А вие на кого искате да благодарите?

А вие на кого искате да благодарите?

© Бойко Боев



Разказ за жълт поетичен перископ пред Британската библиотека, от който звучи стихотворение на поета Иван Христов


Гласът на поета Иван Христов обикаля като лястовица двора на Британската библиотека. Наострили сме уши, за да чуем думите. Напрегнато слуша и Нютон с пергела върху паметника отсреща. Думите са на български. После на английски.


Иван Христов говори за своя мечта.
Коя е вашата мечта?
Всички имаме мечти.




Някои мечтаят за любов. Други мечтаят да станат президенти. Трети да карат ферари. Мартин Лутър Кинг мечтаеше за свят без расизъм. Иван Христов - за къща, в която може спокойно да пише стихотворения. В къщата на мечтите му няма хазяи и всичко в нея – банята, кухнята, прозорците и обитателите – е наред.


Гласът на Иван Христов, който чете стихотворението си, излиза от жълта тръба, извита в края като перископ. Жълтият поетичен перископ на жълтата подводница на "Бийтълс"!


Отляво е входът на Британската библиотека. През перископа сградата изглежда като огромен червен кораб, който плава в небе. В 1 часа времето е най-топло и облаците над Лондон почиват. Дворът на библиотеката е временно пуст.


А вие на кого искате да благодарите?

© Бойко Боев


Само около поетичния перископ има хора. Това е нашата група от двадесетина българи. Тихи сме. Слушаме стихотворението на Иван Христов. Разбираме всички думи. Смисъла на изреченията. Емоциите.


Иван Христов е осъществил мечтата си.
Благодарение на някой си Лари.


Лари му е предоставил къщата си за гости на брега на езеро в Уисконсин. В къщата има пиано, фотоси по стените. Тя е точно като онази в мечтите на поета и точно обратното на това, което е имал досега. Има дори пишеща машина. На нея Иван Христов твори в този момент.


После гласът спира. Записът е свършил. Можем отново да пуснем стихотворението, като натиснем копче до името на българския поет. Можем да натиснем и някое от другите 29 копчета. Те са до имената на други европейски поети.


Поетичният перископ работи като джубокс. Този проект, иницииран от Чешкия културен институт в Лондон, е част от Европейския литературен фестивал, който се провежда в момента в британската столица.


Някой предлага да пуснем отново стихотворението на Иван Христов. Няма възражения. Отново слушаме. Отново сме с мечтите си.


А вие на кого искате да благодарите?

© Бойко Боев


Чуваме Иван Христов да разказва на Лари за България с хазяите и сина им алкохолик, за Крум, който не се е къпал от години, и стаята без прозорци на софийската улица "Раковски". Иван Христов разказва за живота си в България, защото Лари няма представа за това, какво е да си роден в тази страна. Поетът не се оплаква, а се радва искрено на осъществената си мечта и предпочита да благодари.


Всеки има в живота си един човек, на когото може да благодари за осъществяването на своя мечта. Сещам се за моя приятел англичанина Марк. Моят Лари се казва Марк.


Преди години Марк ми помогна в Лондон. Той ми предостави апартамент си, докато си търсех жилище. Показа ми града, в който ми предстоеше да живея. Беше гостоприемен и заради него Лондон ми се стори гостоприемен. Марк не прие да му платя наем. Не ме остави да му благодаря дълго.


Кой е вашият Лари?
На кого искате да благодарите?


Моята мечта е лондончани да чуват гласове, които разказват за опита на хората, родени в България. Това е и мечтата на останалите участници от неделната ни разходка до Британската библиотека. Искахме да чуем глас, който разбираме и който разказва за нас. Това се случва по време на Европейския литературен фестивал.


Преводачката Анджела Родел дава възможност на лондончани да чуят стихотворението на Иван Христов на английски.


Благодарим ти, Анджела! Благодарим ти, Иване!


Бойко Боев е автор заедно с Десислава Дякова на блога Разходки из Лондон, чиято цел е да свърже българите с Лондон и лондончани."Разходки из Лондон" е рубрика и в "Дневник".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 942 Весело

    Много хубав разказ за жълт поетичен перископ пред Британската библиотека, за който благодаря на редакцията на Дневник. Разчувствах се!
    Между другото, аз искам да благодаря на Президента Плевнелиев, че е винаги усмихнат. Е, на парада на 6-ти май беше малко сърдит и не му отиваше, но това не означава, че повече не ме кефи. Напротив! Президента Плевнелиев продължава много да ме кефи и ако се кандидатира за втори мандат задължително ще гласувам за него електронно!

  2. 2 Профил на Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Рейтинг: 553 Неутрално

    Благодаря на женя си.
    Тя, и само тя (ми) повярва, че има нещо в мен , че за нещо ставам.

    Да мразиш е сериозно занимание. Имаш ли толкова време, да се "забавляваш" с това ?!?
  3. 3 Профил на stenli1
    stenli1
    Рейтинг: 1050 Весело

    Благодаря на др. Борисов за "Сървайвъра", който така истински ни организира. Всичко е съвсем наистина

  4. 4 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 2212 Неутрално

    Благодаря на родителите си, които са ме създали точно такъв, какъвто съм! Да не си отказвам, колкото и да е трудно в моята благословена професия в страна като България!
    Дарих я и на децата си.
    Дано един ден да изпитват същото и към мен.

  5. 5 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1100 Любопитно

    "А вие на кого искате да благодарите?"

    С радост бих "благодарила" на ЧЕЗ, Топлофикация, градския транспорт, международното положение, борсовите индекси и всички други, които често ме правят "щастлива", но ще прозвучи, като заяждане, за това няма да го сторя...

    Форумът е в будна кома...
  6. 6 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2954 Неутрално

    Хубаво е човек да може да благодари. Думата означава„ дарявам благо“. Ние се отучихме.Ставаме все по-груби и неблагодарни.Благодаря!

  7. 7 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1816 Неутрално

    Каква оригинална, необикновена идея. А ще благодаря на ушенце.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  8. 8 Профил на emilm13
    emilm13
    Рейтинг: 441 Разстроено

    "Иван Христов да разказва на Лари за България с хазяите и сина им алкохолик, за Крум, който не се е къпал от години, и стаята без прозорци на софийската улица "Раковски". Иван Христов разказва за живота си в България, защото Лари няма представа за това, какво е да си роден в тази страна."

    Това ли е да си роден в тази страна?!
    Много му е ниска камбанарията. Поредното мрънкало... Добре поне, че се сеща да благодари, пък може на стари години да преосмисли за какво.

  9. 9 Профил на pvmailbg
    pvmailbg
    Рейтинг: 226 Неутрално

    Благодаря, че живеем в мир, че имаме топла вода, че Витоша влиза през прозореца ми с цялата си красота, че имам работа, че обичам да чета книги, че мога да си купя топло хлебче от малка фурничка. Благодаря!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK