не знам.


Досегашните ми опити да стигна до справедливо разрешение на тази история завършват с предупредителни съвети "да спра да ровя", "да не се занимавам с това", защото в дъното на "това" стояла някаква особа по една случайност семейно свързана с Борис Десподов. Не ми се дълбае в жълтини. Долно е.


Ще мине време, ще забравя за всички тези схеми, ще напиша нови истории, нови книги, пиеси и филми. Но твърдо вярвам, че институции като Министерството на културата и Националния филмов център трябва да бъдат не просто реформирани, а изцяло реформатирани. Защото техните действия или бездействия вредят както на тези, които опитват да вършат нещо по честен начин в собствената си държава (но не успяват и затова се отдръпват), така и на данъкоплатците, които с парите си субсидират порочни финансови практики и тежка морална корупция.


"Артхаус блокбастърс": Г-н Карабашлиев е диалогист, не сценарист на филма.
Борис Десподов и Красимир Иванов, изпълнителен продуцент на филма, който отказа да коментира темата със звездата Клаудия Кардинале при пристигането й в София.

© Cinescope Ltd.

Борис Десподов и Красимир Иванов, изпълнителен продуцент на филма, който отказа да коментира темата със звездата Клаудия Кардинале при пристигането й в София.


"Дневник" изпрати въпроси до Борис Десподов, на които той отговори по имейл. Той не коментира публичните прояви около филма с негово участие, в които Карабашлиев е представян като сценарист. Публикуваме пълното му писмо:

Благодаря Ви за писмото и интереса Ви към филма "Имало едно време един уестърн", на който съм режисьор и продуцент. Във вашето писмо за съжаление откривам много неточности и неистини и считам, че сте била недобросъвестно подведена.
През 2009 г. спечелих субсидия за игрално-документален филм със сценарий, написан от мен и сценаристката Ваня Колева Райнова–Стоянова. Националният филмов център одобри сценария и той беше определен за финансиране с решение на Националната художествена комисия към ИА НФЦ с протокол №3 от 04.06.2010 г., което е две години преди запознанството ми с г-н Карабашлиев.

С Решение на УС на БНТ протокол 20 т.2/ 06.04.2012 г. договор 6-5-7-2621/26.04.2012 г. и протокол №61 от 22.05.2013 г., както и заповед №42 от 28.05.2013 г. на изп. директор на ИА НФЦ и Договор № 09Д034-ПР от 12.06.2013 г. филмът беше одобрен за финансиране.

След одобреното финансиране аз се споразумях в началото на месец ноември 2013 г. за изпълнението на една от главните роли във филма с известната италианска актриса Клаудия Кардинале. До този момент г-н Захари Карабашлиев не е имал нищо общо с този проект.

Тъй като участието на Клаудия Кардинале преформулира идеята ми, следваше да се изготвят реплики на част от диалозите на английски език, които да сa подчинени на идеята на сценарния екип.

Първоначалната идея беше диалозите да бъдат на английски език, но в процеса на работа прецених, че би било по-удачно актьорите от различни националности във филма да говорят със своите думи на родните си езици, като филмът е заснет на френски, италиански, испански и английски език. По този начин първоначалната работа по диалозите на английски език се оказа дори ненужна.

През ноември 2013 г. проведох разговори с г-н Карабашлиев да започнем заедно да пишем диалози – като той през цялото време работеше като диалогист, което според ЗАПСП на Р. България не е носител на авторско право. Такъв съм го посочил и в отчета пред ИА НФЦ на 20.11.2013 г. Също така предсрочно на 11.11.2013 г. нашата продукция му е заплатила по банков път не малката сума за диалогист от 5000 евро. Държа да уточня, че до този момент не съм получил от него нито фактура, нито друг счетоводен документ.

В хода на работата по диалозите имах намерение да го включа в сценарния екип на филма, макар и с малък дял участие. Тази идея сме коментирали с г-н Карабашлиев и в нашата лична кореспонденция, без никога да сме постигали споразумение за това.

За моя голяма изненада г-н Карабашлиев не успя да се справи дори с писането на диалозите, за което беше нает.
Въпреки че г-н Карабашлиев има издадени две книги, той няма никакъв опит в писането на филмови сценарии, за което ме беше подвел. Затова реших, че ако го включа в снимачния екип за втория снимачен период, работата ще потръгне. Все пак вече му бях заплатил.

Бих желал да допълня, че първият снимачен период на филма беше 2-9 октомври 2013 г., или повече от месец, преди да наема г-н Карабшлиев за диалогист.

Той не можа да се справи с възложената му задача и дори напусна предсрочно снимките на филма. Билетът, който продукцията беше закупила на г-н Карабашлиев, беше от 12 февруари до 4 март 2014, той напусна снимачната площадка на филма, купувайки самолетен билет за сметка на продукцията на 21 февруари 2014 г. Г-н Карабашлиев е присъствал на снимките на филма точно 7 снимачни дни от общо 35 снимачни дни.

Не стигнахме до сключване на договор между г-н Карабашлиев и нашата продукция, защото след напускането му на снимачна площадка нашите взаимоотношения бяха прекратени. След което бях принуден спешно да се обърна за съдействие към сценариста г-н Андрей Паунов (носител на множество престижни международни награди за филмите си), с който подписахме договор на 22.02.2014 г.

Няколко месеца след края на снимките на филма бях безкрайно изненадан от факта, че г-н Карабашлиев чрез неговия адвокат г-н Парушев започнаха да измислят, че имат авторски права, и да ме притискат за още 5000 евро. Защото според тях филмът е получил допълнително държавно финансиране, което не отговаря на истината.
След самоволното оттегляне на г-н Карабашлиев от този проект не съм и предполагал, че същият ще има някакви претенции. За запазване на добрите взаимоотношения дори не съм имал намерение да изискам да върне изплатената от нашата продукция сума. Единственото, което очаквах, е г-н Карабашлиев да представи отчетен документ за полученото възнаграждение.

Защо г-н Карабашлиев не ми предостави сценария, който твърди, че е написал, дори след изпратената от нас и получена от него нотариална покана?

Лесно е да се твърди създаване на сценарий за пълнометражен филм - но този сценарий има история и се обективира по определен начин. Дори такъв да е създаден, не следва ли някой да знае за съществуването му, за относимостта му към определеното произведение, да го приеме чрез приемно-предавателен протокол, одобри и т.н.?
Всеки може да има творчески амбиции, но те не водят автоматично до отношения относно тях. Авторското право следва да е обективно и ясно по обем и съдържание.

След предявените допълнителни финансови претенции от г-н Карабашлиев бях принуден да отправя нотариална покана на 24.04.2015 г. и получена от г-н Карабашлиев на 30.04.2015 г. да представи "сценария", за който твърди, че е негов, и за написването, на който е получил хонорар.
Той нарочно и изрично отказа да ми предаде такъв сценарий до този момент. Истината е, че г-н Карабашлиев не може да има претенции да бъде сценарист на моя филм, тъй като не е написал сценарий и не е бил наеман за такъв.

В надписите на филма г-н Карабашлиев фигурира като диалогист, за какъвто е бил нает, и никой не го "изтривал" откъдето и да е.


В телефонен разговор с "Дневник" настоящият директор на Националния филмов център Камен Балкански заяви, че в НФЦ няма доказателства г-н Карабашлиев да е съавтор на сценария, нито има основания да подозира това. След решението на Павел Васев "Артхаус блокбастърс" са депозирали ново копие на филма и са обяснили, че присъствието на г-н Карабашлиев в първия диск е плод на техническа грешка. Отказът до ЗДОИ е мотивиран с това, че документите между НФЦ и фирмата съдържат търговски данни и трябвало съгласието на "Артхаус блокбастърс" да бъдат дадени. А фирмата отказала.


"Г-н Карабашлиев не е вписан като сценарист нито при кандидатстването на филма за субсидия, нито в документацията за издаване на техническа виза. Ако той докаже твърденията си в съда, ще поискаме продуцентът да се извини и да го впише във финалните надписи", обясни Балкански. Той заяви, че не иска НФЦ да е страна в това, което определи като частни отношения.

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 643 Весело

    цялата истори е точно "имало едно време на изток"...

  2. 2 Профил на Oven
    Oven
    Рейтинг: 745 Неутрално

    Основния проблем е, че ние по традиция се доверяваме на чувства, емоции и думиприказки(което в някои моменти е хубаво), но когато се говори за пари и взаимоотношения всичко трябва да се пише...
    Писаното слово остава, другото отлита...
    Следващия път преди да изработиш нещо, за да изглеждаш сериозно трябва да имаш и договор...

    "Българската работа е работа не обмислена, или зле обмислена, лошо ръководена, или оставена без ръководство и като правило завършва със скандал"
  3. 3 Профил на Oven
    Oven
    Рейтинг: 745 Неутрално

    До коментар [#1] от "zidane":

    Цялата история е тъжно-смешна, в резултат на наивност, липса на опит и вяра в "доброто" на човека...

    "Българската работа е работа не обмислена, или зле обмислена, лошо ръководена, или оставена без ръководство и като правило завършва със скандал"
  4. 4 Профил на matera
    matera
    Рейтинг: 644 Неутрално

    Подозирам кой стои зад всичко -Десподов е доведен син на Председателят на СБФД Иван Павлов,чиито почерк на взаимоотношения са едно към едно с тези на Десподов/това е близката роднина за която става въпрос в интервюто/

  5. 5 Профил на stoedin
    stoedin
    Рейтинг: 386 Неутрално

    Колко е жалко когато заради лични интереси се впрегне цялата държавна машина, за да се смаже един човек!
    Поздрави за Карабашлиев, че отстоява себе си, но за съжаление не съм уверен в успеха му в тази битка...

    Демократ за силна България
  6. 6 Профил на Ники
    Ники
    Рейтинг: 481 Неутрално

    не се излагайте, в цял свят уговорките по е-мейл се броят за доказателство, мисля, че и в БГ има спечелени дела, особено ако се подплати и със свидетели. Захари да не се отказва, а да ги съди. На прокуратурата, естествено, не може да разчита, но на съда по гражданско дело може!
    Да не говорим, че в нормалнитебдържави и УСТНА договорка е хвърлен камък... но там лъжата е грях и хората нормално не лъжат.

  7. 7 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 1050 Неутрално

    Единият казва едно, другият - друго, но фактът, че Десподов лъже за ЗАПСП внася сериозно съмнение в думите му. Чл. 29 изрично посочва диалогиста като носител на авторско право и това е така повече от 15 години.

  8. 8 Профил на Ники
    Ники
    Рейтинг: 481 Неутрално

    До коментар [#7] от "tamada":

    то понеже подмяната на копието във Фонда, след като си е потърсил правата там, не смърди достатъчно.

  9. 9 Профил на krokus
    krokus
    Рейтинг: 217 Любопитно

    Този филм кога го даваха? Хем продуцент, хем режисьор, хем пък и сценарист този Борис Десподов - знаì яко в свинските черва.

  10. 10 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 1050 Неутрално

    [quote#8:"Ники"]подмяната на копието във Фонда[/quote]
    Според Карабашлиев няма подмяна на копие. Отказали да му го дадат, което е различно.

  11. 11 Профил на therage_thefury
    therage_thefury
    Рейтинг: 217 Неутрално

    И целият този водевил за 5000 евро в повече? Липса на правна култура в "артистите" и предоверяване. Очевидно, че и от двете страни не са си свършили работата както трябва, но защо Карабашлиев ни занимава с накърненото си его?

  12. 12 Профил на Бо
    Бо
    Рейтинг: 217 Неутрално

    До коментар [#11] от "therage_thefury":

    За някои его и евра, за други принципи.

  13. 13 Профил на therage_thefury
    therage_thefury
    Рейтинг: 217 Неутрално

    До коментар [#12] от "Бо":

    Съгласен. Но принципите са в това, да подписваш и четеш договори, преди да започнеш работа. Той обещал, той написал/ненаписал, някакви пари се мятат, имало го в кредитите, нямало го. Чувал съм, че така се работи в киното, на юнашко доверие, но тогава не можеш и да очакваш всичко да е изрядно. В случая, имаме заплатен труд и кредит във финалните надписи. И то без никакъв договор.
    (Тук идва въпросът как продуцентите са отчели тези пари, а той за мен като данъкоплатец е по-важен)

  14. 14 Профил на Биби Бояджиева
    Биби Бояджиева
    Рейтинг: 368 Неутрално

    До коментар [#11] от "therage_thefury":

    За да могат другите неопитни сценаристи /а и не само те/ да се поучат от грешката му?

  15. 15 Профил на Bor Is G
    Bor Is G
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Окей, има право човека. Филма се рекламира с името му - заблуждава се и публиката, и сценариста и е грешно. Но много мразя някой да се впуска във финасови обяснения. Хора, вие сте писатели и сценаристи. Не ви отива да говорите колко ви е платена и за колко пари сте се договаряли. Порсто е отвратително да чуеш артист да говори за пари, без значение от контекста.

    И в Холивуд се скъсаха да говорят за ниско платените женски актриси и евала на Кейт Уинслет, че си замълча и каза, че и е неудобно да говори за пари.

  16. 16 Профил на krokus
    krokus
    Рейтинг: 217 Неутрално

    До 13. ..
    Е да де... Как са отчетени, нали това казва човека? Как са отчетени? Раздават пари без отчетност - данъкоплатците си мълчат. Така ще е, ако не се търси отговорност.

  17. 17 Профил на cristo_n
    cristo_n
    Рейтинг: 489 Неутрално

    Цитат:
    "За съжаление тази история няма как да бъде видяна в този филм"

    Ами значи, повече е от ясно, че филма не е направен ПО НЕГОВИЯ СЦЕНАРИЙ!
    И от това произтича, че наистина има спор от частен характер. Ако е трябвало да използват ЗАДЪЛЖИТЕЛНО неговия сценарий, тогава значи са виновни, ако не са длъжни задължително да използват този сценария и са си написали друг, тогава - сори. Автора да си е направил предварително договора и да не реве сега. То трябва и акъл, а не само его.

  18. 18 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 689 Неутрално

    Историята е още по-сложна. Проектът, получил финансиране от НФЦ и БНТ е със заглавие "Невероятните приключения на един водопроводчик от Полша в дивия Запад". Това се случва през 2010 г., а не през 2009 г. Сценарият няма нищо общо с филма "Имало едно време един уестърн", който е заснет с така отпуснатата субсидия. Ще рече, че държавата е финансирала един филм, а е произведен съвсем друг.
    Доведените деца на някои другари явно имат повече права от останалите простосмърни!

  19. 19 Профил на jj_jj
    jj_jj
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Добре, ако трябва да съм честен, гледах филма миналата година и изобщо не съм впечатлен. Това е едно. По-интересното е, че наскоро изгледах документалния филм на Тонислав Христов "Мечта по Запада", който разказва за същото това градче в Испания, също за пристигането на Клаудия Кардинале след 40 години, някои от персонажите бяха същите от филма на Десподов и дори видях в няколко кадъра изпълнителния продуцент на филма на Борис Десподов - на снимката по-горе Красимир Иванов. Просто той беше човекът, който представяше Клаудия Кардинале у нас, той водеше и разговорите с публика след филма, затова го запомних. Така че се чудех как снимат българските кинаджии - един работи и снима върху една тема, а другият го снима как снима ))
    Много експлоатирана тема стана това испанско градче.

    Ето и линк към документалния филм - http://siff.bg/bg/movies/novo-balgarsko-dokumentalno-kino/mechta-po-zapada

  20. 20 Профил на krokus
    krokus
    Рейтинг: 217 Неутрално

    До коментар [#18] от "uporit":

    А, това е още по-любопитно. Вземаш пари за едно, а правиш друго и никой не дири сметка. Куче влачи - диря няма, един вид.

  21. 21 Профил на krokus
    krokus
    Рейтинг: 217 Неутрално

    До коментар [#8] от "Ники":

    Явно приятелчетата на Десподов от НФЦ го пазят, опънали са му чадър и се опитват да изкарат, че това е между двамата - т.е. частен проблем м-у Карабашлиев и Десподов. А то си е обществен казус, след като се използват обществени средства.

  22. 22 Профил на verasen
    verasen
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Доказателство, че Десподов лъже, е собственото му участие заедно със Захари Карабашлиев в предаването на БНТ "Денят започва с култура", където ясно се казва, че Карабашлиев е сценарист на филма. При това, предаването е след заснемането на филма, когато сценарият отдавна е завършен, разпечатан, раздаден на актьорите и т.н.

    http://bnt.bg/part-of-show/klaudiya-kardinale-v-ba-lgarskiya-film-once-upon-a-time-in-the-western

  23. 23 Профил на batemefo
    batemefo
    Рейтинг: 217 Любопитно

    Ти да видиш! Писателят и драматург Захари Карабашлиев не можел да пише диалози, А документалистът Андрей Паунов - може!

    В статията са описани отработени схеми за прибиране на субсидии. Печели се с един сценарий и екип, после се започват врътки и промени... Никой не следи какъв филм е направен и с кой е направен.

    Субсидиите са сериозни, има мегдан да се краде. Преди 15 години Иван Ничев се фукаше, че ако от един филм не успее да купи един апартамент в Лозенец, що за режисьор е???
    А филм с К. Кардинале вероятно може да изкара прилични пари от разпространение заради името й. Колкото и да е калпав филма, все ще го пускат по ТВ каналите по Света в разните скапани часове с малко зрители.
    А Карабашлиев им е трябвал на родните "продюсъри", за да примамят Кардинале да участва. Нужен им е бил някакъв стабилен синопсис, а те това не го могат. После - творчески различия и нека пътува , платено му е, и никакви авторски права! ))

  24. 24 Профил на SorryLol
    SorryLol
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Чел съм разкази от Захари Карабашлиев - УНИКАЛЕН Е!!!!
    В случая напълно му вярвам

  25. 25 Профил на Дамянов
    Дамянов
    Рейтинг: 479 Любопитно

    хм

    ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН - Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000 г. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134920192




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK