Верую: да не нараниш Другия дори с поглед

Поетът-преводач Ахмет Емин Атасой получи от домакините в клуб "Перото" огърлица от пеперуди по случай премиерата на 23-та му стихосбирка "Пеперуди и лешояди"

© Лили Тодорова

Поетът-преводач Ахмет Емин Атасой получи от домакините в клуб "Перото" огърлица от пеперуди по случай премиерата на 23-та му стихосбирка "Пеперуди и лешояди"



Когато се е родил на българска земя, Ахмет Емин Атасой е бил омагьосан от незнайна самодива – властна, огнена, фатална и непримирима. Тя е вселила в сърцето му крехката тъга на лирика и приливната сила на бунтаря, съмненията на мъдреца и въжделенията на изгнаника". Така описва автора на "Пеперуди и лешояди" редакторката му Анжела Димчева.


За нея поезията не е разлистване на страници, а разлистване на Душа. А за Атасой казва: той живее днес в Турция, но е син на България и поет на света.


Мехмет Рахимов свързва редакторските си години в "Йени ъшък" и "Народна култура" с името на една от младите тогава надежди - Ахмет Емин Атасой

© Лили Тодорова

Мехмет Рахимов свързва редакторските си години в "Йени ъшък" и "Народна култура" с името на една от младите тогава надежди - Ахмет Емин Атасой


На представянето на стихосбирката в клуб "Перото" се събраха литератори от няколко поколения. Млади поети се редиха за автографи и се снимаха с автора. Някои от тях едва са прохождали, когато той е отпътувал на юг с изселническата вълна от 1989. Но търсят близост...




Пред "Дневник" поетът обяснява тези внезапни приятелства с обичайната подкрепа, която пишещите си оказват:


"Не ги познавам, но виждам лъчезарните усмивки. Те ми носят и подаряват първите си книги и очакват от тези уста да излязат няколко хубави думи. Това е манивелата, която ще ги задейства и ще ги издигне утре там, където се стремят".


И още: "Видя ли ги, че летят, и аз летя с тях. Поетът, ако не се раздава, той е лъжепоет. Истинския поет аз го виждам като Исуса, като пророка, като Бога. Защото всеки истински поет носи Божия лъч, Божието просветление. Ето защо той няма моралното право да съхранява това богатство за себе си и да се извисява зад егоистичното си Аз. Затова и в Турция имам много приятели, на които помагам с каквото мога, колкото мога. Не за да кажат "Благодаря ти", а с техни криле и аз летя".


Верую: да не нараниш Другия дори с поглед

© Лили Тодорова


За почитта, с която пишещото братство уважи премиерата на Ахмет Емин Атасой, обяснение дава и издадената от него "Антология на българската поезия от 60-те години на ХІХ век до днес" - два огледални тома на български и на турски език, в които е проследен 150-годишният път на българския поетически гений – от Христо Ботев до десетина "нови надежди" на около 30 години.


Антологията на Атасой на български и на турски е поставена на видно място, докато надписва автографи на новата си стихосбирка

© Лили Тодорова

Антологията на Атасой на български и на турски е поставена на видно място, докато надписва автографи на новата си стихосбирка


Книгата има две издания и е разпространена в всички значими библиотеки в Турция. Върху подбора и превода на турски език Атасой е работил през последните 40 години, затова определя изданието като "делото на своя живот". Идеята се заражда през студентските му години, когато превежда стихове от Веселин Ханчев. Тогава се зарича: "Да подготвя една цялостна антология на българската поезия по мой вкус".


Работейки по антологията, успява да представи в елитни турски издания над 100 български поети. В различни периоди за подбора му съдействат Филип Хорозов, Наджи Ферхадов, Мюмюн Тахир, Воймир Асенов, Иван Есенски.


Верую: да не нараниш Другия дори с поглед

© Лили Тодорова


Преводите и поетическото творчество на два езика дават уникален резултат в личната му поредица от стихосбирки, 18 на турски и 5 на български език. Ето какво казва за литературното му битие на билингвист по рождение и съдба Анжела Димчева:


"Неговата преводаческа дейност толкова силно е сложила отпечатък върху стила му, че самият той, неподозирано за себе си, създава абсолютно различни творби – като конструкция, ритмика, тоналност – от класически четиристишия, през свободен стих, до обемен бял стих. За тематиката да не говорим: от чисто интимни фрески, през религиозни и политически символи, до български светини.


Затова и тази книга ни учудва непрестанно – сякаш четем стихове от различни поети – ту интимни фрески и философски аксиоми, ту възрожденски мотиви и метафорична притчовост. Защото проекцията на неговия живот е "едно дълго стихотворение, / просто недовършено от простосмъртния".


В новата книга "Пеперуди и лешояди" има картини, създадени от "родèн пейзажист – визуален и душевен".


Верую: да не нараниш Другия дори с поглед

© Лили Тодорова

За него "чадърът на спокойствието е седемцветната дъга", "любовта не пониква в неверни градини", а някъде "спи и ветрецът-коцкар, / оплел се самоубийствено / в косите на нежни миражи"... Но в стихосбирката има и навяващи тъга четиристишия:


Верую: да не нараниш Другия дори с поглед

© Лили Тодорова


Ахмет Атасой е съхранил българското в себе си, каза пред "Дневник" Славка Мариновска, поетеса с родопски корени. В същото време четем космически послания в неговите "Разстояния":


от каменната епоха до космическото тържество
замесило е постоянно сивото мозъчно вещество
разстоянието между близостта и далечината,


както между нокътя и пръста, окото и ретината,
същото е може би между мрака и светлината,
разстоянието между вената и кръвта,


дейността на времето в пространството незрима
най-накрая се появява като еволюция видима
разстоянието между частицата и цялото


вечно е готово да изпълни нечие наставление,
и колко човешки съдби между устните си крие
разстоянието между пистолета и челото,


оплело е в себе си най-мистичните тайни
– още неразгадани даже от гениите титани –
разстоянието между дъха и живеца,


животът е тежък маратон, изпитание нарочно,
при което се вижда и се измерва най-точно
разстоянието между светеца и подлеца


2015


"Когато пише, Ахмет не си задава въпроси дали неговото мнение е политически коректно и към кого точно. При него не съществува елементарното черно-бяло измерение, разстоянията между желания и действителност се измерват през призмата на най-обикновената, призната от всички религии човечност: да не нараниш Другия, дори и с поглед", казва Димчева.


Верую: да не нараниш Другия дори с поглед

© Лили Тодорова


Забележително е според нея колко много стихотворения поетът посвещава на България – на нейната история, съвременност, герои. Част от тях са с размисли, болки и надежди за родината, каквито рядко срещаме днес в творчеството на живеещи тук поети. Откроява се темата за изгнаничеството:


изгнаничеството е сянка, която преследва
изгнаника упорито,
нагло и всеки ден;
и по неписан закон в тази страшна гонитба
нещастният изгнаник
е вечно победен.


защото поначало той е разпънат на кръст
с душа на две части –
"оттатък" и "тука"!
изгнаничеството е твърде незавидна участ,
а смъртта в изгнание –
най-ужасна мъка.


от "Изгнаническа елегия за Сабахаттин", посветена на поета Сабахаттин Байрамьоз (1931 - 2013)


Учени от Европа и Америка описват влиянието на билингвизма върху мозъка в силно положителна посока - изхвърля се излишната информация, игнорира се фалшът в отношенията, а се запазва по-висока скорост на реакция. Билингвистите освен това остаряват по-бавно.


Личността и творчеството на Ахмет Емин Атасой са очевидно доказателство в подкрепа на тези твърдения. Прехвърляйки 50-годишнината на литературната си дейност, той продължава неуморно напред. След забележителната поредица от антологии: "Стихотворения на поети – български турци от 1967" (1968), "Румелийски мотиви в турската поезия от ХV век до наши дни" (2001), "Полъх от Бурса (2007) "Антология на турския разказ с Румелийски мотиви от Tанзимата до наши дни" (2013), "Антология на руската поезия от началото на ХІХ век до наши дни" (на руски и турски, 2013), "Антология на българската поезия от 60-те години на ХІХ век до днес" (на български и турски, България, 2014) "Антология на българската поезия от 60-те години на ХІХ век до днес" (на турски, Турция, 2014), на работната маса на преводача е поредното предизвикателство: "Антология на балканската поезия".


В този том ще влязат автори от 10 балкански страни. "От България най-много", с усмивка описва проекта си Атасой. Повечето автори ще превежда от оригинал, само тези от румънски и гръцки - през българските им преводи.


Огромното му по обем, разноликост и оригиналност на културните послания творчество е пример за следване в страдащата и разкъсана от противоречия Европа, заключва Анжела Димчева.


Верую: да не нараниш Другия дори с поглед

© Лили Тодорова


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 563 Неутрално

    "животът е тежък маратон, изпитание нарочно,
    при което се вижда и се измерва най-точно
    разстоянието между светеца и подлеца"

    Какво повече да кажеш?!

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. Не съм ЗА пРезидента а ПРОТИВ мафията и беззаконието да управляват в България!
  2. 2 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Добрата тролска практика повелява да се внушава че човечността е глупаво и ненужно качество, така че вижте нещо ако има начин да направите за две стинки поета тролчета изр***мои!

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  3. 3 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 806 Неутрално

    Светът е жесток и меркантилен и в него няма място нито за поезия, нито за благородство. Който твърди обратното или е мечтател, или е лицемер

  4. 4 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#3] от "proza":


    [quote#3:"proza"]Светът е жесток и меркантилен и в него няма място нито за поезия, нито за благородство. [/quote]
    Милата ми ти! В какъв аТ живееш! Погледни през прозореца - пролет е, птичките пеят...

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  5. 5 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7654 Неутрално

    Светът има нужда от поезия, а хората ,от обич.

  6. 6 Профил на Ritter 1
    Ritter 1
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Израствайки, малцина запазват очите на детето в себе си. Поетите успяват. А ние, улисани в ежедневието си, се откъсваме от корена и забравяме за елементарните неща.
    Но животът си е баш миг във вечността. И се удряме по челото накрая, когато реално осъзнаем колко преходно е всичко и с колко излишности сме си тровили живота понякога.
    Дано бъдещето роди повече поети, или по малко повече поетичност у всеки ни, та да не забравяме с времето да отправяме погледа си по-често към красивите непреходни неща под слънцето!

  7. 7 Профил на Антоанета Овчарова
    Антоанета Овчарова
    Рейтинг: 5 Неутрално

    До коментар [#3] от "proza":

    Това е веруюто на хората, обладани вече от дявола, дошъл на Земята с тази цел. Само истинската поезия, в която думите звучат като ангелски тръби или разтърсваща душата музика, могат да ги спасят. Другото е безсилно и ненужно стихоплетство.

  8. 8 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2259 Неутрално

    "животът е тежък маратон, изпитание нарочно,
    при което се вижда и се измерва най-точно
    разстоянието между светеца и подлеца"

    Вдъхновяващ, образен и честен поет!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK