Басът Милчо Боровинов: Всеки глас е уникален като пръстов отпечатък

Милчо Боровинов

© Юлия Лазарова

Милчо Боровинов



Всеки глас е индивидуален – резонансът, вибрациите, които има, не се повтарят никъде." Нека се доверим на това мнение, защото идва от специалист - българския бас Милчо Боровинов, който от пет години е солист на операта в Лайпциг.


Преди да подпише договор в Германия, певецът има успешни сезони във "Влаамзе опера" в Антверпен, Белгия, и в швейцарската опера в Берн. Преди това, по време на следването си в Австрия, е пял в "Театър им Пале" в Грац. Гостувал е в "Концертгебау" в Амстердам, в Националния театър в Манхайм, в Рейнската опера в Дуйсбург, в Дрезден и Братислава, бил е на фестивали в Залцбург, Пекин и Байройт.


А тази вечер ще пее в зала 7 на НДК заедно със сопраното Доротея Доротеева в поредния концерт "Мотив", темата на който е именно "Гласът".




"Чрез гласа могат да се предадат всички състояния. Честотата на трептене на гласните гънки за всеки е индивидуална. Има гласове, които никога не могат да бъдат сбъркани", разсъждава певецът. "Много често на сцената чрез гласа човек може да познае характера на човека, неговата емоционалност."


Влизайки в роли като Зарастро от "Вършебната флейта", Бартоло от "Сватбата на Фигаро" или Комендаторе от "Дон Жуан", в Абимелех от "Самсон и Далила", Хобстън от "Питър Граймс", княз Гремин от "Евгений Онегин" или Орлик от "Мазепа", Базилио от "Севилския бръснар", Колин от "Бохеми", Трулав от "Похожденията на безпътника" или Жерон де Ревоар от "Манон Леско", Милчо Боровинов не може да не усеща следите, оставени от големите български баси по световните сцени. Дали това е стимул, или е твърде задължаващо? Ето какво отговаря той:


"Аз съм щастлив, че има такива прекрасни български оперни певци, не само баси, които са проправили път за нас. Преди всичко това е задължение – да защитим реномето, честта, която други преди нас са извоювали. Навсякъде, където съм бил, много уважават българските певци. Всеки или е пял с някого, или познава наши сънародници. Но това не е нищо друго освен задължение, предизвикателство да бъдем на това ниво, което са извоювали нашите предшественици."


Кои са неговите учители, кои са личните примери, които следва? Първото име, което споменава, е на оперната прима Валери Попова.


"Имал съм възможността и съм щастлив от това, че в началото на кариерата ми е запознанството с Валери Попова. Тя запали моя огън за музиката въобще, не само за пеенето. И с нейния съпруг, маестро Михаил Ангелов, съм имал възможност да работя. Те много са повлияли за моето развитие в началото, на моята певческа психика, бих казал."


После в академията е работил с Ирена Бръмбарова. В Грац негов наставник е бил "един прекрасен баритон" - Готфрид Хорник.


За Милчо Боровинов изказвания, че младите в България нямат поле за изява, са неразбираеми. "Има оперни театри в България, нали? Значи има поле за изява", заключва той. След музикалната академия и преди да продължи в Австрия, е работил един сезон в операта в Стара Загора. Пял е и в Русе. Навсякъде отчита полезен опит за себе си. А това, че в кариерата си музикантите винаги търсят по-широки хоризонти, за него е съвсем естествено.


"Музикант не познава граници. Имало е случаи във "Вълшебната флейта" на сцената да сме певци от 12 - 13 националности. Това е нещо, което ни обединява. По същия начин се чувствам в Лайпциг, имам колеги от Азия, от Америка, от Европа. Всички говорим на един език – това е музиката и в случая немският."


По една обсъждана често, особено в хоровите среди, тема - че певците от Азия са непобедими на конкурси, обяснението му е много просто: "Може би е свързано с дисциплината." Добавя, че е бил и в Корея, и в Китай: "Работния процес не мога да го опиша." За корейските си колеги казва: "Много от тях идват с готов репертоар, говорят по няколко езика."


"Животът в момента е много по-забързан", казва певецът за условията в оперните театри днес в сравнение с тези преди десетилетия. "Това време, което са имали преди 30-40 години или дори само преди двайсетина години, да работят, да се развиват, да се изграждат, сега го няма. Има огромна конкуренция. Има страшно много певци, много добри и качествени, но театрите не са толкоз много. Постоянно се затварят театри, музиканти остават без работа. Има голямо развитие, разбира се – ние имаме възможност да слушаме стари записи и всеки да намери за себе си това, което му харесва. Няма ги тези условия обаче да се търси и разгръща собствено амплоа. Изисква се понякога да се пее различен репертоар. Това е един минус в сравнение с по-рано. Но реалността е определяща - има страшно много певци от различни континенти и те са талантливи, добри."


Милчо Боровинов

© Юлия Лазарова

Милчо Боровинов


Тъй като често използва в обясненията си думи с корен психика, въпросът е какво прави за вътрешното си укрепване, как се калява, за да се справя с конкуренцията? Как контролира психиката си?


"Не бих казал, че това е контрол, но е много специфично, защото не всеки може да бъде на сцената и да владее емоциите и чувствата си. Смятам, че се изисква здрава психика. Да, по някакъв начин работя над психиката си естествено. Но аз се чувствам прекрасно, когато съм на сцената. Притеснение и вълнение има, но то не е нещо, което да ми навреди, а обратното – зарежда ме с енергия, с импулс и мотивация. Действа ми добре."


Усетил е мястото си на сцената още в самото начало: "Когато имах първите концерти, първите изяви в консерваторията. Чувствах се прекрасно още от първия момент."


Точността изисква да се отбележи, че началото за Милчо Боровинов е хорът на софийските момчета, където попаднал след прослушване осемгодишен. Избрала го основателката на хора Лиляна Тодорова, впоследствие работил и с Адриана Благоева. Бил е първи сопран преди мутацията.


"Хорът ме научи на самостоятелност, дисциплина и ми изгради музикална култура, усещане за класическата музика. Там се докоснах до много и различни композитори - български, италиански, немски."


Там е разбрал, че липсата на увереност е лош съветник. Без самочувствие, без увереност в това, което човек може и е направил, няма път напред. Много е важно да отсее това, което другите му казват, и да оцени себе си правилно. Да няма подценяване, да няма и надценяване.


Макар да е натрупал значителен опит и вече да не се причислява към "младите", Милчо Боровинов все още не смята да преподава.


"Може би в някой следващ етап от моето развитие. Смятам, че да се обучава някой в пеене, е много отговорна работа. Това е психофизически процес. Не е само физика, не е само психика, а двете заедно. Хората насреща очакват. По някакъв начин човек може да повлияе на съдбата на друг човек. Това е голяма отговорност. За момента още не съм на това ниво. По-нататък с удоволствие бих предал това, което знам."


И съвети не обича да дава. Мнението му е, че ако човек е щастлив и доволен с това, което прави, по-хубаво от това няма.


"В работата да си щастлив и доволен – какво по-прекрасно от това? Другото е вкъщи, със семейството. За мен това са двете неща, перфектното съчетание. Ако може да се съвмести щастието на работното място и в домашното огнище. Съвети към млади певци не мога да дам, но мога да кажа, че без упоритост и воля – звучи банално, но е така – без самодисциплина и желание за развитие трудно би могло каквото и да е да постигне."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ppopov_67
    ppopov_67
    Рейтинг: 722 Неутрално

    "Гласът е като пръстовите отпечатъци - уникален за всеки човек"
    Така е - четете "В кругом первом" на Солженицин.

  2. 2 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1336 Неутрално

    Москов чете ли? Сакън





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK