Да срещнеш себе си в Лабиринта

Театър на сетивата София, Лабиринт

© Анелия Николова

Театър на сетивата София, Лабиринт



Отиваш на театър. Посрещат те и те въвеждат в спектакъла. Не търсиш мястото си, защото такова няма. Стъпка по стъпка напредваш в лабиринта и много бързо отлепваш от мислите и преживелиците, с които си дошъл. Започваш да изграждаш своята история, която авторите, режисьорът и актьорите очакват да развиеш.


Защото главният герой си ти.


Театърът на сетивата София, създаден по метода на играта на колумбиеца Енрике Варгас, има своята отгледана публика у нас, която непрекъснато се разширява. От десет години Михаил Димов и Златина Толева създават проекти в закрити и открити пространства с екип, в който има актьори, музиканти, психолози, социални работници, терапевти.




Обратно на класическия театър, в който публиката е събрана накуп, в новия проект всеки зрител извървява лабиринта сам, а около него деликатно асистират членове на трупата.


"Хората са различни и предизвикват различни взаимодействия в лабиринта. Всеки действа по различен начин, отключва различни асоциации и спомени", обяснява Златина, която е антрополог по образование. Накрая често чуват: "Благодаря ви, излекувахте ми душата, помогнахте ми да преодолея страха си от тъмното. Разбрах, че в тъмното има кой да се грижи за мен".


Приятната изненада и за двете страни е този близък човешки контакт, за който в ежедневието много често вече няма условия и вътрешно позволение да се случи. Докато тук се получава. Над 30 човека създават по етажите на НДК - от минус 3 до 6-я етаж - възможности с участниците да се случи нещо лично, каквото те изберат.


Театър на сетивата София, Лабиринт

© Анелия Николова

Театър на сетивата София, Лабиринт


Ядрото на трупата е обучено от Юън Бриок през 2006 година. С няколко последващи семинара методът на играта, приложен първоначално като социален проект за хора от рискови групи, се прехвърля на територията на изкуствата.


Сам той с много специалности – започнал от НАТФИЗ, занимавал се със съвременно изкуство и с музика, работил като радиоводещ, диджей, рисува, пише - Михаил Димов предлага пътуване, в което и зрителите да подходят творчески.


"Това е траектория, определена колкото от нас, толкова и от самите тях, т.е. те са в истинския смисъл на думата съавтори. Ние се срещаме с публиката по средата", казва той.


Михаил Димов, Театър на сетивата София

© Анелия Николова

Михаил Димов, Театър на сетивата София


Дали има хора, които се отказват, дали има страдащи, наранени, които откриват лек?


"Аз здрави хора почти не познавам. В съвременния свят няма здрави хора. За да има здрави хора, трябва да има здраво общество. Трябва да има огромно доверие, да се пази невинността, да няма цинизъм, който е много страшна болест, опустошителна. Здрави общества на земята не мисля, че вече съществуват. Всеки е заразен от някакъв страх, недостатъчност, от неверие", казва Михаил.


На изхода обаче много от зрителите са въодушевени и заредени с енергия. В един от предишните проекти, край язовир "Беглика", младежкото присъствие очаквано е превърнало спектакъла в почти спортно събитие. Друг проект - Института за изследване на тишината, разположен във футуристична бизнес сграда в София, от сумрака на минусовите етажи до фантастични гледки от 17-я етаж, е бил първият изцяло невербален лабиринт, без думи.


"Случваха се неща отвъд думите. В едно хале имаше кът със стар грамофон. Човек с фрак който пускаше една прозрачна плоча, на която бе записан бял шум, и започваше да дирижира тишиата", разказва Златина.


До края на сегашния лабиринт остават 5-6 представления. Изиграни са над 20. Всяка вечер минават по трийсетина човека. Накрая вратата ще се затвори и ще започне подготовката за нов проект.


Златина Толева, Театър на сетивата София

© Анелия Николова

Златина Толева, Театър на сетивата София


Залагайки на петте сетива - слух, зрение, вкус, обоняние, допир - ние самите научихме много неща, обобщават създателите на експерименталния театър. "С всеки участник виждаме света през техните усещания и възприятия. Артистичният момент се развива с всеки следващ проект", обяснява Михаил.


На практика по думите му това е изследователски театър, който се развива в неизвестното, тера инкогнита, непозната земя. Всеки следващ спектакъл на този изследователски, метафизичен театър стъпва в нови територии.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Като погледнах първата снимка веднага помислих за лабиринт (по наш патент) и провокативен театър за сетивата.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  2. 2 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 950 Неутрално

    Убава българка...от лабиринта.

  3. 3 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3276 Неутрално

    Брех...! Институт за изследване на тишината...?! Ето, това е то изкуството! Който не може да изследва тишината е задръстен селянин и неразбиращ изследователския театър, който се развивал в неизвестното...! Безспорно е много зареждащ, тоя метафизичен театър!

    Бивш tww09306483.
  4. 4 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 950 Неутрално

    [quote#3:"tww09306483"]Безспорно е много зареждащ, тоя метафизичен театър![/quote]
    Разбра ли го това, дето сега го написа ?!

  5. 5 Профил на els_g
    els_g
    Рейтинг: 524 Любопитно

    Индивидуална психотерапия, съчетана с театър - прекрасна идея, израз на способността на изкуството да лекува, а не само да развлича. Добре забравеното "старо" се връща под нов облик

    Отрицанието не може да дефинира истината, но е работен инструмент за ограничаване зоната на търсенето й.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK