Из "Една и съща река" - романът на 2015 г. според фонд "13 века България"

Из "Една и съща река" - романът на 2015 г. според фонд "13 века България"

© "Жанет 45"



"Една и съща река" на Здравка Евтимова бе обявен за роман на годината в националния литературен конкурс на фонд "13 века България" снощи. Откъсът е предоставен от издателство "Жанет 45".


In idem fl umen bis non descendimus.
Никога не влизаме два пъти в една и съща река.


Перифраза на латински език от философа Сенека на едно от най-известните съждения на Хераклит от Ефес panta rhei.




– Вчера, както обядвах, пристигна при мен една много особена! Лунен пейзаж. Веднага заключих: "Приятел, пали моторетката. Бягай". Прав се оказах. Почерпи ме кафе, намекна особената. Утре ще стана по-рано и ще ти поръчам, кратер такъв.


Мъжът, който разсъждаваше на глас пред останалите посетители на бирария "Котката", беше тънък, с брада като изсъхналата ламаринена трева наоколо. Косата му беше рядка, сплъстена и рошава, само неговият глас се чуваше над столовете и масите пред бара на "Котката" – скромна кръчма, любимото сборище на такива като този тип: с редки сплъстени коси, с мръсни работни дрехи, от които след дълго носене се бяха изтрили дори думите "Кабел Ремонт Строй".


Една ракия струваше 70 стотинки, но не се знаеше от какво беше опечена тя – може би от тиквички или от слънчогледови люспи, но щом е 70 стотинки, и от змийска отрова да я изцеждаха, пак щеше да има клиенти на тия столове – изписани с гъсти, не особено изтънчени предложения за интимност. Тук-там се мяркаха сърца, изрисувани с червена боя, пробити с три-четири стрели едновременно.


Мъжете не приказваха, вересиите им бяха по-дълги от Струма – от извора ѝ чак до Бяло море, а кръчмарят, който настояваше да го наричат Ано – човек, който едва ли се чувстваше уютно сред осеяните с неприлични слова столове и маси, облечен неизменно в безукорно бял жакет въпреки черната жега, – та този Ано понякога прощаваше цялата Струма от вересии, усмихваше се на някого от притихналите по столовете клиенти и му предлагаше особено питие. Докато още бяха трезви, хората спореха дали е "Бърбън" или "Сто гайди", но кой можеше да преброи сто гайди след втората чаша?


След втората чаша Ано даваше не гайди, а ракия от ряпа, но доливаше щедро, вечер предоставяше безплатен аперитив на двама по-трезви клиенти, които занасяха избраника в апартамента на втория етаж над кръчмата. Някои господа подхвърляха намеци: кръчмарят да им предложи още гайди от онази бутилка със стоте, но Ано беше особняк. Не понасяше хора с неизрязани нокти. Клиентелата на "Котката" беше остро омерзена от високомерието на кръчмаря.


Ано се усмихна на русолявия мъж с рядката сплъстена коса.


– Господине, бих искал да узная как се казвате.


Мъжът, който смяташе, че жените по принцип са лунен пейзаж, онемя внезапно, впери поглед в Ано и започна да се чеше по врата.


– Какво искаш? – дойде на себе си той, но Ано вече беше протегнал към него чаша с гайди, която искреше кафяво и разстилаше аромата си в пространството.
– Ще ми се да Ви почерпя и бих желал да имам удоволствието да науча името Ви.


Рошавият зяпна, замаян от това сложно изречение, но веднага грабна гайдите и ги изсипа в устата си.
– Давид се казва – подметна един от мъжете. Той беше с изрязани нокти и чорапите му, видими малко над сандалите, се белееха, пълни с надежда. – Но вчера го уволниха от строежа на магистралата.


– О, така ли? – заинтересува се Ано и отпусна ръка върху рамото на човека точно където последната буква от "Ремонт Строй" се беше изтрила наполовина. – Какво ще пиете, господин Давид?


– От предишното – отвърна мъжът с рядката коса и точно когато Ано му наливаше от шишето, което имаше вкус на огън, пържола и гарнитура едновременно – алкохол, от който престава да ти се яде, а ти се пие още повече, тъкмо Ано наливаше в чашата пожар от пържоли и гарнитура, когато край тънките железопътни релси, обрасли с коприва и джанки, се появи една фигура. Сигурно беше жена, защото бе облечена в избеляла синя престилка – като на чистачките в училището на съседното село. Много дълга синя престилка, която бе избелявала сигурно десет години, преди да кацне върху раменете на тази жена; във всеки случай скриваше краката ѝ до глезените.


Престилката беше много широка – непознатата стърчеше като сабя в нея. Мъжете не отлепиха погледи от седемдесетте стотинки, които грееха в чашите им под формата на ракия. Никой не желаеше да гледа избелели престилки.


– Оная минава – избоботи клиентът зад гърба на Ано, плю на тревата, а собственикът на заведението избърса устата си с безукорно бяла кърпа. Пренебрежението на клиентите оживи околната атмосфера.
Неколцина мъже също плюха на земята.


Жената носеше една купчина книги – беше ги прегърнала, като че бяха бебе пеленаче тези тлъсти тухли, за които Ано отбеляза: "Това са великолепни томове – виждам, че първият се казва "Парижката Света Богородица". Тя общува с тях вместо с лица от плът и кръв, което, според скромното ми мнение, не се вписва в добрите практики за здравословен начин на живот".


Жената отмина мършава, мълчалива като пресъхнала вада.


– Какво търсиш тука, ма? – подвикна клиентът към нея зад гърба на Ано.
Тя залепи очи в хартията пред себе си; сигурно си представяше, че ще бъде погребана там. В този миг мъжът с рядката коса, когото бяха уволнили от магистралата, замръзна, зазяпан в жената. Ръката му спря, вкопчена в ракията, която свиреше на сто гайди. Той гледаше мършавата с отворена уста – сякаш се канеше да глътне наведнъж всичките си зъби.


Гледаше я озъбен, забравяйки да гаврътне кафявото питие.
– Тази е куку – обади се презрително единият от клиентите, в чиито чисти чорапи над сандалите имаше все още надежда. – Чете Света Богородица.
Не може да почерпи.


Може би я варяха от мъх тая ракия, а може би от обикновено сено и наистина не си струваше човек да се хаби за жена, дето не може да се бръкне за чаша най-проста каменарка. Обаче уволненият от магистралата – да се чуди човек какво толкова бе видял у него Ано – извика:
– Ей! Ей!


Жената се закова за миг под камарата книги, под цялата тежест на Париж, после изведнъж затича като луда напред, към железопътната линия и копривата.


– Стойте тука, моля – измърмори Ано и отпусна двете си ръце върху изтритите букви от комбинезона на рошавия. Той обаче все още гледаше жената с Богородицата от Париж и устата му остана отворена.


Наблюдаваше я удивен и не дишаше, а единственият мъж с наистина бели чорапи подхвърли:
– Не се унижавай! Накарай я първо да те почерпи с нещо.


"Нещо" по тези места означаваше сливова ракия. Останалото беше ряпа. Веднага се познаваше кой бе пил от стоте гайди – този тип ухаеше цяла седмица на одеколон и разказваше за стаята на Ано с огромния телевизор и чаршафите от черна коприна.


Давид се размърда под ръцете на Ано, които още държаха буквите върху синия му работен комбинезон, и тръгна към железопътната линия. Траверсите разсичаха България на две парчета: една на "Котката" и стоте гайди; другата – на мотела с лъскавите кожени канапета, които успокояваха разбитите от дългия път бъбреци на шофьорите на тировете.


– Уважаеми господине, вие консумирахте от най-скъпото ми уиски! – извика Ано, разочарован, че уволненият го заряза сам с двете празни чаши и няколко неприлични израза, изписани с многобройни правописни грешки върху пластмасовата маса.


По линията профуча влак, пълен с жега. Вагоните му бяха видели толкова много лета, че хлопаха по ъглите; увиснали по прозорците на влака, край кръчмата профучаха заспали физиономии, към които някои от мъжете, ентусиазирани от бледата ракия, направиха непристойни жестове. Ано обърна гръб на гледката, изразявайки вродената си неприязън към БДЖ. Вагоните никога не му бяха донесли другар и сърце, което да го разбира. Кондукторът изхвърляше тук само типове, некъпани цял месец. Неблагодарници – дори и да пиеха от уискито му, накрая го ограбваха и го оставяха самотен при жабите, гущерите и неграмотните писмени излияния върху масите. Топлото безплодно лято понякога тласкаше Ано към копнежи за красиви неща, за цивилизовани хора и много приятели – те за нищо на света не биха го обиждали с неприятни ругатни, когато се напият. Възпитани интелектуалци, които не се наливат с питието му на аванта и не хъркат като волове върху черната коприна.


Уволненият от магистралата се втурна след жената. Влакът го скри от погледа на Ано – този рошав тип без един квадратен сантиметър чистота върху себе си му бе някак симпатичен; хлапак, набит с прах от полето и натрошените камъни, но той не беше оттук. Всяко брадато лице, което не беше от тези диви безплодни места, бе надежда за Ано.


* * *


Това са всичките пари – баща им не ги гледаше. В ръцете му няколко тънки омачкани банкноти потрепваха заедно с вените му, с дланите и ръкавите му, с небето над тях. И с тяхната къща, която вече не беше тяхна. Продадоха двора, старите череши в него и старата дюля, в клоните на която Пирина беше пораснала. Сега, изправени пред къщата, чакаха – тя, двете ѝ сестри и майка ѝ със старата сламена капела, нахлупила сякаш цялото слънце върху главата си. Бяха продали онези дни, когато небето не ги мразеше, когато слънцето беше тяхно и къщата, макар и малка, със сива мазилка, беше тяхна. Парите в шепите на баща им нямаше да стигнат да платят и да плюят след камиона да закара покъщнината им в бараката на баба ѝ. Но Пирина не виждаше камиона, макар че шофьорската кабина стърчеше на метър от носа ѝ – беше август, а тревата се люлееше жарка, жълта заедно с продадената им къща и двора.


– Хайде – каза майка им. – Тръгваме.
Просто не беше за вярване, че от къщата, от двора, от черешите и дните им в миналото бяха останали само толкова пари, които потрепваха във вените
и шепата на баща ѝ.


– Трябва да си намерите работа – каза за трийсети път тази сутрин майка ѝ. Слънцето върху скъсаната ѝ капела се разсърди и хвърли сянката ѝ под гумите на камиона.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Вонин
    Вонин
    Рейтинг: 604 Весело

    Чак пък...да видим...

    Аз не съм лош - просто съм ПРОЗОРЛИВ! ЕВРОПО, събуди се! https://www.youtube.com/watch?v=_rVSwXloXoM
  2. 2 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 901 Весело

    Хм, това не е ли материал отговарящ на условията по параграф 3.3 от Етичния кодекс на българските медии, който Дневник спазва? Или поне пише, че спазва? Не виждам ясно разграничение между редакционното съдържание и рекламното на Издателска къща Жанет 45...
    Или минавате метър по параграф 4.6 от същият кодекс? Ако е така, кажете го ясно де, разграничете го. ))

  3. 3 Профил на dissident
    dissident
    Рейтинг: 754 Неутрално

    Прочетох го. Макар и кратък откъс, трудно се чете. Като да не е написано на български.

  4. 4 Профил на ana_ni
    ana_ni
    Рейтинг: 537 Неутрално

    До коментар [#2] от "Управляващ опозиционер (реформатор)":

    Здравка Евтимова и творбата и си заслужават да игнорираме рекламата.

  5. 5 Профил на еморето
    еморето
    Рейтинг: 434 Неутрално

    На базата на краткия откъс и на идеята, че откъсът трябва да е специално подбран: маниерно, посредствено, звучи фалшиво - "изсъхналата ламаринена трева", "от змийска отрова да я изцеждаха, пак щеше да има клиенти на тия столове", "облечен неизменно в безукорно бял жакет въпреки черната жега"... и прочие оригиналности.
    Не смея да мисля какви са другите книги, щом наградената е такава.

  6. 6 Профил на еморето
    еморето
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Може пък сюжетът да е интересен и да си заслужава. Кой знае. Но дотук си е боза.

  7. 7 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1350 Неутрално

    До коментар [#6] от "еморето":
    Сюжет няма.
    Играе си с езика, което е похвално.
    Нещо като словесна мастурбация.
    Читателят ще погълне материала, ще бъде напръскан от животоносни семена, а авторката ще се почесва където слънцето не огрява косите и ще си се любува в огледалото:
    Ах, как им го начукондрих на тия псевдоинтелигентни провинцилалисти от столичните казармени панелки.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  8. 8 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1068 Любопитно

    До коментар [#7] от "СДС":

    Убийствена критика...направо ме отказа да прочета и ред от "романа"...

    Ей за това харесвах Васа Ганчева...лека и пръст...

    Форумът е в будна кома...
  9. 9 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1350 Весело

    До коментар [#8] от "Ghost":
    Мерси за комплимента !
    Но в интерес на истината, а нея все пак може и да я има,
    авторката е дарила на българският читател отлични преводи на Дейвид Едингс и неговата сага за Белгарат.
    Всъщност точно тя, авторката, ме запали за този автор преди години, без да знам или осъзнавам това.
    Понеже като се хванах да чета същите творби на немски и ми се огънаха цвичките. Щокирах се. Същият автор, същият роман, а дрънчи на пробита тенекия. Та си всзех на другия ден от книжарницата първият том от сагата в оригинал, на английски. Да, Здравка Евтимова е напипала верният тон, а немските преводачи могат само да и лъскат сандалите.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  10. 10 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2107 Неутрално

    [quote#8:"Ghost"]Убийствена критика...направо ме отказа да прочета и ред от "романа"...
    [/quote]
    Аз съм го чела и ми хареса, но на мен като цяло ми допада писането на Здравка Евтимова. Любимият ми неин роман е "Четвъртък."

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  11. 11 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 336 Неутрално

    Еротизиране на соцреализма. Кич без малко!

  12. 12 Профил на Graf
    Graf
    Рейтинг: 1491 Неутрално

    Баф маа му..
    "с брада като изсъхналата ламаринена трева.."
    Стигнах до тук..
    Ламаринена трева, па и изсъхнала..
    И що толкова прилагателни?
    Не става.
    Многото думи убиват образа, а тук има много повече от необходимото, та...
    Бе не става бе.

    Ecrasez l’infâme
  13. 13 Профил на Valeria
    Valeria
    Рейтинг: 817 Неутрално

    Натрапчиво тегаво. Ако беше манджа, нямаше да става за ядене от несъвместими подправки :/

    https://goo.gl/8NG90J
  14. 14 Профил на Stewie
    Stewie
    Рейтинг: 1797 Весело

    да прочетеш цял роман ,написан в този" помпозен" стил / ако откъса не заблуждава / си е истински мазохизъм

  15. 15 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2107 Неутрално

    Тук явно няма много фенове на Здравка Евтимова, но все пак ето линк към разказа й "Волпоне" - първият разказ, който четох от тази авторка, още когато бях студентка по английска филология. http://offnews.bg/news/r_1/n_628562.html

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  16. 16 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 769 Неутрално

    Много литературни критици, много нещо!
    Поне да пишеха грамотно ...

  17. 17 Профил на red.mary
    red.mary
    Рейтинг: 524 Весело

    Да, всеки пише, критика демек, ама никой не чете. От изказалите се един е чел романа и го е харесал. А другите се възмутили от "ламаринена трева" и решили вместо да четат да попишат.. критика, че е по-лесно

  18. 18 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3266 Неутрално

    МОЧА имени Лелина

    Тринайсе века соц?

    До коментар [#5] от "еморето":

    На базата на краткия откъс и на идеята, че откъсът трябва да е специално подбран: маниерно, посредствено, звучи фалшиво - "изсъхналата ламаринена трева", "от змийска отрова да я изцеждаха, пак щеше да има клиенти на тия столове", "облечен неизменно в безукорно бял жакет въпреки черната жега"... и прочие оригиналности.

    Не смея да мисля какви са другите книги, щом наградената е такава.

  19. 19 Профил на lekapoleka
    lekapoleka
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#18] от "dnevnikar":

    Всяка награда отразява предпочитанията на съответното жури. "Най-добра книга", "роман на годината" и пр. - но според вкусовете на журито. Защо си толкова убеден, че другите книги, номинирани в конкурса, изобщо приличат по нещо на тази? Мен ако питаш - напълно различни са.

  20. 20 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3266 Неутрално

    МОЧА анти Ленина

    Хайде по-лекаполека.

    Какво убеждение (веднага) съзря във въпрос??

    До коментар [#19] от "lekapoleka":
    До коментар [#18] от "dnevnikar":

    Всяка награда отразява предпочитанията на съответното жури. "Най-добра книга", "роман на годината" и пр. - но според вкусовете на журито.

    Защо си толкова убеден, че другите книги, номинирани в конкурса, изобщо приличат по нещо на тази? Мен ако питаш - напълно различни са.

  21. 21 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 336 Неутрално

    До коментар [#18] от "dnevnikar":

    +++++
    На мен ми казват, че съм бил злъчен....

  22. 22 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3420 Неутрално

    Ако това е най-доброто предложение, представям си другите какви са. Този роман пък ще е поредната книга, която няма да имам сили да дочета.

    Еретик
  23. 23 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 3009 Весело

    [quote#12:"Graf"]Баф маа му.. [/quote]
    Аууууу, културният счетоводител на Биесепето употребява доста добре изпитани комунистически аргументи. Опитай още веднъж.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK