Фредерик Таверние-Велас: Мисля, че съм се родил православен

Репетиция на "Ангелогласие", Фредерик Таверние-Велас

© Юлия Лазарова

Репетиция на "Ангелогласие", Фредерик Таверние-Велас



За да разбереш византийската музика и да изградиш интерпретаторски умения, най-напред трябва да си намериш добри учители, казва Фредерик Таверние-Велас, сам той утвърдил се като един от майсторите в изпълнението на раннохристиянски песнопения.


Двамата с Жан Етиен Ланджани - певец, композитор и преподавател, познат в цяла Европа, водиха през изминалата седмица майсторски клас в рамките на фестивала "Ангелогласие". Музиканти, псалтове от столичните храмове, студенти и почитатели на църковната музика имаха възможност да се докоснат до песнопения от древните ръкописи и от манастирите в Испания и Корсика, разчетени с фин усет от двамата певци.


Музикалният форум завърши с концерт "От Рим до Константинопол" в Аулата на Софийския университет от 18 ч. в събота и с концерт на Фредерик Таверние-Велас от 16.30 ч. в Криптата на храм. "Св. Александър Невски" в неделя.

Фестивал "Ангелогласие", концерт на Фредерик Таверние-Велас заедно с отец Любомир Янъков, Никола Антонов, Юлиан Периклиев и Живко Желязков

© Анелия Николова

Фестивал "Ангелогласие", концерт на Фредерик Таверние-Велас заедно с отец Любомир Янъков, Никола Антонов, Юлиан Периклиев и Живко Желязков




Пред "Дневник" двамата изтъкнати музиканти разказаха за пътя си до сакралната музика и за впечатленията си от софийските срещи. Те бяха гости и на първото издание на фестивала през 2015 г. като участници в ансамбъла "Organum", създаден от световно известния учен Марсел Перез. В края на тазгодишното си участие Фредерик се шегува - "Във Франция казваме, че нещо случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път".


Как си обяснявате интереса към раннохристиянската музика в днешното секуларно общество?

Фредерик: Наистина има интерес към старата музика, но не мисля, че е толкова силен, защото много хора не се интересуват въобще. Други се ограничават до барока и не търсят път към музиката преди 17 век. Но виждаме, че в секуларното общество много хора търсят духовността. А в старата музика те могат да я намерят. Защото в началото на християнството литургията е саздавана от светците, отците на църквата, епископи и патриарси са участвали в този процес. Първите им творения са били псалми, молитви, песнопения по евангелските текстове, еврейски молитви.
В Египет литургията е била много проста, съставена от еврейски молитви. В Константинопол започнали да създават химни, възникнал кондакът, след това и канонът. Вдъхновени поети са написали химни за всеки ден от годината. Та да се върнем на въпроса - интересът към старата християнска музика е породен от желание да се докоснем до тези ранни извори.
В Западна Европа през средните векове католицизмът е загубил връзката с ранната музика. Днес много хора не ходят в църквата за богослужението, а отиват там като на концерт, за да слушат музиката, създадена в прослава на Бога. Опитват се да открият духовността в тази музика.
Какъв беше вашият път към тази музика?
Жан Етиен: В Корсика, където съм роден и израснах, първоначално се занимавах с традиционната народна музика. Тя има много общи черти с религиозната музика, изпълнявана в храма. На практика това е една и съща музика, изпълнявана по идентичен начин. В нея се преплитат светски мотиви, отразява се ежедневният живот. Днес тази връзка е изгубена. В католическата църква се изпълнява музика от по-късните векове и тя няма тези общи мотиви с фолклора. За мен като музикант беще щастливо обстоятелство срещата с Марсел Перез, с когото по-нататък заедно търсехме и откривахме сложната орнаментация на старите пенсопения. Взимахме например едно "Кирие елеисон" (Господи помилуй) и започвахме да търсим начина, по който древните певци са изразявали и украсявали тази молитва.
Репетиция на "Ангелогласие", Жан Етиен Ланджани

© Юлия Лазарова

Репетиция на "Ангелогласие", Жан Етиен Ланджани

Как намерихте тези детайли, как оформяхте начина си на изпълнение?
Жан Етиен: Това е като река, която си търси пътя и се намества по извивките на повърхността. Опитваш много начини и чуваш, усещаш кога се е получило. Опитваш много различни начини. За това помага разбира се и изучаването на традицията, предавана устно.
Вярвате ли, че е възможно устната традиция да пази древните подходи и методи?
Фредерик: Ние видяхме това в Персия с традицията на Заратустра. Там са запазили и предават традицията на молитвите от повече от 2500 години.
Моят път започна от класическата музика. В началото пеех в хор и свирех на обой. Когато бях на 20 години, бях силно увлечен от сакралните песнопения и се опитах да разбера защо.
Бяхте ли вярващ по това време?
Фредерик: Религиозен? Да, в душата си. Тогава много се интересувах от иконите, от молитвите. Така открих византийската музика и започнах да я изучавам. И колкото повече навлизах в тази музика, толкова повече неща се откриваха пред мен за учене. Накрая заминах за Патмос и Атина да събера повече информация. Получих диплома в Атина. Дължа много на големия майстор Ликургос Ангелопулос. Беше много красиво да открия този свят. С византийската музика никога не можеш да кажеш - готово, изучих всичко. Това е за цял живот. Щастлив бях да срещна Марсел Перез в тези търсения и хората, с които той вече работеше. През 1999 направихме ансамбъла "Organum" и оттогава работим заедно.
Тази музика ли ви приближи до православието?
Фредерик: Аз съм православен, да.
Откога?
Фредерик: Мисля, че съм се родил православен. Защото нямам усещането да съм се променял във времето. Не съм се отказвал от едно, за да възприема нещо друго - всичко днес е продължение на това, което съм преживял като по-млад.
А Жан Етиен е католик. Не ви пречи да пеете заедно?


Фредерик: В старата музика от ръкописите, които изследваме, не е имало такова деление.

Можете ли да степенувате проблемите и предизвикателствата в тази музика? Кое ви беше най-трудно?
Фредерик: В началото въпросът опира до любовта. Ако обичаш тази музика, трябва да намериш в себе си енергия да продължиш. Виждам много хора, които започват и спират. Защото нямат тази любов. Тъй като не е лесно - трябва да се запознаеш с ръкописите, да се научиш да ги разчиташ, да овладееш гамите, отделните гласове, езика, ако не си грък.

Ако си роден грък или живееш в Гърция, е много по-лесно, но ако живееш на Запад, трябва да изучаваш всичко с много повече усилия. Защото има и много по-малко възможности да слушаш тази музика на живо. Имам приятел от Сирия, който е 90-годишен, и обичам да го слушам. Максимус Фахме, забележителен музикант. Той живее в Париж, но е от Алепо. Обичам да го слушам, това е съвсем различен стил, няма къде да го чуеш другаде, освен в Ливан или Сирия.
Трудно е да слушаш такава музика във Франция. Имам приятели, които се опитват да пеят византийска музика на френски. Но това е различно.
Най-трудно в началото е да намериш възможност да слушаш и да имаш воля да продължиш. След това трябва да предприемеш пътувания, да откриеш добри учители. Аз имах трима много добри учители за тази музика. Говоря за тримата живи - Ликургос Ангелопулос, папа Йоаким Грилис от Патмос и Максимос Фахме. А има и такива, които вече не са сред нас, но са направили много записи. Слушал съм много певци, Трасивулос Станицас е един от тях, и много други. Когато намериш своите учители, можеш да започнеш да се развиваш. Отделно е изучаването и разбирането на системата на тази музика - гамите, гласовете. Трябва да практикуваш езика, защото това е старият, библейски гръцки език. За да пееш добре, трябва да разбираш какво пееш.
Аз имам късмет, защото когато бях съвсем млад, баща ми ми каза: трябва да научиш латински и гръцки. Аз получих това класическо образование, но тогава не знаех, че тези езици ще ми трябват за моето професионално развитие.

Репетиция на "Ангелогласие", Фредерик Таверние-Велас, Жан Етиен Ланджани и Боряна Найденова

© Юлия Лазарова

Репетиция на "Ангелогласие", Фредерик Таверние-Велас, Жан Етиен Ланджани и Боряна Найденова

Жан Етиен: Предизвикателство за мен беше да направя връзката между традициите в народната музика и в сакралната. И да ги използвам. Защото нотацията не може да отрази всичко. Виждах ясно ограниченията, до които стига устната традиция, както и лимитите на нотацията. Оттам нататък започва умението на певеца.
Когато пееш стара музика и се опитваш да прилагаш върху старата нотация познанията си от съвременната музика, резултатът не е добър. Трябва да се научиш да разбираш всяко нещо само за себе си.
Смятате ли, че ще бъдат разчетени докрай старите нотации, например знаците на Кукузел?
Фредерик: Много знаци са вече разчетени. Редица музиколози работят в тази насока. Когато се занимаваме с Кукузел, проблемът е да се даде по-добрър смисъл на хирономичните знаци, които са означавали изразност чрез ръцете. Много е работено да се представи тази музика по-опростено, за да се преподава. Затова в 19 век са възприели новия метод. В 20 век проблемът е бил в другата крайност, предизвикан от допира и разликите със съвременната музика. Тогава Симон Карас казал: "Ние трябва да направим нещо, защото характерът на тази музика ще бъде загубен". Карас е най-значителният автор на 20 век в областта на византийската музика. Неговите изследвания бяха необходими, защото по това време вече са били започнали да преподават тази музика, използвайки пиано, което е много погрешно.


Фестивал "Ангелогласие", концерт на Фредерик Таверние-Велас

© Лили Тодорова

Фестивал "Ангелогласие", концерт на Фредерик Таверние-Велас

Опитите да се се пренесе записът от невмите на петолиние?
Фредерик: Това не е правилно. Освен ако не трябва да се покаже нещо на човек, който сега започва и познанията му са на 1-2 дни, за да му помогнеш да се ориентира. Но като цяло това не е добър подход, защото системите са различни и самата концепция не е сравнима.


Но и с невмената нотация може да се направят лоши неща. Когато направиш орнамент и държиш непременно да го запишеш с невми, може да се стигне до такова натрупване на невмени знаци, че разчитането по-късно да стане трудно и невъзможно. Ако певецът е един, добре, но за група от певци, за хор, нещата трябва да се опростят. Защото всички трябва да правят едно и също нещо с гласовете си, за да стигнат до един звук накрая. Затова записвям само минимума. Така си свободен да изразиш музиката по-добре.

Репетиция на "Ангелогласие", Никола Антонов, Фредерик Таверние-Велас и Боряна Найденова

© Юлия Лазарова

Репетиция на "Ангелогласие", Никола Антонов, Фредерик Таверние-Велас и Боряна Найденова

Във византийската музика обаче не си свободен да импровизираш като в джаза - строгите правила трябва да се спазват, иначе се излиза извън канона. Как се справяте с това?
Фредерик: Не мисля, че е толкова строго, защото музиката еволюира. Ако чуете записи на атинските псалтове от началото на 20 век, те звучат като оперни певци. Днес се пее много по-различно. Но по един начин пее някой в Патмос, по друг в Сирия, по трети на Света гора. Традицията не е само на едно място или в един певец. Тя е нещо много по-голямо.
Не мисля, че правилата са толкова ограничаващи. Същото е с иконите. Има иконописци, които следват правилата стриктно, но иконите им не са добри. А когато видите Андрей Рубльов и Теофан льо Грек, какво можете да кажете? Има различни школи, вижте иконите от Ливан и тези от Крит, от Света гора - те са толкова различни! Просто има много широко поле за вдъхновение.
Правилата са просто теоретични. Знаем, че има неща, които не може да се изобразяват, но са го правили - например да рисуват Бог Отец. Според мен правилата трябва да помагат да си изградим представа за мистиката. Това е теологично разсъждение, а не наставление. Но истината те прави по-свободен.
Литургията е много по-голяма, тя съществува за теб, но чрез теб се отваря по-голямо пространство за всички, които искат да се молят да отправят молитвите си към Бог.
Репетиция на "Ангелогласие", Боряна Найденова, диригент

© Юлия Лазарова

Репетиция на "Ангелогласие", Боряна Найденова, диригент

Как успяхте да усвоите старите ладове, след като сте започнал като класически музикант?
Фредерик: Много пъти съм казвал, че четвърт тонът не съществува. Има интеграция на интервалите - понякога разстоянието е съвсем малко под цял тон, друг път съвсем малко над половин тон. Има много мерки за интервалите, използват се различни гами - хроматични, диатонични, енхармонични, имаме също така мека и твърда гама.
Всичко това се учи със слушане и с изучаване на теорията. Понякога обясненията са твърде математически. Затова казвам, че слушането е важно, тъй като мерките за интервалите са се променяли много пъти. Сега имаме други мерки от тези, които музикоучителите от 19 век са прилагали, и всичко се променя. В музиката една от основните школи е питагорейската - тя е математическа. Но имаме и Аристоксен, който е казал: "Музиката е философията на природата". Не е математика. Звукът е нещо по-голямо от това, което може да се измери.


Интервалите са идея - в тетрахорда съотношенията са били 12, 10, 8, а преди това е било 12, 9, 7. Ако се заложи в машина, може да се измери и точно, но в изпълнението устната традиция е най-важна.

А и в църквата когато пееш, ти пееш на Бог?
Фредерик: Така е. Христос Какулидис е направил опростени мелодии - харесвам работата му защото за молитви са много добре, нищо че са опростени. За концерти могат да се избират по-сложни неща. Но в храма Херувимската песен може да бъде 5, може да е и 20 минути. Всеки път е различно и зависи от свещеника.
Имате ли впечатления от храмовете в София?
Жан Етиен: Да, бяхме в "Александър Невски", бяхме и в Ротондата. Много сме щастливи тук.

Как ще коментирате визията на фестивала "Ангелогласие" - да хвърля мостове между древните традиции на християнската музика и днешните интерпретаторски умения в различните школи?
Фредерик: Със сигурност този фестивал има бъдеще. Мисля, че е необходимо да имаме по-добро познаване на традициите и практиката между православните и западните музиканти в храма. Историята е сложила тези различия и мисля че трябва да намерим път за по-добро разбиране, особено между православните и католиците. Ето аз съм православен и в Париж пея с гърци, руснаци, арменци, сирийци. Но с Жан Етиен, който е католик, наскоро ни поканиха за концерт в Швейцария протестанти. И много харесаха нашите изпълнения.
Трябва да се разбират общите корени на тази музика. Ние имаме общо начало и ще имаме общ край. На небето ще пеем във вечността и това ще е за всички ни. Затова е добре да започнем да пеем заедно и тук.
Когато говорим за духовност е едно, а другият аспект е музиколожки. Мисля, че работата на Боряна Найденова е много важна за интерпретацията на литургията и за изучаването на източниците и ръкописите, за общото начало в изпълнителското изкуство.


Може би трябва да се продължи с организирането на майсторски класове, както тази година. Да се даде възможност за изучаване на българската традиция, византийската, корсиканската - за две седмици могат да се направят много неща. Резултатите могат да се представят на конференция и на фестивал. Имам мечта всичко това да продължи.


Репетиция на "Ангелогласие"

© Юлия Лазарова

Репетиция на "Ангелогласие"


Фредерик Таверние-Велас завършва музикалното си образование с класически обой, след което насочва своите научни търсения към пеенето на църковна музика. Той се нарежда сред най-големите майстори и интерпретатори на древните византийски песнопения. Работил е с изтъкнати педагози като Йоаким Грилис от Патмос, Максимос Фахме от Сирия и Ликургос Ангелопулос от Гърция. Доктор по философия, преподавател по православна теология. Ръководител на ансамбъл "Les Solistes de la Musique Byzantine".


Жан Етиен Ланджани е изтъкнат певец, композитор и преподавател, познат в цяла Европа. Интерпретатор на съвременна и класическа европейска, а също така и на традиционна фолклорна и църковна музика от родната му Корсика. Ръководи школи по корсиканско пеене в Корсика и Западна Европа. Член на ансамбъла за корсикански фолклор "Tavagna".

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Репей
    Репей
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Най-накрая нещо интелигентно за четене на фона на безспирния поток от спам на тема Путин, Русия, Радан, Бойко, Сотир, на препечатки от един маргинален портал и на фейсбучни статуси на разни интелектуалстващи несретници.

    Тук вече банват и със задна дата: "Вашият достъп до форумите на Икономедиа е автоматично ограничен за 24 часа (до 12:05 часа на 18 Мар)."
  2. 2 Профил на Ivo Ivanov
    Ivo Ivanov
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Благодаря ви за тази чудесна статия. Тук в САЩ, в православните църкви се създават групи от псалти, които изучават и прилагат ранното византийско песнопение, което предшествува Грегориянския напев- оснавата на музиката на католическия Запад. Когато изучавате тези ранни песнопения, ще откриете колко много от тях са се разпространили от Константинопол в днешните държави на Балканите и биват изпълнявани на румънски и църковнославянски, но всъщност оригиналите им текстове са гръцки. Мелодиите се запазват, а преводите на гръцкия текст абсолютно са запазили смисъла му. Вземете само Великденския тропарий " Христос Восскресе из мертвих...". На гръцки " Христос анесте некрон" . И в Гърция , и в България, и в Румъния, и в Сърбия, Черна гора и Македония се пее по един и същи начин от векове. Песнопенията на православието са невероятен източник на богатство- духовно, историческо, филосовско и музикално. Не съм изненадан от факта, че корсиканец се е включил в пропагандирането им. Американци вече има, които ги пропагандират в САЩ.

  3. 3 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 3183 Неутрално

    [quote#1:"Репей"]Най-накрая нещо интелигентно за четене[/quote]

    Сега по-сит ли си?
    Схвана ли деленето на тетрехорда - 12, 10, 8 и 12, 9, 7?
    Сега ще пееш ле невмите по верно, или лошите новини от Русия те изнервят?

  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3958 Неутрално

    " Но имаме и Аристоксен, който е казал: "Музиката е философията на природата". Не е математика. Звукът е нещо по-голямо от това, което може да се измери."

    Има нещо необяснимо и в двете неща,музиката и математиката и двете са извън непосредствения ни опит и познания,и двете са като че ли самостоятелни достижения на разума.

    klimentm
  5. 5 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 3183 Неутрално

    [quote#4:"klimentm"]Има нещо необяснимо и в двете неща,музиката и математиката и двете са извън непосредствения ни опит и познания[/quote]

    Слабо познавам математиката и ще се съглася до тук, обаче музиката, независимо църковна или светска, е продукт на духа.
    Говоря само за истинската музика!

  6. 6 Профил на zo
    zo
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#1] от "Репей":

    Съгласен, но (!) изключително грозно впечатление прави полуграмотното писане. В един момент просто спрях да броя грешките, силно се надявам да са просто печатни и от бързане, а не друго.

    ITV: Saudi Arabia Uncovered https://www.youtube.com/watch?v=NLtLeK7YLGY
  7. 7 Профил на zo
    zo
    Рейтинг: 838 Неутрално

    Също така има много терминология, която аз чувам за първи път, предполагам и повечето други. Един такъв материал е нужно да има своите авторови или редакторски бележки, все пак четем „Дневник“, а не списание за религиозна музика или нещо такова.

    ITV: Saudi Arabia Uncovered https://www.youtube.com/watch?v=NLtLeK7YLGY
  8. 8 Профил на zo
    zo
    Рейтинг: 838 Неутрално

    [quote#2:"Ivo Ivanov"] На гръцки " Христос анесте некрон"[/quote]
    Малка поправка: Христос анести ек некрон (Χριστὸς ἀνέστη ἐκ νεκρῶν)

    Интересното е, че и в Близкия Изток гръцкият се запазва в арабските/асирийските песнопения
    https://www.youtube.com/watch?v=6lyfTKnHW80
    https://www.youtube.com/watch?v=AOY9IHX7qV4

    Това второто повече на поп музика иде.

    ITV: Saudi Arabia Uncovered https://www.youtube.com/watch?v=NLtLeK7YLGY
  9. 9 Профил на mongeneral
    mongeneral
    Рейтинг: 237 Неутрално

    До коментар [#2] от "Ivo Ivanov":

    +

  10. 10 Профил на Една Другарка
    Една Другарка
    Рейтинг: 754 Неутрално

    Истината е в Православието!

    Във форумите на Икономедиа е пълно с хленчещи конформисти. В много голям процент от случаите изразите, ЗАПОЧВАЩИ с: "Аз мисля..."; "Аз считам..."; "По мое мнение..."; "Според мен.." - ЗАВЪРШВАТ с някакви чутовни глупости, резултат от "мисловния" процес.
  11. 11 Профил на stephanco
    stephanco
    Рейтинг: 466 Любопитно

    Изключително добре поднесена информация за малко познати за широката публика неща! Наистина превъзходно интервю, споделени мисли и коментари позволяващи изживяване до възторг!
    Помислете само - колко близки можем да сме в мислите си в този разделен (както е казано в статията - секуларен) свят!
    Помислете само върху този пасаж:

    "Ние имаме общо начало и ще имаме общ край. На небето ще пеем във вечността и това ще е за всички ни. Затова е добре да започнем да пеем заедно и тук."

    Нали?!
    А дали?

    Честността е най-добрата политика! Българите ставаме все по-прости, все по-бедни, все по-болни и все по-малко ...
  12. 12 Профил на Ivo Ivanov
    Ivo Ivanov
    Рейтинг: 524 Неутрално

    До коментар [#8] от "zo":

    Поправката ти е правилна. Благодаря ти. Нямам представа как съм го пропуснал. Сега забелязах.

  13. 13 Профил на laundromat
    laundromat
    Рейтинг: 466 Весело

    Тоя да не става, и той, руски гражданин и приятел на диктатора!

  14. 14 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 810 Неутрално

    Още един глупак от безкрайната поредица продажни, тъпи и развратни френски "интелигенти".
    Френски "интелигенти", със сърце винаги в ляво, а джоба - винаги в дясно.

  15. 15 Профил на Репей
    Репей
    Рейтинг: 409 Неутрално

    До коментар [#14] от "panzerino":

    Какво зло ти е причинил човекът, че така злобно го нападаш? Пее православна църковна музика и така за нея научават и на Запад, където в масовата култура и в съзнанието на средностатистическия и надсредностатистическия човек битува стереотипът, че църковната музика е хоровата, придружена от звуците на орган.

    Тук вече банват и със задна дата: "Вашият достъп до форумите на Икономедиа е автоматично ограничен за 24 часа (до 12:05 часа на 18 Мар)."
  16. 16 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    До коментар [#15] от "Репей":

    ами, интересно интервю, много. но не типично православно, и много предубедено. много ми хареса цялото, освен с някои типично западни, наивно-заблудителни съждения, които отдавам на това, че човекът е музикант, а не историк, богослов или философ.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  17. 17 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    [quote#2:"Ivo Ivanov"]Американци вече има, които ги пропагандират в САЩ.[/quote]

    да, това е синдромът на "далечното екзотично", което по подразбиране започва да изглежда по-духовно от познатото на място, с което някой е израсъл.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  18. 18 Профил на Nazlim S
    Nazlim S
    Рейтинг: 352 Неутрално

    Православен не се ражда! Кого будалка този индивид. Гол си се родил, ама нейсе ще да си забравил.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK