Кан подари втора "Златна Палма" на Кен Лоуч

Кен Лоуч

© Eric Gaillard, Reuters

Кен Лоуч



Международното жури на 69-тия фестивал, водено от австралийския режисьор Джордж Милър, предостави "Златната палма" на социално ангажирания "Аз, Даниъл Блейк" на Кен Лоуч. Така, десет години след получаването на същата награда за "Вятърът в ечемичените ниви", 79-годишният ветеран на английското кино успя да се нареди в групата на режисьорите, придобивали престижния приз два пъти.


По повод на филма, в който един изпаднал в несъстоятелност дърводелец и самотна майка на две деца правят невъзможното, за да се спасят от бедственото положение, в което са изпаднали, Лоуч повтори загрижеността си към незавидното положение на обедняващите "обикновени хора". В Кан той не спести поредната си критика към Европейския съюз, като го нарече "въплъщение на неолиберализма". "Моите истории показват драматизма на ежедневието. Точно заради това, много хора се оглеждат в тях. Убеден съм, че сме зависими от работата си, от мястото, на което сме родени и най-вече от социално-икономическото си положение". Развълнуван, Лоуч допълни, че е останал трогнат от факта, че зрителите наистина са били докоснати от филма.


Като цяло, международната критика остана доволна от решението на журито, но не може да приеме равнодушно тоталното пренебрегване на "бижуто" на конкурса, великолепния "Патерсън" на Джим Джармуш. Напълно забравен се оказа и немският "Тони Ердман" на младата режисьорка Марен Аде, който заради хапливото иронизиране на "големите пари" и свежото си чувство за хумор просто омагьоса публиката.




За сметка на това и в някаква степен неочаквано, "наградата на журито" бе спечелана от "Американски мед" на английската режисьорка Андрея Арнолд. Филмът, в които група радикално настроени и твърде свободолюбиви младежи кръстосват американските пътища, бе показан в самото начало на фестивала и определено не беше сред сигурните фаворити. Твърде доволна от успеха си, Арнолд не спираше да благодари за постоянните напомняния от журналистите, че от три участия в Кан има три награди.


Силно недоумение предизвика необяснимото лансиране на "Личен асистент" на французина Оливие Асаяс (награда за режисура, споделена с "Матура" на Кристиян Мунджиу), в който травмирана американка "чува" присъствието на починалия си брат близнак в луксозен Париж. Наясно с отношението на пресата към филма му Асаяс сведе до минимум присъствието си на заключителната пресконференция на фестивала. За да се измъкне от неудобството, той описа себе си като нестандартен режисьор, който няма само една националност. "Не съм типичен представител на френското кино, защото във филма ми се говори на английски, а главната ми изпълнителка е американка (Кристен Стюарт)" - каза Асаяс в Кан. От своя страна, Кристиян Мунджиу, отдавна привикнал да печели награди в Кан, се съсредоточи върху защитата на "авторско кино" и необходимостта да му се помага в срещите му с хората.


Не стана съвсем ясно, дали "детето - чудо" на канадското кино Ксавие Долан наистина се зарадва на "наградата на журито" на "Само краят на света", в който участват френските суперзвезди Натали Бай, Марион Котияр, Леа Сейду, Гаспар Юлие и Венсан Касел. Долан не скри огорчението си от факта, че част от критиката яростно е нападнала филма му. "Не е приятно, когато си направил нещо, в което вярваш, то да остане неразбрано" - сподели Долан в Кан. "Но все пак по-важното е да останеш верен на себе си".


Показаният в самия край на фестивала "Клиентът" на добре известния в Кан ирански режисьор Аскхар Фархади получи две награди: за "най-добър сценарий" и за "най-добра мъжка роля" (Шахаб Хосейни). Така, историята, в която възрастен мъж нахлува в един апартамент и неволно причинява дълбока психологическа травма на нищо неподозираща млада жена, донесе поредното признание на иранското кино. И Фархади и Хосейни тържествено обявиха, че посвещават филма на народа си и че вярват, че зрителите в страната им ще получат възможността да се запознаят с него.


Прекрасната филипинска актриса Жаклин Жозе, която получи "наградата за най-добра женска роля" в шоковия "Ма’Роса" на Брианте Мендоса спечели сърцата на публиката с думите: "Аз играя ролята на майка, която трябва да се грижи за всеки член от семейството си. За мен този фестивал има особено значение, тъй като заедно с мен, в него участва и дъщеря ми".


Както се очакваше, "Непознатото момиче" на братята Дарден остана в сянката на забравата. Що се отнася до "Хулиета" на Педро Алмодовар, мнозина оптимисти стискаха палци на прочутия испански режисьор. Уви, чудото не успя да се случи


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на redguy
    redguy
    Рейтинг: 1002 Неутрално

    Не "подари", а "награди с". Подарява се при други случаи.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  2. 2 Профил на cp01
    cp01
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Много крайни коментари! "Подари" за доказан майстор като Кен Лоуч, "необяснимото лансиране" за филма на Асаяс, чийто предишен "Облаците на Силс Мария" беше нищо по-малко от шедьовър, "остана в сянката на забравата" за филма на братя Дарден, който още не е тръгнал по кината? Бих привествал единствено, ако авторката е гледала конкурса и изразява лично мнение, но това не става ясно от статията.

  3. 3 Профил на maren
    maren
    Рейтинг: 475 Неутрално

    Мисля, че тазгодишното издание на Кан е много силно. За съжаление, още няколко интересни филма, по това, което успях да видя из мрежата за тях, не взеха отличие. И то все на режисьори, които разказват много добре, имат много голям принос в задълбоченото изследване на теми и проблеми, и разказват "по-така", а не комерсиално.

    Като гледам сега листата на номинираните за "Златна палма" и спечелилите награди имам усещането, че британеца Кен Лоуч стои самотно, а тренда в съвременното кино е станал, най-малкото труден за определяне, защото ги няма и другите големи имена в европейското кино.

    Съжалявам най-много,че MA LOUTE на Брюно Дюмон не взе награда
    http://cineuropa.org/ff.aspx?t=ffocus&l=en&;did=308836&tid=2975

    Съжалявам и за RESTER VERTICAL на Жироди
    http://cineuropa.org/f.aspx?t=film&l=en&did=307059

    А също така и за THE NEON DEMON на Рефн
    http://cineuropa.org/f.aspx?t=film&l=en&did=306977

    Да не говорим за пропуска да не бъдат отличени LA FILLE INCONNUE на Братя Дарден
    http://cineuropa.org/ff.aspx?t=ffocusarticle&l=en&tid=2982&did=309631

    и Алмодоваровата JULIETA
    http://cineuropa.org/ff.aspx?t=ffocusvideo&l=en&did=303600&tid=2965

    От друга страна, мисля, че трябва да се коментира връчването на тазгодишната"Златна камера"
    http://www.festival-cannes.com/en/actualites/articles/divines-by-houda-benyamina-camera-d-or

    поне за да се види посоката на полит-маркет-социо-култура "писане", ако има такова.



  4. 4 Профил на Ричи Финестра
    Ричи Финестра
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Фархади е известен в цял свят, не само във Франция. Има и Оскар за Раздяла, Миналото също е страхотен филм. Ще гледам и този филм.

  5. 5 Профил на Stewie
    Stewie
    Рейтинг: 833 Неутрално

    наградата е СПЕЧЕЛЕНА и то напълно заслужено !

  6. 6 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1037 Неутрално

    "Подаръкът" е заслужен, но съжалявам за "Патерсън".

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  7. 7 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1042 Неутрално

    И аз приех използването на ``подари'' в заглавието като леко преиграване в стремежа към оригиналност. Обаче ми попадна следното: http://www.bigstory.ap.org/article/396537de5d6844c7a065606c0a2e06a9/european-union-co-funded-cannes-winner-i-daniel-blake Сумата, която Европейската комисия е отпуснала на I, Daniel Blake е символична по мащабите на Холивуд, но да приемеш такъв полъх на социализъм и да го гарнираш с критика към същия този Европейски съюз, определяйки го като ``въплъщение на неолиберализма'' е, както се казва, disingenuous, т.е. безочливо лицемерие (ако изобщо лицемерието може да се квалифицира). Винаги чакам филмите от фестивала в Кан като интелектуален отдих от комерсиалната лавина на ентъртейнмънта -- европоцентризмът, колкото и мръсна дума да е в Америка, е неизбежен за интелектуалеца, ако наистина го е грижа къде е изворът. Към него спада и начинът на финансиране на културата, коренно различен от задокенския. Кой крив, кой прав, е тема на друг разговор. Но, да хапеш ръката, която те храни е много типично социалистическо. Подобно на храненичетата на партията, писали се дисиденти едно време.

  8. 8 Профил на glaxo
    glaxo
    Рейтинг: 298 Неутрално

    До коментар [#7] от "bryghtlyght":

    ++++Добър коментар!Аз ли остарях много или критериите, глобализма и заиграването със социалната тематика и злободневието, станаха определящи в журирането в Кан , но последните 20-тина години фестивала заприлича на тези в Сънданс или Сантандер.Много оригиналничене, експеримент и малко истинско кино. И ако не е червената пътека, космополитизма, фешъна и клюкарската част да придават малко стил и блясък, фестивала ще е бледа сянка това което беше 60-те, 70-те и 60-те години.А не бива!

  9. 9 Профил на glaxo
    glaxo
    Рейтинг: 298 Неутрално

    Извинявам се! Сан-Себастиан, не Сантандер.

  10. 10 Профил на maren
    maren
    Рейтинг: 475 Неутрално

    До коментар [#7] от "bryghtlyght":


    [quote#7:"bryghtlyght"]интелектуален отдих от комерсиалната лавина на ентъртейнмънта[/quote]
    Уви, не само от една посока идва това чудо, а на САЩ(Америка)трябва да се пожелае едно завръщане към доброто документално кино, това ще рече шанс за хора, които да могат да станат добри следовници на Оливър Стоун и Стивън Содърбърг, както и кураж на интелектуалците в САЩ, за да има продължение Американската Нова критика, както и НЕЗАБРАВА на общите ни европейски корени, поради, които корени съществуват и горе споменатите нов документализъм и американска критика, поради тези общи с нас европейски корени, американците са спасени.
    Колкото до финасирането на култура в САЩ, по мои оскъдни наблюдения държавата полага големи усилия за поддържане и развитие на националните театър, опера и балет, както и за част от книгоиздаването, които при бърз преглед в мрежата изглеждат доста европейски.
    Киното, за съжаление е обсебено от "ентертейнмънт-а", обаче разбрах, че по-голяма част от този "ентертейнмънт" бил за износ, така, че трябва да се провери защо така постъпват и ни пробутват разни съмнителни неща-това пробутване, естествено не е в техен интерес.

    Честит 24 май-празник на българската азбука и основа за доста световни литератури!

  11. 11 Профил на jgn33471284
    jgn33471284
    Рейтинг: 213 Неутрално

    До коментар [#7] от "bryghtlyght":

    Кен Лоуч не хапе никаква ръка. Парите на програма Творческа Европа са публични пари, събрани в крайна сметка от данъците на гражданите на европейския съюз. ЕС е длъжен да ги върне на същите тези граждани и инвестирането в култура е една от правилните форми това връщане да стане. Филмът, предполага се, е спечелил финансиране след отворен публичен конкурс, оценяван от независимо жури по ясни критерии, така че никоя ръка не е хранила никого. И е много хубаво, че по този публичен начин на правене на култура могат да бъдат финансирани както неутрални, така и критични творби. Противоречие и лицемерие беше, когато парите на обикновените европейци бяха използвани, за да финансират дефицитите на частните банки през 2010. ЕС, особено от финансовата криза насам, когато се действа под напрежение и в нови, непредвидени ситуации, има много такива необясними завои встрани от идеята за публична институция, затова и критиката на Лоуч е напълно заслужена.

  12. 12 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1042 Неутрално

    До коментар [#11] от "jgn33471284":

    Напротив. Да приемеш пари на данъкоплатеца, макар и спечелени с конкурс и в същото време да мърмориш, че този, който ти е дал тези публични средства е ``въплъщение на неолиберализма'' си е точно най-долно лицемерие, толкова типично за лявото. Тук, както казах, не обсъждаме как точно да се финансира културата. Защитници на държавното финансиране има, а има и такива, които, водени от неолиберализъм, свиха държавното финансиране на изкуството в САЩ до $146 милионa, като за сравнение NSF, агенцията раздаваща държавни грантова за наука, е с бюджет около $7.5 милиарда, а на тази за медицина, NIH, e $31 милиарда. Както се вижда, разминаването е драстично. В Европа пък, социализмът дърпа с пълна пара културата, нейното галено дете. Културалният марксизъм е последната надежда на елитите, които се държат със стиснат пестник за полата му, колкото и имигрантски вълни да ги заливат и каквито и австрии и Brexit-и да заплашват целостта ѝ. Както си е по традиция в такава мазна атмосфера, онези, които най-много грабят с пълни шепи от данъкоплатски програми, са най-гласовитите ѝ обвинители, че била обратното, че била неолиберална.

    Социалистически деформации на европейските публични политики в изкуството, подчинени на гнусни партизански борбички в коридорите на властта, които заедно с други фактори доведоха днешното падение на Европа и неспособността й да се справи с различни кризи, очаквани да произтекат от глобализиращия се свят, е състояние, което не трябва да предизвиква празнични чувства, а трябва да е сигнал за тревога и безсъние. Особено пък когато някакви разглезени и объркани не знаят какво точно искат -- хем приемат парите на затъналия в криза данъкоплатец, хем пък недоволни, халюцинирайки някакъв несъществуващ неолиберализъм. Неолиберализъм щеше да е, ако Европейската комисия го беше натирила въпросния Кен Лоуч с протегнатата за просия ръчичка и му беше казала -- има пазар, има частни инвеститори, търси пари от тях и, ако те преценят, че ще спечелят от инвестицията, ще отворят кесиите, ако не, ще ближеш рани в някой пъб и над чаша бира ще лееш сълзи как неолиберализмът не ти е оценил големия талант. Само в такъв случай сълзите ти над чашата бира ще бъдат честни сълзи. Както казах обаче, не обсъждам кое финансиране е онова, крепящо добрата култура и кое е нейният зъл враг. Само че, пак казвам, въпросният режисьор би имал основание да хленчи единствено, ако наистина беше попаднал в лапите на истински неолиберализъм, а не така, да се прави на герой и революционер, борец против неправдите на неолиберализма за пред другарите си сноби в кафенето, което да му донесе и наградка в Кан, а в същото време най-двулично да си прибира в джобчето паричките, смъкнати от кожата на данъкоплатеца, затънал в днешната дълбока европейска криза.

  13. 13 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1042 Неутрално

    [quote#11:"jgn33471284"]оценяван от независимо жури по ясни критерии[/quote]

    Ето тук се корени голямата демагогия, ако се впуснем да обсъждаме самите методи на финансиране. За двуличността на такъв който играе на обиден интелектуалец, но който не отказва подаяния от този, който го обижда, вече се изказах дважди. Та, колко е независимо журито и колко ясни са критериите, са въпроси с не толкова категоричен отговор, колкото на някои им се иска да повярваме, че е. Такива независими журита, ползващи ясни критерии ги знаем добре от времената на Райко Алексиев, а и по-сетне, на Иван Рембранд. Иван Рембранд ми беше личен приятел, та знам от първа ръка за тези независими журита и ясни критерии.

    Оценката на една художествена творба е винаги субективна и журито няма как да е независимо от този факт, нито критериите му могат да го избегнат. Както вече казах, субективният фактор се счита избегнат, когато пазарът си казва тежката дума, както е в САЩ, но това е неолиберализъм, какъвто му се е привидял на въпросния режисьор, нищо, че всъщност подличко пие от водата на европейския социализъм.

    Още по-драстично е разхищението, което се разкрива, когато видим европейското финансиране на научни проекти. И там нагли чиновници и чули-недочули любители на науката ползват щита на ``независимо жури по ясни критерии'', за да прикрият безобразията си, но в този случай е доста по-лесно да ги изловиш. Аргументите в науката се основават на един особен неин метод, който позволява недвусмислено да се констатира сурогата, фалшифициран и представен като голяма наука от измамници нарочени за журита с критерии, които са ясни колкото е ясна мътната вода в блатото.

    Разбира се, интелектуалният погром, който подобни лъженаучни уж-независими комисии нанасят, е далеч по-голям отколкото вредата от отгледани от Европейската комисия пишман-дисидентчета в културата, досущ като онези пишман-дисидентчета, които партията-майка си отглеждаше през втората половина на двадесети век, за да дава видимост на познатата ни карикатурна демокрация.

    Фактът, че капитализмът може да принуди данъкоплатците да финансират дефицитите на частните банки през 2010 в никакъв случай не може да се използва като аргумент да оправдаваме безобразното монументално разхищение на обществени средства от групи, лепнали си етикет на независими журита, сами обявили оценъчните си критериите си за ясни.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK