© Лили Тодорова
Дона Стоянова, скулптор
В сравнение с камъка и другите класически материали за скулптура хартията е нетраен материал. Но в зависимост от начина, по който я третираш, можеш да й добавиш значителна трайност". Споделен опит от Дона Стоянова. Илюстрация е изложбата й в галерия "Арт фондация" в пасажа на ул. "Дякон Игнатий" 19.
"Всичко в природата се върти и това хартията успешно го предава, защото носи спомен от своите предишни състояния", казва художничката. Признава, че от доста години експериментира с тази техника.
© Лили Тодорова "Царица"
Няма строга рецепта. Използва различни видове хартия и лепила, понякога приготвя хартиена паста, комбинира с пясък, канап, зебло.
"Наслагвам и отнемам, после пак – и от това се получават моменти на прозиране, на уплътняване и на релеф.
Всъщност тогава ми е най-интересно. Цялата игра е в комбинацията на елементите и в начина, по който ще ги положиш".
© Лили Тодорова
Моделирането с различни парчета е продължителен процес, понякога продължава повече от година. "Сменям местата на петната, докато започна да усещам, че съм стигнала до някаква вибрираща повърхност. Точно в нея се опитвам да намеря вярната стойност, която ще ме изрази".
Хартията има характер
"Първоначално си мислиш - о, тя е толкова податлива, с нея можеш да направиш всичко. Но когато започнеш да работиш, откриваш, че е доста своенравен материал, защото се измята. Винаги по някакъв начин ти отговаря. Колкото и да се мъчиш, нямаш последната дума".
В този смисъл хартията е предизвикателство. В експозицията са съчетани два наглед противоположни материала, папие маше и керамика. Единият изглежда мек и краткотраен, другият се приема за вечен. Според Дона Стоянова обаче връзката им е органична.
© Лили Тодорова
"Искам да изведа до крайност този контраст и да направя така, че да се види как керамичното произведение изхожда от хартиеното".
Темите са разнообразни, в голяма степен повлияни от древни и митологични образи. Вавилонската кула, храмовата архитектура, пустинният вятър, Ноевият ковчег...
© Лили Тодорова
Докторатът на Дона Стоянова е на тема: "Праисторическата антропоморфна пластика и нейните съвременни проекции в българската скулптура". Отчита, че по време на това теоретично изследване е събрала много материал, който й е дал възможност да размишлява и по някакъв начин да го вплита в работата си на много деликатно ниво.
"Основни източници на вдъхновение за мен са археологическите артефакти, старите стенописи, древната архитектура. Ако мога да се науча да рисувам така, както времето рисува, това би било най-прекрасното нещо".
© Лили Тодорова
"В изкуството всичко е проекции, проекциии - всичко се прожектира върху следващото по време. Получава се огромент текст на самото изкуство. Произведенията диалогизират помежду си и възприемането им зависи от ракурса, през който ги гледаш".
Трайно и нетрайно
"Дали едно изкуство е добро или недобро не зависи от това дали е трайно или нетрайно. Тези неща не са обвързани. Понякога едно кратковременно усещане – разглеждането на нещо или нещо чуто на концерт може да ти създаде огромна емоция, която да запомниш за цял живот, т.е. да остави дълбока следа".
© Лили Тодорова
Дава пример с изкуството на Кристо. Финансира с милиони проектите си, които траят само определено време.
"Кристо казва, че изкуството е свобода. И че той е избягал от България, защото е усещал, че по никакъв начин не може да има тази свобода. А за него това е най-главното.
Ако разсъждаващ трайно или нетрайно искаш да бъде твоето произведение, ти по такъв начин "отрязваш" от твоята свобода.
Трайността дава привилегия да се връщаш отново и отново към едно нещо. Всяко връщане е едно ново зареждане. Но изкуството може да остави толкова дълбоко усещане в тебе, че да не е необходимо да се връщаш към него като към материален обект".
Едно от най-цитираните изказвания на Кристо е "Светът може без моето изкуство, но с него той е по-хубав". За Дона Стоянова посланието в тези думи е: "Изкуството обогатява света".
Виж видео 
lone wolf
Рейтинг: 911 НеутралноПетък!
Да разлая троловете!!It's the lazy stodgy day!
hodounski
Рейтинг: 3225 НеутралноМного обичах да правя папие маше от хартия , вода и брашно, но според мен не е изкуство.
2.5
Рейтинг: 1635 Весело[quote#2:"hodounski"]но според мен не е изкуство.[/quote]
I Want To BelieveПапие маше е техника.
Сама по себе си никоя техника не е изкуство, а просто средство за създаването му!
cristo_n
Рейтинг: 524 Веселокаква беше рецептата за кашата? брашно и вода ли само се забъркваше?
едно време, ама преди много години, го правехме в училище, но съм забравил.
coxo
Рейтинг: 523 НеутралноДо коментар [#4] от "cristo_n":
Ако тъпчеш в гипсов калъп, първият слой е хартиена каша без нищо, само с вода за отпечатък, вторият е по-дебел с лепило за тапети.
polux
Рейтинг: 409 НеутралноИстинското изкуство се прави от полиетиленови туби в езеро, покрити с жълта синтетична тъкан!
bramasole
Рейтинг: 3940 ВеселоДо коментар [#2] от "hodounski":
"На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-рДопреди 3 - 4 години правех различни фигурки с тази техника. Вместо брашно и вода използвах доста разредено лепило С-200 или друго водоразтворимо. Последните 2 - 3 пласта се правят с бяла хартия, накрая се маже цялата повърхност с разреденото лепило. Като изсъхне, се оцветява съобразно идеята. Който няма вкъщи надпечатен лак /безцветен е/, пак маже за блясък разтвор лепило, но една идея по-гъст.
hodounski
Рейтинг: 3225 ВеселоДо коментар [#7] от "Bramasole":
Да.Напомня ми за детството