За съдбата на българския комикс

Кадри от изложбата "Komiks" в холанския град Дордрехт, на която бяха представени много български комикс издания и автори, от които Рафаила Райкова, Алекс Малеев, Виктор Кълвачев, Евгени Йорданов, Иван Коритарев и Петър Станимиров.

© Светлана Генчева

Кадри от изложбата "Komiks" в холанския град Дордрехт, на която бяха представени много български комикс издания и автори, от които Рафаила Райкова, Алекс Малеев, Виктор Кълвачев, Евгени Йорданов, Иван Коритарев и Петър Станимиров.



На Великден стартира онлайн шоуто COMIX BOX, продуцирано от Grozen Entertainment, чиято цел е да открива и подкрепя нови таланти, подпомагайки ги да се наложат професионално в сферата на комиксите. Онлайн формата ще продължи 12 седмици, като излъчването на 12-те епизода ще става на адрес www.comixbox.tv .


Между 16 и 18 април тази година се състоя изложбата "Komiks" в холанския град Дордрехт, на която бяха представени много български комикс издания и автори, сред които Рафаила Райкова, Алекс Малеев, Виктор Кълвачев, Евгени Йорданов, Иван Коритарев и Петър Станимиров. Официалното откриване беше придружено с три лекции, представящи източноевропейския комикс, водени от Дияна Нанева, Даниел Атанасов - Satanasov, и латвийската илюстраторка Dace Sietina.


Изглежда, че




въпреки трудното си минало бъдещето на българския комикс е в сигурни ръце


и можем да се надяваме на още много изненади и провокации в омагьосания рисуван свят.


Деветото изкуство в България има странна съдба, доста по-различна от тази на европейския или американския комикс. Всичко започва с две от най-големите фигури в историята на българската култура. Елин Пелин и Райко Алексиев създават заедно незабравимите Пижо и Пендо и Хитър Петър в страниците на списанието "Разкази в картинки".


В началото на XX век много наши художници се обръщат към комикса като начин на изразяване, на първo място, защото по това време той добива голяма популярност в Европа и всички те са повлияни и инспирирани от големите примери в списания като "Симплисимус" и италианските фюмети. На второ място, този нов жанр, който Родолф Топфер случайно открива през 1827 г., опитвайки се да илюстрира пантомимата, позволява много по-широка палитра на изразяване.


Комиксът жонглира с литературата и изобразителното изкуство


но също така, подобно на поезията и анимацията, дава възможност за изобразяване и на времето. Почти 60 години по-късно изобретението на братята Люмиер дава възможност за свободна интерпретация на времето и появата на една изключителна по рода си визуална революция - киното.


За разлика от киното обаче комиксът винаги е бил и все още се смята за неелитарно изкуство, което може би е един от неговите недостатъци заради предразсъдиците, с които той продължава да се сблъсква, но и най-голямото му предимство, защото тази му особеност позволява почти абсолютна свобода на изразяване. Комиксът е свобода, но тази свобода има висока цена.


Трагичните събития в редакцията на "Шарли ебдо" от януари 2015 г. в Париж го доказват, а в историята на българския комикс -


съдбата на стотиците илюстратори и карикатуристи, осъдени или убити заради техните комикси или карикатури


критикуващи политиката на комунистическата партия.


Самият Райко Алексиев е пребит е до смърт от полицията заради острата сатира във виртуозните му карикатури. След престоя в концентрационните лагери повечето от тогавашните ни карикатуристи или окончателно спират да рисуват, или се пречупват и започват да обслужват естетиката и риториката на съветския соцреализъм. По време на социалистическия режим в България комиксът - "носител на западно влияние", е забранен. Въпреки строгата цензура в изкуството в този период и политиката на херметизация в страната, вследствие на която европейският и американският комикс стават почти недостъпни, художниците на списанията "Дъга" и "Космос" съумяват да съхранят любовта на цяло поколение към историите в картинки. Благодарение на тях традицията на българския комикс е запазена, а в епохата на късния социализъм се появяват и някои западни издания като списание Pif.


През това време американският и европейският комикс набират скорост. Анди Уорхол разбива клишето и излага големи платна с комикс герои в някои от най-елитарните галерии по света. Арт Спигелман получава най-престижната награда за литература "Пулицър" за графичния роман "Маус" и отношението към комикса в световен мащаб се променя в положителна посока. Днес жанрът е изключително добре приет и има своето заслужено място в музеите, галериите и големите издателски къщи. Много често комиксът е и в основата на някои от най-популярните киношедьоври. Всеки от нас познава Батман или Супермен, станали едни от символите на поп културата, но например малко известен е фактът, че филмът, носител на "Златна палма", на Абделатиф Кешиш "Синьото е най-топлият цвят" всъщност е адаптация на графичния роман на Жули Моро със същото заглавие. Примерите за тази междужанрова симбиоза са безброй и комиксът отдавна влияе и инспирира творците, особено силно в постмодерното изкуство.


В България това взаимодействие не е толкова силно изразено и може би отчасти се дължи на културната политика на страната.


За разлика от Франция и Белгия, където има безкрайни възможности за образование и финансиране на художници и илюстратори в сферата на комикса, в България е цяло чудо, че те оцеляват. И не само че оцеляват, но и съумяват да се представят блестящо на межународната комикс сцена, печелят награди и създават изключително качествени продукти.


Всъщност българските комикс издателства се броят на пръсти, почти всички автори се познават и между тях няма конкуренция, напротив, цари съзаклятническа, творческа и приятелска атмосфера. Те са млади, пламтящи, свободни и необременени с пропагандни лозунги и политически поръчки, мотивирани са не от амбиции или желание за богатство и слава, а от любов към комикса и илюстрацията. Носители са на нова култура и са надежда за промяна на манталитета, наследник на тоталитарното минало. За съжаление комикс-колективи и издателства като "Комиксер", Grozen Entertainment, "Манга академия", "Артлайн" и Ardeo Publishing не само не получават никаква финансова подкрепа от държавата, но както те, така и независими автори като Дияна Нанева и Борис Праматаров издават със собствени средства арт албумите си и представят българските комикси по световните фестивали, правейки ги достъпни за останалата част от света, което е една реална стъпка към популяризирането на българското изкуство и култура.


* Светлана Генчева изследва българския комикс първо като магистър в Европейското изобразително училище (EESI) в Ангулем, Франция, a понастоящем като докторант в Университета в Льовен (UCL) близо до Брюксел, Белгия. Тя е художничка, живееща във Франция, работеща предимно в областта на живописта и илюстрацията. Първият й графичен роман "Книга на прашинките" излезе тази година и беше представен на Международния фестивал на комикса в Ангулем.

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 823 Неутрално

    С маймунско подражание на западни образци като комикса сме щели да популяризираме (не)българската култура, поучава ни "живееща във Франция" българска патриотка.

  2. 2 Профил на jagerzur
    jagerzur
    Рейтинг: 225 Неутрално

    За комикс трябва и добър текст и сценарии, не само добър художник, а работата на Даниел Атанасов - Satanasov е живо доказателство. Старите художници от "Дъга" разказваха истории в картинки, а манга-подражателите просто рисуват картинки.

  3. 3 Профил на Репей
    Репей
    Рейтинг: 388 Неутрално

    [quote#2:"jagerzur"]Старите художници от "Дъга" разказваха истории в картинки, а манга-подражателите просто рисуват картинки.[/quote]

    Петър Станимиров и Евгений Йорданов бяха точно част от екипа на "Дъга".

    Тук вече банват и със задна дата: "Вашият достъп до форумите на Икономедиа е автоматично ограничен за 24 часа (до 12:05 часа на 18 Мар)."
  4. 4 Профил на Репей
    Репей
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Не знам авторката на текста колко Pif-ове е разглеждала или имала през живота си, но аз, който имам половин шкаф от тях, мога да й кажа, че списанието беше съсипано и в крайна сметка загина след като ускорено комиксите в него бяха американизирани като сюжет и рисунък. Сюжетите олекнаха и изпростяха в типичен американски стил, рисунъкът сподели същата съдба. Новите поредици нямаха нищо общо с култови поредици като "Рахан" например. Това започва някъде към 1984 или 1983 г. и закономерно доведе до смъртта на списанието.

    Тук вече банват и със задна дата: "Вашият достъп до форумите на Икономедиа е автоматично ограничен за 24 часа (до 12:05 часа на 18 Мар)."
  5. 5 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2289 Неутрално

    През юни се очаква втора книжка от авторите на "Над дъгата", от която обаче лично аз съм със смесени чувства.

  6. 6 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1087 Любопитно

    За съдбата на българския комикс...

    Разгледах страничката на надпреварата...
    Всички участници ми се виждат достойни за победител, но ме загложди една носталгия...не видях сред тях Ксалито...!!!

    Форумът е в будна кома...
  7. 7 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 5015 Любопитно

    Е те това ни е най-големият дерт....

  8. 8 Профил на coxo
    coxo
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Има изключително добро младо поколение български илюстратори, което е страхотно! Дияна Нанева е супер свежа с много добри композиции и цветност. Не по-малко талантливи са и Marina Muun, Борис Праматаров, Сибила и Иван Коритареви, които са супер дейни, Пенко Гелев и още един куп народ, всеки с неговия си почерк и вкус.

  9. 9 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 918 Неутрално

    Не разбрах какъв е проблемът. Свободният пазар пречи да се развие такова изкуство и е нужна държавна субсидия? Това ли е проблемът? Или не могат да си намерят достатъчно купувачи?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  10. 10 Профил на rossen_stoyanov
    rossen_stoyanov
    Рейтинг: 225 Неутрално

    До коментар [#9] от "Управляващ опозиционер (реформатор)":

    просто пазарът тук е малък и беден, икономически факт.

  11. 11 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 1817 Любопитно

    [quote#2:"jagerzur"]За комикс трябва и добър текст и сценарии, не само добър художник,[/quote]
    Без текста. Достатъчно е само добър сценарий и художник. Та именно това е силата на комикса — разказва в картинки, а не с думи, което заобикаля езиковата и културната бариена. За историите с текст си имаме книги с илюстрации...

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK