© Светлана Генчева
Кадри от изложбата "Komiks" в холанския град Дордрехт, на която бяха представени много български комикс издания и автори, от които Рафаила Райкова, Алекс Малеев, Виктор Кълвачев, Евгени Йорданов, Иван Коритарев и Петър Станимиров.
На Великден стартира онлайн шоуто COMIX BOX, продуцирано от Grozen Entertainment, чиято цел е да открива и подкрепя нови таланти, подпомагайки ги да се наложат професионално в сферата на комиксите. Онлайн формата ще продължи 12 седмици, като излъчването на 12-те епизода ще става на адрес www.comixbox.tv .
Между 16 и 18 април тази година се състоя изложбата "Komiks" в холанския град Дордрехт, на която бяха представени много български комикс издания и автори, сред които Рафаила Райкова, Алекс Малеев, Виктор Кълвачев, Евгени Йорданов, Иван Коритарев и Петър Станимиров. Официалното откриване беше придружено с три лекции, представящи източноевропейския комикс, водени от Дияна Нанева, Даниел Атанасов - Satanasov, и латвийската илюстраторка Dace Sietina.
Изглежда, че
въпреки трудното си минало бъдещето на българския комикс е в сигурни ръце
и можем да се надяваме на още много изненади и провокации в омагьосания рисуван свят.
Деветото изкуство в България има странна съдба, доста по-различна от тази на европейския или американския комикс. Всичко започва с две от най-големите фигури в историята на българската култура. Елин Пелин и Райко Алексиев създават заедно незабравимите Пижо и Пендо и Хитър Петър в страниците на списанието "Разкази в картинки".
В началото на XX век много наши художници се обръщат към комикса като начин на изразяване, на първo място, защото по това време той добива голяма популярност в Европа и всички те са повлияни и инспирирани от големите примери в списания като "Симплисимус" и италианските фюмети. На второ място, този нов жанр, който Родолф Топфер случайно открива през 1827 г., опитвайки се да илюстрира пантомимата, позволява много по-широка палитра на изразяване.
Комиксът жонглира с литературата и изобразителното изкуство
но също така, подобно на поезията и анимацията, дава възможност за изобразяване и на времето. Почти 60 години по-късно изобретението на братята Люмиер дава възможност за свободна интерпретация на времето и появата на една изключителна по рода си визуална революция - киното.
За разлика от киното обаче комиксът винаги е бил и все още се смята за неелитарно изкуство, което може би е един от неговите недостатъци заради предразсъдиците, с които той продължава да се сблъсква, но и най-голямото му предимство, защото тази му особеност позволява почти абсолютна свобода на изразяване. Комиксът е свобода, но тази свобода има висока цена.
Трагичните събития в редакцията на "Шарли ебдо" от януари 2015 г. в Париж го доказват, а в историята на българския комикс -
съдбата на стотиците илюстратори и карикатуристи, осъдени или убити заради техните комикси или карикатури
критикуващи политиката на комунистическата партия.
Самият Райко Алексиев е пребит е до смърт от полицията заради острата сатира във виртуозните му карикатури. След престоя в концентрационните лагери повечето от тогавашните ни карикатуристи или окончателно спират да рисуват, или се пречупват и започват да обслужват естетиката и риториката на съветския соцреализъм. По време на социалистическия режим в България комиксът - "носител на западно влияние", е забранен. Въпреки строгата цензура в изкуството в този период и политиката на херметизация в страната, вследствие на която европейският и американският комикс стават почти недостъпни, художниците на списанията "Дъга" и "Космос" съумяват да съхранят любовта на цяло поколение към историите в картинки. Благодарение на тях традицията на българския комикс е запазена, а в епохата на късния социализъм се появяват и някои западни издания като списание Pif.
През това време американският и европейският комикс набират скорост. Анди Уорхол разбива клишето и излага големи платна с комикс герои в някои от най-елитарните галерии по света. Арт Спигелман получава най-престижната награда за литература "Пулицър" за графичния роман "Маус" и отношението към комикса в световен мащаб се променя в положителна посока. Днес жанрът е изключително добре приет и има своето заслужено място в музеите, галериите и големите издателски къщи. Много често комиксът е и в основата на някои от най-популярните киношедьоври. Всеки от нас познава Батман или Супермен, станали едни от символите на поп културата, но например малко известен е фактът, че филмът, носител на "Златна палма", на Абделатиф Кешиш "Синьото е най-топлият цвят" всъщност е адаптация на графичния роман на Жули Моро със същото заглавие. Примерите за тази междужанрова симбиоза са безброй и комиксът отдавна влияе и инспирира творците, особено силно в постмодерното изкуство.
В България това взаимодействие не е толкова силно изразено и може би отчасти се дължи на културната политика на страната.
За разлика от Франция и Белгия, където има безкрайни възможности за образование и финансиране на художници и илюстратори в сферата на комикса, в България е цяло чудо, че те оцеляват. И не само че оцеляват, но и съумяват да се представят блестящо на межународната комикс сцена, печелят награди и създават изключително качествени продукти.
Всъщност българските комикс издателства се броят на пръсти, почти всички автори се познават и между тях няма конкуренция, напротив, цари съзаклятническа, творческа и приятелска атмосфера. Те са млади, пламтящи, свободни и необременени с пропагандни лозунги и политически поръчки, мотивирани са не от амбиции или желание за богатство и слава, а от любов към комикса и илюстрацията. Носители са на нова култура и са надежда за промяна на манталитета, наследник на тоталитарното минало. За съжаление комикс-колективи и издателства като "Комиксер", Grozen Entertainment, "Манга академия", "Артлайн" и Ardeo Publishing не само не получават никаква финансова подкрепа от държавата, но както те, така и независими автори като Дияна Нанева и Борис Праматаров издават със собствени средства арт албумите си и представят българските комикси по световните фестивали, правейки ги достъпни за останалата част от света, което е една реална стъпка към популяризирането на българското изкуство и култура.
* Светлана Генчева изследва българския комикс първо като магистър в Европейското изобразително училище (EESI) в Ангулем, Франция, a понастоящем като докторант в Университета в Льовен (UCL) близо до Брюксел, Белгия. Тя е художничка, живееща във Франция, работеща предимно в областта на живописта и илюстрацията. Първият й графичен роман "Книга на прашинките" излезе тази година и беше представен на Международния фестивал на комикса в Ангулем.
