© Бойко Боев
Разказ за жълт поетичен перископ пред Британската библиотека, от който звучи стихотворение на поета Иван Христов
Гласът на поета Иван Христов обикаля като лястовица двора на Британската библиотека. Наострили сме уши, за да чуем думите. Напрегнато слуша и Нютон с пергела върху паметника отсреща. Думите са на български. После на английски.
Иван Христов говори за своя мечта.
Коя е вашата мечта?
Всички имаме мечти.
Някои мечтаят за любов. Други мечтаят да станат президенти. Трети да карат ферари. Мартин Лутър Кинг мечтаеше за свят без расизъм. Иван Христов - за къща, в която може спокойно да пише стихотворения. В къщата на мечтите му няма хазяи и всичко в нея – банята, кухнята, прозорците и обитателите – е наред.
Гласът на Иван Христов, който чете стихотворението си, излиза от жълта тръба, извита в края като перископ. Жълтият поетичен перископ на жълтата подводница на "Бийтълс"!
Отляво е входът на Британската библиотека. През перископа сградата изглежда като огромен червен кораб, който плава в небе. В 1 часа времето е най-топло и облаците над Лондон почиват. Дворът на библиотеката е временно пуст.
© Бойко Боев
Само около поетичния перископ има хора. Това е нашата група от двадесетина българи. Тихи сме. Слушаме стихотворението на Иван Христов. Разбираме всички думи. Смисъла на изреченията. Емоциите.
Иван Христов е осъществил мечтата си.
Благодарение на някой си Лари.
Лари му е предоставил къщата си за гости на брега на езеро в Уисконсин. В къщата има пиано, фотоси по стените. Тя е точно като онази в мечтите на поета и точно обратното на това, което е имал досега. Има дори пишеща машина. На нея Иван Христов твори в този момент.
После гласът спира. Записът е свършил. Можем отново да пуснем стихотворението, като натиснем копче до името на българския поет. Можем да натиснем и някое от другите 29 копчета. Те са до имената на други европейски поети.
Поетичният перископ работи като джубокс. Този проект, иницииран от Чешкия културен институт в Лондон, е част от Европейския литературен фестивал, който се провежда в момента в британската столица.
Някой предлага да пуснем отново стихотворението на Иван Христов. Няма възражения. Отново слушаме. Отново сме с мечтите си.
© Бойко Боев
Чуваме Иван Христов да разказва на Лари за България с хазяите и сина им алкохолик, за Крум, който не се е къпал от години, и стаята без прозорци на софийската улица "Раковски". Иван Христов разказва за живота си в България, защото Лари няма представа за това, какво е да си роден в тази страна. Поетът не се оплаква, а се радва искрено на осъществената си мечта и предпочита да благодари.
Всеки има в живота си един човек, на когото може да благодари за осъществяването на своя мечта. Сещам се за моя приятел англичанина Марк. Моят Лари се казва Марк.
Преди години Марк ми помогна в Лондон. Той ми предостави апартамент си, докато си търсех жилище. Показа ми града, в който ми предстоеше да живея. Беше гостоприемен и заради него Лондон ми се стори гостоприемен. Марк не прие да му платя наем. Не ме остави да му благодаря дълго.
Кой е вашият Лари?
На кого искате да благодарите?
Моята мечта е лондончани да чуват гласове, които разказват за опита на хората, родени в България. Това е и мечтата на останалите участници от неделната ни разходка до Британската библиотека. Искахме да чуем глас, който разбираме и който разказва за нас. Това се случва по време на Европейския литературен фестивал.
Преводачката Анджела Родел дава възможност на лондончани да чуят стихотворението на Иван Христов на английски.
Благодарим ти, Анджела! Благодарим ти, Иване!
Бойко Боев е автор заедно с Десислава Дякова на блога Разходки из Лондон, чиято цел е да свърже българите с Лондон и лондончани."Разходки из Лондон" е рубрика и в "Дневник".
