Националната галерия показва слабо познатата страна на Мърквичка и неговата школа

Автопортрет на художника, изложен в Националната художествена галерия

© Георги Кожухаров

Автопортрет на художника, изложен в Националната художествена галерия



Изложба с редки и не толкова познати творби на един от пионерите в българското изобразително изкуство след Освобождението - чешкия художник Иван Мърквичка, както и на още 50 негови ученици, последователи и съвременници може да бъде видяна в Националната художествена галерия до 4 септември.


"Основната идея на изложбата освен честването на 160-годишнината от рождението на Иван Мърквичка е да покажем неговото творчество в контекста на българската култура през времето, когато той е работил в България", каза за "Дневник" Бистра Рангелова, куратор и съставител на експозицията.


"Пловдивски пазар", творба на Мърквичка от 1887 г.

© Георги Кожухаров

"Пловдивски пазар", творба на Мърквичка от 1887 г.


Изложените работи на Мърквичка и съвременниците му са сравнително малко познати или напълно неизвестни на българската публика. Именно това е и целта на изложбата. В съставянето й са използвани единствено картини от депата, като творби на чешкия художник не са сваляни от други галерии. Например може би най-известната му картина "Ръченица" остава в постоянната експозиция в галерията "Квадрат 500".




Във временната експозиция на Националната художествена галерия могат да бъдат видени и творби на още 50 съвременници на Мърквичка, сред които личат имената както и на известни класици като Антон Митов, Иван Ангелов, Ярослав Вешин и др., така и на творци, информацията за които е, меко казано, оскъдна. "За част от художниците ние не знаем практически нищо", казва Рангелова.


"Шопско хоро", Иван Мърквичка, 1892 г.

© Георги Кожухаров

"Шопско хоро", Иван Мърквичка, 1892 г.


Пример за такава загадъчна фигура е Георги Канела – един от основателите на Дружеството за поддържане на изкуството в България заедно с Иван Шишманов, Иван Мърквичка, Борис Михайлов и др. Има теория, че е италианец, но за биографията му не се знае нищо конкретно. Известно е, че идва в страната след Освобождението, а през 1898 г. "напуска България завинаги", както гласи една бележка на Антон Митов. През времето, което прекарва тук, участва активно във всички дейности, свързани с изобразителното изкуство у нас, разказва съставителката на изложбата. Друг такъв художник, за чиято съдба данните са изключително оскъдни, е французинът Жан-Батист-Етиен Дефоркад. Не само чужденци обаче са тези "загадъчни" художници. Сред тях има и българи като Слави Дойчев, Иван Карагьозов и др.


Изложени са и картини на известния български общественик, политик и писател Константин Величков, който е автор на забележителни творби, въпреки че силата му е в литературата и политиката, а рисува предимно за удоволствие.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK