Човешкото измерение на градовете

Човешкото измерение на градовете

© Жанет-45



Ян Гел е архитект, бивш професор в Кралската академия по изящни изкуства, Дания и съосновател на Gehl Architects - фирма, която консултира градове за подобряване на обществените пространства и ориентиране на транспорта от автомобилен към пешеходен и велосипеден. Автор на проекти за подобряване на градската среда в Копенхаген, Стокхолм, Лондон, Аман, Мелбърн, Сан Франциско, Ню Йорк. Почетен член на RIBA, AIA, RAICи PIA.


"Градове за хората" е петата му книга след влиятелните "Живот между сградите" (1971) и "Обществени пространства, обществен живот" (2004) и ще бъде публикувана през октомври, когато Гел ще гостува в България по инициатива на "Жанет 45", One Architecture Week и главния архитект на столицата Здравко Здравков. Откъс от книгата излиза и в седмия брой на списание "Гранта" на тема "Градът", чиято премиера е тази вечер в "Перото" на НДК. Преводът от английски е на Борис Делирадев.


Човешкото измерение




В продължение на десетилетия човешкото измерение е пренебрегван или в най-добрия случай хаотично третиран проблем на градското планиране, докато други въпроси, като осигуряването на решения за главоломно растящия автомобилен трафик, се радват на значително повече внимание. В същото време доминиращите градоустройствени идеологии – конкретно модернизмът – превърнаха обществените пространства, ходенето пеша и ролята на градското пространство като място за срещи между хората в маловажни теми. Пазарните отношения и свързаните с тях архитектурни тенденции постепенно изместиха общественото внимание от общите пространства и градските взаимоотношения и го насочиха към отделните сгради, които са все по-изолирани, интровертни и високомерни към заобикалящата ги среда.


Характерна черта на почти всички съвременни градове – независимо от географското положение, икономическата стабилност и степента им на развитие – е, че отношението към онези, които все още ползват общото градско пространство редовно, е все по-лошо.


Типични за повечето градове са недостатъчното пространство, пречките от различен характер, шумът, замърсяването, рисковете от злополуки и други унизителни условия.


Това не само ограничава възможностите за пешеходство като форма на придвижване, но поставя под съмнение социалните и културни функции на градското пространство. Традиционната му роля като място за срещи и обществен граждански форум е под заплаха; на много места тя е ограничена или направо ликвидирана.


Преди повече от петдесет години американската журналистка и изследователка Джейн Джейкъбс* публикува прочутата си книга "Смъртта и животът на големите американски градове". В нея тя прогнозира, че драматичният ръст на автомобилното движение и градоустройствените идеи на модернизма, които сегрегират градските функции и поставят акцент върху отделните сгради, ще сложат край на обществените пространства и градския живот, и ще умъртвят градовете. Като жител на Гринич Вилидж в Ню Йорк Джейкъбс също описва какво означава да живееш и да се възползваш от предимствата на истински живия град.


Джейн Джейкъбс е първият силен глас, обявил се за решителна промяна в начина, по който съвременните градове се управляват. Тя посочва, че за първи път в човешката история те се планират не като конгломерати от обществени пространства и сгради, а само като отделни сгради. В същото време разрастващият се автомобилен трафик на практика измества останалите форми на живот от градското пространство.


В петте десетилетия оттогава по темата за живота и смъртта на съвременните градове са работили многобройни изследователи и теоретици на градоустройството. Натрупано е значително количество ново знание.


Съществен напредък има и в градоустройствената практика – както по отношение на общите градоустройствени принципи, така и по отношение на транспорта. Конкретно през последните десетилетия много градове по света направиха съществени усилия, за да създадат по-добри условия за пешеходно движение и градски живот, преосмисляйки приоритетното място на автомобилния транспорт.


Пак през последните няколко десетилетия бяха намерени интересни нови решения, които се отдалечават от модернистките принципи – най-вече при проектирането на нови населени места и жилищни райони. За щастие интересът към изграждането на динамични градски зони със смесено предназначение, които да заместят конфигурациите от несвързани помежду си сгради, нараства.


Едновременно с това през последните пет десетилетия бяха направени промени и в начина на планиране на движението. Транспортната инфраструктура е много по-разнообразна, прилагат се идеи за ограничаване на автомобилното движение и подобряване на сигурността.


Въпреки това автомобилният трафик продължава да расте главоломно и макар в някои части на света да се търсят решения, в други – проблемите са все по-големи.


Независимо от тази негативна тенденция, постижения в градоустрйството има и те са реакция именно на установената в началото на 60-те години липса на грижа към градския живот.


Не е изненада, че такъв напредък се наблюдава най-вече в икономически най-развитите части на света. Съществуват обаче и многобройни примери за проспериращи региони, които продължават проектират нови населени места и високи сгради в градските центрове, следвайки модернистките принципи. В тези "прекрасни нови градове" човешкото измерение никога не е било на дневен ред – нито преди, нито сега.


В развиващите се страни предизвикателствата пред човешкото измерение са още по-големи и сложни. По-голямата част от населението там е принудено да използва градското пространство редовно за многобройни ежедневни дейности. Исторически то е посрещало тези нужди сравнително добре, но при безконтролно растящия автомобилен трафик конкуренцията се изостря. Условията за градски живот и пешеходно придвижване са влошават с всяка година.


За първи път в човешката история мнозинството от световното население в началото на нашето хилядолетие е градско, а не селско. Градовете растат стремително, а през следващите години този ръст ще се ускори. И новите, и старите градове ще трябва сериозно да преосмислят принципите и приоритети си. Поставянето на нуждите на хората в центъра на тези решения трябва да се превърне в цел на бъдещето.


Това е предисторията на темата за човешкото измерение в градското планиране, предмет на тази книга. Градовете трябва да окуражават проектантите и архитектите да подобряват условията за пешеходно движение – като интегрирана политика, която поддържа градовете живи, безопасни, устойчиви и здрави. Също толкова неотложно е да бъде засилена функцията на градското пространство като място за срещи между хората, което укрепва социалната устойчивост и отвореното и демократично общество.


В началото на ХХI век вече могат да бъдат доловени контурите на няколко нови глобални предизвикателства, които допълнително подчертават ползите от човешкия мащаб в градското проектиране. Изграждането на живи, безопасни, устойчиви и здрави градове се превръща в неотложно всеобщо желание. Всяка от тези четири цели – живи градове, сигурност, устойчивост и здраве – би спечелила неимоверно при подобряване на условията за пешеходците, велосипедистите и градския живот като цяло. Сериозна стъпка в тази посока е осъществяването на интегрирана общоградска политическа интервенция, която да окуражи жителите да се придвижват пеша и с велосипед колкото се може повече.


Потенциалът за жив град може да бъде активиран, ако повече хора ходят пеша, карат велосипеди и прекарват времето си на открито. Социалните и културни ползи от градския живот и привлекателната сила на живите градове ще бъдат обсъдени в отделна глава.


Потенциалът за безопасен град може да бъде активиран, ако повече хора прекосяват и прекарват времето си в общото градско пространство. Град, който държи на пешеходното движение, трябва по опредление да предложи добре съгласувана градска среда с кратки пешеходни разстояния, привлекателни обществени пространства и разнообразни градски функции. Това засилва човешката активност и носи усещане за сигурност в и около градските пространства. Хората имат повече стимули да са навън и да следят какво се случва по улиците от работните места и домовете си.


Потенциалът за устойчив град може да бъде активиран, ако голяма част от транспортната система разчита на т. нар. "зелена мобилност", т.е. движение пеша, с велосипед или градски транспорт. Това осигурява отчетливи ползи за икономиката и околната среда, ограничава потреблението на ресурси и отделянето на въглеродни емисии, и намалява шумовите нива.


Друг, свързан с устойчивостта аспект, е, че хората са по-склонни да използват автобус, градска железница или метро, когато се чувстват спокойни и в безопасност. Доброто обществено пространство и добрият обществен транспорт са двете страни на една и съща монета.


Потенциалът за здрав град може да бъде активиран, ако придвижването пеша или с велосипед е естествена част от ежедневния начин на живот.


Ускореният ръст на проблемите с общественото здраве, на който сме свидетели, се дължи на това, че големи групи от населението на света водят застоял живот и се придвижват с колите си от врата до врата.


Добрите условия за пешеходство и колоездене трябва да са неизменна част от всяка интегрирана политика в областта на общественото здраве.


В заключение: повишената грижа за човешкото измерение в градоустройството предлага многопосочни решения в отговор на ясното и силно желание за по-добро качество на градския живот. Съществува пряка връзка между направените с мисъл за хората градски подобрения и изграждането на живи, безопасни, устойчиви и здрави градове.


В сравнение с други социални инвестиции – конкретно тези за здравеопазване и автомобилна инфраструктура – разходите за включване на човешкото измерение са толкова малки, че биха били по силите на всеки град, където и да било по света, без оглед на икономическото му развитие. Основната инвестиция е всъщност под формата на грижа и внимание, а ползите са огромни.


*Джейн Джейкъбс (1916-2006) е американска и канадска журналистка, изследователка и активистка. Книгата й "Смъртта и животът на големите американски градове" (1961, непубликувана на български език) е сред най-влиятелните книги в областта на градското планиране на ХХ в. – бел. пр.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 1050 Неутрално

    "За първи път в човешката история мнозинството от световното население в началото на нашето хилядолетие е градско, а не селско. Градовете растат стремително, а през следващите години този ръст ще се ускори. "
    Да в това е проблемът на индустриализирането и корпорирането на живота. Скъсахме със селото и нещата се закучиха, но уви! Връщането на зад е фикция!

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. "Русия е наш враг и окупатор. Управляваната от нея пета колона вероятно днес може да бъде по-опасна и от открита агресия." Саломе Зурабишвили, президент на Грузия
  2. 2 Профил на ekolog
    ekolog
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Чудесно е, че се поставя тази тема на общественото внимание и по този начин. Дано да се получи постоянен дебат и много хора да участват. И дано, естествяено, да има резултат. Всички български градове все още имат възможността да поемат в една посока на устойчивост и екологичност. Да не изпускаме момента.

  3. 3 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Основният проблем вече стана увеличеният брой автомобили,а оттам и увеличен трафик.Парадоксалното е че населението намалява,а трафикът се увеличава.Аз живея в град,чието население намаля с близо 25 процента,а броят автомобили се увеличи в пъти.И все повече се увеличават.

  4. 4 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1838 Неутрално

    Градовете ще стават все по-античовешки и нищо няма да се промени.

  5. 5 Профил на mitkokitkata
    mitkokitkata
    Рейтинг: 273 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK