Дж. Р. Р. Толкин, създателят на въображаеми светове

Дж. Р. Р. Толкин, създателят на въображаеми светове

© Издателство



В съботната рубрика четиво публикуваме откъс от биографията на един от големите създатели на въображаеми светове - фантастът и преподавател в "Оксфорд" Дж. Р. Р. Толкин. Авторът е журналистът от Би Би Си Хъмфри Карпентър, а изданието на е на "Колибри" в превод на Стела Джелепова.


"ТОЙ БЕ ВЪТРЕ В ЕЗИКА"


Ако се интересувате от Толкин предимно като автор на "Властелинът на пръстените", може да се изплашите от глава, представяща го като учен и преподавател. Пояснена по този начин, наистина звучи ужасно скучно. Тъй че първото, което трябва да отбележим, е, че не е скучно. Не е имало двама Толкиновци, единият университетски преподавател, другият писател. Това бил един и същи човек и двете му страни се застъпвали и били неотличими една от друга; или по-точно, изобщо не представлявали две страни, а различни проявления на един ум, на едно въображение. Така че, ако искаме да разберем нещо за работата му като писател, трябва да отделим малко внимание на научното му поприще.




Първото, което следва да си изясним, е защо е обичал езиците. Знаем доста по въпроса от описанието на детството му. Фактът, че е бил развълнуван от уелските имена на вагонетките, от "външния блясък" на гръцкия, от чудноватите форми на готските думи в книгата, с която се сдобил по случайност, и от финските в "Калевала", показва, че проявявал крайно необичайна чувствителност към звученето и вида на думите. За него те запълвали мястото, което заема музиката в живота на повечето хора. И наистина откликът, който думите пробуждали в съзнанието му, бил почти изцяло емоционален.


Но защо избрал да специализира ранен английски? Би било по-логично човек, толкова привързан към странните думи, да съсредоточи вниманието си върху чуждите езици. Отговорът отново се корени в склонността му към вълнение. Вече знаем за емоционалната му реакция по отношение на финския, уелския и готския и би трябвало да разберем, че нещо не по-малко вълнуващо се случило, когато осъзнал, че голяма част от поезията и прозата на англосаксонците и на ранносредновековна Англия е написана на диалекта, говорен от предците на майка му. Иначе казано, той бил далечен, но едновременно с това дълбоко личен за него.


Вече споменахме, че изпитвал силна привързаност към Уест Мидландс заради връзката с майка му. Семейството ѝ произхождало от Ившам и Толкин вярвал, че този уестмидландски град и цялото графство Устършир са били дом на безброй поколения от рода Съфийлд. Той самият прекарал част от детството си в уестмидландското селце Серхол. Вследствие на това тази част от английската провинция притежавала особена емоционална привлекателност за него; а също и нейният език.


Веднъж писал на У. Х. Одън: "Аз съм уестмидландец по кръв и в мига, в който го зърнах, почувствах уестмидландския средноанглийски като познат език". Познат език – език, който вече му бил известен. На човек това може да му се стори нелепо преувеличение; как можеш да "разпознаеш" език на седемстотин и петдесет години? Но Толкин наистина бил убеден, че е наследил някаква смътна родова памет за езика, говорен от далечни поколения съфийлдци. И след като му хрумнала тази идея, било неизбежно да го изучи из основи и да го превърне в център на научната си работа.


Това не означава, че е изследвал единствено ранния английски на Уест Мидландс. Той бил компетентен по всички диалекти на старои средноанглийския и (както вече отбелязахме) четял свободно исландски. Нещо повече, през 1919 и 1920 г., докато работел по Оксфордския речник, се запознал с голям брой други ранни германски езици. В резултат през 1920 г., когато го назначили в Университета на Лийдс, разполагал със забележително широк обхват от лингвистични познания.


В Лийдс и по-късно в Оксфорд се утвърдил като добър преподавател. Не бил в стихията си в аудиторията, където бързото му говорене и неясната дикция принуждавали студентите да се съсредоточават с все сили, за да го разберат. А и невинаги успявал да обясни възможно най-ясно, понеже му било трудно да стесни собствените си познания по темата, та питомците му да схванат всичко, което казва. Но винаги съумявал да вдъхне живот на дисциплината и да покаже колко много означава тя за него.


Най-прочутият пример за това, помнен от всички, на които някога е преподавал, било въведението към курса му лекции върху "Беоулф". Влизал тихо в залата, фиксирал публиката с поглед и внезапно с кънтящ глас начевал да декламира първите стихове на поемата на оригиналния староанглийски, като започвал със страхотен вик "Hwæt!" (първата дума в тази и редица други староанглийски поеми), който някои студенти вземали за "Quiet!". Това било не толкова рецитация, колкото драматично изпълнение; превъплъщавал се в ролята на саксонски бард в зала за пирове и впечатлявал поколения студенти, защото по този начин им показвал, че "Беоулф" не е просто готов текст, който да се чете единствено заради някакъв изпит, а вълнуваща драматична поезия. Както неговият бивш ученик, писателят Дж. И. М. Стюарт, се изразил: "Умееше да превръща аудиторията в зала за пиршества, в която той бе бардът, а ние – пируващите гости". Друг слушател на тези лекции бил У. Х. Одън, който писал на Толкин много години по-късно: "Мисля, че никога не съм Ви казвал какво незабравимо преживяване за мен беше като студент да Ви чуя как рецитирате "Беоулф". Това бе гласът на Гандалф".


Една от причините за успеха на Толкин като преподавател се крие във факта, че освен филолог той бил и писател, и поет, човек, който не просто изучавал словото, но и го използвал за създаване на поетични творби. Откривал поезия в звученето на самите думи, както правел още от дете; ала притежавал и разбирането на поета как се употребява езикът. Това било изразено в паметна характеристика в некролога му в "Таймс" (несъмнено написан от К. С. Луис дълго преди смъртта на Толкин): "уникалното му вникване едновременно в езика на поезията и в поезията на езика". На практика значело, че можел да покаже на студента не само какво означават думите, но и защо авторът е избрал точно тази изразна форма и какво е мястото ѝ в неговата художествена образност. По такъв начин насърчавал изучаващите ранни текстове да не се отнасят към тях просто като към образци на развиващ се език, а като към литература, заслужаваща сериозна оценка и критика.


Дори когато се занимавал с чисто техническата страна на езика, Толкин бил увлекателен преподавател. В некролога Луис подсказва, че това е резултат от дългогодишната вглъбеност в създаването на частни езици, от факта, че е бил не просто изследовател на езика, но и лингвистичен изобретател: "Колкото и странно да звучи, няма съмнение, че тъкмо това е изворът на безпрецедентния ентусиазъм и приложимите познания, отличаващи го от всички други филолози. Той бе вътре в езика".


"Отличаващи го от всички други филолози" може да изглежда малко пресилено, ала е напълно вярно. Сравнителната филология възникнала през деветнадесети век в Германия и въпреки че практикуващите я влагали усърдие и прецизност, писанията им били едва ли не нетърпимо скучни. Менторът на самия Толкин, Джоузеф Райт, бил обучен в Германия и книгите му, макар и безценни с приноса си към науката за езика, не разкриват почти нищо от ярката фигура на своя автор. Колкото и да обичал стария си учител, Толкин навярно е имал предвид именно Райт, когато писал за "очилатия филолог, англичанин, но обучен в Германия, където загубил литературната си душа".


Толкин никога не изгубил литературната си душа. Филологическите му трудове неизменно отразяват богатството на ума му. Дори в най-заплетените аспекти на дисциплината внасял елегантност на изказа и усет за по-широката значимост на въпроса. Умение, което личи най-ярко в статията му (публикувана през 1929 г.) върху "Ancrene Wisse", средновековна поучителна книга за група отшелници, вероятно произхождаща от Уест Мидландс. С това забележително и фино научно изследване Толкин показва, че езикът в двата главни ръкописа на текста (единият пазен в кеймбриджки колеж, другият в Бодлиевата библиотека в Оксфорд) е не просто груб диалект, а литературен език с непрекъсната литературна традиция, достигаща времената преди норманското нашествие. Той изразява заключението си с ярък метафоричен стил (и трябва да отбележим, че тук всъщност говори за обичния уестмидландски диалект като цяло): "Това не е език, отдавна заточен вдън горите, борещ се отново за място под слънцето в неравна надпревара с по-високопоставените и от съчувствие към по-нисшите, а по-скоро език, който никога не е изпадал в "низост" и е съумял даже в най-размирните времена да запази маниерите на истински, пък бил той и провинциален, джентълмен. Има традиции и известна близост с книгата и перото, но е също така в интимни отношения с живата реч; и почвата му е нейде из Англия."


Такъв вид писане, въздействащо със своята образност, характеризира всичките му статии и лекции, колкото и
неразбираем и скучен да изглежда предметът им. В това отношение може да се каже, че той едва ли не основал нова филологическа школа; несъмнено никой преди него не е внасял подобна човечност, дори емоция, в дисциплината; и този подход повлиял на мнозина от най-способните му студенти, самите те станали бележити филолози.
Трябва също да се спомене, че Толкин бил извънредно усърден. Въздействащи и притежаващи размах обобщения като цитираното по-горе може да са типични за научната му дейност, но те не били прости твърдения, а продукт на безброй часове изследване на най-малките подробности по темата. Даже според обичайните педантични стандарти на сравнителната филология Толкин бил необикновен в това отношение. Трудно би могло да се наблегне достатъчно на рев- ностната му пунктуалност – двойно по-ценна, понеже била свързана и с нюх към откриването на модели и взаимовръзки. Не е нужно кой знае какво въображение, за да си го представим като един лингвистичен Шерлок Холмс, изправен пред наглед несвързана поредица факти и извличащ от тях истината за някакъв съществен въпрос. Той демонстрирал тази способност и на по-просто ниво – когато обсъждал със студент някоя дума или фраза, цитирал широк набор от сравними форми и изрази на други езици. В непринуден разговор също обичал да подхвърля неочаквани забележки за имената, като например, че името "Уо" исторически е единственото число на "Уелс".


Ала може би това все пак звучи като описание на типичен учен, затворен в кулата си от слонова кост. Какво всъщност е вършел? Какво на практика е означавало да си професор по староанглийски език в Оксфорд? Най-простичкият отговор е, че е означавало здрава работа. Според правилника Толкин трябвало да чете минимум тридесет и шест лекции годишно, но той не ги смятал за достатъчни и на втората година, след като го назначили за професор, изнесъл сто тридесет и шест лекции и упражнения. Това се дължало отчасти на факта, че сравнително малцина преподавали старо- и средноанглийски. По-късно успял да намери още един филолог, отличен, макар и малко страшен учител, на име Чарлс Рен, назначен за негов асистент; тогава вече можел да си позволи не чак толкова напрегната програма. Но до края на тридесетте продължил да чете почти двойно по-голям от задължителния брой лекции всяка година, значително повече от останалите си колеги.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (28)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 3396 Неутрално

    Всичко за ВЕЛИКИЯ Дж. Р. Р. Толкин е вярно и прекрасно, само с едно дребно допълнение, ако позволите - това не са напълно ''въображаеми светове '' , а реминисценция на ВСВ .

    [email protected]
  2. 2 Профил на Долен лев педал
    Долен лев педал
    Рейтинг: 229 Любопитно

    Толкин е велик визионер!
    Той успя да убеди всичкото планетарно плебс,че има Господари, и функцията на плебея е да бъде техен подчинен,без да задава неудобни въпроси!

    Когато един глупак върши нещо,от което се срамува,той винаги твърди,че това е негов дълг.
  3. 3 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    "...Пояснена по този начин, наистина звучи ужасно скучно..." Кое му е скучното на това човек да е преподавател в "Оксфорд" и учен? Мдааа- от гледна точка на постоянно надрусаните "сърдити" модерни млади хора, които предпочитат религията пред науката и необразоваността пред доброто образование, "знанията" от уикипедия пред материала в "скучните " университетски учебници, 1000% им звучи скучно, твърде консервативно, и направо...гадно.

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  4. 4 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3259 Неутрално

    Няма нищо странно в това един човек да е едновременно писател и професор. Цял свят познаваше и професора по семиотика Умберто Еко. Българите сме длъжни да знаем, че Димитър Димов беше и професор по ветеринарна медицина, по точно по ембриология, хистология и ....

    Еретик
  5. 5 Профил на Nan_Kurunir
    Nan_Kurunir
    Рейтинг: 1280 Неутрално

    До коментар [#3] от "Логика":

    Само защо мислиш,че предпочитат религията пред науката..Тяхната религия е Марихуаната , а Словото им са нечленоразделните звуци и изречения,празния поглед и глуповатото кискане в следствие на прекомерна употреба на същата тази марихуана и бира. Иначе да Толкин е велик,а светът който създава е величествен и прекрасен.

    "Представи си,че не съществуваш и бъди свободен!"- Омар Хаям
  6. 6 Профил на nix1130
    nix1130
    Рейтинг: 578 Весело

    Доста скучна статия. Написана е на много англо-снобски. Истината е че Толкин е бил лингвист и е страдал от остра шизофрения. Може би развита по време на войната или след това не знам, но на последък му се дават прекалено много медали и току виж станал Сър посмъртно. Властелинът е прекрасен труд. Това е трилогия а историите персонажите местата дори думите са заемки от митологиите и фолклора на МНОГО европейски народи. Да, сега един умен топ английски митолог-анализатор ще каже," чакай бе, човекът е писал за Мурсия и конництие на Уесекс, каква европейска митология" . Но паралелите са очивидни плъзнали са дори до Пръстена на Гиг, до Платон и Републиката.

  7. 7 Профил на mayfield
    mayfield
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Корана и Шекспир са писани в рими(вчера разбрах за Корана), кое да забраним първо? Толкин, ако може Бог да го пази от световете, които е "проектирал", защото това е жестоко!

    Дипломата е едно от алибитата на простаците!
  8. 8 Профил на mayfield
    mayfield
    Рейтинг: 395 Неутрално

    [quote#2:"Краде ми се мили мой!"]Толкин е велик визионер!
    Той успя да убеди всичкото планетарно плебс,че има Господари, и функцията на плебея е да бъде техен подчинен,без да задава неудобни въпроси! [/quote]


    Това е исторически доказано, най-забавно и страшно е, когато "родените да летят са принудени да пълзят"! Свободата на всичко изисква някакъв минимум възпитание и познание! Иначе става страшно!

    Дипломата е едно от алибитата на простаците!
  9. 9 Профил на inspektora
    inspektora
    Рейтинг: 251 Неутрално

    Израснал съм с творчеството на Толкин и в това, което съм, със сигурност има нещо от него.

  10. 10 Профил на авторът
    авторът
    Рейтинг: 1198 Неутрално

    До коментар [#2] от "Краде ми се мили мой!":
    Ти никога не забравяш класово-партийния подход и ти се краде като на комунист от капиталист. В този смисъл си една ретро-буболечка във форума, която не ни позволява да забравим от каква безпътица сме се измъкнали през 1989 г.

  11. 11 Профил на Darth Plagueis
    Darth Plagueis
    Рейтинг: 1670 Неутрално

    До коментар [#5] от "Nan_Kurunir":
    До коментар [#3] от "Логика":

    Що не си смените рязко обкръжението? Аз познавам млади хора, които в огромната си част са образовани, енергични, продуктивни и независими. В 21ви век младежта не цени нито религията, нито дрогата, щото мисли доста по-напред.

    Е, в гетата не е така, но както казах - сменяйте обстановката.

    Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС искат отпадане на мониторинга от ЕК
  12. 12 Профил на philologist
    philologist
    Рейтинг: 506 Любопитно

    "Дж. Р. Р. Толкин, създателят на въображаеми светове"

    Толкин създава не въображаеми светове, а само един такъв - Средната земя. А даже тя, според него, не е отделен свят, а въображаем ранен митологиен етап на нашата Земя. Т.е. заглавието е фактологически изключително неточно...

    Защо не е забранена, за престъпленията си срещу българския народ, регистрираната на 5.IX.1945г. комунистическа партия, преименувана на БСП на 3.IV.1990г.?!
  13. 13 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    [quote#3:"Логика"]които предпочитат религията пред науката и необразоваността пред доброто образование[/quote]

    Толкин е посветен католик.

    толкоз за изблиците Ви. разсъждавайте върху горното изречение и ще се избавите от много заблуждения относно отношенията между религия и наука.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  14. 14 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    не зная дали е нещо в превода, но доста несръчно списана биография, която е по-скоро литературно-есеистична, нежели изпълнява целта си. пълна е със свободни разсъждения и тълкувателни изказвания.

    иначе Толкин е задължителен за всеки съвременен човек, ако иска да не изглежда безнадеждно задръстен и изостанал. въпрос на обща култура.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  15. 15 Профил на onemanband
    onemanband
    Рейтинг: 880 Неутрално

    Само бих добавил ,че освен БЛЕСТЯЩ учен и писател ,Толкин е бил и доста даровит художник
    Например ,ВСИЧКИ илюстрации на ''Хобит'' или ''До там ,и обратно'' са рисувани ...От самият него!

    Кажи ми ,КОЙ ти плаща Гранта, та да ти кажа какво си...
  16. 16 Профил на mayfield
    mayfield
    Рейтинг: 395 Неутрално

    [quote#13:"abdelhaqq"]Толкин е посветен католик. [/quote]

    Колкото и мухамад е ислямист( произлиза от си на Аврам Исмаил), повечето от писанията в Корана са продиктувани от изолация и мъчения в пещера, според моите източници, бълнувани от човек, който не е можел да чете!!!!!!!!!!!!
    Легендата е лансирана от някого, ние знаем кого, защо и как, но никога няма да го споделим с Вас! Защото Вие удряте, преди да знаете!!!!!!!

    Дипломата е едно от алибитата на простаците!
  17. 17 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2199 Любопитно

    [quote#6:"nix1130"] Истината е че Толкин е бил лингвист и е страдал от остра шизофрения. [/quote]
    Откъде го измисли това за шизофренията?

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  18. 18 Профил на Ridiculous Върнете стария сайт!
    Ridiculous Върнете стария сайт!
    Рейтинг: 822 Неутрално

    До коментар [#17] от "7777":

    Възможно е. Но какво искаш да кажеш с това? Книгите му са чудесни. Проблемът не е дали човек има психична болест, ако може от нея да сътвори нещо чудесно. И Джон Неш е имал психоза. И Нобеловата награда за работата му върху теория на игрите си е съвсем заслужена.

  19. 19 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#15] от "onemanband":

    да, доста приятно наивистични рисунчици бяха, добър повод с големия ми син да поговорим за толкин

    בני אתה אני היום ילדתיך
  20. 20 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#17] от "7777":

    и аз се зачудих, да не се окаже, че е нещо по линията на това, че измислилият теорията за либидото Фройд е имал проблем...с либидото.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  21. 21 Профил на mr. wonderworld.
    mr. wonderworld.
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Един човек, посветен на любимата си наука, живял в добре уреден, цивилизован свят, където материалните несгоди са до голяма степен преодоляни и това позволява духът му да се развива и да достига далеч в езикознанието- там , където малцина филолози са стигали.

    Истинско удоволствие е да живееш така.

    In my Wonderworld each sleeping vision is so real.
  22. 22 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 1701 Неутрално

    Много харесвам Толкин. С въображението на вълшебник е измислил нови светове, но ги е облякъл с нашата реалност с прецизността на учен и то до най-дребните детайли. Много работа, много знания и неповторимо въображение.

  23. 23 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4083 Неутрално

    Аз не мога да разбера какво толкова намирате у Толкин, захващал съм няколко пъти да го чета но все го оставям. Струва ми се скучно и безинтересно а аз общо взето съм много търпелив и непретенциозен читател. Вероятно феномена е в жанра фентъзи, иначе аз не виждам нищо "гигантско" "велико" или уникално в творбите му.

    klimentm
  24. 24 Профил на onemanband
    onemanband
    Рейтинг: 880 Неутрално

    [quote#19:"abdelhaqq"]да, доста приятно наивистични рисунчици бяха, добър повод с големия ми син да поговорим за толкин [/quote]
    Ами ...Рисунките са така изпълнени ,защото все пак са илюстрации на приказка ....''Хобит'' си е точно това При ''Властелинът на Пръстените'' нещата ,вече стават сериозни ...Междувременно е започнала Втората Световна...Та така

    Кажи ми ,КОЙ ти плаща Гранта, та да ти кажа какво си...
  25. 25 Профил на Хриси
    Хриси
    Рейтинг: 1790 Весело

    До коментар [#12] от "philologist":

    Само Средната земя? Брех! Ами Валинор и Нуменор? Толкин не е написал само "Властелинът на пръстените" и "Хобит".

    Some say the end is near, Some say we'll see Armageddon soon, I certainly hope we will, I sure could use a vacation from this bullshit three-ring circus sideshow.
  26. 26 Профил на ttzankova
    ttzankova
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Лош превод, за съжаление. Преизказното наклонение тук никак не върви, но не е само то.

  27. 27 Профил на philologist
    philologist
    Рейтинг: 506 Неутрално

    [quote#25:"Хриси"]Само Средната земя? Брех! Ами Валинор и Нуменор? Толкин не е написал само "Властелинът на пръстените" и "Хобит". [/quote]

    Средната земя, Валинор и Нуменор се намират на същия свят, наречен Арда. Който пък свят, според самият Толкин, е въображаема ранна митологична епоха на нашата Земя.

    Защо не е забранена, за престъпленията си срещу българския народ, регистрираната на 5.IX.1945г. комунистическа партия, преименувана на БСП на 3.IV.1990г.?!
  28. 28 Профил на dedo_goshko
    dedo_goshko
    Рейтинг: 284 Любопитно

    Малко известен факт е, че Толкин е написал "Хобит ..." като детска книжка, която да чете вечер на синовете си преди заспиване. След това обаче го е застигнала популярността, и разни издатели са започнали да го "притискат" да издаде и продължение. Чак тогава Толкин започва създаването на този свят, с неговата митология, герои, езици, местностти, раси, като този труд му е отнел ... 19 години. Написването на "Властелинът на пръстените" - трилогия, която съчетава в себе си теология, история, философия, география и лингвистика, само по себе си е епохално постижение, заради което си заслужава четенето и наслаждаването. Чел съм и на БГ и на АНГЛ "Властелинът ..." - удоволствието е голямо. Богатството на езика и изразните средства на Толкин може да се сравнява само с богатството на изразните средства в творчеството на Пелъм Гренвил Уудхаус /П.Г. Уудхаус/, но е написано на "по-сериозен" език ...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK